Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 04.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети май
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 3530 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по
предявени от „С.Ф.“ АД срещу „З.И.“ ЕООД (в несъстоятелност) и „К.9.“ ЕООД при
условията на обективно кумулативно съединяване: 1) иск с правно основание чл.
647, ал. 1 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „З.И.“
ЕООД (в несъстоятелност) на договор за ипотека, сключен на 19.12.2007г. с
нотариален акт №80, т. ІІІ, рег. №6005, д. №426/2007г.; 2) искове за осъждане
на „К.9.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „З.И.“ ЕООД двадесет и
три недвижими имота, върху които е учредена ипотеката, на основание чл. 34 ЗЗД,
евентуално на основание чл. 108 ЗС, евентуално на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Синдикът на „З.И.“ ЕООД
(в несъстоятелност), конституиран по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец в
производството, поддържа предявените искове.
Ответникът „К.9.“
ЕООД оспорва исковете с възражения, че процесният договор за ипотека не е
безвъзмезден по смисъла на чл. 647, ал. 1 ТЗ, тъй като обезпечава задължения на
„З.И.“ ООД, освен това уважаването му не може да има за последица връщане на
имотите в масата на несъстоятелността, защото има влезли в сила постановления
за възлагането им.
Ответникът „З.И.“ ЕООД,
уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взема становище по исковете.
Безспорно е по
делото, но се и установява от приетите писмени доказателства и съдържанието на
актовете, обявени по партидата на „З.И.“ ЕООД (в несъстоятелност) в търговския
регистър, че:
Към датата на
сключване на процесния договор за ипотека от 19.12.2007г. съдружници в „З.И.“
ООД са Е.Е.И.с дружествен дял с номинална стойност 4 500 лв. и ответникът „К.9.“
ЕООД с дружествен дял с номинална стойност 500 лв.
Процесният договор за
ипотека от 19.12.2007г. (приет като писмено доказателство по делото) обективира
съгласие на представителите на „З.И.“ ООД и „К.9.“ ЕООД за учредяване на
ипотека върху процесните двадесет и три недвижими имота на „З.И.“ ООД за
обезпечаване на задължения на дружеството към „К.9.“ ЕООД, индивидуализирани в пар.
І и ІІ от договора, като задължения за връщане на предоставен „заем – допълнителна парична вноска по чл.
134, ал. 1 ТЗ“ в общ размер 870 000 евро и лихви върху заетите суми в
размер на 20% годишно.
За изпълнение на
вземанията на „К.9.“ ЕООД срещу „З.И.“ ЕООД, обезпечени с учредената ипотека,
са образувани изпълнителни производства, в които имотите, върху които е
учредена ипотека, след проведена публична продан са възложени в собственост на „К.9.“
ЕООД с влезли в сила постановления по чл. 496 ГПК.
С въззивно решение от
28.07.2015г. по т.д. №3032/2014г. на САС е открито производство по
несъстоятелност на „З.И.“ ЕООД, а молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, уважена с цитираното решение, е подадена на 22.04.2010г.
Изложените
обстоятелства, които както се посочи по-горе са и безспорни между страните, са
достатъчни предявените искове да се приемат за неоснователни и да бъдат
отхвърлени.
Наведените и от двете
насрещни страни в производството съображения относно действителността,
изискуемостта и действителния размер на задълженията на „З.И.“ ЕООД, обезпечени
с процесния договор за ипотека, поначало е безпредметно да се обсъждат в
процесния случай, тъй като предмет на предявения отменителен иск по чл. 647,
ал. 1 ТЗ е именно договорът за ипотека, а не сделката/сделките, от които са
възникнали обезпечените с ипотеката задължения на дружеството.
Следва да се
отбележи, обаче, че възраженията на ищеца „С.Ф.“ АД за нищожност на сделката,
от която произтичат задълженията на „З.И.“ ЕООД, обезпечени с процесния договор
за ипотека, а оттам и за нищожност на самия договор за учредяване на ипотека,
са неоснователни (доказателствата по делото установяват възникнали облигационни
правоотношения между „З.И.“ ООД и „К.9.“ ЕООД по сключен между дружеството и
съдружника договор за заем, а не възникнали облигационни правоотношения по чл.
134 ТЗ). Подробни съображения в тази насока в случая не е необходимо да бъдат
излагани, тъй като дори да се приеме обратното (а именно договорът за ипотека е
нищожен поради липса на предмет), това отново би обусловило неоснователност на
предявения отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ - искът е конститутивен и уважаването
му предпоставя правна промяна, тоест заличаване на последиците на договора за
ипотека, по отношение на който е предявен. В случай, че този договор е нищожен
(каквито съображения са изложени в хода на производството по делото от
процесуалния представител на ищеца „С.Ф.“ АД) конститутивният иск за
прогласяването му за относително недействителен по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността подлежи на отхвърляне, тъй като предвидените в чл.
647, ал. 1 ТЗ последици не могат да настъпят по отношение на нищожна сделка.
По-съществено в
случая е, че основанията за прогласяване на договор за ипотека за
недействителен по отношение на кредиторите на търговец в открито производство
по несъстоятелност са изрично и изчерпателно предвидени с разпоредбите на чл.
646, ал. 2, т. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ. Цитираните разпоредби поначало
изключват приложението на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, на която се
позовава ищецът, по отношение на ипотеките, учредени от несъстоятелен търговец,
тъй като ако се приеме обратното правилата на чл. 646, ал. 2, т. 2 и чл. 647,
ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ, включително правилата на чл. 646, ал. 3 – 6 ТЗ и 647, ал. 1
ТЗ относно сроковете от датата на сделката до датата на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, биха били лишени от смисъл.
Различни изводи не
следват от разрешенията, дадени по реда на чл. 290 ГПК с цитираното от
пълномощника на ищеца решение №97 от 30.05.2013г. по гр.д. №442/2012г. на ВКС,
ІV г.о. относно обстоятелствата, при които договорът за ипотека се определя
като възмезден или безвъзмезден, тъй като решението касае хипотеза на предявен
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а исковете по чл. 135 ЗЗД, макар да са идентични
като последици с исковете по чл. 646 и 647 ТЗ, представляват различни и
самостоятелни искове (аргумент и само от разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ), а
именно обстоятелството, че в чл. 135 ЗЗД не са предвидени изрични правила
относно учредени ипотеки от длъжника, а такива са предвидени в правилата на
цитираните по-горе чл. 646, ал. 2, т. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ, изключва
приложението на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на ипотеки, учредени от
търговец в открито производство по несъстоятелност.
Същевременно правилата
на чл. 647, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ също не могат да намерят приложение по отношение
на процесния договор за ипотека, тъй като са предвидени за учредяване на
ипотека за обезпечаване на чужди, а не на собствени задължения (какъвто е
процесният случай).
Доколко установените
по делото обстоятелства покриват хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ също е
безпредметно да се обсъжда в случая, тъй като иск при основанието на цитираната
разпоредба не е предявен в производството по делото.
Следва да се
отбележи, обаче, че иск за обявяване на процесния договор за ипотека за
недействителен на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ също би се явил и
неоснователен, тъй като дори да се приеме, че в случая са приложими увеличените
двугодишни срокове по чл. 646, ал. 3 и 4 ТЗ, от датата на сключване на
процесната ипотека до датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на „З.И.“ ООД е изтекъл по-дълъг период от
време.
По изложените
съображения предявеният иск за обявяване на процесния договор за ипотека е
неоснователен и подлежи на отхвърляне, което е достатъчно да се приемат за
неоснователни и предявените обусловени искове за връщане на имотите, върху
които е учредена ипотека, в масата на несъстоятелността на „З.И.“ ЕООД, но
трябва да се посочи, че обявяването на договора за учредяване на ипотека за
относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността и поначало
не може да обуслови основателност на предявените по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ
искове, тъй като заличаването на последиците на самата ипотека, не заличава
обезпечените с нея задължения на „З.И.“ ЕООД, за чието принудително изпълнение
имотите са изнесени на публична продан, нито предпоставя липса на основание за
проведената публична продан (основание за провеждане на проданта са именно
облигационните задължения на дружеството, а не ипотеката, са която са
обезпечени).
С оглед изхода на
делото държавната такса, дължима за разглеждане на предявените искове следва да
бъде възложена в тежест на ищеца „С.Ф.“ АД, като съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК за
предявените при евентуални основания осъдителни искове се дължи една държавна
такса, която съгласно т. 1Б от тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по
тълк.д. №4/2014г. на ВКС, ОСГК следва да бъде определена по правилото на чл.
71, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ
за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „З.И.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ******** на договор за ипотека, сключен на 19.12.2007г. с
нотариален акт №80, т. ІІІ, рег. №6005, д. №426/2007г. между „З.И.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***0 и „К.9.“
ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***0.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Ф.“
АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** искове за осъждане на „К.9.“
ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***0 да върне на
основание чл. 34 ЗЗД, евентуално на основание чл. 108 ЗС, евентуално на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „З.И.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***0
следните недвижими имоти, находящи се в сграда на адрес гр. София, ул. *******гараж
№10 във вход А със застроена площ от 27,64 кв.м., офис №1 във вход А със
застроена площ от 53,47 кв.м., заедно с тераса-двор с площ от 33,67 кв.м., офис
№2 във вход А със засторена площ 61,68 кв.м., заедно с тераса с площ от 11,40
кв.м., офис №1 във вход Б със застроена площ 6168 кв.м., заедно с тераса с площ
от 18,00 кв.м., офис №2 във вход Б със застроена площ от 81,21 кв.м., заедно с
тераса-двор с площ от 33,67 кв.м., апартамент №1 във вход А със застроена площ
от 72,56 кв.м., апартамент №3 във вход А със застроена площ от 83,59 кв.м., апартамент
№3 във вход Б със застроена площ от 64,87 кв.м., апартамент №4 във вход А със
застроена площ 72,56 кв.м., апартамент №5 във вход А със застроена площ от
107,57 кв.м., апартамент №5 във вход Б със застроена площ от 72,55 кв.м.,
апартамент №6 във вход А със застроена площ от 72,42 кв.м., апартамент №8 във
вход Б със застроена площ от 64,85 кв.м., апартамент №9 във вход Б със
застроена площ от 94,43 кв.м., мазе №1 във вход А с площ от 2,10 кв.м., мазе №2
във вход А с площ от 2,10 кв.м., мазе №3 във вход А с площ от 2,10 кв.м., мазе
№4 във вход А с площ от 2,40 кв.м., мазе №5 във вход А с площ от 2,40 кв.м.,
мазе №2 във вход Б с площ от 2,40 кв.м., мазе №4 във вход Б с площ от 2,10
кв.м., мазе №6 във вход Б с площ от 2,10 кв.м., таван №1 във вход Б с площ от
46,60 кв.м.
ОСЪЖДА „С.Ф.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 61 742,27 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: