№ 1432
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100513849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20166751 от 02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 74873/2019 г. на
Софийски районен съд, 61 състав, е признато за установено по отношение на Д. Г. Ч., с
ЕГН:*******, съществуването на вземането на "Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК:*******
за: сумата 708,18 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намираща се в гр. София, ж.к. “*******, за периода 28.11.2016 г. до 30.4.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 16.04.2019 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ТПК
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 18,31 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 28.11.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 16.04.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ТПК вр. чл. 79
ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 25.05.2019 г. по ч. гр. д. № 21668 по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 61
състав, като са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. Ч.
искове за установяване вземането на „Топлофикация София” ЕАД за цена на топлинна
енергия за периода м. октомври 2015 г. - 28.11.2016 г. и за: сумата над 708,18 лева до сумата
1618,14 лева, сумата 148,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
14.9.2016 г. до 05.04.2019 г. и сумата 8,07 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 30.04.2016 г. - 05.04.2019 г.
Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство Д. Г. Ч.,
действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодните за него уважителни части.
Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на
съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за наличие на облигационно
правоотношение между страните, дължимост на вземането на „Топлофикация София” ЕАД
за главницата, лихвите и дяловото разпределение. Моли се да се уважи въззивната жалба,
1
като се отхвърлят изцяло предявените искове и се присъдят сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Топлофикация София“ ЕАД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на
въззивната жалба. С него въззиваемият изразява становище за неоснователност на
въззвината жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Третите лица-помагачи „Бруната България” ООД и К. С. П. не са взели становище по
жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (.“битов клиент“ по смисъла на т.2а. § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора
за доставка дължи цената й. Договорът между това трето лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Следователно, в
случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по
2
силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно
право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за
топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. В съдебно производство
пред районния съд е доказано възникването и съществуването на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на
процесния имот. Приети са по делото писмени доказателства, от които е видно, че
договорното правоотношение е възникнало от подаване на молбата за откриване на партида,
от който момент ответникът е изразил воля да ползва предоставяната от ищеца
топлофикационна услуга. В представеното заявление ответникът е изразил воля да сключи
договор с ищеца, като доколкото в същото не е посочена различна дата от тази на подаване
на заявлението, за начален момент на възникване на облигационното правоотношение
следва да се счете датата на подаване на заявлението - 28.11.2016г. В подкрепа на този извод
е обстоятелството, че собственикът на имота е декларирал съгласие да бъде открита партида
на името на наемателя относно процесния имот, считано от сключване на договора за наем.
Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия съгласно чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението
и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество
е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК. С оглед на изложеното обосновано районният съд е заключил, че за
периода от 28.11.2016 г. до 30.4.2017 г. е налице валидно облигационно правоотношение
между „Топлофикация София“ ЕАД и Д. Г. Ч. по договор за продажба на топлинна енергия,
като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
От приетата от районния съд съдебно-техническа експертиза, която въззивният съд
кредитира като компетентно и обективно изготвена, се доказва по безспорен начин,
подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот за
периода от 28.11.2016 г. до 30.4.2017 г. Съгласно заключението на приетата експертиза,
което районният съд обосновано е кредитирал, общият размер на задължението за плащане
на доставена топлинна енергия за посочения по - горе период възлиза на сумата от 708,18
лева. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесният
установителен иск за дължима цената на доставена топлинна енергия е доказан по
основание и е основателен за размера от 708,18 лева, като липсват данни длъжникът да е
заплатил това задължение.
По категоричен начин е установена и дължимостта на процесната сума за
извършената услуга за дялово разпределение в размер на 18,31 лева, представляваща цена
на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 28.11.2016 г. до 30.04.2017 г.
Съгласно чл. 36 ОУ клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, а редът и начина за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от представените документи дялови
разпределения за процесния период са извършена от „Бруната България” ООД, поради което
се дължи нейното заплащане на ищеца, съобразно общите условия. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1
от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между „Топлофикация София”
ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1
от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
3
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя
само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на
плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
разглеждания случай се установява по категоричен начин, че услугата е била извършена.
Напълно несъстоятелни са твърденията на въззивника за наличие на непоискана
доставка в разглеждания случай и следователно недължимост сумите за доставена ТЕ. По
въпросите дали потребителите на топлинна енергия в сграда с етажна собственост дължат
заплащане на разпределените им сума за сградна инсталация и дали това представлява
непоръчана доставка е постановено решение на Съда на Европейския съюз по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 от 5.12.2019 г. С него СЕС се е произнесъл по въпросите на
запитващите юрисдикции да се установи дали член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Непоръчаната доставка е дефинирана като „доставянето на
стоки или предоставянето на услуги, непоръчани от потребителите“. В това отношение
Съдът е посочвал, че „изпращане на непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от
приложение 1 към Директива 2005/29, към която препраща член 27 от Директива 2011/83, е
по-специално поведението, изразяващо се в настояване от търговеца потребителят да му
плати за стока или услуга, доставена на потребителя, но непоръчана от него (решение от 13
септември 2018 г., Wind Тге и Vodafone Italia, С-54/17 и С-55/17, EU:C:2018:710, т. 43).
Целта на член 27 от Директива 2011/83 е така да попречи на търговеца да наложи на
потребителя договорно правоотношение, за което той не е дал свободно съгласие. В
настоящия случай член 133, алинея 2 от Закона за енергетиката предвижда, че
присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда — етажна собственост, се
извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата — етажна собственост. Освен това, видно от данните,
предоставени от запитващите юрисдикции, чл. 153, ал. 1 от този закон предвижда, че
собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда — етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. На това основание те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
4
Също така в чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката се уточнява, че клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. От тези разпоредби следва, че доставката на
отопление в сграда — етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на
всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост. В това отношение във връзка с обстоятелството, че както в
настоящия случай, съответните етажни собственици не са участвали в приемането на
решението или са му се противопоставили, Съдът постанови, че при спор за парично
задължение, произтичащо от решение на специално предвиденото в българското право общо
събрание на етажните собственици, всеки етажен собственик, придобивайки качеството на
етажен собственик на сграда и оставайки такъв, се съгласява да изпълнява всички
разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост, и решенията, приемани от
общото събрание на собствениците на сградата (в този смисъл е решение от 8 май 2019 г.,
Кер, С-25/18, EU:C:2019:376, т. 29). При тези условия подаването на топлинна енергия за
сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда — етажна собственост, което се
извършва вследствие на взетото от етажната собственост решение за присъединяване на
сградата към централното отопление, не може да се смята за непоръчана доставка на
централно отопление по смисъла на член 27 от Директива 2011/83.“ По тези съображения на
втория и третия въпрос по дело С-708/17 и на въпросите по дело С-725/17 СЕС е отговорил,
че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда— етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По нататък СЕС е отговорил и че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32 и член 10,
параграф 1 от Директива 2012/27, не трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки етажен
собственик пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Доколкото
невинаги има възможност за монтиране на индивидуални измервателни уреди, самите
сметки могат да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление само когато това
е технически осъществимо, както впрочем потвърждава употребата на израза „когато е
уместно“ в член 13, параграф 2 от Директива 2006/32. Документите от подготвителните
работи по Директива 2012/27, и по-специално докладът на Парламента от 30 юли 2012 г.
относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно
енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО (А7
—0265/2012) показват че при преработването на Директива 2006/32 законодателят на Съюза
взема предвид същите съображения и ги отразява в член 9, параграф 1, член 9, параграф 3
втора и трета алинея и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27. Така член 9 параграф от
тази директива задължава държавите членки да гарантират, че доколкото е технически
осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии
на енергия, при крайните клиенти на енергия ще се осигуряват индивидуални измервателни
уреди, които точно отразяват действителното енергопотребление. Що се отнася до
фактурирането, член 10, параграф 1 от посочената директива предвижда, че когато крайните
клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди, посочени в Директива 2009/72
и Директива 2009/73, държавите членки правят необходимото най-късно към 31 декември
2014 г. информацията относно фактурирането да бъде точна и да се основава на
действителното потребление в съответствие с приложение VII, точка 1.1, когато това е
технически възможно и икономически оправдано. Следва да се добави, че в Директива
2012/27 законодателят на Съюза взема предвид особеността на сградите - етажна
собственост, които се снабдяват от районна отоплителна система. Всъщност член 9,
параграф 3, втора алинея от тази директива предвижда, че държавите членки трябва да се
5
погрижат в този тип сгради да се монтират индивидуални измервателни уреди най-късно до
31 декември 2016 г., но същевременно в тази разпоредба се уточнява, че когато
използването на индивидуални измервателни уреди не е технически осъществимо или
разходно ефективно, ще се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне
на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако държавата членка не
докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно
ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно
ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия. Като се имат
предвид обаче данните, доведени до знанието на Съда, в такива сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти немислимо
да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до
сградната инсталация и общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация,
от тези данни следва, че може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност
количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност
това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в
съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като
топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат
в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна
собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните
и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Ето защо се явява
технически трудно да се определи точното индивидуално потребление на всеки обитател на
съответната сграда — етажна собственост, що се отнася до топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Що се отнася до използвания за целите на фактурирането метод за
изчисляване на потреблението на топлинна енергия в сградите — етажна собственост,
следва да се отбележи, че държавите членки разполагат с широка свобода на действие.
Всъщност, както от съображение 12 и член 1 от Директива 2006/32, така и от съображение
20 и член 1 от Директива 2012/27 следва, че с тези две директиви се цели на държавите
членки да се осигури обща рамка, която да им позволи да вземат подходящи мерки за
намаляване на енергийното потребление, като същевременно им се остави възможността да
подберат условията за изпълнение (в този смисъл е решение от 7 август 2018 г., Saras
Energia, С-561/16, EU:C:2018:633, т. 24 и цитираната съдебна практика). Поради това член 9,
параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27 предвижда, че държавите членки имат
възможност да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението
на топлинна енергия или топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите
за топла вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите е цел
отопляване на апартаментите. В настоящия случай обаче разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на
разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната
енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на
имотите. В този смисъл предвид признатата на държавите членки широка свобода на
действие следва да се приеме, че Директива 2006/32 и Директива 2012/27 допускат метода
на изчисляването на отдадената от сградната инсталация топлоенергия пропорционално на
отопляемия обем на всеки апартамент. По изложените съображения на първия въпрос по
дело С-708/17 следва да се отговори, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32 и член 10,
параграф 1 от Директива 2012/27 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
6
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Същите се основават на твърдения за липсата на доказана дължимост на вземанията на
„Топлофикация София” ЕАД за главницата и за дяловото разпределение. Тези възражения
са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното
производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен
характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд
не намира за необходимо да ги обсъжда по-детайлно.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски за внесен
депозит за възнаграждение на особения представител на въззивника и за юрисконсултско
възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с
чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата
100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в
открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20166751 от 02.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 74873/2019 г. на Софийски районен съд, 61 състав.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. с ЕГН:******* да плати на „Топлофикация София” ЕАД с
ЕИК:******* сумата от 250 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната България” ООД и К. С. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7