Решение по дело №462/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от С. Д. М. от [населено място], чрез адв. К. А., срещу Решение № 143/14.04.2025 г. по НАХД № 1654/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-002677 от 10.10.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Велико Търново, сектор „ПП“. Касаторът счита, че решението на съда е неправилно, тъй като не е извършено вмененото нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че е ирелевантно дали управляваното от касатора МПС е спряло на знака Б2, тъй като посоката на движение на двата автомобила не предполага пресечна точка на траекториите им, а освен това касаторът е спрял на знака, пропускайки първото МПС. Според него не би се стигнало до ПТП, ако и двете возила в момента на удара са се намирали в следващата им се за посоката лента за движение, но този въпрос не бил изследван в АУАН и НП. Моли за отмяна на решението на ВТРС и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОДМВР – Велико Търново, сектор „ПП“, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита жалбата за неоснователна.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С потвърденото от районния съд Наказателно постановление № 24-1275-002677 от 10.10.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Велико Търново, сектор „ПП“, на С. Д. М. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.50, ал. 1 от с.з.

За да потвърди НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 06.08.2024 г. в 17:45 ч., в [населено място], жалбоподателят се движел по [улица]с управлявания от него лек автомобил [Марка], с регистрационен номер [рег. номер], от запад на изток. При движението си по [улица]навлязъл в кръстовището с [улица], като завил на дясно при наличие на пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство). От видеозаписа от камера на автосервиз „Лъки стар“ /приложен към възражението на жалбоподателя към АУАН/ е видно, че автомобилът, управляван от М.първоначално спира на кръстовището пред знака и пропуска един лек автомобил, след което тръгва и навлиза в кръстовището след знака Б2 без да се увери дали след първия автомобил се движи и друг автомобил по пътя с предимство. След навлизането си в кръстовището, възприемайки критична ситуация /движещ се по пътя с предимство автомобил/ спира, но предвид на това, че е навлязъл неправомерно в кръстовището, прегражда пътя и не пропуска движещият се по пътя с предимство от [улица]и завиващ наляво към [улица], лек автомобил "Тойота Рав 4" с регистрационен номер [рег. номер], собственост и управляван от В. А. П. от [населено място]. При това се реализира ПТП между автомобила управляван от М.и автомобил „Тойота Рав 4" с регистрационен номер [рег. номер], като настъпват леки материални щети по двата автомобила.

Съдът е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН е съставен на място, водачът е отказал да го подпише и впише възражения, а не е получил препис, понеже е отказал да подпише разписка за целта. По същество е посочил, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да пропусне движещ се по път с предимство на кръстовище лек автомобил. При това е предизвикал ПТП, с което е осъществил състава на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Деянието на жалбподателят е в пряка причино-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият е бил длъжен да спре и изчака преди да навлезе в кръстовището /каквото е предписанието на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“/, като пропусне другия автомобил, чийто водач е бил с предимство. За съставомерността на деянието от субективна страна е достатъчно да е налице непредпазливост, като форма на вината, който признак е надлежно установен.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на жалбоподателя и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на нарушение на разпоредбата чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че първоначално е спрял на знака и неговият автомобил е бил в покой при реализирането на ПТП при последвалото навлизане на автомобила в кръстовището. Без значение е дали касаторът е спрял на знака Б2 и е пропуснал един автомобил, както и че автомобилът на касатора в момента на съприкосновението с другия автомобил е бил в покой, щом от всички събрани доказателства по категоричен начин се установява, че е навлязъл в кръстовището, без да осигури предимство на преминаващия по пътя с предимство втори автомобил – арг. от чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП. Ирелевантно е също така дали автомобилът на Ст. М.се е намирал в следващата му се лента за движение, тъй като ако не беше нарушено правилото на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП не би се стигнало до последвалото ПТП, както правилно е посочил съдът.

Въззивният съд не е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, но настоящата инстанция намира, че нарушението е типично такова, без да разкрива по-ниска степен на обществена опасност, и без да има множество смекчаващи обстоятелства.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143/14.04.2025 г. по НАХД № 1654/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.