№ 136
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Маргаритка Шербанова
Членове:Александър Желязков
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 57 от 16.10.2020 г. постановена по НОХД № 62/2020 г., Видински
окръжен съд е признал подсъдимия Б. М. Г. , с ЕГН **********, български гражданин, със
средно образование, неженен, местоживеене град Видин, месторабота „КРАТОН" ЕООД гр.
Видин - шофьор, неосъждан, за виновен, в това че на 29.10.2018 г. в гр. Видин, на ул.
„Редута“ срещу блок № 1 на ж.к. „Строител“, управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ********, лична собственост и като нарушил чл.21,
ал.1 от ЗДвП- при избиране скоростта на движение, управлявал със скорост над пределно
допустимата за движение на МПС от категория „В“ в населено място от 50 км/ч., а именно
78 км/час, причинил ПТП, като ударил пострадалата М. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Видин
и по непредпазливост причинил смъртта й - починала на 31.10.2018 г. в МБАЛ „Св. Петка“
гр. Видин, като деецът Г. след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон 112 и повикал помощ - престъпление
по чл.343а, ал.1, б.„б“, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на това основание му е налажено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, е
отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
1
На основание чл.304, във вр. с чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Б.Г. е оправдан
по повдигнатото срещу него обвинение за нарушение на правилата за движение по чл.42,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, респ. чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП - водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго ППС
и, че движещото се след него ППС или това, което ще изпреварва не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво; чл.42, ал.2, т.1 - водач, който изпреварва, е
длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното ППС.
На основание чл.343г от НК, подсъдимият Г., е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
В тежест на подсъдимия Б.Г. са възложени сторените по делото разноски - по
сметка на ОД на МВР-Видин сумата от 2347.51 лева, за извършени експертизи по ДП и в
полза на ВСС, по сметка на ОС - Видин, сумата от 330.85 лева, за вещи лица и свидетел.
С тази присъда, подсъдимият Г., е осъден да заплати солидарно на частните
обвинители М. П. Н., К. В. Г., В. Г. Н. и Г. В. Г., направените от тях разноски по делото, за
адвокати на ДП и в съдебната фаза на наказателното производство, в размер на 7800 лева.
Съдът се е разпоредил вещественото доказателство- компактдиск от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112- Монтана, съдържащ 7 броя аудиозаписи и 9
бр. електронни картони, да остане към делото.
Недоволен от присъдата, подсъдимият Б.Г., чрез упълномощения си защитник, в
срока по чл.319, ал.1 от НПК, във връзка с чл.318, ал.3 от НПК, е оспорил пред въззиваната
инстанция нейната правилност.
В жалбата и допълнителното изложение към нея, защитникът твърди
кредитиране единствено на заключението на тройната допълнителна АТЕ, установило
движение на управлявания от подсъдимия автомбил с превишена, за населеното място,
скорост, явяваща се причина за настъпилото ПТП. Твърди се и противоречие между
заключенията на основната АТЕ и тройната АТЕ, относно факта дали е предприета маневра
„изпреварване“. Тези заключения противоречали и на обясненията на подсъдимия, според
които при започната от подсъдимия маневра „изпреварване“, пътят му е бил засечен от
пострадалата велосипедистка, вследствие на предприет от нея завой наляво.
Защитникът възразява и срещу отчетеното от първоинстанционният съд като
отегчаващо вината на Г. обстоятелство, управлението на МПС в населено място с
неразрешена скорост, тъй като това било елемент от фактическия състав на, иначе
бланкетната норма на чл.342 и сл. от НК. Счита, че при определяне размера на наказанието,
по отношение на подсъдимия следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, като
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“, а срока на
2
наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ да бъде намален до шест месеца.
В заключение моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на
оправдателна такава, по отношение на подсъдимия Г.. Алтернативно се иска намаляване
срока на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ до шест месеца.
Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, в частта относно размера
на наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода“, както
преквалифицирането на престъплението по по-лекия състав – по чл.343а от НК, в
законоустановения срок са депозирали и поверениците на частните обвинители М. П. Н. и
В. Г. Н.. Намират присъдата за явно несправедлива в частта относно наложените на
подсъдимия Г. наказания, като занижени по размер и несъответстващи на високата степен
на обществена опасност на деянието и подсъдимия, който макар и неосъждан, бил
административно наказван за нарушения на ЗДвП. Считат, че с така наложените наказания
са накърнени правата и законните им интереси, че те не съответстват на целите на чл.36 от
НК. Само чистото съдебно минало на подсъдимия не било смекчаващо отговорността му
обстоятелство, което не надделява над отрицателните за личността на дееца обстоятелства -
непризнаване на фактите и вината, неизразяване на съжаление относно причинената смърт
на пострадалата М. В. Г., вследствие на нарушените от Г. правила за движение по ЗДвП.
Всички тези обстоятелства, налагали съобразяване от страна на въззивният съд, при
определяне на наказанието, предвид настъпилата смърт на пострадалата - млада 45 годишна
жена, оставила съпруг, три деца, родители, братя и сестри да страдат до края на живота си.
Пледират за увеличаване на наказанията до исканите от ОП-Видин размери.
В допълнителното изложение към въззивната жалба на частните обвинители,
гореизложените съображения са подробно доразвити. Твърди се неправилно проието от съда
поведение на подсъдимия, покриващо привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.„б” във
вр. е чл.343, ал.1, буква „в” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка е чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Според поверениците, то следва да се преквалифицира по чл.343, ал.1, буква „в” от
НК, при нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП. Освен
чистото съдебно минало на подсъдимия, липсвали доказателства, че е съдействал за
изясняване на обективната истина, че е изразил съжаление за извършеното, както и, че е бил
загрижен за състоянието на пострадалата в болничното заведение. Неправилен бил и извода
на съда, че нарушенията на подсъдимия, като водач на МПС, били дребни и че не проявявал
пренебрежение и тенденциозно незачитане към правилата за движение.
Оплакванията на поверениците са, че съдът не приел възраженията им за липса
на основания за приложение на по-благоприятния закон, тъй като обаждането на тел.112, не
значи, че подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата. Сочат, че разпитан като свидетел по т.д. №12/2019г. на Видинския окръжен
съд /в.гр.д. №1451/2020г., 7 с-в на САС/ по иск по КЗ на две от децата на пострадалата,
подсъдимият заявил, че не се е приближавал до лежащата върху пътната настилка
3
постадала.
Определените от съда наказания, поради ниският им размер, не кореспондирали с
приетата квалификация на деянието по чл.343а от НК и при приоритет на смекчаващите на
подсъдимия вината обстоятелства. Намира за справедливи, поисканите от Видинска окръжна
прокуратура срокове на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на
управление на МПС“, като съответстващи на високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние и на степента на обществена опасност на подсъдимия, неосъждан, но с
административни наказания за нарушения по ЗДвП. Наложените, според поверениците,
наказания накърнявали правата и законните интереси на частните обвинители; не
съответствали на целите по чл.36 от НК; не съответствали и на високата степен на
обществена опасност на деянието и изключително тежките последици - смъртта на млада 45
годишна жена.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, поверениците на
частните обвинители поддържат въззивната жалба и допълнителното изложение към нея.
Повереникът, адв. Й. заявява, че оспорва присъдата само в частта, относно приложението на
привилигирования състав и размера на наказанието. Твърди, че за да е налице
привилигирования състав, не било достатъчно само обаждане до тел.112, но и оказване на
необходимата, навременна помощ, която да е оказана на жив човек и да е подобрила
състоянието му. Наличните по делото доказателства били в обратна посока – разпитан като
свидетел по гражданско дело, подсъдимият изрично заявил, че дори не се е доближил до
пострадалата. Твърдяните от защитата противоречия между основната експертиза и
тройната такива, намира за неоснователни, като сочи, че този въпрос е изяснен в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. Повереникът твърди, че подсъдимият, всъщност
не признавал вината си, не изразил съжаление, независимо, че била причинена смърт на 45-
годишна жена с три деца, поради което и двете му наказания следва да бъдат увеличени. По-
тежки наказания, според повереника, биха въздействали предупредително, възпитателно и
върху останалите членове на обществото, както и като лична превенция, предвид
зачестилите случаи в цялата страна. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Повереникът, адв.Г., поддържа пледоарията на адв.Й.. Претендира за увеличаване
на наказанието „лишаване от свобода“ на 2 години, с изпитателен срок от 3 години. Това си
искане обосновава със заключението на тройната АТЕ, а именно, че в случай, че
автомобилът се бил движил с допустимата скорост от 50 км/ч, не би настъпило ПТП.
Според третия повереник, адв.С., вината на подсъдимия за настъпилото ПТП
била доказана по категоричен начин, поради което счита жалбата на подсъдимия за
неоснователна. В тази връзка се позовава на заключението на тройната АТЕ, за липса на
предприета маневра „изпреварване“, предвид наличните спирачни следи по асфалта. Намира
приетата правна квалификация за вярна, а отмереното наказание за справедливо. Пледира за
потвърждаване на присъдата. Претендира за присъждане на сторените пред САС разноски.
4
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира присъдата за
правилна, обоснована и законосъобразна. Според прокурора прилагането на
привилигирования състав било необходимо, поради оказаното от подсъдимия съдействие на
местопроизшествието, което попада в понятието „необходимата грижа“, т.е. оказването на
помощ на жив човек, винаги следва да се приеме като навременно и необходимо. Пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Пред въззивната инстанция, подсъдимият Б. М. Г., редовно призован, явява се
лично, заедно с упълномощения си защитник – адв.В., който поддържа въззивната жалба и
допълнителното изложение към нея. Преповтаря изложените в тях възражения относно
противоречивите заключения на основната и тройната автотехнически експертизи. Това
противоречие касаело основния въпрос – дали непосредствено преди настъпване на ПТП-то,
подсъдимият е започнал маневра „изпреварване“. Такива били заключението на основната
експертиза и становището на експерта пред първия съд. Заключението на тройната АТЕ
било противоположно - че такава маневра не е започнала. При последващият разпит пред
съда, експерта, изготвил първата АТЕ и участвал в изготвянето и на тройната АТЕ, заявил,
че поддържа становището за липсата на започвала маневра „изпреварване“, т.е. - застъпил
две противоположни позиции, поради което този важен въпрос останал неизяснен, поради
което съдът не следвало да кредитира нито една от двете експертизи.
Според защитника, пострадалата велосипедистка е „засякла“ управляваното от
подсъдимия МПС, поради което, дори и да се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, в
населено място, биха настъпили същите последици, каквито били в случая.
Изложените съображения обосновавали извод за недоказаност на обвинението и
като последица, оправдаването на подсъдимия. Алтернативно, се иска редуциране на
присъдата в наказателната й част – намаляване на наказанието „лишаване от право на
управление на МПС“ до законоустановения минимум от шест месеца.
В лична защита, подсъдимия Г. поддържа казаното от защитника си.
В предоставеното му право на последна дума, Г. моли за справедлива присъда.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.314 НПК, прие за установи следното:
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от
първоинстанционният съдебен състав. Установени са по безспорен начин всички
обстоятелства, значими за правилното му решаване, а именно: факта на извършване на
деяниeто, авторството, обстоятелствата, при които е извършено деянието, механизма на
осъществяване, обективната и субективната страна на престъплението, поради което
настоящата инстанция намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателите
5
процесуални нарушения.
Във връзка с установяване фактологията на деянието, първоинстанционният съд
прецизно е изпълнил задълженията си по установяване на обективната истина, като в
съответствие с изискванията на процесуалния закон е допуснал събирането на относими
доказателства.
Въззивният съд споделя приетото за установено от първоинстанционният, че
подсъдимият Б. М. Г. е правоспособен водач на МПС от 18.05.2006 г., за категория „В“. От
2014 г. е правоспособен водач на МПС за категория „С“, а за категория „СЕ“ – от 2018
година. Собственик е на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. №
********, тъмно син на цвят. През периода 01.08.2010 г. – 06.12.2013 г., Г. е глобяван пет
пъти, посредством фишове – за шофиране без включени светлини и без СУМПС.
На 29.10.2018 г., в ранния следобяд, подсъдимият Б. М. Г. управлявал лекия си
автомобил в град Видин, по ул.„Редута“ в ж.к.„Строител“. Движил се в посока към
кръстовището на ул.„Редута“ с ул.„Екзарх Йосиф I“. Времето било ясно, слънчево,
видимостта-добра, асфалтовата настилка на пътя била суха, посипана с едрозърнест асфалт,
без дупки, без неравности и наклон. Платното за движение, с широчина 6,00 метра, било
предназначено за двупосочно движение, с по една лента за всяка посока. Банкета, от двете
страни на платното за движение, е посипан с чакъл и пясък на нивото на асфалтовата
настилка. Липсват хоризонтална маркировка за разделяне на двете пътни платна за
движение и вертикална пътна маркировка. Поради липсата и на пътни знаци за ограничение
на скоростта по ул.„Редута“ и предвид обстоятелството, че улицата е в населено място
/жилищен квартал/, фиксираната съгласно чл.21, ал.1 от ДвП скорост е 50 км./час. Въпреки
това ограничение, подсъдимият Г. е управлявал автомобила си със скорост от 78 км./час.
Движил се е по средата на пътя, на около 1,12 метра от десния край на пътното платно.
Пред автомобила, в същата посока, се движела М. В. Г., управляваща велосипед
марка „Pegasus“, тип „мъжки“ с около 8 км/час. В касетка, закрепена на багажника в задната
част на велосипеда превозвала пластмасова лопата, гребло и метла. Г. се движила около
средата на своята лента за движение. Подсъдимият Г. забелязал в далечината пред себе си
велосипедистката, тъй като по пътя пред него нямало други МПС-та. Когато наближил
велосипедистката, подсъдимия Г. не намалил скоростта, но отклонил автомобила леко в
ляво, насочвайки го за навлизане в насрещната пътна лента, с цел изпреварване на Г..
Велосипедистката също се отклонила наляво и се придвижила към лентата за
насрещно движение. Подсъдимият Г. съзрял възникналата опасност от сблъсък със
велосипедистката и реагирал с аварийно задействане на спирачната система на автомобила.
Поради скоростта от 78 км/ч на движение на автомобила, подсъдимият Г. не успял да
преустанови движението на МПС-то преди пресечната точка на траекториите на двете ППС-
та и да предотврати сблъсъка с велосипедистката.
6
Отстоянието на предната част на лекия автомобил „Фолксваген Голф” от мястото
на удара, в момента на предприемане на аварийно спиране /според тройната АТЕ/, било
около 50,54 метра от мястото на ориентира /метален стълб за улично осветление № 917,
находящ се на левия банкет по платното за движение на ул. „Редута“ по посока от
строителна борса „Компас Север“ към ж.к. „Строител“/. Мястото на конфликта е на около
3,50 метра в ляво от десния ръб на платното за движение, т.е. в лентата за насрещно
движение. Автомобилът, поради движение с превишена скорост, при достигане на мястото
на удара е блъснал с предната дясна ъглова част на предна броня, задната част на велосипеда
в областта на задния калник и каплата на задното колело.
Ударът от автомобила, според АТЕ-зи, бил типичен „Бампер удар“, характерен за
автомобили с ниско разположени предни брони, т.е. под масовия център на тандема
велосипед-велосипедист, които вследствие получилия се въртящ момент от удара, тялото на
велосипедиста се е завъртяло, попада на предния капак и се плъзнало до предното
панорамно стъкло, като го чупи на две места.
Поради това, че автомобилът продължил движението си напред, велосипедът и
водачката му, под действието на инерционните сили, паднали странично върху левия банкет
на платното за движение. След мястото на удара, Г. преустановил натиска върху спирачния
педал за кратко време в процеса на спирането, след което отново натиснал спирачките. В
резултат, на това е отложена спирачна следа върху левия чакълен банкет с дължина 13,70
метра, преди установяването на автомобила. Автомобилът, след аварийно спиране,
преустановил движението си в ляво на пътното платно, в банкета, с предната част в посока
си на движение, показана в протокола за оглед и мащабната скица.
Свидетелят П. Г. П., който се намирал близо до мястото на инцидента, чул
форсиране на автомобилен двигател и продължителен шум на спирачки. Веднага изтичал
към мястото и видял процесния автомобил, спрян извън пътното платно, а в близост-
лежаща на земята жена в безпомощно състояние, издаваща хъркащи звуци. Видял също и
паднал велосипед, около който имало градински пособия. След като автомобила
преустановил движението си, подсъдимият Г. останал за кратко време на шофьорското си
място, тъй като бил в шок от случилото се. В това състояние го заварил свидетеля П..
Последният заговорил подсъдимия Г., който излязъл от колата и започнал да повтаря: „Леле,
какво направих“. Веднага след това, подсъдимият Г., от мобилния си телефон, се обадил на
телефон 112, съобщил за катастрофата и за пострадал човек, нуждаещ се спешно от
медицинска помощ. Подсъдимият останал на местопроизшествието и нееднократно,
тревожно и настоятелно призовавал на телефон 112 и в ЦСМП /към който било прехвърлено
обаждането/ за спешна медицинска помощ за пострадалата М. Г..
След подадения сигнал от подсъдимия на местопроизшествието пристигнали:
екип на ЦСМП с линейка; полицаи от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Видин.
Положението на ППС след катастрофата не е променяно до пристигането на контролните
7
органи от ОД на МВР- Видин, които запазили местопроизшествието. Пострадалата Г. била
транспортирана в МБАЛ „Св. Петка“ гр. Видин, но въпреки оказаната и медицинска помощ,
на 31.10.2018 г., починала.
За посетеното ПТП бил съставен протокол за оглед на местопрестъплението от
разследващите органи, започнал в 14:40 ч. и завършил в 15:30 ч., с изготвен към него
фотоалбум. При огледа на пътните превозни средства, били установени деформации.
Предното панорамно стъкло на лек автомобил „Фолксваген Голф“ било счупено
/напукано/, в дясната част, с две хлътвания – от глава и от лакът, установени по-късно от
АТЕ. Деформацията по предния капак се изразявала в хлътване към двигателя. До предна
дясна гума е установено петно, с червеникавокафява течност.
Зад автомобила, на около 1,5 метра е намерен велосипеда - марка „Pegasus“, тип
„мъжки“ с: деформирана задна капла във вид на осморка; деформирани външна и втрешна
гуми; деформиран заден калник; изпаднала седалка и счупен заден стоп.
Зад велосипеда, на мястото на напускане на пътното платно, са установени метла,
гребло и част от лопата.
Вследствие на получените травматични увреждания, на третия ден от
произшествието - 31.10.2018 г., пострадалата от ПТП-то починала.
На пострадалата М. В. Г. вследствие на удара и видно от приетото от страните
заключение на съдебно медицинската експертиза на труп № 87/2018 г., назначена в хода на
досъдебното производство, били причинени множество травми:
Травма на главата, изразяваща се в охлузни наранявания по лицето-в областта
между веждите, по носа и в областта на лява скула; разкъсно-контузна рана в тилната
област; кръвонасядане на меките черепни обвивки в тилната и към дясната слепоочни
области; счупване на черепа с фрактурни линии в областта на долната част на тилната кост;
кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ и под меките мозъчни
обвивки /субарахноидален хематом/, контузия на мозък.
Травма в областта на тялото, изразяваща се в охлузвания и разкъсно-контузни
рани по гърба в горната му част на ниво на лопатките.
Травми в областта на горните крайници, изразяващи се в охлузвания по задната
повърхност на лявата предмишница в средната трета; оток и кръвонасядане по задната
повърхност на лявата предмишница в долната ѝ трета и по гърба на лява ръка.
Травми в областта на долните крайници, изразяващи се в кръвонасядане и
охлузване по предната повърхност на лява подбедрица под колянната става; охлузване и
кръвонасядане по предна повърхност на дясна подбедрица под колянната става; охлузвания
8
по предно-външната повърхност на дясна подбедрица в средната ѝ трета.
Причината за смъртта на М. Г. според тази експертиза е тежката черепно-
мозъчна травма, със счупването на костите на черепа, с кръвоизливите под твърдата и под
меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка, довели до оток на мозъка с вклиняване на
малкият мозък в големият тилен отвор на черепа и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове – дихателен и сърдечно-съдов.
В заключението се посочва, че установените травматични увреждания –
охлузванията, кръвонасяданията, разкъсно-контузните рани, счупването на костите на
черепа, кръвоизливите под твърдата и под меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка,
са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със
значителна сила. Същите носят белезите на пожизнено получени, като по своя характер и
локализация, много добре отговарят да са получени в условията на станалото ПТП, при
травма след блъскането /като велосипедист/ от лек автомобил, с последващо падане върху
твърдата настилка на пътното платно, като между получените травми и настъпилата смърт
има пряка причинно-следствена връзка.
Тази фактология първостепенният съд правилно е извел от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателствени източници, а именно: протоколите за извършените по
досъдбното производство действия по разследването /оглед на място на ПТП от 29.10.2018
г., с приложен към него фотоалбум/, показанията на свидетелите П. П. /включително и
показанията му от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр. 2-ро от НПК/
, О. С., К.Г., В.Н., Г.Г., М.Н., И. Й., обясненията на подсъдимия Б. М. Г., удостоверение за
наследници, авто-техническаекспертиза, три допълнителни и тройна САТЕ,
съдебномедицинска експертиза на труп № 87/2018 г., справка за съдимост, резултат от
технически преглед на ППС, документ извадка от тел.112 при ОДЧОД МВР-Видин;
веществено доказателство по делото - аудиозаписи, съдържащи се на компактдиск, изпратен
от МВР Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112- Монтана; справка за собственост на
МПС в Централна база КАТ-Видин от 29.10.2018 г.; справка за нарушител-водач от Сектор
„ПП“ към ОД на МВР-Видин, относно Б. М. Г.; служебна бележка от „Кратон“ ЕООД-
Видин от 05.08.2020 г.; писмо № 10583 0293/25.09.2020г. от МВР, Дирекция „Национална
система 112“, РЦ 112- Монтана, както и други, относими към предмета на делото
доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка правните изводи на Видински
окръжен съд за вината на Б. М. Г. са правилни и следва да бъдат споделени.
С жалбата по същество, както и в съдебно заседане пред въззивната инстанция,
не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактология, а се изразява несъгласие
единствено във връзка с частта на съдебния акт, касаеща анализа на виновното поведение на
подсъдимия Г., като от страна на последния се твърди, че вината за настъпилото ПТП е на
пострадалата, тъй като след предприетата от Г. маневра „изпреварване“, пострадалата е
9
„засякла“ управляваното от него МПС.
Спорните въпроси по делото са: била ли е предприета маневра „изпреварване“ от
страна на управляващия процесното МПС, подсъдим /предвид твърдението за противоречие между
изготвената от в.л.Р. П. И. АТЕ, според заключението на което е била предприета такава маневра и тройната АТЕ,
изготвена от вещи лица с участието на И., според заключението на която такава маневра не била предприета/,
имало ли е препречване на пътя на автомобила от страна на пострадалата велосипедистка и
могъл ли е подсъдимият да предотврати удара или не, с оглед отговорността му по
обвинението в непредпазливо престъпление.
Безусловната необходимост от специални знания в областта на науката и
техниката по тези въпроси, е предпоставила необходимостта от ползване на компетентна
експертна оценка на съществуващите фактически данни, изведени от доказателствените
източници - протоколите за оглед на местопроизшествие, фотоснимки, свидетелски
показания, съдебно-медицинска, авто-технически експертизи и други, за изясняване на
възникналите въпроси, свързани с механизма на причинения вредоносен резултат, които са
били изготвени и приложени към досъдебното производство и които първоинстанционният
съд внимателно е анализирал при постановяване на съдебния си акт.
В тази връзка, САС намира за необходимо да подчертае, че всички възражения и
оплаквания, изложени както във въззивните жалби на подсъдимия и частните обвинители,
така и пред настоящата въззивна инстанция, са били предявени и пред
първоинстанционният съд. Видински окръжен съд внимателно ги е анализирал и в мотивите
към присъдата си е дал подробни и обосновани отговори, които въззивната инстанция
напълно споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за
неоснователни оспорените както от защитника на подсъдимия с въззивните жалби изводи на
решаващия съд, касателно извършената от подсъдимия маневра, така и оспореното от
поверениците на частните обвинители съпричиняване, от страна на пострадалата Г., за
настъпилото ПТП, а от там и определените по вид и размер наказания на подсъдимия Г..
Професионален отговор на тези възражения са дадени от вещите лица в
заключенията на автотехническата, трите допълнителни и тройната автотехнически
експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, в които вещите лица са
застъпили становището, че ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият е управлявал
автомобила си с разрешената за населени места скорост, т.е. в рамките на нормативно
установената и визирана в текста на чл.21, ал.1 от НК, както и при спазване правилата на
ЗДвП, при предприемане на съответните маневри, както от страна на подсъдимия, така и от
страна пострадалата велосипедистка.
Напълно обосновано първоинстанционният съд, съпоставяйки приложените по
досъдебното производство единична АТЕ и тройна АТЕ, с останалия по делото
10
доказателствен материал, е кредитирал и двете, като известен приоритет е даден
заключението на тройната АТЕ, като такава с по-висока степен на коректност на изразяване
на направените констатации. Изрично Видински окръжен съд е посочил в мотивите към
присъдата, че заключението на тройната съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от
вещите лица инж. Р. П. И., инж. В. Т. П. и инж. К. И. Х., не е в противоречие със
заключенията на автотехническа експертиза от 04.12.2018 г., и на допълнителните АТЕ от
16.03.2019 г., и от 20.04.2019г., изпълнени от в.л. инж. Р. П. И.. Несъответствията на
тройната експертиза с останалите три автотехнически експертизи, категорично не са по
същество, а преди всичко поради внесена допълнителна конкретика по отношение на
описаните в основната АТЕ действия на подсъдимия Г. действия, характеризирани като
предприета маневра „изпреварване“.
Изготвилите съдебните заключения по тези експертизи вещи лица, имайки
предвид целия доказателствен материал по делото, подробно описания механизъм на
телесните увреждания на пострадалата велосипедистка, при възприетия от тях динамичен
модел на контакт между нея и автомобила на подсъдимия, компетентно и безпротиворечиво
доказват, че подсъдимият Г. е управлявал автомобила си „Фолксваген Голф“, в
гр.Видин по ул. „Редута“, с посока към ж.к. „Строител“, в дясната лента на платното за
движение, със скорост на автомобила от 78 км/ч., при разрешена за населените места -
50 км./час, както и, че пред подсъдимия, по същата улица и в същото направление
пострадалата М. В. Г. е управлявала велосипед марка „Pegasus“, тип „мъжки“, със
скорост от около 8 км/час.
Заключенето на в.л.инж. Р. П. И., изготвил основната АТЕ от 04.12.2018 г.,
за вероятния механизъм на настъпилото ПТП е, че наближавайки велосипедистката,
подсъдимият Г. предприел маневра „изпреварване“ на Г. чрез частично навлизане в
насрещната пътна лента. Когато разстоянието между двамата участници било около 53
метра, велосипедистката Г. предприела маневра „завиване на ляво“, чрез навлизане
също в насрещната пътна лента. Водачът на автомобила реагира, чрез аварийно
спиране, но поради високата си скорост на движение не успява своевременно да спре и
блъска с предната дясна част на предна броня, задната капла на велосипеда.
Тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. Р. П.
И., инж. В. Т. П. и инж. К. И. Х., „разширява“ извода на инж. Р. П. И., по отношение на
въпроса с изпреварването на велосипедистката.
Според експертите, изготвили тройната АТЕ, за да може да запази посоката
си на движение, с леко отклонение на ляво, както са отложени спирачните следи на
платното за движение, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е трябвало да
предприеме маневрата още преди да са блокирали колелата му, т.е. преди на пътното
платно да се отложили спирачните следи. След тяхното появяване т.е. при блокирали
11
колела на автомобила е било невъзможно да се промени траекторията на движение на
автомобила независимо от въртенето на волана на ляво и дясно. Изводът на вещите
лица е, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не е могъл да предприеме
правилна маневра „изпреварване“, т.е. бързо да се изнесе в лявата половина на
платното за движение и да избегне велосипедистката, тъй като при блокирани колела
автомобилът е бил неуправляем. Т.е. заключението на тройната АТЕ не отрича
предприета от подсъдимия маневра „изпреварване“, но, посредством изчисленията си,
доказва, че тази предприета маневра е неправилна, тъй като е била вече закъсняла –
след натискане на спирачния педал и след блокиране колелата на автомобила.
Разпитани в съдебно заседание /протокол от 31.07.2020 г./ пред Видински
окръжен съд, вещите лица поддържат заключението си, изложено в тройната АТЕ.
Според тези вещи лица /в.л.Пнев/ „…не би могло да се приеме, че е предприета
маневра изпреварване – може да има само първа фаза на такава маневра за
преминаване от дясна в лява лента… автомобила е бил управляем до началото на
спирачните следи и предвид тяхното разположение, може да се каже, около 30 метра от
началото водача се е отклонил в ляво като тогава автомобила е бил управляем до
началото на спирачните следи. Велосипедистката е била почти успоредно на
автомобила. Може да се приеме, че велосипедистката е кривнала леко в ляво.
Маневрата е аварийно спиране с отклонение в ляво, а не изпреварване. Предполага, че
преди да предприеме това отклонение в насрещната лента за движение,
велосипедистката се е движела в своята лента за движение, близо до осевата линия.
Това предположение се основава на момента, когато е възприета от водача като
опасност и се е намирала в насрещната лента. Той не би предприел аварийно спиране.
Щом е решил да бие спирачки, това значи, че тя го е застрашила. Предприетата от
водача маневра, т.е. отклонението в ляво преценяваме като неправилна. Отклонението
в ляво автомобила е предприел преди да задейства спирачките.“.
По останалите въпроси, касаещи скоростта на движение на двете пътни
превозни средства, причината за настъпването на ПТП-то и характерът на инициалният
удар.
Заключенията на двете автотехнически експертизи – единична и тройна, са
еднозначни, че ударът между автомобила „Фолксваген Голф“ и велосипеда е типичен
„Бампер удар“, характерен за автомобили с ниско разположени предни брони, т.е. под
масовия център на тандема велосипед-велосипедист, които вследствие получилия се
въртящ момент, тялото на велосипедиста се завърта, попада на предния капак и се
плъзга до предното панорамно стъкло, като го чупи на две места – с глава и с лакът.
След известно „носене“ велосипеда и водачката му изпадат странично върху десния
пясъчен банкет, а автомобила, намиращ се в процес на аварийно спиране, се
12
установява по посоката си на движение. Съгласно приложената в делото диначина
мащабна скица първо е блокирало предното ляво колело, като началото на отложената
следа върху платното за движение има координати на 24,30 метра преди ориентира по
дължина на платното за движение и на 3,50 метра от десния край по ширина на
платното за движение – на 0,50 метра в лявата половина на платното за движение, т.е.
тя се намирала изцяло в лявата половина на платното за движение. От момента, на
аварийното задействане на спирачната система на лекия автомобил „Фолксваген Голф“
до момента на отлагане за първи път на спирачните следи, автомобилът е изминал
разстоянието от около 30,2 метра. От техническа гледна точка, прекъсването на следата
се дължи на това, че след мястото на удара, подсъдимият, като водач на автомобила е
преустановил натиска върху спирачния педал, за кратко време в процеса на спирането.
След това водачът на автомобила отново е натиснал спирачния педал, в резултат на
което е отложена спирачна следа върху пясъчния банкет, с дължина 13,70 метра преди
установяването на автомобила.
Преди да остави спирачни следи, лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№ ******** се е движил в дясната половина на платното за движение, близо до
средата на платното за движение. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра
аварийно спиране, с леко отклонение в ляво в посоката и направлението на
установените спирачни следи на платното за движение.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ преди ПТП-
то е била около 78 км/час, в условията на произшествието.
Дължината на опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген Голф“,
при движение със скорост 78 км/ч, в условията на произшествието, е била около 64
метра. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фолксваген Голф“,
при движение със скорост от 50 км/ч, в условията на произшествието е била около 33
метра.
Скоростта на движение на велосипедистката преди удара и в момента на
удара е била около 8 км/час.
Мястото на удара между лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с
велосипедистката се намира на около 1,20 метра преди линията на ориентира и на
около 3,50 метра в ляво от десния ръб на платното за движение.
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал възможност да
предотврати ПТП, след като е възприел велосипедистката като опасност, ако е бил
намалил скоростта си на движение и спре преди мястото на удара, при своевременно
реагиране на опасността.
13
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, при движение със скорост
от около 78 км/час, не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП
чрез аварийно спиране в условията на произшествието.
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, в случай на движение със
законно разрешената скорост от 50 км/час, е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез аварийно спиране, в условията на аварийно спиране.
Велосипедистката е имала възможност да предотврати станалото ПТП, от
техническа гледна точка, ако се е движела в дясната половина на платното за
движение, близо до десния банкет в изпълнение на изискванията на ЗДвП.
Вещите лица, изизготвили единичната и тройната АТЕ, са убедителни в това,
че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не е могъл да предприеме правилна
маневра „изпреварване“, т.е. бързо да се изнесе в лявата половина на платното за
движение и да избегне велосипедистката, тъй като при блокирани колела автомобилът
е бил неуправляем, както и, че ако процесният автомобил се е движил в дясната пътна
лента, спирайки без да се отклонява в лявата половина на платното за движение, не би
настъпило ПТП, в условията на станалото ПТП.
Причината за настъпилото ПТП, експертите изтъкват в проявената от
подсъдимия Г., като водач на моторно-превозно средство, недисциплинираност на
пътя, изразяваща се в управлявания от него автомобил с превишена скорост и
неправилното движение по платното за движение на велосипедистката М. В. Г..
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да
превишават скоростта на движение на пътното превозно средство в населеното място над 50
км/час. Управлявайки технически изправен автомобил, с придобитите от него съответни
квалификации и свидетелство за правоуправление, но нарушавайки горецитираното правило
за движение по пътищата, подсъдимият Г., сам се е поставил в положение на създаващ
опасност за живота и здравето на другите участници в движението.
Въз основа на изложените по-горе и възприети от въззивната инстанция
фактически положения, правните изводи на първостепенният съд, касаещи нарушението на
правилото за движение, регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП от подсъдимия Б.Г.,
намиращи се в пряка причинна връзка с инкриминираното пътно-транспортно произшествие
със съставомерни последици - смъртта на пострадалата велосипедистка М. В. Г., са
съответни на закона и се споделят изцяло от настоящият съдебен състав. Подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.
„б“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е обвинен, тъй като на
29.10.2018 г., в гр.Видин на ул.„Редута“ срещу блок № 1 на ж.к. „Строител“, при управление
на личния си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ********, нарушил
чл.21, ал.1 от ЗДвП-при избиране скоростта на движение, управлявал със скорост над
14
пределно допустимата за движение на МПС от категория „В“ в населено място от 50 км/ч., а
именно 78 км/ч., причинил ПТП, като ударил пострадалата М. В. Г. с ЕГН ********** от гр.
Видин, и по непредпазливост причинил смъртта й - починала на 31.10.2018 г. в МБАЛ „Св.
Петка“ гр. Видин, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалата – обадил се на телефон 112 и повикал помощ.
В качеството си на водач на МПС, допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилата за движение по пътищата, визирани в цитираната разпоредба на ЗДвП - чл.21,
ал.1 от ЗДвП, е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
с последвалия вредоносен съставомерен резултат – смъртта на пострадалата М. В. Г..
По делото няма спор относно това, че именно подсъдимият е автор на ПТП-то и,
че именно той го е причинил, вследствие на което е настъпила смъртта на пострадалата Г.,
като в тази насока първоинстанционният съд напълно правилно и обосновано е
интерпретирал обясненията на подсъдимия Г., както и показанията на свидетелите И. Й., А.
Ц. В. и П. П., а така също и заключенията на назначените на досъдебното производство и
изслушани по делото експертизи, които са категорични и еднозначни по отношение на
посочените обстоятелства.
По несъмнен начин е установен и другия обективен признак - причинно-
следствената връзка между деянието и причинената смърт на пострадалата: престъпният
резултат е настъпил вследствие изпълнителното деяние на подсъдимия, а именно
неспазването на правилата за движение по пътищата, визирани по-горе.
Поведението на подсъдимия Г., обосновало ангажирането на отговорността му по
привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.„б” ИК е намерило обективен израз в оказване
на помощ на М. Г. след деянието, обаждайки се на телефон 112 и призива за помощ.
Помощта е била необходима по отношение на пострадалата, доколкото същата е била все
още жива и е била насочена към спасяване на живота в резултат на настъпилото ПТП.
След ПТП-то подсъдимият Г. е съзнавал, че пострадалата се нуждае от помощ, че следва да
стори това което е по силите му, за да се окаже помощ и го е направил. Доколкото
състоянието на пострадалата е налагало транспортирането до най-близкото здравно
заведение, то правилен е извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият е оказал
помощ във възможно най-пълен обем, поради което и обосновано Видински окръжен съд е
приел, че от обективна страна, подсъдимият Г. е осъществил елемента от състава на
разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.„б” НК, което съществено понижава обществената опасност
на деянието и е визирано в закона. Обстоятелството, че за оказване помощ на пострадалата
са допринесли и други лица /свидетелят П./, не изключва приложението на
привилегирования състав на разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.„б” НК (Р. № 276/1972 г. на ВС, III н.
о., Р. № 9/1985 г. на ВС, III н. о., Р. № 1042/1970 г. на ВС, III н.о.).
Ето защо, възраженията на поверениците на частните обвинители не могат да
бъдат споделени. Освен описаните действия от страна на подсъдимия Г., по оказване на
15
помощ на пострадалата Г., непосредствено след случилото се ПТП, той не е можел нищо
повече от това да направи. От една страна, защото по делото липсват доказателства, Г. да
има някакви /медицински/ знания и умения, а от друга – предвид установените травматични
увреждания, то непипането на тялото на пострадалата, всъщност обосновава и извод за
правилно поведение на подсъдимия, спрямо лежащата на земята пострадала /като не я е
доближил и не е пипал тялото ѝ/, непосредствено след произшествието.
Правилно подсъдимият Г. е бил признат за невиновен и оправдан от
първоинстанционният съд за престъплението по чл.343, ал.1, буква „в“ от НК, при
нарушение на правилата за движение по чл.42, ал. 1, т. 1 и ал.2, т. 1 от ЗДвП, предвид
заключението на тройната АТЕ, че подсъдимият е предприел аварийно спиране преди да
напусне лентата си за движение, респ. преди началния етап на маневра „изпреварване“,
както е регламентирана в чл.41, ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна, характеристиките на поведението на подсъдимия Б.Г.
сочат на несъзнавана непредпазливост, по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, при форма на вина –
„небрежност“ както правилно е приел първостепенния съд. В конкретната ситуация
общественоопасните последици от шофирането в оживен в населено място жилищен
квартал, с превишена скорост от 78 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч, са били
предвидими за подсъдимия, но в съзнанието му не е съществувала представа за тяхното
настъпване. Той нито ги е искал, нито ги е допускал, макар че обективно е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди и да ги предотврати, предвид това, че подсъдимият, много добре е
познавал този участък от пътя. С оглед задължението за спазване правилата за движение,
предвидени в разпоредбите на ЗДвП, подсъдимият Г. е могъл и е бил длъжен да предвиди
възможната поява на други участници в движението на платното за движение пред него, в
случая пострадалата велосипедистка М. Г. и съответно да предотврати настъпването на
ПТП, като правоспособен, дългогодишен професионален водач на МПС. Подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че с това свое поведение в нарушение на правилата за
движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност здравето и живота на
пострадалата Г., още повече, че тя, с управлявания от нея велосипед се е движила пред него
и Г. е имал прекрасната възможност да я забележи и да наблюдава поведението на пътя,
както и евентуалната възможност тя да предприеме някяква маневра. Това би станало, ако
подсъдимият бе шофирал с необходивото внимание и с разрешена за населеното място
скорост и след като е възприел велосипедистката, като опасност на пътя, бе предприел
действия по намаляване на скоростта на движение на управляваното МПС и спиране преди
мястото на удара при своевременно реагиране на опасността. С оглед конкретната пътна
обстановка – прав пътен участък, светлата част на денонощието, липса на други ППС,
прекрасна видимост, подсъдимият е имал възможност да възприеме пострадалата като
опасност за движението на пътното платно и преценянайки движението по средата на
пътното платно, да предприеме спиране значително време преди настъпването на
инициалния удар между управлявания от него автомобил и велосипедистката Г.. Според
16
изчисленията на тройната АТЕ, дори и подсъдимия да не е забелязъл своевременно
велосипедистката на пътя, то при движение на автомобила със скорост от 50 км/ч,
подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез
аварийно спиране в условията на произшествието.
За извършеното от подсъдимия Б. М. Г. престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“, вр.
чл.343, ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е признат за виновен, законодателят
е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до 4 /четири/ години и лишаване от
право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, на основание чл.343г от НК, като съдът може да постанови и
лишаване от право по т.6.
Изложеното във въззивната жалба искане на подсъдимия за отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава или алтернативно-за
определяне на наказанието му при условията на чл.55 от НК е било поставено на
вниманието на първоинстанционният съд и е било обект на обсъждане от последния. Няма
как, при безспорно доказано виновно поведение, изпълващо бланкетната норма на чл.343а,
вр. чл.343 от НК, да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на подсъдимия
Г..
Според настоящата инстанция, решаващият съд правилно е отмерил наказанието
му при условията на чл.54 от НК, тъй като и според настоящата въззивна инстанция не са
налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, независимо от превеса на
смекчаващите вината обстоятелства, над отегчаващите такива, предвид установените по
делото обстоятелства и в тази насока първоинстанционният съд е изложил доводи, които
САС напълно споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
Справедливо, при индивидуализацията на наказанието, съдът е отчел като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не само чистото му съдебно минало, в
каквато насока са и възраженията на поверениците на частните бвинител, но и трудовата му
ангажираност, съдействието му за изясняване на обективната истина по случая и изразеното
от него съжаление за извършеното на досъдебното производство, видно от показанията му
като свидетел, впоследствие потвърдени от него, след превличането му като обвиняем;
проявената от подсъдимия Г. загриженост относно състоянието на пострадалата в
болничното заведение, където е била настанена /обясненията на подсъдимия л.74 от СП/, липсата на
негативни за личността му данни, обстоятелството, че процесното престъпление е с
инцидентен характер. След 2013г. до настоящия момент, няма данни за извършени
нарушения от подсъдимия по ЗДвП, за които да са му наложени административни наказания
по реда на ЗАНН. Подсъдимият Г. няма наложени административни наказания за виновно
причиняване на ПТП или за управление на МПС след употреба на алкохол.
Като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, правилно е отчетено и
съпричиняването от страна на пострадалата велосипедистка М. В. Г., за настъпването на
общественоопасните последици, поради неправомерното , съобразно императивните
17
правила на ЗДвП, поведение.
Пострадалата велосипедистка не се е движила в дясната половина на платното за
движение, възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, в изпълнение
на чл.80, ал.2 от ЗДвП. Г., с управлявания от нея велосипед, с импровизиран багажник-
щайга, натоварена с градински пособия, представлящи обективно затруднение в пътната
обстановка, се е движила в средата на пътното платно. В момента, в който подсъдимия е
отклонил автомобила си в ляво, с цел да я изпревари, пострадалата също е отклонила
велосипеда в ляво, насочвайки се към насрещната лента за движение, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея, което е
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което е съпричинила вредоносния резултат,
тъй като инициалният удар е станал именно по средата на пътното платно. Доказателство за
това е заключението на тройната АТЕ – мястото на удара между лекия автомобил
„Фолксфаген Голф“ с рег.№ ******** с велосипедистката се намира на около 3,50 метра в
ляво от десния ръб на платното за движение, т.е. в пътната лента за насрещно движение.
Съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия е налице
винаги, когато последният е допуснал някакво нарушение на ЗДвП и това нарушение се
намира в причинна връзка с настъпването на престъпния резултат. За наличие на
съпричиняване на вредните последици при ПТП не се изисква нарушението на правила за
движение от страна на пострадалия да е виновно. Достатъчно е допуснатото от него
нарушение да е част от общия каузален процес довел до обществено неприемливия резултат
/Р. № 53 от 2.ХI.1981 г. по н.д. № 41/81 г., ОСНК, Р. № 127/20.06.2018 г., 2-ро н.о. на ВКС, Кас.Д. № 408/2018 г./.
Настоящият случай е именно такъв. Пострадалата Г. е допуснала описаните по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Те са част от
общия каузален процес, довел до инкриминираното ПТП, доколкото, предвид установената
фактология по делото, ако пострадалата не бе ги допуснала, до ПТП не би се стигнало, най-
малкото доколкото при движение в крайната дясна част на пътното платно, изпреварването
на велосипедистката от автомобила на подсъдимия, би било успешно и ПТП не би
настъпило. При наличие на причинна връзка между допуснатите от пострадалата нарушения
на ЗДвП и причиненото ПТП, е налице съпричиняване на обществено опасния резултат.
Независимо от изложеното, съгласно трайната практика на ВКС дори и да се
приеме, че пострадалият с виновно и противоправно поведение е допринесъл за настъпване
на ПТП, това обстоятелство не би могло да оневини подсъдимия и да се отрази на
съставомерността на неговото деяние, стига между него и причинения съставомерен
резултат да е налице пряка и непосредствена причинна връзка /Р. № 165/10.10.2017 г. І н.о. на ВКС,
по К.Д.№ 584/2017 г./.
В процесния случай вече бе установено, че между допуснатото от подсъдимия Г.
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и настъпилото ПТП е налице пряка причинна връзка,
поради което констатираното съпричиняване не може да изключи вината на дееца, но следва
18
да бъде съобразено при индивидуализацията на наказателната му отговорност. Поради това,
настоящата въззивна инстанция намира искането на подсъдимия за оправдаването му за
неоснователно.
Въззивният съд обаче, не споделя виждането на първият съд, че управлението от
подсъдимия на МПС в населено място, със скорост, надхвърляща чувствително максимално
допустимата, а именно 78 км в час при разрешена до 50 км, при което е причинена смъртта
на 44 годишната жена е отегчаващо вината обстоятелство. Управлението на МПС в населено
място със скорост над 50 км/час, е нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Именно нарушението
на тази разпоредба от ЗДвП, е изпълнило бланкетните норми на чл.342 и чл.343 от НК, въз
основа на които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Причинените на
пострадалата множество телесни увреждания, довели до настъпване на смъртта , както и
това, че подсъдимият е шофирал с превишена скорост, с което се е поставил в обективна
невъзможност да избегне удара с движещата се пред него, по средата на пътното платно
велосипедистка, представлява всъщност механизма на пътно-транспортнато произшествие,
а причинените телесни увреждания – последица от настъпилия удар.
Настоящата въззивна инстанция, отчита като отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство, изначално високата степен на обществена опасност на извършеното
престъпление.
Настоящата инстанция намира наложеното на подсъдимия Г. наказание по вид и
размер „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, определено при условията на
чл.54 от НК, за справедливо и съответно на обществената опасност на конкретното деяние и
деец, отговарящо в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство, което в пълна степен би
изпълнило визираните в чл.36 от НК цели на генералната и на специална превенция.
Същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето на подсъдимия и оказване
на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото,
поради което, съответно: искането на защитника за замяна на наказанието „лишаване от
свобода“ с „пробация“, а срока на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“
–намален до шест месеца, както пък и обратното искане на поверениците на частните
обвинители - за увеличаване на тези наказания са неоснователни.
Изцяло се споделя и преценката на контролираната инстанция, за приложението
на чл.66, ал.1 от НК - отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила, предвид наличието на визираните в тази разпоредба
условия и с оглед постигане предвидените в чл.36 от НК, цели на наказанието.
Тук следва да се отбележи, че прилагайки института на условното осъждане по
отношение на подсъдимия, първоинстанционният съд е подложил на внимателна преценка
както степента на обществената опасност на деянието на подсъдимия, като извършител на
престъпление, причинило смърт (макар и по непредпазливост), така и личностовите му
19
качества, като необходима основа за конкретната преценка най-напред на плоскостта на
личното въздействие и превенция, а след това и на плоскостта на постигане на този ефект
върху другите членове на обществото (Р. № 905/11.01.2008г. на I н.о. на ВКС по н.д. № 659/07г.).
Наложеното на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на подсъдимия Г.
наказание лишаване от право да управляват МПС за срок от една година и шест месеца е
справедливо и съответно на извършеното престъпление и съобразено с разпоредбите на
чл.49, ал.2 и 3 от НК и се явява достатъчно, с оглед целите на наказателната репресия,
закрепени в чл. 36, ал. 1 от НК, наказание.
Правилно първоинстанционният съд е постановил вещественото доказателство-
компактдиск от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112- Монтана,
съдържащ аудиозаписи 7 бр. и електронни картони 9 бр., да остане към делото.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК,
правилно подсъдимият Б. М. Г. е бил осъден да заплати направените на досъдебната и
съдебната фаза по делото разноски, възлизащи в общ размер на 2678.36 лева.
Правилно подсъдимият Б. М. Г. е бил осъден да заплати и направените от
частните обвинители М. П. Н., К. В. Г., В. Г. Н. и Г. В. Г., направените от тях разноски по
делото, в размер на 7800 лева, представляващи разходи за адвокати на ДП и в съдебната
фаза на наказателното производство.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са направени разноски от
частните обвинители М. П. Н., Й. О. С. и Г. О. С. -двамата действащи чрез законния си
представител О.С. С. за изплащане на адвокатски възнаграждения на поверениците си,
възлизащи в общ размер на 2800 (две хиляди и осемстотин) лева. Тези разноски следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия Б.Г..
При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд не намира
причини за отмяна или изменение на първоинстанционният съдебен акт, поради което
същият следва да бъде потвърден.
Настоящият съд констатира, че първоинстанционният не е възложил в тежест на
подсъдимия дължимата държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Независимо, че в наказателното производство посрещането и възлагането на разноските е
по реда на НПК, в новата ТДТССГПК, в сила от 01.03.2008 г., чл.11 определя държавна
такса в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Той е актуалния
текст, представляващ основание за събиране на ДТ и в наказателното производство, защото
в отменените т.7 и т.7а от тарифа №1 към ЗДТ по отношение на таксата за издаване на
изпълнителен лист не се е правила разлика дали става въпрос за гражданско или наказателно
производство. Правната уредба е била единна и в двата случая, такава е и по настоящем,
като е променено само основанието в такова по чл.11 от ТДТССГПК. Поради изложеното в
20
тежест на подсъдимия Б. М. Г. следва да бъде възложена и такса за служебно издаване на
изпълнителен лист от СГС.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК,
Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57 от 16.10.2020 г. постановена по НОХД № 62 / 2020
г., на Окръжен съд – Видин.
ОСЪЖДА Б. М. Г., ЕГН **********, да заплати на частните обвинители М. П. Н.
ЕГН **********, Г. О. С. ЕГН **********, действащ чрез законния си представител О.С. С.
и на Й. О. С. ЕГН **********, действащ чрез законния си представител О.С. С.,
направените от тях пред въззивната инстанция разноски, възлизащи в общ размер на 2800
(две хиляди и осемстотин) лева.
ОСЪЖДА Б. М. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Република България, по
сметката на ВСС, 5.00 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист от Видински
окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21