Определение по дело №2479/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1605
Дата: 9 септември 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110202479
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

№ 1605/09.09.2019 г.

                                                                                   

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                          ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ  СЪСТАВ

На девети септември                                                 Година две хиляди и деветнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: З.Г.К.Т.

                                                                                             

СЕКРЕТАР: НЕЗАЕТ ИСАЕВА

ПРОКУРОР: НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 2479/2019 г. по описа на ВРС.

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

На именно повикване в 14:39 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВРП – редовно призована, изпраща представител прокурор Павлов.

ПОДСЪДИМИЯТ Н.Б.Б. – редовно призован, явява се лично и с адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „Н.С. ЕООД призовани чрез представляващ С.А.Д., призовката изпратена на лицето, върната в цялост, с отбелязване, че адресатът отказва да получи документите.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма налице пречки. Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Ж.: Считам, че няма процесуални пречки да дадете ход на делото, тъй като пострадалото лице е редовно уведомено.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На осн. чл. 272 от НПК, Председателят провери самоличността на подсъдимия:

ПОДС. Н.Б.Б. - ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, с висше образование.

 

На осн. чл. 272 ал. 4 от НПК, Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени в срок на всяка една от страните, като на подсъдимия препис от обвинителния акт е връчен на 14.06.2019 г.

 

На осн. чл. 274 ал. 1 от НПК, Председателят на състава разясни на страните правото им на отвод, като искания  за отвод не бяха направени.

 

            На осн. чл. 274 ал. 2 от НПК, Председателят на състава разясни на страните процесуалните им права.

 

СЪДЪТ разяснява възможността на страните в хода на разпоредителното заседание по делото да изразят своето становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

 

Съдът прикани страните да изложат становище по хода на разпоредителното заседание.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

            Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал. 1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл. 248 ал. 1 от НПК.

 

            ПРОКУРОРЪТ: Аз няма да се спирам точка по точка на основанията, посочени в чл. 248. Само ще изложа факта, че след протоколното определение сме коригирали обвинението и обвинителния акт така, както беше разпоредено с определението. Считам, че няма налице процесуални пречки за даване ход по същество на делото. Подсъдимият е запознат с новото обвинение. Ясни са му правата и задълженията и в какво точно е обвинен. Няма вътрешно противоречие между диспозитива и обстоятелствената част, която съм изложил в обвинителния си акт. С две думи ясно му е за какво ще бъде съден. За това Ви моля с Ваше определение да не връщате делото, да не прекратяване разпоредителното заседание, а да дадете ход по същество.

АДВ. Ж.: Отново становището ми е малко по-различно от това на прокурора. Наистина делото е подсъдно на Районен съд – В.. Няма основания за неговото прекратяване към момента или неговото спиране, но са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения  с внасянето пак на обвинителния акт пред ВРС. Становището на прокуратурата, че обвинителният акт е съобразен с протоколното определение на съда, не може да бъде споделено. Видно от обвинителния акт, внесен от представителя на прокуратурата на 03.06.2019 г. е, че обвинението на подзащитният ми е, че в качеството си на управител на търговското дружество на 13.03.2014 г. е извършил присвоителна сделка, неясно как и от къде, е противоречиво - дали от средства в касата или от средства от банковата сметка. Отделно обаче, са събрани безспорни доказателства и то от прокуратурата, че към тази дата -  13.03.2014 г., той не е имал качеството, което му вменява прокуратурата, а именно управител и представляващ това търговско дружество, тъй както и посочено и в предния внесен обвинителния акт, а и от събрани безспорни доказателства по ДП се сочи, че е установено, че дружествените дялови са прехвърлени от подзащитния ми на 05.03.2014 г.. Безспорно е, че датата на осъществяване на каквото и да е деяние, дори и то присвоително, следва да бъде ясно и точно формулирана, за да се даде възможност на страните, включая подсъдимия и неговия защитник , да осигурят ефективно защитата си.. На датата посочена в обвинителния акт - 13.03.2014 г. подзащитният ми не е имал качеството на управител на дружеството, не е притежавал дялове, така, че не е могъл да бъде субект на присвоително престъпление по чл. 202 вр. чл. 201 от НК. От друга страна не е отстранено нито едно от нарушения, което съдът е визирал в преходно протоколно определение – неясна е обстоятелствена част на обвинителния акт, неконкретизирано е деянието, противоречиви са твърденията на прокуратурата - веднъж, се сочи, че тези процесните средства са били в касова наличност, второ твърдение има  в обстоятелствената част, че са били в банковата сметка, като подзащитният ми е наредил от банковата сметка на дружеството да бъдат прехвърлени в друга банкова сметка, ***елства, кореспондиращи с тезата на прокуратурата, поради което считам, че са налице съществени процесуални нарушения, доколкото прокуратурата е в състояние, да ги отстрани, но това съществено ограничава правото на защита на подзащитния ми да разбере за какво, кога и чрез какви действия е извършил присвоително престъпление. Затова Ви моля, на това основание да приемете, че са налице основанията на чл. 248 т. 3 от НПК и да ми дадете възможност във връзка със следващите основания да изразя също становище, тъй като имам искания. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, с оглед изразеното вече становище. Не е необходимо разглеждането при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател. По отношение за взетите мерки за процесуална принуда, по делото са събрани доказателства и прокуратурата е взела становище, че в предвидения в закона срок са отпаднали основанията за вземане на мерките за процесуална принуда, но прокуратурата е отменила само едната мярка за процесуална принуда, а именно „парична гаранция“. Тя е оставила в сила втората мярка по мое скромно мнение незаконосъобразно - „забрана да напуска пределите на страната“. В тази връзка правя искане и ще представя доказателства. Приложили сме такива и по делото в ДП, че във връзка с работата тази забрана, която се явява и незаконосъобразна, пречи съществено в трудовата дейност на подзащитния ми. Представям и моля да приемете във връзка с искането ми за отмяна на тази мярка удостоверение за трудовата заетост на подзащитния ми, както и покана до фирмата, в която той работи, за участие в международни бизнес срещи за присъствие, в които естествено да представлява дружеството, където работи, без неговата намеса търпи, смея да кажа, вреди от липсата на компетентно мнение и становище. За това Ви моля да се произнесете на основание чл. 248 т. 6 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/:  Първо, възраженията от страна на защитата са по същество на делото и не могат да са предмет на настоящото разпоредително заседание, където предмет на разглеждане е дали има нарушени процесуални права в ДП и дали общо казано обвиняемият – подсъдимият Б. е разбрал за какво, кога и за какво престъпление е обвиняем и впоследствие подсъдим. От направените възражения, че имало разминаване между датите от 05.03.2014 г. и от 13.03.2014 г., моля когато анализирате становищата, това нещо да не го вземате под внимание на този етап, тъй като както казах преди малко, това е въпрос по решаване по същество на делото за негова вина, т.е. материално-правен въпрос.

Второ, струва ми, се че защитата, тълкувайки превратно обвинителния акт и изложените факти и обстоятелства в него, които по никакъв начин не са противоречиви, иска да предреши предварително делото и да блокира възможността за търсене на наказателна отговорност на подс. Б.. Още нещо бих изтъкнал, в изложението си адв. Ж. изтъкна, че не ставало ясно дали присвояванията били от касовата наличност по сметка 501 или от банковата сметка. В хода на съдебното следствие, ако стигнем до такова, ще стане ясно, че той присвоявал и от двете сметки . Давал е нареждане на техническата си сътрудничка да извежда, да изтегля пари. Още със самото прехвърляне, на 13.03.2014 г.  е оставил дефицит на 77000 лв., които е трябвало да са в наличност, когато е продал фирмата на С. – сегашния управител и собственик на фирмата, говорим вече за такова присвоително деяние. Така, че моля да не се подвеждате по становището на защитата, да не го уважавате и дадете ход по същество. Относно направените искания, считам, че същите не следва да бъдат уважавани на този етап. Не възразявам да бъдат приети по делото представените от адв. Ж. документи.

АДВ. Ж. /РЕПЛИКА/: Най-малко искам да подвеждам съда, поради което моля да не приемате това твърдение. Излагам собственото си становище, като соча  неяснота по отношение на присвоителното деяние. Не коментирам дали има или не доказателства за това деяние, а че има неяснота на 13 март с какво деяние той е извършил присвоително престъпление на сумата от 77000 лв.. Дали е имало преди това, други действия тук нямаме такива описани. В предния обвинителен акт имаше някакви, тук няма. Прокуратурата нека да си твърди каквото иска. Това обаче нарушава правото на защита на подсъдимия, защото той не знае и към момента от обстоятелствената част на обвинителния акт с какво деяние, кога и в какво качество е извършил присвоително престъпление. Това е нашето твърдение.

ПРОКУРОРЪТ: Ами не предал парите. Ето с това е осъществил деянието.

 

СЪДЪТ намира, че внесеният обвинителен няма съдържание, което го прави годен за повдигане на адекватно обвинение, доколкото не съдържа факти, досежно всички релевантни обстоятелства , с оглед на което не само за подсъдимия, но и за съда остава неясно какво точно деяние се вменява на лицето като извършено. Видно от съдържанието на обвинителния акт, на подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на определена дата е отклонил средства от банкова сметка, ***зтеглил лично и прехвърлил в личната си сметка, като по посочения начин е присвоил сума от 77000 лв.. По посочения начин е описано присвоителното деяние, без да бъде конкретизирано чрез индивидуализиране, както конкретната банкова сметка, ***, начина, по който са изтеглени – чрез банков превод, на каса или по друг начин, начина, по който е извършено прехвърлянето, както и индивидуализиране на сметката, която се твърди, че е лична на подсъдимия. Твърденията на прокурора в настоящото с.з., че е извършено теглене от две сметки, съотв. заявлението, че присвояването е извършено чрез непредаването на парите, касае обстоятелства, свързани с изпълнителното деяние, поради което не може да се допълва съдържанието на обвинителния акт чрез устни изявления в настоящото съдебно заседание Същевременно за съда остава неясно становището на прокурора дали към 13.03.2014 г. подсъдимият е осъществявал функциите на управител на „Н.с.“ ЕООД ***, доколкото в началото на обстоятелствената част  на обвинителния акт се сочи, че същият е бил управител и собственик на капитала на „Н.с.“ ЕООД *** до 13.03.2014 г., съотв. впоследствие се сочи, че на посочената дата в качеството си на длъжностно лице управител на „Н.с.“ ЕООД е присвоил чужди средства. В тази връзка съдът констатира, че е налице противоречие в съдържанието на обвинителния акт относно релевантни за деянието – предмет на обвинение по делото факти.

Същевременно съдът намира, че следва да се произнесе по направено от адв. Ж. искане за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ на подсъдимия. В тази връзка, съдът намира, че е представените от адв. Ж. документи следва да бъдат приобщени към материалите по делото.

Съгласно чл. 56 ал. 3 от НПК при определяне мерките за процесуална принуда се съобразяват с всички обстоятелства, касаещи подсъдимия, неговата обществена опасност и конкретното деяние.

Като взе предвид, че представените в днешно с.з. доказателства, касаещи служебната ангажираност и характера на дейността, която извършва подсъдимият, съотв. факта, че същият е с чисто съдебно минало, видно от изисканата справка за съдимост, съотв. и предвид процесуалното му поведение в хода на ДП, а именно липсата на данни, че същият възнамерява да се укрие и да възпрепятства по този начин провеждане на наказателното производство, съдът намира, че са налице предпоставките да бъде отменена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 2 т.3  от НПК съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

СЪДЪТ намира, че в днешно с.з. не следва да се произнася по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248 ал.1 т. 4 и сл. от НПК, предвид връщането на делото на прокуратурата.

 Поради изложеното и на основание чл. 248 ал. 5 т. 1, вр. с ал. 1 т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2479/2019 г. по описа на ВРС, ХХХII състав.

 

ВРЪЩА делото на РП - В. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, цитирани в настоящото определение.

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото: удостоверение с изх. № 158/18.01.2019 г. и 3 бр. покана за работна среща с дати 14.01.2019 г.; 28.02.2019 г. и 30.08.2019 г..

 

ОТМЕНЯ наложената мярка за процесуална принуда на подс. Н.Б.Б.  – „ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАНАТА“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта на наложената мярка за процесуална принуда, както и за връщане на делото на прокуратурата подлежи на обжалване или протест в седмодневен срок от днес пред ВОС по реда на глава двадесет и втора от НПК.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 15:00 часа.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/

 

                                                                                                   2/

 

                                                                      СЕКРЕТАР: