№ 130
гр. К., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100937
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Д. Е.
заявява, че Г. И. Г. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Ю." АД
Договор за кредит *** с разрешен размер на кредита 9047,72 лева и срок на
ползване и погасяване до 30.11.2022г. На 30.03.2021 кредитополучателят е
преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на дата 05.05.2021
и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по
кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава -
30.03.2021, и за лихва, считано от датата на изпадане в забава за лихва -
05.05.2021. Формирано е просрочие на дължимите по кредита вноски за
главница и лихва, считано от посочената дата. С оглед на формираното
просрочие, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
18.11.2021г., с връчена Покана до длъжника.
С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно
изпълнение на задължението по кредита.
Към датата на депозиране в съда на Заявление вх. № 370 от
13.01.2022г. вземането по кредита е било в размер на: 2892.37 лева - дължима
главница за периода: 30.03.2021 - 05.01.2022; 406.57 лева - възнаградителна
лихва в размер, дължими за периода: 05.05.2021 -18.11.2021; 195.51 лева -
мораторна лихва в размер на , дължими за периода: 30.04.2021 - 05.01.2022;
Такси и разноски в размер на 108.00 лева, дължими за периода: 30.04.2021 -
05.01.2022.
Сочи, че към датата на настоящата искова молба длъжникът не е
изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора
на „Ю." АД, което е обуславило правния интерес на Банката от предявяване
на настоящите искове срещу Г. Г. за присъждане на посочените по-горе суми.
1
С исковата молба, претендират вземането на „Ю." АД по Договор за
кредит *** Г. И. Г. като изцяло и предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника с връчена покана по реда на чл.18, ал. 5
ЗЧСИ чрез ЧСИ И.С.. В случай, че съдът приеме, че връчването до Г. И. Г. на
поканата, с която й е съобщена предсрочната изискуемост, то упражнява от
името на „Ю." АД правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, съгласно уговореното между страните в чл. 14 от Договора за
кредит. (Решение №10/25.02.2020 по дело №16/2019 на ВКС, ТК, II т.о.;
Решение № 86 от 27.10.2020 г. по т. д. № 2118 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. Отделение).
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди Г. И. Г. да изплати на „Ю." АД сумите в размер на: 2892.37 лева -
дължима главница за периода: 30.03.2021 - 05.01.2022; 406.57 лева -
възнаградителна лихва в размер, дължима за периода: 05.05.2021 -18.11.2021
г.; 195,51 лева – мораторна лихва, дължима за периода: 30.04.2021 г. –
05.01.2022 г.; такси и разноски в размер на 108,00 лева, дължими за периода:
30.04.2021 г. – 05.01.2022 г. претендира присъждането и на законната лихва от
датата на входиране на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението. Претендира присъждането на разноски. Постъпила е молба от
адвокат Д. Е., с която заявява, че с оглед извършените плащания от страна на
ответницата след подаването на заявлението по реда на чл.417 от ГПК за
ищцовото дружество е налице правен интерес за установяване на вземане в
размер на 713.85 представляваща не платен остатък от общия размер на
предсрочно изискуемата главница ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Заявява, че за останалите искове и с оглед
извършените плащания в хода на процеса извършва отказ от иска.
В срока по мл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д., в
качеството й на пълномощник на ответницата, с който заявява, че не оспорва
твърденията на ищеца в исковата молба. Съгласна е с тях и признава изцяло
предявените искове, както по основание така и по размер.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове като основателни и доказани, с оглед направеното от
ответника признание на иска.
Моли сторените разноски от ищеца да се възложат в негова тежест, с
оглед направеното признание на иска.
Сочи, че доверителката й е започнала доброволно плащане на
задължението си по делото. В съдебно заседание пълномощника на
ответницата адвокат М. Д. моли съда при постановяване на съдебното си
решение да вземе предвид признанието на исковете по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
С протоколно определение на основание чл. 233 от ГПК, съдът е
прекратил производството по гр.д. № 937/2022 г. по предявения от Ю.“ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град С., район В., улица ***,
представлявано от Д. Ш. и П. Д. иск против Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
2
град К., ж.к. *** за сумите от 2 178,52 лева, представляваща дължима
главница за периода от 30.03.2021 г. до 05.01.2022 г. по договор за кредит
***; 406,57 лева възнаградителна лихва за периода 05.05.2021 г. до 18.11.2021
г.; 195,51 лева мораторна лихва за периода 30.04.2021 г. до 05.01.2022 г.; 108
лева дължими такси и разноски за периода от 30.04.2021 г. до 05.01.2022 г.,
поради отказ от иск в тази му част. Определението е влязло в законна сила.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 68/2020 г. по
описа на Районен съд - К. се установява, че съдът е отхвърлил като
неоснователна молбата на заявителя „Ю." АД, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумите:
заявлението „Ю.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район „В.“, улица ***, за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град К., ж.к. ***, за сумите: 2
892,37 лева – главница за периода 30.03.2021 г. до 05.01.2022 г.; 406,57 лева –
възнаградителна лихва за периода 05.05.2021 г. до 18.11.2021 г.; 195,51 лева –
мораторна лихва за периода от 30.04.2021 г. до 05.01.2022 г.; 108,00 лева –
такси и разноски, дължими за периода 30.04.2021 г. до 05.01.2022 г.; законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и сумата 499,35 лева – разноски по делото. Мотивът на съда за отхвърляне на
заявлението на ищеца е липсата на данни волеизявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника.
Със същото разпореждане на заявителя е указано, че на основание чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК може да предяви осъдителен иск относно вземането си. В указания
срок заявителя е предявил настоящия иск относно вземането си.
По делото не е спорно, а това се установява и от представения
Договор за кредит ***, че ответницата Г. И. Г. е ползвала банков кредит,
съгласно договора, с разрешен размер на кредита 9 047.72 лева, с краен срок
за ползване и погасявана на кредита до 30.11.2022г. Страните по делото не
спорят, че на 30.03.2021г. кредитополучателят – ответник е преустановил
плащане на дължимите вноски за главница, а на 05.05.2021г. за лихва.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
същото се установява, че въз основа на формираното просрочие „Ю.“ АД е
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 18.11.2021г. Вещото
лице сочи, че размерът на дълга към 05.01.2022г. датата на издаване на
извлечението по счетоводни книги е 3 602.45 лева. Посочено е, че след
05.01.2022. по кредита са постъпвали суми за погасяване. Установени са 5
броя плащания в общ размер на 3 500 лева. От експертизата се установява, че
след осчетоводяване на получените суми за погасяване на дълга, непогасена е
останала сума в размер на 713.85 лева. Същата представлява непогасена сума
по главницата. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че вземанията са лихви и разноски са погасени, като е останала за
плащане сумата в размер на 713.85 лева предсрочно изискуема главница.
3
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от Търговския закон ТЗ//.
При условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да
установи следните правопораждащи факти, част от сложен фактически
състав, а именно основанието, от което произтича претенцията му –
наличието на валидни правоотношения по договор за кредит, сключен с
ответника, въз основа на който е предоставил на кредитополучателя
твърдените парични суми, които са получени от него, настъпването на
уговорените падежи за връщане на сумите, т.е да докаже както по основание
така и по размер, дължимостта на търсената сума от ответника.
По делото не е спорно, че между страните е сключен процесния
договор предвид признаването на този факт в отговора на исковата молба
както и в съдебно заседание от ответника. Не е спорен и размерът на
дължимите суми, представляващи неизпълнено задължение по същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т. 9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. Видно от представената и приета като
доказателство по делото съдебно – счетоводна експертиза ответницата е
погасила вземанията си за лихви, разноски и част от главницата по Договор за
кредит ***, чрез плащане в хода на настоящото производство. Установено е,
че непогасена е останала сумата в размер на 713.85 лева. Същата
представлява непогасена сума по главница. По тези съображения съдът счита,
че предявения от „Ю.“ АД иск е основателен и доказан за сумата от 713.85
лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата от датата
на подаване на исковата молба 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да
са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете
предпоставки. Ако ответникът е отказал да плати доброволно задължението
си и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса
изпълнение от ответника Г. И. И. не го освобождава от разноски. Значението
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а
поведението на ответната страна. Вземането не е погасено от ответника чрез
плащане преди предявяване на иска, което означава, че същият е дал повод за
завеждане на делото и дължи на ищеца направените разноски – арг. от чл.78,
ал.2 от ГПК /в този смисъл са Определение №605 от 10.06.2002г. на ВКС по
гр.дело №1093/2001г., II г.о., Определение №475 от 1.12.2005г. на ВКС по
ч.т.дело №275/2005 г., II о., ТК/. Съдебната практика приема, че когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на
4
висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил
отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение №
62620.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №275/2010г., IV г.о., ГК, Определение
№277 от 14.05.2014г на ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о., ГК,
Определение № 571/14.07.2010г. по ч.т.д. №558/2010г. на ВКС, II т.о., ТК/. В
настоящия случай ответникът е извършил плащания за погасяване на
задължението си след предявяване на иска.
По изложените съображения съдът намира за основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. При този изход на делото ответникът
следва да заплати на ищеца сумата в размер на 412.05 лева представляващи
държавна такса и възнаграждение за вещо лице за изготвяне на експертизата.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
страните са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** да
заплати на „Ю.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
район В., улица ***, сумата от 713.85 лева главница по Договор за кредит
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** да
заплати на „Ю.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
район В., улица ***, сумата в размер на 412.05 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5