Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 2588 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
адв. М.Д., особен представител на Д.С.Г.
(ответник в първоинстанционното производство), с която се обжалва Решение №
309085/23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 66611/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, в
частта, в която са уважени исковете за прекратяване на брака, издръжката и
режима на лични отношения, като се сочи, че поради неоснователност на иска за
прекратяване на брака, исковете за издръжката и режима на лични отношения също
са неоснователни. Твърди се, че не са събрани доказателства за отчужденост
между съпрузите, не била налице фактическа раздяла, която да е разрушила трайно
и необратимо семейната общност, както и че решението е необосновано и
неправилно.
Моли
да се постанови решение, е което да се отмени решението в обжалваните му части
като неправилно и незаконосъобразно, поставено при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Въззиваемата страна А.К.Г. оспорва жалбата и моли решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част да се потвърди.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, респ. по чл. 263, ал. 2 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено
следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба
на А.К.Г. срещу Д.С.Г., с която се
твърди, че са съпрузи, сключили брак на 10.11.2013г. в гр.София, от който на
01.04.2014 г. е родено детето В.Д.Г..
В исковата молба е изложено, че скоро след раждането на
детето, започнало отчуждение с ответника, поради несходство на характерите,
което се задълбочило и през 2016 г. ищцата осъзнала, че съвместният им живот не
е възможен и заедно с детето напуснала семейното жилище. От тогава всеки от
съпрузите живеел свой живот, като контактували само във връзка с детето, поради
което ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и само формален.
Поискала е прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да прави искане за произнасяне по въпроса за вината. Поискала е на нея да се
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете, В., като на ответника се определи режим на лични отношения с детето и се
осъди да заплаща месечна издръжка, без да посочва размер, а относно фамилното
име е поискала да носи предбрачното си име „С.“. Относно имуществените
отношения е отбелязала, че същите са уредени с брачен договор.
Ответникът, е подал писмен отговор на исковата молба, чрез
назначен особен представител по реда на чл.47 ГПК, който я е оспорил с доводи,
че бракът не е непоправимо разстроен.
С Решение № 309085/23.12.2019 г., постановено по гр. д. №
66611/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав, е прекратен с развод бракът между А.К.Г. и Д.С.Г., като дълбоко и
непоправимо разстроен, предоставено е упражняването на родителските права по
отношение на детето В.Д.Г., роден на ***г., на майката А.К.Г., при която детето
да живее, осъден е бащата да заплаща на детето месечна издръжка чрез майката в
размер на 200 лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, определен е режим на лични отношения на
бащата с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък
до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Постановено е жената да носи
фамилно име С. след прекратяване на брака. Осъдена е всяка от страните да
заплати държавна такса в размер на по 25 лв., а Д.Г. и държавна такса от 288
лв. върху определената издръжка, оставено е
без уважение искането на А.Г. за разноски, постановено е предварително
изпълнение в частта на издръжката.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд
е приел, че страните са съпрузи, сключили брак на 10.11.2013г. в гр.София, от
който брак е родено на *** г. детето В.Д.Г..
Приел е, че от
показанията на свидетеля И.С., брат на ищцата, е установено, че страните са
разделени от 2016г., като контактуват само по телефона във връзка с детето,
което живее и се отглежда от майката. Свидетелят е посочил, че знае, че
ответникът е в чужбина. При тези данни Софийският районен съд е намерил, че
брачният иск е доказан по основание, като е кредитирал свидетелските показания
относно окончателна отчужденост и незаинтересованост на страните.
Първоинстанционният съд е приел също, че при това състояние
на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на
брака, и той съществува само формално. Приел е, че личните отношения между
съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството,
разбирателство и вярност, необходими за съществуването на взаимност между тях,
брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание и настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Установилата се между страните фактическа
раздяла е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Между съпрузите са
прекъснати всякакви връзки на любов и привързаност, настъпило е дълбоко и пълно
отчуждение. Ето защо СРС е намерил, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49,
ал. 1 СК и това трайно настъпило фактическо състояние следва да намери и своята
юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
Във връзка с горните изводи, СРС е посочил, че след
прекратяване на брака, жената следва да носи предбрачното си фамилно име С.,
съобразно нейното желание.
Софийският районен съд е постановил родителските права по
отношение на детето В.да се предоставят на майката, като насрещната страна не е
заявила искане в тази насока. По въпроса за издръжката на малолетното дете на
страните, СРС е намерил, че с оглед
неговата възраст и това, че ищцата не е посочила размер на претенцията, следва
да се осъди ответникът да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200
лева, считано от датата на завеждане на иска.
За да определи посочения размер на месечна издръжка
първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са събрани доказателства за
доходите на ответника, но с оглед на това, че същият е в трудоспособна възраст,
няма данни за заболявания, които да му пречат да упражнява трудова дейност и
задължения за издръжка на други деца, то заплащането на издръжка от 200 лева
месечно, няма да го затрудни съществено. С решението на СРС е определен режим на лични
отношения с бащата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
че бракът е изпразен от съдържание, както и че не са събрани доказателства за
окончателна отчужденост и незаинтересованост между страните. Напротив, от
събраните доказателства било установено, че страните са поддържали отношения.
Не се доказала и фактическа раздяла, която да е разрушила
трайно и необратимо семейната общност.
Изложено е, че поради неоснователност на иска за прекратяване
на брака, исковете за присъдената издръжка и режим на лични отношения също са
неоснователни. В открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г. пред
въззивната инстанция, особеният представител на въззивника пледира за уважаване
на въззивната жалба, а алтернативно, в случай, че бъде прието, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да се постанови режим на виждане
на детето в полза на бащата, тъй като и
бащата и детето имат нужда от чести срещи, за което насрещната страна не
оспорва и не противоречи, а относно размера на издръжката предоставя преценката
на съда.
Пред въззивната инстанция е изслушана на основание чл. 59, ал. 6 СК
въззиваемата страна и ищца в първоинстанционното производство – А.К.Г.,
изслушано заключение на вещо лице по съдебнопсихологическа експертиза (СПЕ),
изискани са социални доклади.
При изслушването си въззиваемата е посочила, че според нея
режимът на лични отношения между детето и баща му може да бъде свободен режим,
като е отбелязала, че бащата работи в чужбина и пътува много, пътува на всеки
два месеца, отсъства и се връща, но когато е в България, са заедно с детето,
като тя съдейства за тези контакти. При отглеждането на детето разчита на
помощта на своята майка, както и на родителите на бащата на детето. Няма
претенции за издръжката.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по СПЕ, детето е привързано към двамата си родители,
като детето е споделило: „Моята майка
е...супер, тя е много добра и разрешава много неща. Моят баща е...по
технологиите, и винаги като го питам нещо ми казва, добър и супер“.
Относно емоционалното състояние на детето вещото лице е
посочило, че същото е много комуникативно, уверено в нови социални ситуации,
жизнерадостно, инициативно, с чувство за хумор, съответно на възрастта му.
Както всички деца желае свое пълно и щастливо семейство: „Аз
искам всичките да сме в една къща...“, но на този етап приема спокойно
раздялата на родителите си, за което допринася адекватната подкрепа и обичта,
която получава от отглеждащите го възрастни.
В заключението
е посочено, че при детето не е налице конфликт на лоялност по отношение на
когото и да било от двамата му родители, спокойно и непринудено говори за
отношенията си с всеки от тях, не се стреми да представи някого в по-добра
светлина от другия или да заема страна на някой от тях.
Относно родителския капацитет на родителите вещото лице е
посочило, че родителският капацитет на
бащата не се оспорва от майката, тя заявява че не намира някакви негативни
последици от престоя на детето при него, когато той е в България. Не ограничава
контактите им, но желае тя да полага основна грижа за детето, както е от
раждането му да настоящия момент: „В.тръгва доволен, щастлив за срещите, те си се
обичат сега, имат си връзка, не е имало нещо тревожно при връщането от баща му,
той е много привързан към баба си и дядо си по б.л., те живеят в София и са
прекрасни баба и дядо...таткото помага финансово, ангажирал се е изцяло с
училището, други разходи по детето, интересува се от представянето му в
училище. Не съм усетила да го настройва срещу мен, аз също не си позволявам да
говоря каквото и да било негативно на детето срещу баща му. Нямам притеснения
когато детето е при него от какъвто и да било характер...Комуникация имаме
относно детето...последната година вече нещата се нормализираха и не съществува
напрежение в отношенията ни, нито пък за самото дете, то се чувства в комфорт и
при мен, и при него. Държа двамата да си имат връзка, да имат своето време в
което да общуват и отношенията да се запазят такива, за да може детето да се
чувства спокойно и щастливо. . . Желанието ми е да се запазят отношенията
такива, каквито са сега, когато бащата е тук да си взема детето и да прекарва
време с него, толкова колкото искат и двамата, през останалото време желая да
си го отглеждам аз...“
Относно родителския капацитет на майката вещото лице е
посочило, че, без съмнение притежава капацитет да полага добра самостоятелна
грижа за отглеждането и възпитанието на детето си. Разполага и с широка
роднинска подкрепа.
В заключението е посочено, че при детето няма формиран
синдром на родителско отчуждение от който и да било от двамата му родители,
чувства се добре при всеки от тях: „Супер се разбираме...и с татко и с мама“.
Има формирано чувство за семейна принадлежност, като често говори и за
разширения семеен кръг, както от страна на баща си, така и от страна на своята
майка: „Моето /семейство/ е мама, тате, чичо, леля, братовчеди, сестра С., моя,
тя е на тате, тя е на 15г., обичам да си я гушкам...Моето малко семейство е
баба и дядо, и мама и тате...Ще нарисувам мен, мама и тате...най- напред мен,
ще нарисувам мама... и време е за татко... Човекът, когото най- много обичам
е...те са четири мама, тате, баба и дядо, на тате са...другата баба и нея си я
обичам.
Относно подходящ
режим на лични отношения на детето с бащата, вещото лице е посочило, че не са
налице данни за препятстване на контактите на детето с бащата от страна на
майката, а и поради честите му отсъствия от страната, е целесъобразно двамата
родители да постигнат договореност, за да могат тези контакти да се
осъществяват в удобно за тях и за детето време.
В противен случай вещото лице е посочило следния примерен
режим за контакти на детето с неговия баща: Всяка първа и трета седмица от
месеца от петък вечер до неделя вечер, тридесет дни през лятото и редуване или
споделяне на ваканциите, официалните и личните празници на детето и на
родителите.
От заключителната част на актуален социален доклад на Д „СП“
– Красно село е видно, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от майката с участието на бащата; базовите потребности на
детето се задоволяват по адекватен начин от двамата родители в зависимост при
кой от тях е детето; детето има изградена емоционална и доверителна връзка и с
майка си и с баща си; чувства се добре при всеки от тях; в интерес на детето е
да общува пълноценно и с двамата си родители и родителите да постигнат
споразумение, да договорят по между
си всички въпроси касаещи отглеждането му.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
настоящия случай във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на
решението. Жалбата е бланкетна – в нея не са посочени допуснати нарушения от
първостепенния съд. При постановяване на първоинстанционното решение не са
нарушени императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи, че
районният съд правилно е основал решението си, като е посочил в мотивите, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, тъй като между
тях е налице раздяла от 2016 г. и продължава и към настоящия момент, през което
време последните не са поддържали и не поддържат съпружески отношения помежду
си. Видно от събраните пред първата
инстанция гласни доказателства чрез разпита на св. И.С., воден от ищцата и неин
брат, страните са разделени от 2016г., като контактуват само по телефона във
връзка с детето, което живее и се отглежда от майката, а свидетелят знае, че
ответникът е в чужбина. Съпругът пребивава в чужбина, страните са отчуждени,
брачната им връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи
изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува
само формално.
Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно и
необратимо брачните отношения. Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение в частта за прекратяване на брака
следва да бъде потвърдено.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето,
въззивната инстанция намира следното: Съгласно
чл. 59, ал. 1 СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите
относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в
техен интерес, като съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, ако не се постигне споразумение, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се
предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата.
Относно определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата, чл. 59, ал. 3 СК регламентира, че в този режим се включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време, а съгласно чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава
въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
В случая, съдът, който има задължение служебно да следи за
интересите на ненавършилото пълнолетие дете, с оглед посоченото от вещото лице
в заключението по СПЕ намира, че режимът между бащата и детето не съобразен със
силната емоционална привързаност, която има бащата към детето и детето към
бащата, не е взет предвид добрият
родителски капацитет на бащата, не е съобразена в пълнота разпоредбата на чл.
59, ал. 3 СК, доколкото в определения режим на лично отношения не са включени официалните
празници и личните празници на детето.
Ето защо, настоящият съд намира, че в частта относно режима
на лични отношения решението на първоинстанционния съд следва да се отмени,
като вместо това се определи следния режим на лични отношения между бащата и
детето:
Бащата
Д.С.Г., ЕГН **********, има право да вижда
и взима при себе си детето В.Д.Г., ЕГН **********, както следва:
1.
Всяка първа и трета седмица от
месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
2. Тридесет (30) дни през лятото, по време несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната
година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи
това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и
като през посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взима детето в
10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден;
3. През всяка четна година -
за Коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00
часа на 29 декември, с преспиване, а
при съгласие и договорка между двамата родители, Коледните празници детето се
празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин уговорен между тях;
4. През всяка нечетна година - за Новогодишните празници, за
времето от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 03 януари на следващата
нечетна година, с преспиване, а при
съгласие и договорка между двамата родители, Новогодишните празници детето се
празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин уговорен между тях;
5. През всяка нечетна
година – за Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък
до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, а при съгласие и договорка между двамата родители, Великденските
празници детето се празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин
уговорен между тях;
6. Всяка нечетна
година за Рождения ден на детето (01.04), считано от 17.00 часа на 31.03 до
17.00 часа на 02.04, с преспиване, а при съгласие и договорка между двамата
родители, Рожденият ден на детето се празнува съвместно с двамата родители, на
място и по начин уговорен между тях;
7. Всяка година за Рождения ден на бащата (27.06), считано от
17.00 часа на 26.06 до 17.00 часа на
28.06, с преспиване;
За осъществяване на личните контакти бащата (или определено от него пълнолетно
лице) следва да взима детето от дома на майката и съответно го връща в този
дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия от училище /детско
заведение/ и когато има ангажимент да го заведе на училище /детско заведение/.
Относно издръжка на
детето В., настоящият съд намира следното:
Съгласно чл. 59, ал. 5 СК, размерът на издръжката трябва да
осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако
това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
В случая не са събрани доказателства за доходите на бащата,
но доколкото същият е в трудоспособна възраст (на 43 години), не са налице
доказателства да страда от заболявания, които го препятстват да реализира
доходи, не са налице данни за наличие на алиментни задължения към други негови ненавършили
пълнолетие деца, съобразявайки, че определеният размер на месечна издръжка се
доближава до определения в закона минимум (понастоящем 162.50 лв., а от
01.04.2022 г. – 177.50 лв.), настоящият съд намира, че съдебното решение, в
частта, в която пърноинстанционният съд е определил месечна издръжка за малолетното дете на
страните В.в размер на 200 лв., е правилно и законосъобразно.
Ето защо, настоящият съд намира, че постановеното решение от
първоинстанционния съд в частта за издръжката, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
По разноските: в случая не е заявена такава претенция,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Отделно от това, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, след като
съдът не се е произнесъл относно вината за брачното разстройство, разноските по
производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както са ги
направили.
Доколкото въззивната жалба е подадена от назначен особен
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да заплати държавна
такса за жалбата в размер на 194 лева по сметка на СГС (37, 50 лв. - за
обжалването в частта за прекратяване на брака, 12.50 лв. – за обжалването в
частта за режима на лични отношения и 144 лв. – за обжалването в частта за
издръжката).
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 309085/23.12.2019 г., постановено по гр. д. №
66611/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав, в частта относно режима на лични отношения на бащата Д.С.Г.,
ЕГН **********, с детето В.Д.Г., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на
бащата Д.С.Г. с детето В.Д.Г.: Бащата Д.С.Г., ЕГН **********, има право да
вижда и взима при себе си детето В.Д.Г.,
ЕГН **********, както следва:
1.
Всяка първа и трета седмица от
месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
2. Тридесет (30) дни през лятото, по време несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната
година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това
в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе
детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като
през посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взима детето в
10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден;
3. През всяка четна година -
за Коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00
часа на 29 декември, с преспиване, а
при съгласие и договорка между двамата родители, Коледните празници детето се
празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин уговорен между тях;
4. През всяка нечетна година - за Новогодишните празници, за
времето от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 03 януари на следващата
нечетна година, с преспиване, а при
съгласие и договорка между двамата родители, Новогодишните празници детето се
празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин уговорен между тях;
5. През всяка нечетна
година – за Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък
до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, а при съгласие и договорка между двамата родители, Великденските
празници детето се празнува съвместно с двамата родители, на място и по начин
уговорен между тях;
6. Всяка нечетна
година за Рождения ден на детето (01.04), считано от 17.00 часа на 31.03 до
17.00 часа на 02.04, с преспиване, а при съгласие и договорка между двамата
родители, Рожденият ден на детето се празнува съвместно с двамата родители, на
място и по начин уговорен между тях;
7. Всяка година за Рождения ден на бащата (27.06), считано от
17.00 часа на 26.06 до 17.00 часа на
28.06, с преспиване;
За осъществяване на личните контакти бащата (или определено от него пълнолетно
лице) следва да взима детето от дома на майката и съответно го връща в този
дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия от училище /детско
заведение/ и когато има ангажимент да го заведе на училище /детско заведение/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309085/23.12.2019 г., постановено по гр. д. №
66611/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав, в останалите обжалвани части (за прекратяване на брака и издръжката на
детето).
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в общ размер на 194
лв. за въззивната си жалба (37,50 лв. - за обжалването на първоинстанционното
решение в частта за прекратяване на брака, 12.50 лв. – за обжалването в частта
за режима на лични отношения и 144 лв. – за обжалването в частта за
издръжката).
РЕШЕНИЕТО в частите за прекратяването
на брака и издръжката е окончателно и не подлежи на обжалване, а в частта
относно режима на лични отношения между бащата и детето може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.