Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена Никифорова, като
разгледа АНД № 85 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на "Йобин"
ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Своге; ул. „Люлин” № 24,
представляван от Б.З. И.–А. - …, против Наказателно постановление № 23-002812 от 05.04.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция" Инспекция по труда Софийска област", с което на
основание чл. чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 128, ал. 2, вр. чл. 272, ал. 1
от КТ.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП
като твърди следните нередовности: Че не му е съставян акт за установяване на
нарушението, че не му е връчван и не са текли сроковете за възражение, за
правото на което не са му дадени разяснения; Че НП е издадено на основание
порочен акт за установяване на нарушението, че е издаден от лице без
представителна власт и не му е връчван; Че не е извършил нарушение на
визираните норми; Че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и не му е
връчено.
В хода на производството пред РС
Своге жалбоподателя се представлява от упълномощен представител – адвокат К.Г.
от САК, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП, без да излага допълнителни
аргументи.
Въззиваемата
страна – Д „ИТ Софийска област” се представлява от упълномощен представител –
юрк. В.В., който иска потвърждаване на НП. Счита, че нарушението е безспорно
установено от приложените писмени доказателства – касова книга, от която счита
за установено полагането на повече от 30 часа извънреден труд за съответните
месеци.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е
подадена в законоустановения - 7дневен
срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като видно обжалваното НП е издадено на 05.04.2019 г., връчено е на
жалбоподателя на 09.04.2019 г. /видно от приложената обратна разписка, в която
е идентифицирано НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на съда на
11.04.2019 г.
По
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено по
административно наказателно производство, началото на което е поставено с АУАН №
23-002812 от 25.02.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че: „при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.02.2019
г., в обекти на контрол – павилион „Lafka“, находящ се в гр. Своге, ж.п. Гара,
ул. „Цар Симеон № 47 и при
приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТ СО"-
София област, находяща се в гр. София, бул. „Витоша" № 6,
ет. 2, е установено, че в качеството на работодател по смисъла на не е изплатил
в пълен размер трудовото възнаграждение на лицата Д.М., Л.Р. и Ц.П. на длъжност
…. Видно от разчетно-платежна ведомост за месец декември 2018 г. работодателят
е извършил вътрешни удръжки върху
възнагражденията /за лицето М. в размер на 120.69 лева, за лицето Р. в размер
на 243.71 лева и за лицето П. в размер на 20.80 лева/. Към момента на
проверката не са представени документи, удостоверяващи съгласието на лицата за
удръжки от трудовото им възнаграждение. Нарушението е извършено на 25.01.2019
г., а е констатирано на 25.02.2019 г.“
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 128, т.
2, вр. чл. 272, ал. 1 от КТ.
Идентично, като обстоятелства и
правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното наказателно
постановление, като освен това са посочени и писмените доказателства: Протокол
за извършена проверка от 25.02.2019 г., разчетно-платежна ведомост за месец
декември 2018 г. и три броя трудови договори.
От приложените писмени
доказателства – копия от три трудови договора, разчетно платежна ведомост за
м.12.2018 г., заповед № 2 от 01.10.2018 г. и заповед без номер и дата,
последното представено в с.з. от проц. представител на жалбоподателя, както и от
разпита на свидетелите С.А.М. – актосъставител, В.И.П. – свидетел при
проверката и съставяне на АУАН, Г. Ц. Г. – свидетел при проверката и съставяне
на АУАН, Б.М. К. – водеща счетоводството на жалбоподателя към момента на
проверката, както и на лицата Л.Р. и Ц.П. се установиха без никакви противоречия следните факти:
Към месец декември 2018 г. лицето
Д.М. и свидетелките Л.Р. и Ц.П. са служители на работодателя на длъжност … в
два обекта от верига „Lafka“, като са работили и на двете места – …. Първите
две от тези лица работят на посочената длъжност от 2016 г., докато св. П. е на
работа от 01.10.2018 г.
Периодично, без график, в обектите
е била извършвана ревизия от външно лице, при което липсите от стоки или брак
са били покривани от възнагражденията на работещите в обектите, като освен
посочените три свидетелки е имало и други лица, работили за кратко.
По повод ревизия, наричана инвентаризация от
01.10.2018 г., със същата дата жалбоподателят е издал заповед № 2 от 01.10.2018
г., с която е постановено да се направят удръжки от възнагр. на лицето М. в
размер на 120.69 лева месечно в периода 12-12.2018 г., като е постановено и
удръжки от възнагр. на това лица и за месеци от 2019 г. – февруари и март в общ
размер на 683.83 лева. Практически е постановено от възнагр. на М. да бъде
удържана сума, която е половината от установената липса при ревизията в размер
на 2 091.83 лева.
От страна на работодателя е
издадена и заповед, без номер и дата, с която е определено, че „служителите във
фирма „Йобим“ са МОЛ за стоката в обекта“, че „носят отговорност за липси и
брак“, че фирмата „ги задължава да им се удържат липсите и брака от трудовите
им възнаграждения.“ Цитираната заповед е
доведена до знанието на служителите, като лицето М. и св. П. са се
подписали на съответните места, докато св. Р. е отказала, при което е уведомена
за тази заповед с писмо по пощата.
При изплащане на възнагражденията
на лицето Митова и свидетелките Р. и П. за м. декември 2018 г. са направени
удръжки в размер на 120.69 лева от възнагр. на Митова, 243.71 лева от възнагр.
на Р. и сумата от 20.80 лева от възнагр. на П..
През пролетта на 2019 г. сума в
размер на 900 лева е била изплатена допълнително на св. Р., вероятно след
намеса на контролни органи.
Описаните факти са констатирани и
от служителите на Д „ИТСО"- София област – свидетелите С.А. М, В.И.П. и Г.Ц.Г. на 25.02.2019 г. в седалището на въззиваемата
страна в гр.София, бул. „Витоша" № 6, ет. 2, когато жалбоподателя е бил
представляван от свидетеля Б. К., водещ счетоводството на жалбоподателя и
легитимиращ се с пълномощно подписано от управителя на търговското дружество –
Б. З И. – А. Проверката на място е извършена на 19.02.2018 г. от служители на
въззиваемата страна, сред които и свидетелите П., М. и Г., при което са проверени
търговски обекти, стопанисван от жалбоподателя, а именно два павилиона „Lafka“,
находящи се в гр. Своге съответно на ., при което е връчена призовка за явяване
на управителя на търговското дружество на 25.02.2019 г. в 14.00 часа в
посочената сграда – седалище на въззиваемата страна, като са дадени и указания
за необходимите документи, които следва да бъдат представени.
На 25.02.2019 г., след приключване на
проверката в сградата на въззиваемата страна, е бил съставен протокол за
проверка, в който са отразени значителен брой отделни нарушения, сред които и
описаното в обжалваното НП – удръжки от възнаграждение без съгласието на
работниците. Препис от протокола за проверка е връчен на Б. К., като
упълномощен представител на жалбоподателя.
Също на 25.02.2019 г. е съставен
описаният по-горе АУАН, препис от който също е връчен на пълномощника Б. К.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е подадено възражение от жалбоподателя, с което са оспорени констатациите в
съставения АУАН, като е направено изявление, че ще бъдат изпълнение дадените
предписания, с оглед на което е направено искане да не бъде издавано НП.
Описаните обстоятелства се
установиха безспорно от приложените към преписката писмени доказателства и от
разпита на посочените свидетели, без никакви съществени противоречия.
След
преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че при съставянето на
обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните
правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица,
оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0058/11.04.2014 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
определяща материалната компетентност да се съставят АУАН и да се издават НП от
директорите на отделните Дирекции „Инспекция по труда”, каквато длъжност заема
издателя на обжалваното НП. Налице е заповед № З-0024 от 08.01.2019 г.,
определяща териториалния обхват отделните дирекции и правомощията на техните
служители, докато правомощията на лицата, съставящи актовете за установяване на
административни нарушения са уредени в чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ, както и в чл. 21, ал. 4 от
устройствения правилник на изпълнителната агенция.
Предвид
посочените писмени доказателства, приложени по делото може да се направи
безспорен извод, че както НП, така и АУАН са издадени от лица, оправомощени да
ги издават, посочените актове са издадени в необходимата форма, като са спазени
формалните правила на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на пълномощник на жалбоподателя,
на който е препис от него, което е видно от изричната разписка за това.
По същество, след преценка на изложените
обстоятелства, съдът счита, че без никакво съмнение може да се направи извод,
че жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2, вр. чл.
272, ал. 1 от КТ, след като при изплащане на трудовото възнаграждение на
работещите при него лице – Д. М., Л.Р. и Ц.П. е направил удръжки от трудовото
им възнаграждение за месец декември 2018 г. в съответните размери - 120.69 лева
от възнагр. на М., 243.71 лева от възнагр. на Р. и сумата от 20.80 лева от
възнагр. на П..
Според съда работодателят не имал съгласието на работниците да им се
направят конкретните удръжки. Цитираната заповед представлява едностранно
изявление на работодателя, установяващо материално-отчетническа отговорност на
работниците във фирмата. Уведомяването на работниците за тази заповед, както и
за нареждането на работодателя да бъдат правени удръжки от техните
възнаграждения не представлява получаване на тяхното съгласие, след като няма
изразена воля на работниците по този въпрос в цитираната заповед. Няма съмнени,
че такава заповед е била налице, след като и свидетелките П. и Р. посочват, че
е имало такава, но съдържанието на цитираната заповед не показва изразено
съгласие на работниците М. и П. да се правят удръжки, докато за лицето Р. няма
и подпис за уведомяването му, а това се е случило с писмо по пощата.
С това е извършено нарушение на чл.
128, т. 2, вр. чл. 272, ал. 1 от КТ, определящи: „Работодателят е длъжен в
установените срокове………….да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа“ и съответно: Без съгласието на работника или служителя не
могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени
аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по
специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни
вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички
осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по
чл. 210, ал. 4.“, извършване на удръжки на лицата Р. и П., без тяхно съгласие.
По отношение на лицето М. е налице заповед, която може да се счита за заповед
за осъществяване на ограничена имуществена отговорност, но по отношение на
останалите две лица реализирането на имуществената отговорност не е осъществено
по реда на чл. 210 от КТ, и също така няма съгласие на тези лица да им се
правят удръжки от заплатата за липси и брак
Осъществени са обективните
признаци на нарушението, а от субективна страна е налице отговорност на
жалбоподателя, в качеството му на работодател, за спазване на трудовото
законодателство, като един от принципите в областта на обществените отношения
по предлагане е ползване на наемен труд.
Поради това може да се направи
извод за правилно и основателно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание общата разпоредба на чл. 414, ал. 1
от КТ, предвиждащ налагане на административно
наказание по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - имуществена санкция от 1 500 до 15 000
лева, на едноличен търговец – работодател, за извършено нарушение на трудовото
законодателство.
Законосъобразния характер на
производството по осъществяване на административно-наказателната отговорност,
както и извода, че е налице нарушение на трудовото законодателство дават
основание на съда да счита, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът не счита за основателни възраженията на жалбоподателя,
че не са му връчени като АУАН, така и НП, след като по делото са приложени изрични
писмени доказателства в тази насока – АУАН е подписан от упълномощено лице, при
което последното е получило препис от акта, а така също е налице обратна
разписка, удостоверяваща връчване на обжалваното наказателно постановление.
Налице са доказателства за упражняване
на правото на възражение по реда на ЗАНН, поради което не може да бъде
възприето твърдението за неизпълнение на задължението за разясняване на правото
да се подаде възражение по АУАН.
Няма нарушение на формалните
изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, отнасящи се до
съдържанието съответно на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, след като в тях подробно са посочени
време и място на издаване, данни за идентифициране на отговорното за
нарушението лице, подробно е описано извършеното нарушение – време място и
начин на извършване, както и доказателствата, от които е установено, посочени
са нарушените правни норми, както и основанието за санкциониране, а така също
са посочени подробни данни за съставител/издател съответно на АУАН и НП,
обозначени са свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН, като и
съответно са положени и подписи на тези лица. Неоснователно е и възражението за
издаване на АУАН от лице без правомощия за това, като изводите в тази насока са
по-горе и не е необходимо повтарянето им.
Неоснователно е и възражението за
нарушено право на защита заради участие на неупълномощено лице от страна на
жалбоподателя в административно-наказателното производство. Налице е
пълномощно, с което жалбоподателя е упълномощил лицето Б. К. да го представлява
пред Д „ИТ“ Софийска област, като изрично е предоставено пълномощие да получава
документи във връзка с правата описани в пълномощното. Действително няма
изрично упълномощаване за участие в административно-наказателно производство,
но съдът намира, че такова не е необходимо, след като изрично е уговорено Б. К.
да представлява жалбоподателя пред въззиваемата страна с даване на сведения и
предоставяне на всички изискуеми документи и именно в тази насока е
предоставено и правомощие да получава всички документи, свързани с тези права.
Именно този представител се е явил вместо управителя на търговското дружество
работодател при извършване на проверката, в съответствие с връчената
призовка, получил е препис от АУАН, след
което жалбоподателя е упражнил правото си на възражение, поради което съдът
намира, че няма ограничаване в правото на защита, след като във всеки един
момент жалбоподателя е участвал в административно-наказателното производство,
ползвал е правата си, предвидени в ЗАНН и по никакъв начин не е ограничено
правото му на пълноценно участие в това производство за да защитата своите
права и интереси.
По отношение на наложеното
административно наказание, съдът намира, че определянето му в минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ преви безпредметно
обсъждане на съответствието му с разпоредбите на чл. 27, ал. 1, 2 и 3 от ЗАНН,
като следва да се отбележи, че няма основание за приложение на чл. 415в, ал. 1
от КТ, явяваща се специална по отношение на чл. 28, от ЗАНН, след като няма
доказателства за отстраняване на вредните последици от нарушението, а именно
изплащане на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-002812 от 05.04.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция" Инспекция по труда Софийска
област", с което на "Йобин" ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес
на управление: гр. Своге; ул. „Люлин” № 24, представляван от Б.З.А. - .., на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 272, ал. 1 от КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в
14/четиринадесет/-дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, чрез адвокат Г. и на въззиваемата страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: