Решение по дело №142/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2020 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20197090700142
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

12

Габрово, 26.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на пети февруари, две хиляди и двадесета година  в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :      СВЕТЛОЗАР  РАЧЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:      ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                                ДАНИЕЛА  ГИШИНА

                                                                                               

при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор М. Генжов от  Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 142 от 2019 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-1860 от 13.12.2019 г., подадена от Н.И.Н. ***, с ЕГН: **********,  против съдебно Решение № 503 от 7.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1033 от 2019 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него НП.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0892-000660 от 23.08.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция – Габрово при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 14.07.2019 г., в 15.10 ч., в Община Габрово, на път първи клас № 5, I – 5 км 156 + 500, в посока гр. Габрово, като водач на товарен автомобил ******** с рег. № *********, собственост на друго физическо лице, като при избиране скоростта на движение не се съобразява с пътните условия /мокър път/ и при дясна за водача крива губи контрол над управляваното МПС, навлиза в лента за насрещно движение и реализира ПТП с ******** с рег. № **********. Нарушението на касатора се изразява в това, че не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и му е наложена посочената по-горе санкция.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието, извършителят и вината на последния са установени по несъмнен начин, а санкцията е законосъобразно определена. Тези си изводи той базира на събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания на очевидци. Съдът е приел, че на водача е предоставена възможността, при управлението на автомобила да избере такава величина на скоростта, която му дава възможност да съобрази движението му с конкретната пътна обстановка така, че да може да предвиди възможните опасности по пътя и да реагира, за да ги избегне. Скоростта на движение се явява несъобразена винаги, когато водачът не може да спре пред възникнало предвидимо препятствие. Обстоятелствата, свързани с конкретната пътна обстановка – мокра пътна настилка, са го задължавали да намали скоростта си на движение, а при нужда и да спре, за да избегне ПТП. За РСГ е безспорно, че жалбоподателят, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, е станал причина за ПТП. Вмененото му нарушение е ясно описано. Изгубване на контрола върху превозното средство е друго по вид нарушение, за което не се отнася процесното НП, като загуба на контрол може да има по различни причини. Когато такава причина се явява нарушение на режима на скоростта, какъвто е процесният случай, съставомерното нарушение е именно това, по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба е също правилно избрана и приложена от страна на АНО.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна в едно с отмяната на потвърденото с него НП. В жалбата си и в защитата си по същество излага мотиви и твърдения, свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. нарушения на изискванията за форма и съдържание на НП, както и нарушения на материалния закон, изразяващи се в следното: недостатъчно конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието – непосочване на конкретни пътни условия, механизъм на удара с неотразено местоположение на автомобилите – участници в ПТП; посочване на необходимата и съобразена с условията скорост; описани са няколко нарушения – загуба на контрол на МПС, движение с несъобразена скорост, но е наложена една обща санкция за тях, което е недопустимо; не са налице данни за вида и тежестта на настъпилото ПТП, местонастъпването му и последици– материални и нематериални щети.   

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г.Н., който поддържа депозираната жалба.    

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли за оставяне в сила на атакуваното с нея съдебното решение.

Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, притежава всички необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението. В случая то е ясно посочено – не избира скорост на движение, съобразно пътните условия /мокър път/, т.е. посочен е конкретният проблем на пътя, с който водачът Н. е следвало да се съобрази. Това е влажност на пътя, при което често се случва подхлъзване и удължаване на спирачния път, което всеки водач на МПС следва да може да предвиди и да съобрази поведението си с това обстоятелство. Конкретизирано е местонарушението /очевидно и това е мястото на настъпване на ПТП/, както и с кого е реализирано то. Посочено е, че от него са претърпени имуществени вреди, но тъй като вида и размера им са несъставомерни, актосъставителят не ги е описал. По делото е приложен Протокол за ПТП и план-схема на ПТП, които конкретизират релевантната фактология, като следва само да се отбележи, че тези документи са съставени и подписани от водачите – участници в ПТП, т. е. и от самия касатор, така че той е наясно каква фактическа обстановка по отношение именно на произшествието е била възприета като реализирана от актосъставителя и от АНО. Приложен е и снимков материал, от който е видно, че от ПТП са произтекли не особено съществени материални щети по автомобилите. Възражения по акта не са подавани.

Съдът взе предвид и това, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният акт за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до установяване на противното. От приложените по делото доказателства се потвърждават констатациите, съдържащи се в АУАН, като касаторът не е оборил доказателствената сила на този акт, която му е призната от законодателя. Напротив, административнонаказващият орган е установил допълнително с писмени и гласни доказателства в процеса, както и със снимков материал, че твърденията в акта съответстват на реалната фактическа обстановка. Жалбоподателят не е оспорил представените по делото документи, нито конкретното описание на фактологията.

Процесното НП е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност. То също съдържа всички, предвидени от законодателя, задължителни реквизити.

От дадените и приложени по делото свидетелски показания описаната фактология се потвърждава изцяло. Вина за ПТП е имал именно касаторът и това той не опровергава при обжалване на процесното НП. Той е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил движещият се в него в насрещната на неговата посока водач, видно и от приложената по делото схема към Протокола за ПТП. Спорове между водачите за вината не са налице, двамата са подписали Протокола от произшествието. При отиване на място служителите от Пътна полиция успели да видят и следите по асфалта и да установят траекторията на движение на жалбоподателя. Личало си как следите му отиват в насрещното платно, в което имало разпилени частици от удара между автомобилите, което водачите потвърдили. Тъй като този ден валяло и пътят бил хлъзгав, органите на ПП приели, че причината за нарушението е несъобразена с това скорост.

Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В АУАН и в НП е цитирано първото изречение и е посочено, че нарушението се изразява точно в неизбиране на подходящата за съответните условия скорост на движение. В АУАН е ясно посочено, че условието, с което е следвало да се съобрази Н., като водач на ППС, е бил мокрият и хлъзгав път. Ако той бе съобразил това условие и се бе движил с подходяща за целта скорост, то той не би навлязъл в насрещната лента за движение, би намалил или спрял своевременно, но очевидно не е могъл, което означава именно това – че не се е движил с подходяща за наличните условия към момента скорост. Движението на автомобил в лентата за насрещно движение се явява именно препятствие, което е предвидимо – нормално е да се очаква рано или късно там да се появи друг автомобил, движещ се в своето си платно, поради което жалбоподателят е следвало да се придържа към движение в неговото такова.

Санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Фактическият състав на хипотезата е реализиран, следователно АНО правилно и законосъобразно е наложил и предвидената по вид и размер фиксирана санкция. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл със законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 503 от 7.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1033 от 2019 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0892-000660 от 23.08.2019 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция – Габрово при ОД на МВР - Габрово, с което на касатора Н.И.Н. ***, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, като мотивирано и законосъобразно.

           

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                       

 

                                                                                                             2.