Р Е Ш Е Н И Е
№ 1996
Гр. Пловдив, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 699 по
описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.226 от АПК вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и след постановяване на Решение № 3645 от 10.03.2020г. по адм д.№
7294/2019г., ІІ отд.
на ВАС,с което е отменено Решение № 416/22.02.2019г.,постановено по адм .д.№
3283/2018г. по описа на Административен съд Пловдив и делото е върнато на
Административен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на същия съд,при
спазване на указанията по прилагане и тълкуване на закона.
Образувано е по жалба на „А1 България „ЕАД,със
седалище и адрес на управление- гр.София ул.Кукуш № 1, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-34/27.09.2018г. на
Началника на РДНСК, ЮЦР, с която на основание чл.216 ал.6 вр. с чл.216 ал.2 ЗУТ
са отменени одобрени/съгласувани на 05.07.2018г. инвестиционни проекти и
Разрешение за строеж № 4/09.07.2018г., изд. от Главен архитект на Община Кричим
за строеж : „Базова станция с честотен обхват 900MHZ на “Мобилтел” ЕАД
PDV0187.B002 „RADO”, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 39921.30.978,
гр.Кричим, с възложители : „А1 България „ЕАД - лицензиант; Изпълнителна агенция
по горите – собственик на ПИ 39921.30.978 и Теленор България ЕАД – собственик
на съществуваща инфраструктура в ПИ 39921.30.978 по КККР на гр.Кричим.
С жалбата се иска от съда да
отмени оспорвания акт. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта
поради необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа се, че са налице одобрени проекти, поради което липсва нарушение на
чл.148 ал.4 ЗУТ. Относно чл.161 ал.1 ЗУТ е посочено, че преписката съдържа
Договор за учредяване на безсрочно право на строеж върху поземлен имот в горска
територия, сключен между Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и „Теленор
България „ЕАД, вписан с акт № 117 от 21.12.2017г. в СВп.-Пловдив. В полза на
оператора е учредено безсрочно право на строеж върху ПИ в горска територия без
промяна на предназначението с площ от 0,357 кв.м. за изграждане на стълб за
телекомуникационно оборудване и съоръжения на техническата инфраструктура в
описания имот. Заявено е, че правото на строеж е реализирано и в имота
съществува телекомуникационно съоръжение на „Теленор България“ ЕАД, въведено в
експлоатация, а проектната базова станция на „А1 България“ ЕАД се разполага
изцяло върху същото съоръжение и както е посочено в заповедта – съществуващата
застроена площ не се увеличава, с което не се нарушава договора за учредено
право на строеж и не е необходимо учредяването на ново такова. В тази връзка,
между Мобилтел ЕАД /сега А1 България ЕАД/ и Космо България Мобайл ЕАД /сега
Теленор България ЕАД/, е сключен Рамков договор на 01.08.2008г. за съвместно
ползване на обекти на мрежата на двете дружества, който има действие за
страните и към момента. По силата на договора, двата мобилни оператора
договорили съвместно ползване, включващо и разполагане на базови станции на
едната страна в обекти, ползвани от другата страна, при „съвместно ползване на
електрическо захранване, осигурено от едната страна”. Договорът е сключен на
основание чл.283 ал.1 и 3 ЗЕС /отм., ДВ, бр.21 от 2018г./ и съгл. §1 т.50 ДР
ЗЕС – Мобилтел ЕАД е предприятие, предоставящо обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги. Според чл.283 ал.3 с.з., Мобилтел ЕАД /А1
България ЕАД/ се явява възложител на строителството на електронни съобщителни
мрежи и съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по см. на чл.161 ал.1 ЗУТ,
както и заинтересувано лице по см. на чл.124а ал.5 ЗУТ. Действащият Закон за
електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/
възпроизвежда същия текст в чл.59, поради което се счита, че А1 България ЕАД се
явява възложител на строежа по силата на закона. Поддържа се законосъобразност
на РС № 4/09.07.2018г. – издадено от компетентен орган, в законоустановена
форма и при спазване изискванията на ЗУТ и ЗЕСМФИ. Поискано е обжалваната
заповед да се отмени ведно с присъждане на разноските по производството и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Закона за правната
помощ.
Ответната страна – началник РДНСК –Пловдив
към Главна дирекция “Строителен контрол“ при ДНСК , чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и
недоказана.Твърди,че липсват основания за отмяна на административния акт,тъй
като същият е издаден от
компетентен орган, при спазването на всички материалноправни и
процесуалноправни разпоредби на закона.Подробни съображения са изложени в
писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна -Главен архитект на Община
Кричим не изразява становище по жалбата и по същество.
Заинтересованата страна –„Теленор
България“ ЕАД не изразява становище по жалбата и по същество /адресат на
отмененото със заповедта РС като собственик на съществуващата техническа
инфраструктура в ПИ 39921.30.978/.
Заинтересованата страна- Изпълнителна
Агенция по горите /адресат на РС като собственик на ПИ 39921.30.978/ се
представлява от гл.юрисконсулт М. и оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Регионална дирекция по горите
– Пловдив /подател на жалбата против РС/ се представлява от гл.юрисконсулт М. и
оспорва жалбата.
Заинтересованата страна –
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите
/собственик на ПИ 39921.30.978/ е процесуално представена от гл.юрисконсулт М.
и оспорва жалбата
Гл.юрисконсулт М. поддържа законосъобразност на
оспорената заповед, издадена от компетентен орган и правилни съображения от
правна страна – в административното производство по издаване на РС е включен
правен субект, който не е овластен да упражнява правото на собственост за ПИ –
частна държавна собственост с предназначение – горска територия, предоставен за
управление на държавно ловно стопанство /ДЛС/, което е териториално поделение
на държавно предприятие по см. на чл.163 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/.Жалбоподателят
няма качеството на възложител и в тази връзка са развити подробни съображения в
представуно писмено становище.
Заинтересованата страна -Териториално поделение
„Държавно ловно стопанство” – Тракия не изразява становище по жалбата .
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна и правна страна по
административно-правния спор:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от
закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване,
т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално
допустима.
От фактическа страна се установява
следното.
Със заявление на „А1 България“ЕАД от 07.06.2018г. /л.73 гръб/ е поискано от
гл.архитект на Община Кричим да съгласува и/или одобри инвестиционен
/технически/ проект за обект : Базова станция с честотен обхват 900MHZ на “Мобилтел” ЕАД PDV0187.B002 „RADO”,
в ПИ с идентификатор 39921.30.978, гр.Кричим и е приложена проектната
документация. Същата е одобрена на 05.07.2018г., /л.126 и сл./
Със заявление от „А1 България“ ЕАД, подадено на
25.06.2018г. /л.120/ , във вр. с преписката по заявлението от 07.06.2018г., са
приложени допълнителни документи и е поискано разрешението за строеж да бъде
издадено на „А1 България“ ЕАД. Допълнително са представени : декларация за
съгласие от „Теленор България „ЕАД за одобряване на проектна документация;
Удостоверение за актуално състояние от 21.05.2018г. с вписана промяна в наименованието
– А1 България ЕАД /Мобилтел ЕАД/.
Кметът на Община Кричим е изискал във връзка със
заявлението от 07.06.2018г. : съгласие-становище от „Теленор България“ ЕАД;
сертификат за честотни характеристики на модула и др. /писмено уведомление изх.
номер от 22.06.2018г., л.71/.
В Скица от 21.02.2018г. на ПИ 39921.30.978 /л.92/,
изд. от СГКК – Пловдив за собственик на имота е отразено „МЗГ – ДЛ“, а носител
на други вещни права е „Космо България Мобайл „ЕАД /договор за отстъпване право
на ползване върху държавна земя от 19.04.2007г. /л.92/. В ПИ са кадастрално
отразени две сгради – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда
с площ 7 кв.м. и 11 кв.м.
В административната преписка се съдържа и Договор №
286/19.02.2017г. между Изпълнителна агенция по горите/ИАГ /и „Теленор България“
ЕАД за учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горска територия/л.102
е сл./ и Заповед № 1015/10.11.2017г., /л.35/с която е учредено безсрочно право
на строеж в полза на „Теленор България“ ЕАД в ПИ 39921.30.978 в гр.Кричим.
Представен е и рамков договор за съвместно ползване на
обекти от мрежата,сключен на 01.08.2008г.,сключен между „Мобилтел“ЕАД и „Космо
България Мобайл“ЕАД/л.93 и сл./
Последвало е издаването на Разрешение за строеж /РС/№ 4/09.07.2018г. с
адресати : А1 България ЕАД – лицензиант; ИАГ – собственик на имот с
идентификатор 39921.30.978; Теленор България ЕАД – собственик на съществуващата
техническа инфраструктура в ПИ 39921.30.978 /л.72/.
РС № 4/09.07.2018г. е съобщено на „А1
България „ЕАД,“ Теленор България „ЕАД и на „Изпълнителна агенция по горите“/ИАГ/,
л.44. ИАГ е получила съобщението за издаденото РС на 17.07.2018г., л.45. В РС
не е отразен срок за обжалването му и орган, пред който може да бъде обжалвано.
Указания за това липсват и в съобщението за издадено РС .
Възражение против РС №
4/09.07.2018г. е подадено чрез Гл.архитект на Община Кричим до РДНСК, ЮЦР с
вх.номер от 26.07.2018г. – от Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Пловдив.
/л.31, 32/. Във възражението е посочено, че в РДГ-Пловдив е получено писмо с
вх.номер от 20.07.2018г. от ИАГ във връзка със съобщение от община Кричим за
издаденото РС. Възражението по съдържание е жалба против РС, в която е
посочено, че за обекта на РС, „Мобилтел“ ЕАД няма учредено право на строеж
съгл. чл.54 ал.1 т.2 ЗГ за ПИ 978. С позоваване на договор № 286/19.12.2017г.
между ИАГ и „Теленор България“ ЕАД въз основа на Заповед № 1015/10.11.2017г. на
ИД ИАГ, е заявено, че в полза на „Теленор България“ ЕАД е учредено
безсрочно право на строеж върху ПИ в
горска територия с идентификатор 39921.30.978 по ККР на гр.Кричим – за
изграждане на стълб за телекомуникационно оборудване и съоръжения на
техническата инфраструктура към него. Съгласно чл.5 от този договор – не се
разрешава изграждане на други сгради, мрежи и съоръжения, извън определените в
ПУП-ПЗ, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-09-22/18.10.2017г. на кмета на
община Кричим. По отношение адресата в РС – ИАГ , РДГ е заявила, че ПИ
39921.30.978 по КККР на гр.Кричим е собственост на Държавата – МЗХ и се управлява
от ЮЦДП, гр.Смолян чрез ТП ДЛС Тракия. Жалбоподателят РДГ-Пловдив поддържал, че
е необходимо лицензиантът на проекта – А1 България ЕАД, да проведе процедура по
реда на чл.54 ал.2 т.3 вр.с чл.54 ал.1 т.2 ЗГ – за учредяване на право на
строеж върху ПИ в горски територии, без промяна на предназначението, за
изграждане на стълбове за телекомуникационно оборудване, радио и телевизионно
разпостранение, съобщителни линии, безжичен интернет и др. съоръжения на
техническата инфраструктура.
По казаното възражение е образувана
административна преписка с вх.№ДК-04-106-00-818/24.08.2018г.в РДНСК Южен
Централен район/сега с ново наименование РДНСК –Пловдив към Главна
дирекция“Строителен контрол“ при ДНСК/
Възражението е прието за
основателно и е последвало издаването на оспорената Заповед №
ДК-10-ЮЦР-34/27.09.2018г. на Началника на РДНСК, ЮЦР, с която на основание
чл.216 ал.6 вр. с чл.216 ал.2 ЗУТ са отменени одобрени/съгласувани на
05.07.2018г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 4/09.07.2018г.,
изд. от Главен архитект на Община Кричим за строеж : „Базова станция с честотен
обхват 900MHZ на “Мобилтел” ЕАД PDV0187.B002 „RADO”, в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 39921.30.978, гр.Кричим, с възложители : „А1 България „ЕАД -
лицензиант; Изпълнителна агенция по горите – собственик на ПИ 39921.30.978 и
Теленор България ЕАД – собственик на съществуваща инфраструктура в ПИ
39921.30.978 по КККР на гр.Кричим.
В мотивите към заповедта Началника
на РДНСК, ЮЦР приема,че Разрешение за строеж № 4/09.07.2018г. е издадено от
компетентен орган-гл.архитект на Община
Кричим, в нарушение на материалноправните разпоредби, а именно чл. 148. ал. 4
от ЗУТ и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и като такова подлежи на отмяна.
В настоящото съдебно
производство,което е повторно ,не са събрани нови доказателства по искане на
страните.
При така установената
фактическа обстановка, разгледана по същество, съдът в настоящия си състав,
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът и
при повторното разглеждане на делото констатира, че оспорената заповед е
издадена от
компетентен по материя и степен орган ,в обема на
правомощията му, в предписаната от чл. 156, ал. 3 от ЗУТ писмена форма.
Оспореният акт съдържа
изискуемите по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при посочени
фактически и правни основания за постановяването му, като в хода на
осъщественото административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Процесната
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целите на закона, респ. не са налице отменителните основания по
чл. 146 от АПК.
Съображенията на съда за това са следните.
Налице е издадено от главния архитект на община Кричим
Разрешение за строеж № 4/09.07.2018г., на „Базова станция с честотен обхват 900MHZ на
“Мобилтел” ЕАД PDV0187.B002 „RADO”, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 39921.30.978,
гр.Кричим, с възложители : „А1 България „ЕАД - лицензиант; Изпълнителна агенция
по горите – собственик на ПИ 39921.30.978 и Теленор България ЕАД – собственик
на съществуваща инфраструктура в ПИ 39921.30.978 по КККР на гр.Кричим.
Същото е издадено на основание сключен Рамков договор
от 01.08.2008г. за съвместно ползване на обекти за мобилната мрежата между
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД - лицензиант и „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ" ЕАД - собственик на
съоръжението и съществуващата инфраструктура, както и Декларация от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за съгласие за одобряване на внесената проектна документация от
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.Преди РС са одобрени от гл.архитект на община Кричим на 05.07.2018г. и инвестиционни проекти.
Съгласно
одобрените проекти в съществуващия телекомуникационен контейнер на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД се монтира нов 19'Таск с оборудване и NSN Flexi модули. На съществуващата
телекомуникационна мобилна станция „Telemob 30” на кота + 20.75м се монтират
два носача за RF антени с височина З.ООм. Към съоръжението на кота + 12.65м се
монтира още една опорна стойка за преносни антени с височина 1.50м и една
опорна стойка за RRU модули с височина 1.50м на кота О.ЗОм.
С така одобрените инвестиционни проекти за строеж
„Базова станция с честотен обхват 900MHZ на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД PDV0187.B002 .JRADO”
в поземлен имот с идентификатор 39921.30.978, по КК и КР на гр. Кричим
съществуващата застроената площ на въведената в експлоатация с Разрешение за
ползване № СТ-12 620/16.11.2005г. на Зам. Началника на ДНСК базова станция № 3174
не се увеличава, с което не е нарушен Договор № 286/19.12.2017г. за учредяване
право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, представляващ
поземлен имот с идентификатор 39921.30.978 по КК и КР на гр. Кричим и не е
необходимо учредяване право на строеж по чл. 54. ал. 2, т. 3, във връзка с чл.
54, ал. 1 .т. 2 от Закона за горите.
Тъй като спорът по делото се свежда до това има ли „А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД качеството на възложител по смисъла на чл.161 ,ал.1 от ЗУТ и
съответно може ли да се издаде РС на жалбоподателя,то следва да се разгледа
приложимото право.
Съгласно
чл. 148, ал. 4 от ЗУТ: „Разрешение за строеж се издава на възложителя, въз
основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се
изисква.... “
По
силата на чл. 161, ал.1 от ЗУТ: „Възложител е собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон „
Съобразно
разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗГ: „ Право на строеж върху поземлени
имоти . в горски територии без промяна предназначението на територията се
учредява за изграждане на: ...т.2 стълбове за телекомуникационно
оборудване,радио и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен
интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура. “
В
тази връзка според чл. 54, ал. 2 от ЗГ: „Право на строеж се учредява безсрочно
или в определен срок: т. 3 - от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите - за поземлените имоти в горските територии - частта държавна
собственост, извън посочените в т. 1 и 2, както и за изграждане в горски
територии - публична държавна собственост, на обекти по ал. 1, т. 3 “.
Видно
от горното изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е
упълномощен да учредява право на строеж на стълбове за телекомуникационно
оборудване, радио и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен
интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура.
Както
се установи „Теленор България“ ЕАД е носител на учредено безсрочно право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор № 39921.30.978, находящ се в
землището на гр. Кричим, отдел 1109, част от подотдел „ж“ по Лесоустройствения
проект на ТП Държавно ловно стопанство Тракия, на основание придобивен способ,
какъвто в случая е издадена заповед на Изпълнителния директор на ИАГ и сключен
договор за учредяване на ограничено вещно право, вписан с Акт №117, том 121,
вх. № 43074/21.12.2017г. Като правен субект в обхвата на Разрешението за строеж
№4/09.07.2018г. на Базова станция в поземлен имот с идентификатор №
39921.30.978, издадено от Главния архитект на Община Кричим, обаче освен
„Теленор България“ ЕАД е включен и „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“
ЕАД), в качеството на лицензиант на основание сключен Рамков договор от 01.08.2008г.
за съвместно ползване на обекти за мобилната мрежа .
Строителство
в горска територия се извършва по реда и условията на Закона за устройство на
територията според делегиращата норма на чл.152, ал.2 от ЗГ. Това означава, че
съгласно материалноправната разпоредба на чл. 161, ал.1 от ЗУТ, за да придобие
качеството „участник в процеса на „строителство“ собственикът на имота следва
да бъде възложител на строежа. Понятията „възложител“ и „собственик“ не винаги
съвпадат, предвид това, че в понятието „възложител“ се включват три
самостоятелни категории правни субекта, каквито са собственика на имота,
носителят на ограничени вещни права и лицето, което може да строи в чужд имот
по силата на закон.
Конституираното
право на строеж от Изпълнителна агенция по горите в полза на „Теленор България“
ЕАД предоставя възможност по реда на чл.161, ап.1 от ЗУТ правният субект да
придобие качеството на „възложител“ и участник в строителството. Това
обосновава извода, че само суперфициарът може да иска иницииране на производство
по издаване на строително разрешение в съответствие с обхвата и предмета на
учреденото право на строеж. Според изложената фактическа обстановка
суперфициарът „Теленор България“ ЕАД е построил базова станция, като е придобил
правото на собственост върху изградения строеж. Според ТР №1/2011г. на ОСГК на
ВКС упражняване правото на строеж следва да се тълкува в смисъл на реализиране
на правомощието, чрез което се постига крайната цел-придобиване на
суперфициарната собствност. Вследствие упражненото право на строеж от „Теленор
България“ ЕАД вещното субективно право се е трансформирало в право на
собственост върху изградената телекомуникационна станция.
Безспорно
жалбоподателят „А1 България“ ЕАД не е носител на учредено право на строеж. По
силата на сключено рамково споразумение между лицензираните оператори се
предоставя възможност съответният мобилен оператор да се ползва от изградено
съоръжение на друг мобилен оператор, което включва единствено и само правото да
ползва вече изградено телекомуникационно съоръжение, вследствие на упражнено
право на строеж от неговия носител, но не и да предявява искане за издаване на
разрешение за строеж, тъй като в негова полза няма транслирано вещно право.
Това обуславя извода, че този правен субект не може да иска издаване на
разрешение за строеж. Рамковото споразумение с „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД и
декларация за съгласие относно одобряване на инвестиционен проект от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД предоставя право на ползване на вече изграден обект за мобилна
комуникация на първоначалния и единствен приемател на правото на строеж, което
е погасено, поради неговото упражняване в съответния петгодишен законов срок.
Това означава, че след упражненото право на строеж за изграждане на мобилната
база няма ново учредяване на строеж на първоначалния носител, което автоматично
отрича възможността „А1България“ ЕАД да придобива качеството „възложител“ и да
иска издаване на строително разрешение.
С
учредяване право на строеж на основание чл.54, ал.1, т.2 от ЗГ оправомощеният
субект ИАГ извършва ограничение на абсолютното право на собственост на
държавата върху поземления имот, тъй като от обема на правото на собственост на
държавата се отделя самостоятелно субективно право с по-тясно съдържание, което
представлява учредяване на суперфициарно право и се предоставя на друг носител,
който придобива правото да строи и държи построеното в чужд имот. От този
момент с придобиване качеството на суперфициар правният субект „А 1 България“
ЕАД ще може да придобие качеството на „възложител“, което ще представлява
материалноправно основание да се поиска откриване на производство по издаване
на строително разрешение.
По
силата на сключено рамково споразумение между лицензираните оператори,
представляващ Рамков договор за съвместно ползване на обекти на мобилната мрежа
от 01.08.2008г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД и „А 1 България“ ЕАД,
предоставя възможност съответният мобилен оператор, без учредено право на
строеж, да се ползва от изградено съоръжение на другия мобилен оператор, което
включва единствено и само правото да ползва вече изграденото телекомуникационно
съоръжение, вследствие упражнено право на строеж от неговия носител, но не и да
предявява искане за издаване на разрешение за строеж, тъй като в негова полза
няма транслирано вещно право. Това обуславя категоричният извод, че в полза на
този правен субект „А 1 България“ ЕАД не може да се издава разрешение за
строеж, както и да предприема строителни действия.
С
оглед изследване на правния въпрос следва ли да се издаде разрешение за строеж
на правния субект „А1 България” при спазване на чл.147, ал.1, т.2 във вр. с
чл.137 от ЗУТ, Наредба №1/2003г. за номенклатура на строежите и Наредба
№21/2007г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и
съоръжения при монтиране на допълнително оборудване, което увеличава честотния
обхват 900 MHZ, без монтиране на антени ,трябва да се има предвид,че строежът
според категоризацията на строителството, е строеж от шеста категория. Предвид
това обстоятелство не се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване
на разрешение на строеж. В конкретния случай мобилният оператор поставя
допълнително оборудване като на съществуващата телекумоникационна станция се
монтират два носача RF, антени с височа 3,00 м., една опорна стоика за преносни
антени с височина 1,50 м. и една опорна стойка PRU модули с височина 1,50 м.
При монтиране на допълнителни антени, съответно носачи за антени или контейнери
се увеличава общото натоварване на съоръжението /теглото/, което води до
засягане на конструкцията на съществуващата базова станция и увеличаване
плътността на мощност в електромагнитното поле, което обуславя задължителна
необходимост да се изготви и одобри инвестиционен проект, както и да се издаде
разрешение за строеж по реда на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл издаване на
строителни книжа в полза на „А 1 България“ ЕАД би било обосновано, но само в
случай на конституирано право на строеж. „А 1 България“ ЕАД не е носител на
учредено право на строеж и съответно по отношение на дружеството не е спазен
разрешителния режим на специалния закон за учредяване на право на строеж върху
поземлени имоти в горските територии без промяна на предназначението на
територията в случая чл. 54, ал.1, т. 2 от ЗГ.
Отделно
от това,съдът намира, че има и нарушение на чл. 30, ал.1, т. 1 от Закона за
електронните и съобщителни мрежи и физическа инфраструктура/ЗЕСМФИ/, предвид
това, че операторите на електронни съобщителни мрежи имат право да разполагат
електронни съобщителни мрежи и да изграждат физическа инфраструктура само въз
основа на писмен договор или дговор за наем, или административен акт, какъвто
съответно жалбоподателят не притежава.
Предвид
горното настоящият състав намира, че в случая по отношения на „А1 България“ ЕАД
не са били изпълнени условията на ЗУТ и ЗЕСМФИ, респ. в полза на дружеството не
е налице надлежно учредена суперфиция от Изпълнителна агенция по горите за
процесния поземлен имот, поради което не са изпълнени условията на чл. 30, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗЕСМФИ. С оглед това „А1 България“ ЕАД няма качеството на
„възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, както и не са изпълнени
изискванията на чл. 148,ал.4 от ЗУТ, поради което и след като е съобразил тези
обстоятелства и е отменил издаденото разрешение за строеж и одобрените/съгласувани инвестиционни проекти, началникът на РДНСК – ЮЦР
е издал законосъобразен и обоснован административен акт.
Поради
тези съображения жалбата на „А1 България“ ЕАД като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото в полза на Дирекция национален строителен контрол/юридическо
лице, съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК –ДВ, бр. 42 от
28.05.2019 г./ и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба
за изплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 от АПК, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..
Така мотивиран и на основание чл. 172, от АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І
състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „А1 България
„ЕАД,със седалище и адрес на управление- гр.София ул.Кукуш № 1, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-34/27.09.2018г. на
Началника на РДНСК, ЮЦР
ОСЪЖДА „А1 България „ЕАД,със седалище и
адрес на управление- гр.София ул.Кукуш № 1 да заплати на Дирекция национален
строителен контрол-гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на
100/сто/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
СЪДИЯ: