РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд - първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Хр. М.
при секретаря Петя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията НАХД№ 4958 по описа на съда за 2018година
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №17-0819-004468/18.09.2017г. на Началник група към
ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на Е.И.Ф. ***, ЕГН ********** е
наложена ГЛОБА в размер на 200.00лв. на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП,
ГЛОБА в размер на 80.00лева и лишаване
от право да управлява МПС за 2/два/ месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП, ГЛОБА в размер на 200.00лева, на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДП и
ГЛОБА в размер на 70.00лева на основание чл.180 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в частта, в която е наложена глоба в размер на 70.00лева на основание чл.180
ал.2 т.1 пр.2 от ЗДП, а в останалата част ОТМЕНЯ
наказателното постановление.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Е.И.Ф. ***, ЕГН
**********, против Наказателно постановление №17-0819-004468/18.09.2017г., на
Началник група към ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на Е.И.Ф. ***,
ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 200.00лв. на основание чл.179 ал.2
пр.2 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на
80.00лева и лишаване от право да управлява МПС за 2/два/ месеца, на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, ГЛОБА в размер на 200.00лева, на основание чл.177 ал.1
т.4 пр.1 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 70.00лева на основание чл.180 ал.2 т.1 пр.2
от ЗДП.
В жалбата
си въззивницата моли да и бъдат отменени наложените и наказания, твърди че не е
виновна за извършените нарушения, твърди за допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно установяване на фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане в съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник група към ОДМВР Варна с-р пътна полиция Варна.
След преценка на доводите на въззивницата
изложени с жалбата и, и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2017г. около 10.45ч., в
гр.Варна по бул.“Приморски“ в посока към Морска гара се движел л.а.“Рено
Меган“, с Рег.№ В2135РХ, същия бил собственост на въззивницата Ф.. Автомобилът
бил управляван от неустановен по делото мъж. Поради неспазване на необходимата
дистанция водачът на автомобила е допуснал ПТП с материални щети с
л.а.“Фолксватен“ с Рег.№ В 6339НВ. Водачът е напуснал местопроизшествието без
да уведоми органите на полицията. Сигнал на тел.112 за ПТП е подал водачът на
л.а. „Фолксваген“.
След извършена служебна проверка
от страна на органите на МВР е установено, че процесният автомобил е спрян от
движение на 25.04.2017г. Установено е също и че въззивницата Ф. не е уведомила
в двуседмичен срок от придобиването на автомобила, службата за регистрация на
МПС по местоживеене и не е представила копие от договора за придобитото ППС.
На 22.08.2017г.
на въззивницата бил съставен АУАН № 135442/22.08.17г. В обстоятелствената част
на Акта е отразена описаната по-горе фактическа обстановка.
Актосъставителят
квалифицирал нарушенията като такива по чл.23 ал.1 от ЗДвП, по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП, по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и по чл.145 ал.2 от ЗДвП.
АУАН бил
надлежно връчен на въззивницата, като същата не е отбелязала, че има възражения
по акта. Такива не били депозирани и по-късно.
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните и приложени писмени
доказателства по делото - констативен протокол от ПТП, справка от картон на
водача за други нарушения по ЗДвП, сведение от
единия от участниците в ПТП.
В хода на
административното произвовндтво са изготвени и два броя докладни записки, които
са приложени по делото. От съдържанието на същите се установява, че са
изготвени от служители на МВР, но не е установено, от кого точно са съставени.
И двете докладни записки са неподписани, и липсва както име на съставилия ги,
така и изходящ номер и дата.
Съдът намира, че не следва да обсъжда
показанията на св. М., доколкото същия твърди, че не си спомня нищо за
конкретната проверка, но отразеното от акта е установено от него като
нарушения.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено
обжалваното Наказателно постановление, като АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението
и е наказал Е.И.Ф. налагайки й глоба в размер на 200.00лева на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 80.00лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, глоба в размер на
200.00лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на
180.00лева на основание чл.180 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП.
С оглед задължението на съда да
извърши цялостна проверка на законосъобразността на воденото АНП, съдът счита,
че то е проведено правилно, но незаконосъобразно. При ангажиране на
отговорността на въззивницата са допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП
отговарят на формалните законови изисквания, но административното производство
е извършено непълно, като липсват годни доказателства, че АНО е извършил
необходимата проверка за установяване на фактическата обстановка. В тази насока
на първо място следва да се отбележи, че АНО е използвал двете докладно
записки, в които се съдържа установена информация, но същите не са
законосъобразно оформени, подписани и изведени. АНО не е извършил и
необходимата допълнителна проверка или при необходимест дори и разследване
съгласно ЗАНН, от които да събере безспорни доказателства за това, кой е
управлявал процесния автомобил и поради какви причини въззивницата Ф. не може
да даде информация, кой е управлявал автомобилът и. Безспорно е установено, че
не въззивницата е управлявала процесния автомобил към момента на ПТП. Това
изключва възможността, въззивницата да носи отговорност за това, че
неустановено по делото лице управлява спряно от движение МПС, допуска ПТП и не
спира и не установява последиците от него. Отговорността предвидена в ЗДвП за
допуснати нарушения е за водача на съответното МПС, който е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, като по изключение е предвидена и отговорност за
собственика на МПС, но едиствено и само при спазване на процесуалния ред за
това и след извършването на необходимата проверка.
Относно нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, съдът намира, че същото е бзспорно доказано и не се спори, че собственик
на процесния автомобил е въззивницата Ф. и същата като такава не е представила
в двуседмичен срок копие от договора за придобито ППС в службата по регистрация
на МПС. Съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно
наказателната отговорност на въззивницата по чл.180 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Правилно е определен и размерът на наложената глоба за това нарушение, като най
– вероятно АНО е отчел периода на закъснението, който е по-вече от една година.
Доколкото в тази насока няма изложени мотиви съдът намира, че не следва да
обсъжда по-подробно така наложеното наказание, но безспорно случаят не може да
се квалифицира като маловажен.
Определяйки глоба в размер на 80.00лева,
АНО е съобразил както обществената опасност на въззивника, така и обществената
опасност на извършеното нарушение.
Относно останалите наказания наложени на
въззивницата Ф. за нарушения на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 о ЗДвП и по
чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността
на въззивницата и административното производство по отношение на тях не е
съобразено с изискванията на ЗАНН, доколкото безспорно са били събрани данни,
че водач на процесния автомобил е бил мъж, с прошарена коса и сравнително тъмен
цвят на кожата. По делото липсват данни дали въззивницата е предоставила
автомобила си за ползване на това лице или същото го е управлявало, след като
по някакъв начин го е привело в движение, с ключ или по друг начин. Липсват
данни и доказателства, че въззивницата Ф. е познавала лицето, което е
управлявало автомобила и.
Воден от горното, съдът постанови
решението си, като отмени частично част от наложените глоби на въззивницата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: