Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9519 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът
твърди в ИМ, че е собственик на вещи, описани в приложенията към ИМ и в молба
от 26.11.2015 г.Сочи, че към 20.07.2010 г. тези вещи са били в стопанисваните
от ответника складове в гр. София, гр.
Пловдив, гр. Варна, гр. Плевен и гр. Бургас. На 20.07.2010 г. ответникът е
наредил на служителите си да направят проверка във всеки от складовете за наличието
вещи собственост на ищеца и при установяване на такива, да бъдат описани и
отделени в отделно заключено и
запечатано помещение, с цел да се ограничи достъпа до тези стоки.Сочи, че без
да е знаел за тези действия на ответника, на 21.07.2010 г., е сключил
споразумение с него, съгласно което и двете страни са заявили, че между тях
няма неизпълнени задължения за суми,
стоки или имоти.Твърди, че на 02.12.2010 г., управителят на дружеството е посетил
обекти на ответника в гр. Пловдив и в гр. Бургас, но му е бил отказан достъп до
стоките и другите вещи, и те не са му предадени. Въпреки многократните покани,
включително и чрез връчената нотариална
покана на 03.05.2011 г., ответникът продължавал да не осигурява достъп до процесните стоки, вещи, документация и парични средства.
Освен това ответникът задържал тези вещи без основание, тъй като имал претенции
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, отхвърлена на първа
инстанция. Моли съда да признае за установено, че е собственик на вещите и да
осъди ответника да му ги предаде. Претендира и пропуснати ползи в размер на 1 000
лева, както и 100 лева лихва за забава върху сумата за периода от 20.07.2012 г.
до 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху 1 000 лева за периода от
датата на ИМ (20.07.2015 г.) до окончателното плащане. Евентуално, в случай че
вещите са погинали, изразходвани или отчуждени, ищецът претендира: 1/ тяхната
равностойност от 136 000 лева; 2/ 1 000 лева лихва за забава върху сумата
за периода от 20.07.2012 г. до 20.07.2015 г.,
ведно със законната лихва върху 1000 лева за периода от датата на ИМ до
окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск изцяло. Оспорва правото на собственост на ищеца, както и
твърдението, че такива вещи са се намирали в неговите обекти. Твърди, че част от
акумулаторите са били с изтекъл срок на годност и са създавали опасност от
изтичане на вредни вещества, поради което са дадени за унищожаване. Потвърждава,
че на 21.07.2010 г. между страните е сключено споразумение, с което отношенията
им до тази дата е следвало да се считат уредени.Сочи,че до 20.07.2010 г. ищецът
е предавал вещи в неговите складове без документи и по същия начин е получил
обратно вещи към същата дата, доказано
със сключеното споразумение. Моли съда да отхвърли исковете. Не претендира
разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Ответникът
в производството по делото е променил наименованието си от ЕООД в ЕАД чрез
преобразуване поради което съдът е приел иска за предявен срещу „М.“ЕАД ЕИК ******със
седалище и адрес ***.
В
периода 21.11.2006 г. – 17.06.2010 г. ищецът е закупувал продукти с марка Дивинол (Divinol). През същия
период той е закупувал и продукти с марка Сигнал (Signal)
и с марка Пуки (Puky). „М.О.“
ЕООД е закупувал още и продукти, произведени от Д. К. А. П. ООД (Johnson
Controls) и от Лубра
АД (Lubra).
Закупил е и зарядно устройство ЗУСВ 12/15-8.
С издадените заповеди №
1,2,3,4,5,6 и 7 на 20.07.2010 г. управителят на ответника е наредил извършване проверка на
складовата наличност в търговските обекти на ищеца в гр. Плевен, Бургас, Варна,
Пловдив и София и в случай на установяване наличности на стоки, които не са
собственост на дружеството, същите да бъдат отделени в заключено помещение в
търговския обект с цел ограничаване достъпа на хора до тези стоки.Видно от
приложения констативен протокол на 20.07.2010 г.комисия от трима души е извършила
инвентаризация на склада в гр. Плевен с установени: моторни масла Divinol (83 туби по 5 литра; 335 туби по 1 литър; 9
туби по 20 литра; 3 варела по 200 литра; 3 варела по 55 листа); Акумулатори Energizer (169
броя).В представения „отчет запас“ от офиса в гр. Плевен са описани стоки по
име на артикул и съответното количество, но в същия отчет не е посочен автор и
не е подписан. На 20.07.2010 г. в склада
в гр. Варна също са установени масла „Divinol“ и
акумулатори „Energizer“. На същата дата в склада в гр. Пловдив,
натоварените с това лица са установили наличности на масла, акумулатори и
аксесоари. От приложената ценова листа с ръкописен текст е написано „Склад
София“(л. 152) с описание на артикули, опаковки и цени без да са посочени
количества. Отново с ръкописен текст са изписани артикули, с посочен и брой, но
след текста няма посочен автор (л. 156). Същото се отнася и за приетият по
делото списък с текущи наличности (л. 157-158). Върху него ръкописно е изписано
„Центр.склад“ и са оградени количества стоки, но
липсва автор на тези изявления. Същевременно ответникът не е оспорил тези
документи. Затова съдът приема, че те са съставени от служители на ответника в
изпълнение на заповедите на управителя от 20.07.2010 г.На 21.07.2010 г. е
направена инвентаризация и в склада в гр. Бургас и са установени налични масла
„Divinol“, акумулатори „Energizer“ и
едно зарядно устройство ЗУСБ (протокол, л.
139-140).Не е спорно че така описаните стоки не са били собственост на
ответника. В обясненията си служителите са посочили, че са получавали
нареждания да продават стоки на „М.О.“ от управителя на „М.“ – П.Н., тъй като
са останали с убеждението, че са работили и за двете дружества, така им е било
обяснено и освен това и двете дружества са били представлявани от едно и също
лице (л. 160-176). От приложената ИМ от ответника, че „М.О.“ е ползвал неговите
търговски обекти и персонал до м. юни 2010 г. без основание. По този начин „М.О.“
е спестил разходи, а „М.“ е пропуснал ползи (л. 208-217). С решение по т.д. № 1013/2012 г. по описа на
СГС искът е бил отхвърлен от СГС, което при служебна проверка съдът установи,
че е потвърдено и е влязло в сила.
На 21.07.2010 г. „М.“,представляван
от А.А.и П.Н., „М.О.“ и П.К.Н.са сключили
споразумение,в което страните са посочили, че: към 21.07.2010 г. „между тях няма сключени или неизтекли
каквито и да е финансови, търговски и други договори, от които да произтичат
каквито и да е висящи задължения към едната или към другата страна за пари,
стоки или имоти; не са налице никакви вземания или претенции на едната страна
към другата страна за каквито и да е суми, стоки или имоти.“
На 03.05.2011 г. на ответника е връчена
нотариална покана чрез залепване, с която ищецът е поканил ответника да му предаде
стоки, документация, касови апарати, печати, парични средства и други вещи,
намиращи се в неговите обекти но собствени на „М.О.“ ЕООД. С нотариално уведомление ответникът е заявил на ищеца, че лица, които са се
представяли за служители на ищеца, са изисквали от него да им предаде вещи, на които е отказано, поради ненадлежна
легитимация на същите, че са упълномощени да получат такива вещи. Подписът на
управителя на „М.“ е удостоверен на 13.05.2011 г. от нотариус (л.198 и
198-гръб).
С нова
нотариална покана ответното дружество е заявило, че действително са открити
стоки в неговите обекти, които не са негова собственост. Ответникът е заявил,
че тези стоки са с неустановен произход и неизвестен собственик и е поканил
ищеца да ги получи, в случай че твърди и докаже, че е собственик. Поканата
е представена за заверка на подписа на управителя на „М.“ на 22.03.2012 г.(л.
199-200).
В ОИМ ответникът е посочил,
че в голямата си част намерените в
складовете му вещи били с изтекъл срок на годност, като акумулаторите са били предадени за отпадъци. От приложените
по делото договор за предаване на отпадъци (л. 260-262), протоколи за предаване
и кантарни бележки (л. 263-270) се установява, че на
01.12.2015 г. ответникът е предал общо 540 акумулатора за отпадъци
От показанията на св.
СТАВРЕВ, се установява, че той е бил служител на „М.Б.“ ЕООД *** през 2004 г.
Управителят на ищцовото дружество е помолил свидетеля
да го придружи при получаването на стоки – масла и акумулатори, които са били в
обектите на ответника.Двамата посетили склада на „М.“ в гр. София, бул. „Ботевградско
шосе”, Базата на „Транскапитал”. Според свидетеля стоката
била предварително поискана и те трябвало да отидат, за да я получат, но никой
не се е появил да им я предаде. Те посетили и склада в гр. Бургас. Там били
посрещнати от управителя на склада на „М.Б.“ ЕООД. Управителя на ищеца поискал маслата
и акумулаторите, но управителя на склада отказал да им ги върне и казал, че те
ще бъдат предмет на дело.
От
заключението на в.л. С. по назначената СОЕ се установява, че общата стойност на
претендираните от ищеца стоки, материали и вещи,
парични средства по данните предоставени от ищеца по делото видно от
документите от л.235 до 250 в обектите складовете в София, Пловдив, Бургас и
Плевен са в размер на 154 185,82 лева. В.л. е посочило и
изготвило таблица на преведените 41 бр. фактури от л. 297 до 533 поотделно и
общо в размер на 748 239,69 лева,
но изрично е заявило че не може да направи извод за наличността и произхода на
стоките по същите фактури.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл. 108 ЗС:
Съгласно
чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За уважаване на този иск е необходимо
да се установи, че: 1/ ищецът е собственик на вещта, предмет на ревандикация; 2/ вещта се намира във владение/държане на
ответника; 3/ владението/държането на ответника да не може да бъде
противопоставено на правото на собственост на ищеца.
По принцип
родово определени вещи не могат да бъдат предмет на иска по чл. 108 ЗС, но
искът би бил допустим, когато вещите, определени по своя род, могат да бъдат
индивидуализирани, или бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени, по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД ( Р №
96/16.09.2014 г. по т. д. № 2275/2013 г. ІІ ТО ВКС).
В
случая вещите, чието връщане се иска, са определени по своя род. Посочени са:
тяхната марка, продуктово наименование, разфасовка и най-важното – местоположение.
След като за вещите са посочени с достатъчно индивидуализиращи белези и
местоположението им, съдът намира, че искът
е допустим.
По
делото са събрани доказателства, че вещи като търсените са закупувани от ищеца. Събрани са доказателства, че такива
вещи са се намирали при ответника, установено при извършените инвентаризации в
изпълнение на заповедите от 20.07.2010 г. Липсват обаче каквито и да е
доказателства, които да свързват конкретна (индивидуално определена) вещ по
съответната фактура с конкретна (индивидуално определена) вещ, посочена в
протоколите от инвентаризациите на обектите на „М.“.
Така
например ищецът е посочил една разфасовка от 200 литра от маслото Divinol Multilight 10W40 като находяща се в склада на ответника в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ (л. 235, ред № 6) и една разфасовка в склада в гр. Бургас
(л. 247, ред № 3). Същевременно във фактура с № 398873/22.01.2010 г. (л. 22) е
посочено, че са закупени 3 варела (л. 397), във фактура №420729/16.06.2010 г.
(л. 403) – още един варел, във фактура №350083/19.01.2009 г. (л. 417) – осем
варела, във фактура №345884/05.12.2008 г. (л. 451) – четири варела, във фактура
№164332/06.03.2007 г. (л. 486) – четири варела, във стокова разписка №921255/02.07.2007
г. (л. 499) – още един варел. Поради това от приетите по делото доказателства
не може да се направи категоричен извод,
че вещите, които при инвентаризациите са открили в търговските обекти на
ответника са същите, които са закупени от ищеца с представените от него
фактури. Освен това липсват каквито и да е твърдения от страна на ищеца за това
по какъв начин тези вещи, за които твърди, че са негови, са се озовали при
ответното дружество. Предвид всичко изложено съдът приема, че не е доказано,
при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на намерените
у ответното дружество вещи. Ето защо съдът счита този иск за неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
По исковете за пропуснати ползи от лишаване от
ползването на вещите:
Съгласно
чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Разглежданият
иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че неговия патримониум
е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на
ответника, без да е налице правно основание за такова разместване на материални
блага. При изложените в ИМ обстоятелства
за основателността на иска следва да се установи собствените на ищеца вещи са били в ответника поради което ищецът е бил
лишен от възможността да извлече полза от тях. При положение, че по делото не
се установи наличието на тази предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 ЗС
искането за заплащане обезщетение по
чл.59 ЗЗД е неоснователно и недоказано. това
означава, че за основателността на иска е необходимо да се установи, че
собствените на ищеца вещи са били у ответника, поради което е бил лишен от
възможността да извлече полза от тези вещи. Съдът не установи наличието на тази
предпоставка за уважаване на иска при разглеждането на претенцията по чл. 108
ЗС. Ето защо и искането за плащане на обезщетение също е не
С
оглед изложеното неоснователна е и претенцията за заплащане на 100 лева лихва
за забава върху сумата от 1 000 лева за периода от 20.07.2012 г. до 20.07.2015
г., както и искането за плащане на законната лихва върху 1 000 лева за периода
от датата на ИМ (20.07.2015 г.) до окончателното плащане.
По иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД:
Предявеният
иск с правно основание чл. 57 ал.2 ЗЗД е в условията на евентуалност с иска по
чл. 108 ЗС.
Съгласно
чл. 57, ал. 2 ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако
получателят я е отчуждил или изразходвал (при потребимите
вещи), след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната
ѝ стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Ако
обаче е бил добросъвестен (ако вещта е погинала или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал преди поканата), той дължи единствено онова, от което
се е възползвал (с изключение на плодовете). Това, от което се е възползвал е
това, с което реално се е увеличило имуществото му (Р № 112/18.07.2013 г. по
гр. д. № 509/2012 г., ІІІ ГО ВКС ). За да бъде уважен искът следва да се установи, че вещта, която е подлежала
на връщане, е отчуждена или изразходвана
от получателя, след като е разбрал, че я държи без основание или същата вещ е погинала след поканата.
Искът
по чл. 108 ЗС за връщането на вещите е отхвърлен като неоснователен поради
недоказаност принадлежността на правото на собственост на ищеца. В случая няма
постановено връщане на вещите в патримонимума на
ищеца, а това обстоятелство е определящо при иска по чл. 57 ал.2 ЗЗД. Ето защо съдът намира,че искът за плащане на сумата 136 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен. Поради това са неоснователни и
следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за
плащане на 1 000 лева лихва за забава за периода от 20.07.2012 г. до
20.07.2015 г., както и претенцията за
плащане на законната лихва върху 136 лева за периода от датата на ИМ (20.07.2015
г.) до окончателното плащане.
По разноските:
При
този изход от спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само
ответникът, който обаче не е направил такова
искане, поради което и съдът не следва да се произнася.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „М.О.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***25
В, със съд. адрес:*** ******чрез адв. Д.Д., САК, срещу „М.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, съд. адрес ***, оф.5
: 1/ по чл. 108 ЗС – за признаване за установено, че ищецът
е собственик на описаните вещи, в таблиците на л. 235-250 по
делото и за осъждане на ответника връщането им; 2/ по чл. 59 ЗЗД
– за осъждане на ответника да заплати 1 000 лева пропуснати ползи от лишаването на ищеца от реализиране печалба от
продажбата на описаните вещи в таблиците на л. 235-250 по делото,ведно
със лихва за забава от 20.07.2015 г. до окончателното им изплащане; 3/
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати
100 лева лихва за забава върху сумата от пропуснатите ползи за периода
от 20.07.2012 г. до 20.07.2015 г.; 4/ по чл. 57, ал. 2 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати 136 000
лева - равностойността на подлежащите на връщане описани вещи, в
таблиците на л. 235-250 по делото, при установяване погиването/
отчуждаването/изразходването им, ведно със законната лихва от 20.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумата и 5/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на
ответника да заплати 1 000 лева лихва за забава върху сумата от 136 000 лева за периода от 20.07.2012
г. до 20.07.2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението са таблиците
на л. 235-250 по делото с описаните вещи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: