Определение по дело №2569/2023 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:               

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

                                                                                    МАРИЯ НИКОЛОВА

 

разгледа докладваното от съдия Николова ЧКАНД № 2569 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.И.Н., чрез адв. Славчо Харалампиев срещу Определение № 565/10.08.2023г., постановено по АНД № 3313/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на адв.Харалампиев, действащ в качеството си на пълномощник на В.И.Н. за допълване на Решение № 1275 от 19.07.2023г. постановено по същото дело, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба – Началник РУ в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ Пловдив, не взема становище по направеното искане.

Пловдивски административен съд, ХХ състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи приема, че е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските районен съд Пловдив е приел, че доколкото страната не е направила искане за присъждане на разноски, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Определението е правилно.

На първо място е необходимо да се отбележи, че на допълване съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК подлежи решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. В случая разноски не са претендирани от В.И.Н. за първоинстанционното производство, поради което съдът не е присъдил такива, като в този случай решението не е непълно и не подлежи на допълване. На следващо място отговорността за разноски в съдебното производство произтича от разпоредбата на чл.143 от във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Отговорността за разноски има санкционен характер и се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на страната, в чиято полза е решено делото. Щом наказателното постановление, предмет на съдебен контрол бъде отменено като незаконосъобразно, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на наказателното постановление, респ. когато жалбата срещу наказателното постановление бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Отговорността за разноски може да бъде осъществена само по висящия процес и за да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред съответната съдебна инстанция. По отговорността за разноски съдът не може да се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна, поради което неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Както бе отбелязано по-горе на допълване подлежи решението, когато съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски и за да е основателно искането за допълване, то следва да са изпълнени изискванията на т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а именно претенцията за разноски да е била заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, или по конкретното делото това е следвало да стане до приключване на съдебното дирене на дата 13.07.2023 г.

Видно е от жалбата на В.И.Н. до районен съд, респ. протокола от о. с. з. на дата 13.07.2023 г., че искане за присъждане на разноски не е направено. За първи път такова е формулирано едва в молбата за допълване на решението,  т. е. след указания преклузивен срок в т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

С оглед на това, районният съдия правилно е оставил без уважение искането за допълване на решението, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение. Оспореното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 565/10.08.2023г., постановено по АНД № 3313/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на адв.Харалампиев, действащ в качеството си на пълномощник на В.И.Н. за допълване на Решение № 1275 от 19.07.2023г. постановено по същото дело, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение

 

Определението е окончателно.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.