Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 290/2019 год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, чрез юрисконсулт Е. Д., срещу Ц.С.С. обективно кумулативно съединени
установи-телни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.
92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1174/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, за
следните суми: 500 лв. главница по Рамков договор №…………0 за издаване и ползване
на безконтактна кредит-на карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/
Billa Visa Classic от 16.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 22.10.2018г., до окончателното изплащане; 52,93 лв.
наказателна лихва за периода от 31.01.2018г. до 16.10.2018г..
Предявени са и в условията на евентуалност, в
случай че установителните искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат
отхвърлени поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД сумите, представляващи изискуеми вземания
по Рамков договор №1407110868836120 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ Billa Visa Classic
от 16.08.2017г., а именно: изискуема главница в размер на 500лв.; наказателна
лихва за периода от 31.01.2018г. до 16.10.2018г. в размер на 52,93лв.; законна
лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба –
22.03.2019 г., до окончателното изплащане.
Претендира направените в хода на заповедното
и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 16.08.2017г. е сключил с
ответника процесния договор. Поддържа, че кредитът в размер на 500лв. е напълно
усвоен. Твърди, че на падежите от 16.02.2018г. до 16.09.2018г.
кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни пога-сителни вноски.
Поддържа, че съгласно чл. 59 от Договора е упражнил потестативното си право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което е обявено на кредитополучате-ля на
04.10.2018г.. Твърди, че съгласно чл. 47 от Договора ответникът дължи и
наказа-телна лихва в претендирания размер.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената
искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл.
131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът
да поиска постановяването на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за първото по
делото заседание, не се явява, като
липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С докладвана в с.з. на 01.10.2019г. молба от
ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в
случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца
искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за
уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на
страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок
отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният
иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен.
Съобразно изхода на спора направеното от
ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно
за сумите от 25лв. държавна такса в заповедното производство, 75 лв. за
държавна такса в исковото производство, 200лв. възнаграждение за вещо лице.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал.
8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери
приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по
отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и
исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в
това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1
от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна
-делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за
кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в
попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без
явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище с искане за
постановяване на неприсъствено решение. Освен това настоящото дело не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в
полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева –за исковото производство и 50 лв. за
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по искове с правно основание телни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД Ц.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК………., със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. „…..“ №., представлявано от А. А.-
изпълнителен директор, и М. П.- прокурист, следните суми: 500 лв. главница по Рамков договор №………. за издаване и ползване на
безконтактна кредит-на карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ Billa
Visa Classic от 16.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 22.10.2018г., до окончателното изплащане; 52,93 лв. наказателна лихва за периода
от 31.01.2018г. до 16.10.2018г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК Ц.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ………., със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „….“ №.,
представлявано от А. А.- изпълнителен директор, и М. П.- прокурист, разноски за заповедното и исковото
производство в размер на сумата от общо 450
лв..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: