МОТИВИ
към присъда №260034/25.11.2021г. по нохд №39/2021г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Против подсъдимия П.Х.К. ***, е повдигнато обвинение
за извършено от него престъпление по чл.149, ал.2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, а именно, за това, че в периода от 15.06.2020 г. до 18.06.2020 г.,
включително в гр. Асеновград, обл. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, при което са извършени четири деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, чрез използване на положение на зависимост и
надзор спрямо ненавършилата 14 годишна възраст Л.В.К. /родена на *** г./,
извършил спрямо нея действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, изразяващи се в опипване по гърдите и половата област и търкане с
члена в седалищните части, както следва:
-На 15.06.2020г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване по гърдите
- На 16.06.2020г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване по
едната гърда
- На 17.06.2020г. в гр.Асеновград, обл. Пловдив, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи
се в опипване по едната гърда
- На 18.06.2020г. в гр.Асеновград, обл. Пловдив, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване
по гърдите и половата област, търкане с члена в седалищните части на Л.В.К..
В хода на съдебното производство подс. П.Х.К. се явява с упълномощения от него защитник адв. А.Д..
Преди даване ход на разпоредително заседание беше
разгледана молбата на адв. М.К., преупълномощена от адв.Т.Н., в качеството му
на особен представител на малолетната пострадала Л.В.К., с която се поиска от
съда, тя да бъде конституирана в качество на частен обвинител по настоящето
дело. Молбата на адв. М.К. беше уважена, като малолетната пострадала Л.В.К. бе
конституирана по делото в качество на частен обвинител. В хода на съдебното
производство частната обвинителка Л.В.К. се явяват лично и със своите родители Н.Й.К.
и В.В.К., както и със назначения й особен
представител.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура Пловдив, Териториално отделение Асеновград, поддържа обвинението
така както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че
от събраните по делото доказателства, се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед
съдебното минало на подсъдимия и отегчаващите отговорността обстоятелства,
предлага на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл.54 от НК , което да бъде „Лишаване от
свобода”, в размер на пет години и шест месеца, което същия да изтърпи при
първоначален строг режим. От така наложеното наказание според прокурора, следва
да се приспадне времето през което подсъдимия е бил задържан по реда на ЗМВР,
по чл.64, ал.2 от НПК, както и времето през което същия е бил с наложени мерки
за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. По отношение на
направените по делото разноски, то представителя на държавното обвинение е на
становище, че те следва да възложат на подсъдимия, като приложените по делото
веществени доказателства следва да се унищожат като вещи без стойност.
Особения представител на частната обвинителка -адв. Т.Н.
по същество счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. По
отношение на вината, вида и размера на наказанието, той подкрепя казаното от
представителя на държавното обвинение.
Частната обвинителка Л.В.К. не изразява становище по
отношение на доказателствата, вината на подсъдимия, както вида и размера на
наказанието.
Защитника на подс. К., адв. А.Д. по същество счита, че
делото е изяснено, но обвинението не е доказано. Като анализира събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и прави съответните изводи в
полза на защитната позиция, то защитника е на становище, че описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка е опровергана. Той не отрича, че на последната инкриминирана
в обвинението дата пострадалата Л.В.К. е отишла изненадващо в квартирата на
баща си, но обяснява същото с решението й да му отмъсти по този своеобразен
начин . Обосновава това с въведената дисциплина от страна на подс. К. и
наложените от него спрямо Л.К. наказания свързани с несериозното й отношение
към училището. По отношение на установените спрямо пострадалата телесни
увреждания, защитника е на становище, че същите не са в причинно следствена
връзка с обвиненията предмет на настоящето дело, тъй като евентуалния период от
време на тяхното причиняване, не съвпада времево с конкретните дати предмет на
обвинението. Акцентирайки най-вече на показанията на пострадалата и обясненията
на подс. К. дадени от тях в хода на съдебното следствие, защитника е на
становище, че обвинителната теза е била
опровергана категорично, поради и което неговия подзащитен следва да бъде
признат за невиновен.
Подс. П.Х.К. не се признава за виновен и моли де бъде
оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и
чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Х.К. е роден на *** г.
в гр. Добрич, българин, българско гражданство, женен, безработен, осъждан, със
средно – специално образование, с адрес по лична карта гр. Асеновград, ул. „Радецки“ № 1, ЕГН **********.
Подс.
П.К. ***, където след завършване на основното си образование работил на
различни места. Въпреки, че към онзи момент нямал завършено средно образование,
той успял да започне работа, като кадрови войник в редовете на Българската армия. След уволнението си, с цел
търсене на нова работа, през 2015г. той отишъл в гр. Асеновград, където живеел
неговия брат-св. И.Х.К.. Известно време
след като се установил на квартира, подс. К. се запознал със св. Н.Й.К.. По
същото време, тя живеела с по-малката си дъщеря пострадалата Л.В.К.. Последната
е родена на ***г. от връзката на св.К. със св. В. В.К.. Св. Н.К. имала и
по-голяма дъщеря-св. Д.К.Й. /род. ***г./, която преди да се омъжи , живеела в
гр. Асеновград, ж.к. „Запад“, ул. „Книжна фабрика“ № 13, вх.В. На същия адрес
живее със семейството си и св.Г.Н.К., която е майка на св. К. и съответно баба
на свидетелките Л.К. и Д.Й.. През 2018г. подс. П.К. и св. Н.К. сключили
граждански брак, като в последствие заедно със малолетната пострадала Л.В.К.,
заживели в къща находяща се на адрес в гр. Асеновград, ул. „Радецки“, № 1 .
По
време на съвместното им съжителство подс. П.К. полагал грижи за семейство си,
включително и за детето Л.К., интересувал се от оценките й в училище,
предоставял й парични средства, купувал й дрехи. Към онзи момент подс. К.
развивал и търговска дейност, като бил регистриран като управител на „ЛИДКА“
ООД с ЕИК ********* /справка лист 88,
том ІІ от ДП № 452/2020г. на РУП/ и
„КРАСИКОП 99“ ЕООД с ЕИК205474328 /доказателства листи 30 и 31 от съд.дело/.
През
учебната 2019г.-2020г. св. Л.В.К. била записана като ученичка в VІб
клас в СУ „ Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Асеновград. /справка лист 241 от
съд.дело/. Докато св. К. се учела в това училище, неин класен ръководител била
св. Е.М.М.. В същото училище, но в друга паралелка,
била записана и св. М.П.П., която била приятелка на
св. К.. Двете били доста близки, като често си комуникирали чрез мобилни приложения,
инсталирани на ползваните от тях телефони, а освен това, св. К. оставала да спи
в дома на св. П.. Съгласно Заповед № РД09-2148/27.08.2019г. на Министъра на
образованието, втория учебен срок, респективно края на учебната година, за
учениците от ІV до VІ клас, следвало да
приключи на 16.06.2020г. Заради заразата предизвикана от световното
разпространение на Ковид 19, голяма част от времето през втория срок на
учениците в България, на учебната 2019г.-2020г. преминало под формата на
„онлайн обучение“ чрез дистанционна форма. По същата схема се провело и
обучението на св. Л.К. и на св. М.П..
На
26.05.2020 г. Н.К. заминала за Белгия, където се устроила да живее и работи.
Подс. К. следвало да се грижи случващото се в дома и за пострадалата Л.К., като
двамата останали да живеят в жилището в гр. Асеновград, на ул. „Радецки“. Подс.
К. бил установил, че пострадалата пуши цигари, а освен това, според него се
събирала и с неподходящи за нея приятели. Тези обстоятелства, наред с факта, че
тя се отнасяла несериозно към училището, го мотивирало да се държи с нея
сравнително строго, както и да й налага известни ограничения, като своеобразни
наказания.
На
15.06.2020г. по телефона на подс. К. се обадила св. М.П., като тя го помолила
да разреши пострадалата да спи у тях същата вечер. Подс. К. й заявил, че ще си
помисли, тъй като в същия този момент все още не можел да вземе решение дали да
я накаже Л. за пореден път. Причините за колебанието на подс.К. се коренели в
слабия успех на пострадалата и наложеното й от него наскоро друго наказание. Преди
приключване на разговора, подс. К. казал на св. П., че иска да говори с нейния
баща. Около 17.00 часа на същия ден, на телефона на подс. К. се обадил непознат
мъж, който се оказал бащата на св. П.- св. П.Л.П.. Двамата се разбрали все пак
подсъдимия да закара пострадалата К. да преспи същата вечер в дома на своята
приятелка. Подс. К. изпълнил поетия ангажимент, като същата вечер закарал с ползвания автомобил Л.К.,
до блока в кв. „Запад“ в гр. Асеновград в който живеела св. П.. Св. М.П. посрещнала
своята приятелка пред входа на блока, където се намирал техния апартамент. Преди
да слезе от автомобила, пострадалата К.
и подс. К. се разбрали на другата сутрин тя да отиде в дома на своята баба-св.Г.Н.
К.. След като Л.К. слязла от превозното средство, подс. К. си заминал. Същата
вечер св. Л.К. преспала в дома на св. П., а подс. К. останал сам в дома си.
На
16.06.2020г. сутринта, около 09.00-09.30 часа, подс. К. провел разговор с
класната на пострадалата- св. Е.М.М.. От разговора св. К. разбрал, че св. Л.К. отсъства от
училище. Той се ядосал от това обстоятелство, а освен това се и изненадал, тъй
като си мислел, че последния учебен ден е бил на 15.06.2020г. С цел да осигури
веднага присъствието на пострадалата в
училище, подс. К. започнал да й звъни по телефона, но опитите му да се свърже с
нея останали неуспешни. Това го принудило да потърси по телефона и св. М.П., с
която също не могъл да се свърже. Предвид уговорката му с пострадалата, подс.К.
отишъл в дома на св.Г.Н. ***. Там той установил, че пострадалата все още не е
дошла от дома на своята приятелка, като останал да я чака там. Около 11.00
часа, пострадалата се обадила по телефона на подс.К., като му казала, че все
пак ще дойде в дома на баба си. Св. К. дошла около 12.30 часа, което
обстоятелство още повече ядосало подсъдимия. Той започнал да вика на
пострадалата, я тя от своя страна също му отвърнала, като двамата се скарали. В
разправията се намесила и св. Г. К., като тя застанала на страната на подс. К..
Докато св. К. говорела на внучката си, подс. К. заявил, че ще накаже Л. и до
края на лятото, тя ще стои само в къщи и ще чете книги. Св.Л.К. разбрала, какво
е решението на подс.К., но не отговорила нищо. Между 13.00-14.00 часа подс. К.
и св.К. напуснали жилището на св.Г. К.. От там те минали през дома на И. К.-вуйчо
на пострадалата Л.К.. Докато подс. К. говорел с него, пострадалата била в
другата стая където си играела със сина на И. К.. Малко по-късно подс. К. и св.К.
си тръгнали от там, като се прибрали в дома си.
Вечерта
на 16.06.2020 г. Л.К. отишла в стаята на П.К., за да гледат филм. Тя била
облечена с пижама и блуза, а той бил по бельо - с боксери. Тя легнала на
спалнята до него и се обърнала с гръб към К., защото така й било по-удобно да
гледа филма. Тогава подс. К. бръкнал с
ръката си под блузата на Л.К. и започнал да я опипва по гърдите, което
продължило около час. К. не одобрила поведението на подс. К. и му казала, че това, което върши е гнусно
и странно, а той й отговорил да бъде спокойна, тъй като нямало да се случи
нищо, продължавайки да я опипва. След около час Л.К. станала от леглото, отишла
си в стаята и си легнала да спи.
На
17.06.2020 г., сутринта, подс. К. станал както обикновено. Докато чакал и пострадалата
да стане от сън, той пил кафе и пушил цигари. Пострадалата К. станала около
обяд, като се нахранила с направените от подс. К. „принцеси“. Малко по-късно
двамата излезли да се разходят в околностите на гр. Асеновград. Докато били
навън, по телефона на подс. К., се обадил неговия брат-св.И.Х.К. който живеел
със семейството си в гр. Асеновград. В хода на разговора, св. И.К. поканил брат
си и св. Л.К. да им отидат на гости. Пострадалата се съгласила и около 17.00 чада,
тя и подс. П.К. отишли в дома на св. И.К.. Докато двамата братя си говорили в
едната стая, пострадалата отишла да си с играе с малолетния Д. И.К..
Към онзи момент момчето било на 12 години и учело VІ-ти клас в ОУ „Отец Паисий“ гр. Асеновград. Докато подс.
К. бил в дома на брат си, двамата употребили алкохол. Около 22.00 часа,
подсъдимия и пострадалата напуснали дома на св. И.К.. От там те се прибрали в
дома си, като пострадалата К. провела телефонен разговор със своята майка-св. Н.К..
По време на разговора, в близост до пострадалата се намирал и подсъдимия.
Поради неговата непосредствена близост, тя не казала на майка си за извършените
спрямо нея предната вечер блудствени действия. След като приключила разговора с
майка си, пострадалата К. казала на подс. К., че ще си ляга. Той от своя страна
й казал да дойде, за да я гушне за лека нощ. Св. Л.К. влязла в стаята на подс. К.,
при което той се изправил от спалнята, опипал я с ръка по едната й гърда, след
което тя отишла в стаята си. Св. К. легнала на леглото в своята стая без да
загася лампата. В ранните часове на 18.06.2020 г., с намерение да продължи с
блудствените си действия спрямо Л.К., подс. К. отишъл в нейната стая. Влизайки
вътре, той й казал, че му е топло и заявил желанието си да се установи при нея.
След това подс. К. легнал на леглото при св. К., като тя се намирала в гръб към
него. В последствие, подс. К. бръкнал с ръка под блузата на свидетелката и
започнал да я опипва по гърдите. Опипвайки я така няколко минути, подс. К. се
изправил и казал, че така нямало да стане. Той изправил св. К., поставил я в седнало
положение на леглото, след което започнал да дърпа блузата й с намерение да я
съблече през главата. Тя от своя страна се възпротивила, като подс. К. продължавал
да дърпа блузата нагоре, а св. К. да я тегли в обратна посока надолу. Подс. К.
й казал да остави блузата, при което тя се подчинила и той успял да я съблече
през главата й. След това подс. К.
започнал с ръка да опипва Л.К., през долнището
на пижамата, в областта на половите органи, като при това я целувал и по гърба.
В последствие подс. К. смъкнал до
коленете долнището на пижамата и бельото на св. К. и продължил да я опипва в
половата област, търкайки члена си в седалищните й части. При тези му действия
тя усетила, че той е възбуден, като в този момент подс. К. бил по боксери. В
един момент подс. К. казал на Л.К. да се
обърне с лице към него, при което тя се обърнала и той я попитал дали иска да
му види спермата. Пострадалата му отговорила, че не иска. След това подс. К.
хванал дясната й ръка и се опитал да я постави върху члена си, но не успял, тъй
като пострадалата се отдръпнала. Извършването на блудствени действия от страна
на подс. К. спрямо Л.К. продължило около два часа. По време на тяхното
извършване, подс. К. на няколко пъти попитал пострадалата дали й е приятно и
дали й е хубаво, а тя му отговаряла, че не й е приятно. Накрая подс. К. заспал
в стаята на св. К.. От своя страна, св. Л.К. се разстроила и изплашила много от
извършените от страна подс К. спрямо нея действия и решила да избяга от
жилището. За целта тя най-напред станала от леглото и отишла до тоалетната. Малко
след това, подс. К. се събудил и седнал
в кухнята, където изпушил една цигара. В последствие той отново си легнал.
Преди да си легне, св. Л.К. казала на подс. К., че ще отиде в банята, за да се
изкъпе. Нейните истински намерения все
пак били да избяга, като къпането било само претекст, за да може тя да напусне
жилището и отиде навън, където в отделно помещение се намирала тяхната баня. В
бързината си, св. К. сложила чифт дънки, облякла една тениска на подс. К. и излязла
от къщата. Тъй като вратата на имота към улицата била заключена, пострадалата прескочила
оградата на двора и така се озовала отвън. В последствие, в ранните часове на
18.06.2020 г., св. К. пресякла сама пеша града, като изминавайки около два
километра, тя отишла при своя баща - св. В.К.. Към онзи момент същия живеел на
квартира в гр. Асеновград, на ул. „Рилска“, № 42. В апартамента, в който св. К.
държал стая под наем, живеели още хазяйката св. И.И.В.
и другия наемател св. И.Н.И.. Апартамента който тримата обитавали бил с общ
вход, като всеки от тях ползвал самостоятелна стая. Св. Л.К. влязла през външната
врата на сградата и позвънила няколко пъти на входната врата на жилището.Тъй
като никой не й отворил, тя продължила да звъни, като едновременно започнала
силно да тропа по вратата. Шума който тя предизвикала бил чут от св. И.В.,
която предвид ранния час, се уплашила и не станала да отвори. Тъй като чукането
продължавало, св. В. набрала по мобилния си телефон, номера на другия
наемател-св. И.И.. По същото време, св. И. се намирал в стаята
си, като бил буден, понеже си ровел нещо из телефона. Св. И. приел обаждането,
като по молба на хазайката. станал и отворил входната врата на жилището. При
нейното отваряне той видял, че отвън стои св. Л.К., която била видимо разстроена.
От краткия разговор с момичето, св. И. разбрал, че тя търси баща си -св. В.К.. Необичайното
време на посещението и външния вид на св. К., говорели сами по себе си, за извънредноста
и неотложността на нещата. Без да задава каквито и да е въпроси, св. И.
пропуснал св. Л.К. в стаята на св. К., който в същото време спял там. Св. К.
влязла в стаята на баща си, което довело и до неговото събуждане от сън. Предвид
ранния час-около 03.00 часа и вида на дъщеря му, св. К. бързо разбрал, че се е
случило нещо необичайно с нея. Въпреки,
че св. К. бил сънен, на същия направило впечатление, че дъщеря му е облечена с
мъжка тениска, която е значително по голяма от размера на момичето, като
краката й били с дълги дънки и обути на бос крак маратонки. На въпроса му какво
се е случило, тя първоначално не могла да му обясни нищо, тъй като била силно
разстроена и треперела. Безмълвна, св. Л.К. легнала на леглото до баща си. След
около 10 минути св. Л.К. се поуспокоила, като по
нейна молба св. В.К. й дал вода. Едва след това обляна в сълзи тя му разказала
за причината поради която я дошла при него, за бягството си от дома и за извършените спрямо нея блудствени действия от страна
на подс. К.. Като завършила разказал си св. К. се отпуснала и заспала в
квартирата на баща си.
На
18.06.2020 г. сутринта св. В.К. следвало до отиде на работа. Докато дъщеря му
все още спяла, той самият се двоумял какви действия да предприеме, тъй като не
знаел какво точно да направи във връзката със случилото се с Л.. Тази
нерешителност на св.В.К., наред с липсата на създадена организация в екипа на
който било възложено разследването, довели да загуба на време и до неизвършване
на част от неотложните процесуално следствени действия.
Вместо
да отиде незабавно в полицията и да подаде сигнал, около 7.00-7.30 часа, св. В.К.
отишъл най-напред до бар „Рай“ в гр. Асеновград, където тръгвайки за работа, се
събирал обикновено с колегите си. По същото време, в заведение като сервитьор
работела св. Й.И.Ч.. Тя била от дълго време семейна приятелка на св. Н.К. и св.В.К.
, като по този повод, още от самото раждане, познавала и св. Л.К.. Тъй като я имал
за близък човек, св. К. споделил със св. Ч. какво му се било случило същата
сутрин, като й разказал за идването на Л. в квартирата и за разказаното от нея във
връзка с действията на подс. К.. В хода на разговора св.К. казал на св.Ч. и
това, че „Л. е плачела и подс. К. я е обарвал“. По думите на св.Ч., тя самата също
не знаела какво да предприемат, но св. В.К. все пак вече бил взел решение да
отиде в полицията и да подаде сигнал.
В
действителност, след разговорът си със св. Ч., св. В.К. ***, като подал сигнал
за случилото се с дъщеря му Л.К.. След получаване
на сигнала, за времето от 09.50 часа до 11.20 часа на 18.06.2020г. В.К. бил
разпитан в качество на свидетел, като с това стартирало и досъдебно
производство /ДП/ № 451/2020г. по описа на РУ Асеновград. / листи 1 и 58-59, том
І от ДП/. Едва след неговия разпит, разследващите органи отишли в квартирата
на св.К., където заварили и пострадалата
Л.К.. В последствие в 14.00 часа, същата
дата, пострадалата била закарана в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където
била освидетелствана във връзка с назначената СМЕ. Предвид това, било издадено
заключение на назначеното вещо лице № 537/2020г. /лист 94-96, том І от ДП/.При
условията на чл.223, ал.1 от НПК, Л.К. била разпитана пред съдия по ЧНД
421/2020т. на АРС, което следствено действие продължило за времето от 15.50 до
17.20 часа /лист 55 до 57, том І от ДП/.
С протокол за доброволно предаване от
18.06.2020 г., за нуждите на ДП, св. Л.К. предала на водещия разследването бяла
тениска със сини кантове и надпис и емблема „Adidas“ в левия преден ъгъл. /лист
77, том ІІ от ДП/
Междувременно
същата сутрин, след проведения разговор със св. В.К., св. Ч. от своя страна се
опитала да проведе телефонен разговор със св. Н.К.. Нейните първоначалните
опити за осъществяване на връзка се оказали неуспешни. В един момент обаче, между
10.00-11.00 часа на същия ден, св. Н.К. върнала обаждане на св.Ч.. При
проведения разговор между тях, св.Ч. й предала това което св.В.К. й бил
разказал за случилото се между Л.К. и подс. К.. Освен горното, св.Ч. казала на
св.К., че св. В.К. е отишъл в полицията да подаде сигнал. В резултат на чутото,
св. Н.К. изпаднала в шок, като не направила какъвто и да е опит да коментира
случая. По късно същия ден, св. Ч. била уведомена по телефона от св. Н.К., че вече
е говорила с дъщеря си, като Л. щяла остане в дома на по-голямата й дъщеря- св.
Д.К.Й.. По време на същия разговор, св. Н.К. помолила св.Ч. да говори със св. Л.К.,
поради респекта който изпитвала към нея. Едва на по-късен етап, същата вечер на
18.06.2020г. св. Ч. успяла да разговоря по телефона със св. Л.К., като я
попитала дали всичко това, което е казала на баща си е вярно или не, както и дали
не лъже. Св. Л.К. й отвърнала с израза „Како Д., защо да лъжа? П. винаги се
грижи като баща за мен.“.
Междувременно,
още на 18.06.2020г., след първия проведен със св.Ч. разговор, св.Н.К. провела
разговор по телефона и с подс. К.. На зададените му от нея въпроси, същият я осведомил,
че се намира в дома си, като изказал предположение, че Л. най-вероятно спи в
стаята си, което за нея било нещо обичайно в този час на денонощието. В
последствие в хода на разговора, св.Н.К. казала на подс. К. да иде и да провери
все пак, дали Л. си е в стаята, като му предала наученото от разговора си със
св. Ч.. Подс. К. отрекъл да е посягал по какъвто и да е начин на Л.К., като говорейки
с Н.К. се качил до стаята на дъщеря й и установил, че същата в действителност я
няма там. С това разговорът между св. Н.К. и подс. К. приключил.
В
резултат на проведения със св. Н.К. разговор, подс. К. вече бил в очакване на
идването на полицейските служители. В действителност, около 11.15 часа на
18.06.2020г. той бил посетен от съответните
служители в домът си на ул. „Радецки“ №1 в гр. Асеновград. В последствие, по
реда на чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, считано от 11.30 часа на същата дата, подс. К.
бил задържан за срок от 24.00 часа, за което била издадена Заповед
рег.№239-зз-173-Екз /лист 87, том ІІ от ДП/. При условията на неотложност, като
единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, имащи
съществено значение за образуваното ДП, в присъствие на подс. К., за времето от
16.20 ч. до 17.35 ч. на 18.06.2020 г. от разследващ полицай при РУ Асеновград,
било извършено претърсване на втори жилищен етаж от къща, находяща се в гр.
Асеновград, ул. „Радецки“ № 1. При това следствено действие от легло, находящо
се в стая в жилището били намерени и иззети: 1 бр. чаршаф с размери 1,8x2 м.,
шарен /с лилав и бял цвят и щампи на лебеди/, 1 бр. чаршаф тип „калъф“ с
размери 1,8x2 м., шарен на цвят /лилав и бял цвят, щампи на лебеди/ и 1 бр.
халат - лилав на цвят. Освен това на матрака на леглото било намерено засъхнало
петно с червено-кафяв цвят, с неправилна форма и диаметър 1,5 см. Същото било
иззето, ведно с парче плат /част от матрака/. На пода в стаята е било намерено
и иззето: долнище на пижама - сиво на цвят, с фигури „Мики Маус“. За
извършеното процесуално следствено действие бил съставен протокол за
претърсване и изземване. В последствие същия бил одобрен с Разпореждане №887/19.06.2020г.
постановено по ЧНД№422/2020г. на АРС. /Протокол за претърсване и изземване с
фотоалбум, искане на прокурор в РП Асеновград и разпореждане листи от 4 до14, том І от ДП/.
В
последствие, на 18.06.2020г., в 18.30часа, подс. К. била закаран в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където бил освидетелстван във връзка с назначената
СМЕ. Предвид това, било издадено заключение на назначеното вещо лице №
538/2020г. /лист 89-90, том І от ДП/.
Предвид
събраните по делото доказателства, с постановление от 19.06.2020г. по ДП №
451/2020г. спрямо подс. П.К. било повдигнато и предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 149, ал.2,т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. /лист 19 и
20, том І от ДП/. С Постановление на прокурор от РП Асеновград /сега РП Пловдив, ТО Асеновград /лист 22, том І от ДП/
от 19.06.2020г. считано от 12.00 часа на същата дата подс. К. бил задържан за
срок от 72 часа. С Протокол № 155/22.06.2020г. по ЧНД № 426/2020 г./листи от 30
до 33, том І от ДП/ по описа на АРС, считано от 11.35 часа на същата дата
спрямо подс. К. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Същото
влязло в сила на 30.06.2020г. след като било потвърдено с Определение № 706 по
ЧНД № 1188/2020г. по описа на ПОС /листи
от 34 до 36, том І от ДП/. Във връзка с
постъпила молба по реда на чл. 65 от НПК, било образувано ЧНД №601/2020г. по описа на
АРС. С Определение №197/13.08.2020г. съдът оставил без уважение направеното
искане за изменение на първоначално взетата мярка за неотклонение от „задържане
под стража“ в по-лека такава /листи от 39 до 46, том І от ДП/. Същото
определение е било обект на въззивна проверка, като с Определение №260009/20.08.2020г.
по ВЧНД №1564/ 2020г. по описа на ПОС, постановеното определение на АРС било
отменено, като взетата отношение на подс. К. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ била изменена в по-лека
такава, а именно „домашен арест“/листи от 47 до 50 том І от ДП/. Във връзка с
постъпило искане от 29.03.2021г. по реда на чл.270 от НПК, било насрочено съдебно заседание по НОХД
№39/2021г. на АРС. С Определение №260109/01.04.2021г. съдът уважи искането на
подс. К. и неговия защитник за изменение на взетата мярка за неотклонение от „домашен
арест“ в „парична гаранция“, като е определил и нейния размер, а именно сумата
от 500.00 лева /листи от 85 до 88 от съд.дело/. Определението е влязло в сила на 19.04.2021г.,
след като е било потвърдено с Определение №29/19.04.2021г. по ВЧНД№851/2021. по
описа на ПОС /към съд.дело/. Размера на така определената „парична гаранция“ е бил
внесен изцяло от страна на подс. К., като това станало с вносна бележка от
22.04.2021г. / лист 89 от съд.дело/.
Междувременно,
на 18.06.2020г. докато била в квартирата на баща си, преди същата да бъде
посетена от полицейските служители, пострадалата свидетелка К. изпратила писмено
съобщение на своята приятелка св. М.П.. Това станало чрез приложението
„Instagram“, инсталирано на мобилните телефони ползвани от двете момичета, В изпратеното
от св. К. съобщение, тя написала на св.П.,
че подс. К. направил опит да я изнасили. По време на изпращането на
съобщението, св. П. спяла, поради и което не реагирала при неговото получаване и
съответно не го прочела. В 14.02 часа /02.02РМ/ на същия ден, св. К. изпратила
ново съобщение на св. П., на което последната отново не реагирала /справка лист
63, том ІІ от ДП № 451/2020г./. Към онзи момент св. П. използвала мобилен
телефон, марка „Huawei P 20 Lite” със съответни IMEI 1:862742047865872 и IMEI 2: 862742047901883.
Св. П. видяла все пак, още на същата дата, изпратените й по „Instagram“ от
страна на св. Л.К. съобщения, но това станало по-късно, като й отговорила едва
в 18.50 часа /06.50 РМ/. Върнатите от страна на св.П. две последователни съобщения
се състояли е изразите „Чакай, Какво?!“ От своя страна св.К. й отговорила на
латиница „квото пише“. Св. П. й върнала три последователни съобщения които съдържали
изразите „ Къде си ся ти, Как си , Добре ли си“. Св. К. отговорила кратко с изразите „Да, у
кака“.Св. П. се заинтересувала какво точно е станало, за което говорят и
изпратените от нея три кратки последователни съобщения съдържащи изразите „Нещо
успя ли да ти направи тва говно, Дааа беее, И как се измъкна“. На които св. К.
отвърнала със съобщението „не ми се говори ся, тея дни ш дойда у вас“. Св. П.
върнала отговор с който се съгласила на последното предложение на св.К. и с
това проведения между тях на 18.06.2020г. „чат разговор“ по „Instagram“ приключил. На по-късен етап,
след няколко дена, като се видели, св. Л.К. признала на св. П., че подс. К.
само я е „обарвал“ без да уточни по коя част на тялото и колко пъти се е
случвало това.
Въпреки
наличната информация към 18.06.2020г., полицейските служители ангажирани с
разследването по ДП№ 451/2020г. пропуснали своевременно да установят и разпитат
в качество на свидетел М.П. и съответно
да проверят съдържанието на използвания от нея телефон /както и телефона на св.
Л.К./. М.П. била разпитана по ДП едва на 04.09.2020г., както и на 11.09.2020г. по
реда на чл. 223, ал.1 от НПК пред съдия /протоколи на листи от 79 до 83, том І,
ДП№ 451/2020г./. При тези й разпити, св. П., дала показания и отговорила на
поставените й въпроси във връзка с обстоятелствата по делото, включително и
относно комуникацията осъществена между нея и св. Л.К. по „Instagram“
на 18.06.2020г. При това се установило, че междувременно св. Л.К. била изтрила
изпратеното от нея на 18.06.2020г. първо съобщение до св. П., съдържащо нейното
твърдение относно действията на подс. К.. Между двата разпита, за нуждите на
производството, на 08.09.2020г. св.П. предала с протокол за доброволно
предаване на разследващия служител, мобилния си телефон, марка „Huawei P 20
Lite” / лист 78, том ІІ, ДП№ 451/2020г./.
От
заключението по назначената и извършена от вещото лице инж. А.К.К. съдебно-техническа експертиза /на листи от 53 до 64 том
ІІ от ДП/ се установява,че предмет на тази експертиза са били именно предадения
на 08.09.2020г. от страна на св.П. мобилен телефон, марка „Huawei P 20 Lite”,
както и неговото съдържание. При това изследване са били установени двата ИМЕЙ
номера на апарата, както и това, че на същия има инсталирано приложение
„Instagram“. Установено било, че това приложение се ползва от потребителското
име ползвано от св. П., именно:
“mmihaela _p17”, като във вид на разпечатка, към заключението са приложени и „чат“
разговорите между “mmihaela _p17” и .
“lidiq-k31” /профила ползван от св. Л.К./ за времето от 14.06.2020г. до
19.06.2020г. както и на 07.09.2020г. и
08.09.2020г. От заключението се установява и това, че в паметта на
мобилния телефон е налице информация за регистрация на ползвания от страна на
св. Л.К. профил “lidiq-k31”. Това в пълна степен съответства на показанията на
св.М.П., която заявява, че за известно време, след събитията случили се около
18.06.2020г. тя е дава на св. Л.К. собственият си мобилен телефон, марка
„Huawei P 20 Lite”. Обстоятелствата около ползване на този телефон от страна на
св.Л.К. са извън предмета над делото.
Във
връзка с извършените спрямо св.Л.К. блудствени
действия, на 19.06.2020г. бил подаден и писмен сигнал до Отдел „Закрила на
детето“ при дирекция социално подпомагане (ДСП) гр. Асеновград /писмо лист 67,
том ІІ от ДП и лист 122 от съд.дело/ .
Във връзка с получения сигнал, там била образувана отделна преписка и проведена
среща между пострадалата от една страна и св. Г.В.К. ***, Елена Ненова-началник
в ДПС и св.А. С.Г. –психолог в Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) Асеновград,
от друга страна. При тази среща, пострадалата К. освен другите обстоятелства,
разказала и за извършените спрямо нея блудствени действия от страна на подс. К..
В хода на беседата пострадалата заявила, че през последната една седмица, подс.
К. е влизал в нейната стая на три пъти през различни вечери. Според нея при
първите му две посещения, тя е приела опитите му да я опипа, като закачка, но
на третата вечер, когато тя е осъществила и бягството от семейното жилище,
подс. К. я бил съблякъл и реално я е опипвал по тялото. На 19.06.2020г., същия
екип от служители провел среща-разговор и със св. В.К.. Резултатите и събраната
информация от тези срещи били документирани в съставените протоколи за
проведени срещи /листи 123, 124 и 125 от съд.дело/. Въз основа на тях бил
съставен и план за действие с цел „осигуряване на благоприятна среда за
развитие на детето с оглед преживяното насилие“, в който били заложени
конкретни задачи / лист 126 от съд.дело/. По случая бил изготвен и социален
доклад за оценка на постъпИ.сигнал /лист 17 от
съд.дело/.
Междувременно
на 21.06.2020г. св. Н.К. се завърнала от Белгия в България. След нейното
завръщане, на 22.06.2020г. тя била разпитана в качество на свидетел по ДП №
451/20г. /протокол листи от 63 до 65, том І/. Наред с другите обстоятелства,
същата изказала съмнения ,че е възможно твърденията на дъщеря й –св. Л.К.
относно това, че е била обект на сексуално посегателство от страна на подс.К.
да са плод на нейни измислици. Според св. Н.К., дъщеря й била склонна да лъже,
като недоволна от обстоятелството, че майка й е сключила брак с подсъдимия, целейки съпругът
й да бъде изолиран по някакъв начин от семейството, както и да се отърве от последиците
свързани с наложените й от доведения й баща наказания и неговата строгост, то Л.К.
си била измислила цялата история.
На
22.06.2020г. св. Н.К. *** с искане пострадалата Л.К. да ползва социални услуги
към ЦОП Асеновград /лист 129 от съд.дело/. На същата дата била проведена
среща-разговор между св. Г.К. и св. Н.К., при която последната отново изразила
съмнение относно достоверността на изнесените от Л.К. обстоятелства във връзка
с извършените блудствени действия. Получената
информация от тази среща била документира в съставния протокол /лист 130
от съд.дело/. Във връзка с получения сигнал касаещ Л.К. на 30.06.2020г. била
извършена нова оценка на случая и изготвен социален доклад /листи от 131 до 135
от съд. дело/. Св. Л.К. била насочена към Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/Асеновград
и включена за ползване на социалната услуга „Подкрепа на деца жертви на насилие
и техните семейства“, което станало с направление № НП/Д-РВ-А-065 от
07.07.2020г. Срещите между пострадалата Л.К. и социалните работници,
включително и св. К. К.Г. и св. Й.П.С.,***, продължили с известни прекъсвания във
времето, за което били изготвени последващ план за действие, протоколи, направления,
доклади и писма /лист 136 до 177 от
съд.дело/ , както и заключителен доклад от 07.07.2021г. /лист 273 до 289 от съд.дело/.
С
течение на времето, пострадалата Л.К. променила версията заявена от нея в
разпита й от 18.06.2020г. проведен по реда на чл.223, ал.1 от НПК по ЧНД №
421/2020г. по описа на АРС, като започнала да твърди, че обвиненията й спрямо
подс. К. са плод на нейни измислици. Като причина за това, тя изтъкнала
обстоятелството, че искала едва ли не, да си отмъсти за наложените й от него наказания. По различно време, тези нови нейни твърдения, по един или друг
начин, станали достояние до знанието на нейните най-близки хора в лицето на св. В. В.К.,
св. Д.К.Й., св.Й.И.Ч. и св. Г.Н.К.. Въпреки, направените първоначални изявления
на пострадалата, по отношение на всеки един от тези свидетели, че твърденията й
за случилото се с подс.К. са истина, то разпространената в последствие, като
слух версия, че всичко е било измислено от Л., допринесло за внасяне на
известни съмнения у тези свидетели, доколко все пак случилото се с пострадалата
е достоверно или същото не е. На противоречията в показанията и версиите на св.
Л.К., съдът ще се спре по-подробно в своите мотиви по долу.
От
заключението на вещото лице-д-р С.М.Я. по назначената по ДП спрямо подс. К. СМЕ№538/2020г.
/листи от 88 до 92, том І от ДП/ се
установява, че при извършения му на 18.06.2020г. в 18.30 часа медицински преглед,
не са установени травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема крайниците
и половия орган. Според вещото лице липсата на травматични увреждания по
половия орган не изключва възможността за извършване на полов акт, без от това
да останат видим следи.
От
заключението на вещото лице-д-р С.М.Я. по назначената по ДП по отношение на св.
Л.В.К. СМЕ №537/2020г. /листи от 93 до 98, том І от ДП/ се установява, че при
извършеният й на 18.06.2020г. в 14.00 часа медицински преглед, са установени:
кръвонасядане на шията, линейни охлузвания на шията, линейни охлузвания на лява
мишница, линейни охлузвания на дясна длан, кръвонасядане на ляво бедро,
кръвонасядане на дясно бедро. Заключението на вещото лице е, че описаните
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенционално действие. Според вещото лице
кръвонасядането на шията е възможно да бъде получено и при понижаване на
извънсъдовото налягане /екс вакуо/, какъвто е механизма на засмукване с устни.
Според
вещото лице кръвонасядането и охлузванията на шията и охлузванията по горните
крайници показват характеристиката на травматични увреждания с давност от 1-3
дни към момента на извършване на прегледа. Кръвонасяданията на двете бедра показват
характеристиката на травматични увреждания с давност повече от 7 дни.
При
извършения гинекологичен преглед е установено охлузване на преддверието на
влагалището. Девствената ципа е със запазена цялост, без наличие на пресни или
стари дефлорационни щърбини. Поради анатомичната особеност на девствената ципа
е възможно да бъде извършен вагинален полов акт без от това да останат
травматични увреждания по нея.
Според
вещото лице, установеното охлузване на преддверието на влагалището е причинено
по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенционално действие. Такива предмети се явяват и човешките нокти и
мъжки полов член във възбудено състояние. Установените травматични увреждания
по тялото на Л.В.К. са й причинили болка и страдание без разстройство на
здравето,т.е. налице са характеристиките на причинени леки телесни повреди по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. От
заключението по експертизата се установява също така, че в хода на
освидетелстването на пострадалата е бил иззет със стерилен тампон вагинален
секрет. След неговото изсушаване на стайна температура, същия е бил запечатан в
хартиен плик и предаден на разследващия
орган.
От
заключението на вещото лице Д.З.Д.-експерт при БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, по
назначената СМЕ №1243 от 02.07.2020г. на веществени доказателства /листи от 1
до 9, том ІІ от ДП/ се установява, че на вещото лице са били представени за
изследване общо 7 обекта, като му е било възложено да отговори на следните
въпроси:
1.Дали
по предоставените за изследване обекти има биологичен материал - кръв и човешка
сперма и биологичен материал, годен за изземване и ДНК-анализ и профилиране?
2.Ако
има кръв, дали е човешка и, каква е кръвно груповата и принадлежност?
3.Дали
по предоставеният за изследване памучен тампон с влагалищна обтривка - обект №
7 има биологичен материал - човешка семенна течност /сперма/ и биологичен
материал, годен за изземване и ДНК-анализ и профилиране?
4.Експерта
да отговори на всички други въпроси, които възникнат в хода на изследването и
биха могли да са от значение за делото.
Обектите
които са били предмет на изследване в хода на експертизата са били следните:
1.Парченце
от белезникав на цвят текстилен плат с ватирана подплата, с размери от 33,4x3,4см.
По лицевата страна на парченцето плат има петно с червенокафяв цвят. Парченцето
е запечатано в бял, хартиен плик с ръкописно попълнен етикет за веществено
доказателство, попълнен от поемни лица - Фиг. 1 към експертизата
2.Цветен,
спален чаршаф с размери 220x216 см. в основни цветове - лилав и бял, с
изобразени лебеди - фиг. 2 към експертизата;
3.Цветен
калъф за спална завивка с цип от едната страна, с размери 218x180 см. в основни
цветове - лилав и бял, с изобразени лебеди- фиг. 3 към експертизата;
4.Розов
халат за баня, с надпис: „МУ MURDUM“, върху етикет от вътрешната страна - фиг.
4 към експертизата;
5.Светлосиво
долнище от пижама, с фигурки: „Мини Маус“ и черна панделка отпред - фиг. 5 към
експертизата;
6.Бяла
тениска с къс ръкав и сини кантове отстрани, с надпис: „adidas“ - фиг. 6 към
експертизата;
В
заключението е отразено това, че обекти №№ 1, 2, 3, 4 и 5 са иззети с протокол
за претърсване и изземване извършен по ДП на 18.06.2020 г., а обект № 6 - бяла
тениска, с надпис: „adidas“ е предадена с протокол за доброволно предаване на
18.06.2020 г.
7.Памучен
тампон с прекършена, дървена дръжка, с иззета влагалищна обтривка при извършена
СМЕ на св. Л.К. на 18.06.2020 г. Установено е че, памучният тампон е запечатан
в бял, хартиен плик. Върху лицевата страна на плика има ръкописно изписан
текст: „Влагалищен секрет от Л.В.К.“ - фиг. 7 към експертизата;
От заключението на експерта се установява, че за
наличие на кръв са били изследвани обекти с номера №№ 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Памучният
тампон с влагалищна обтривка - обект № 7 не е бил предмет на това изследване и същия
не е бил изследван за наличие на кръв.
При
изследваните обекти е били констатирано, че
по обекти №№ 1, 3, 4 и 5 - фиг. №№ 1, 3, 4 и 5 има кръв, по обекти №№ 2
и 6 — фиг. 2 и фиг. 6 няма кръв. Кръвта от обекти 1, 3, 4 и 5 е човешка - фиг.
8; Човешката кръв от обекти №№ 1, 3, 4 и
5 не е била изследвана за кръвна група, поради липса на предоставен сравнителен
материал - течна кръв от човек, от когото може да е оставена кръвта; Човешката
кръв от обекти №№ 1, 3, 4 и 5 може да бъде изследвана за кръвногрупова
принадлежност по еритроцитната система АВО, при необходимост в последваща
експертиза, след като бъде предоставен сравнителен материал. Според
заключението, при изследването на обекти №№ 1,2, 3, 4, 5, 6 и обект № 7 - фиг.
№№ 1, 2, 3, 4, 5, 6 и фиг. 7 не е установена човешка сперма - фиг. 9. Наличието
по обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 на друг биологичен материал, годен за
изземване и ДНК-анализ и профилиране е предмет на изследване в друга
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, по метода на
ДНК-профилиране на ядрена ДНК.
От
заключението на вещите лица- д-р Р.Ц.Д. и психолога А.Я.Д. по назначената по
отношение на подс. П.К. комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /листи от 11 до 29, том ІІ от ДП/ се установява, че той не страда от
психично заболяване, като не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в
ЦПЗ- Пловдив. Според вещите лица, подс. К. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние спрямо Л.К. и е могъл да ръководи
постъпките си. Психическото и физическото състояние на подс. П.К. му позволяват
да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях. Според заключението, същия може да
участва пълноценно в процесуално-следствените действия по досъдебното
производство и да организира защитата си. Вещите лица считат, че по делото липсват
обективни данни за наличието на разстройство на сексуалното влечение в посока
разгръщане на педофилни наклонности у подс. П.К., преди инкриминираното деяние.
От
заключението на вещите лица- д-р Р.Ц.Д. и психолога А.Я.Д. по назначената и изготвена на 25.07.2020г. в хода на ДП по
отношение на св. Л.К. комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза-КСППЕ /листи от 31 до 49, том ІІ от ДП/ и от извършения разпит на
вещите лица в хода на съдебното следствие се установява, че тя не страда от
психично заболяване, като не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в
ЦПЗ- Пловдив.
Според
вещите лица, ниската степен на личностово развитие при Л.В.К., съответстващо на
възрастта на малолетието, не позволява пълноценното разбиране на свойството и
значението на деянието, извършено спрямо нея от страна на съпруга на майка й - П.К..
Психическото и физическото състояние на Л.К. - липсата на психично заболяване и
умствена изостаналост - й позволяват да дава достоверни показания, ако желае,
като следва да се има предвид повишената й повлияност от значими възрастни.
Може да участва в процесуално-следствените действия по наказателното
производство в условия, съответни на малолетието й.
Според
вещите лица към момента няма данни извършеното спрямо Л.К. деяние да се е
отразило на психичното й здраве. Влиянието му върху нейното личностно развитие
за в бъдеще не е възможно да се предвиди. Когнитивните функции /внимание,
памет, интелект, мислене/ на Л.В.К. съответстват на календарната й възраст.
Според
вещите лица личностната структура на Л.В.К. е в начална фаза на активно
формиране. За нея са присъщи незрели защитни механизми на поведение и съответно
затруднено отреагиране в сложни и необичайни ситуации, изводимо от малолетната
й възраст и липсата на житейски опит и усвоени модели от натрупан опит и
извличане на поуки от него. Регистрира се адаптивност и приспособимост в
избраната от нея среда, но в широк социален аспект са налице затруднения,
поради възрастовите й особености. Старае се да се представи в добра светлина,
да остави добро впечатление чрез социално желателни отговори. Най-изразени са
ситуативна дистантност, елементи на претенциозност, чувство за съперничество
със стремеж за заемане на особена позиция в групата на фона на нестабилната й
неформирана все още самооценка. Склонна е да се противопоставя на мнението на
околните, а собственото мнение да издига до ранг на „догма“ и да го защитава
достатъчно категорично и настоятелно. Налице е ниска подчиняемост,
своенравност. Личностово ориентирана към индивидуализъм, импулсивност,
обособеност, неконформност, ригидни нагласи, упорство при достигане на цели,
практицизъм при недостатъчна опора върху натрупания опит, особено в състояние
на емоционална доминантна и убеденост в собствената правота на фона на незрял
наивитет. С лесно възникващото чувство на враждебност при противодействие и
критика, обидчивост, афективни отреагирания, смяна на хитертимни и дистимни
състояния и настроения, в зависимост от вътрешните преживявания, което определя
самооценката, действията и поведението, подвластна е на моментни настроения. Не
се установяват индикации на дистимност и страхова готовност. Според вещите лица
ниската степен на психична зрялост и личностово формиране на Л.В.К., позволяват
да е лесно манипулируема и внушаема. Не се установява болестно повишена
склонност към фантазиране. Особеностите на личността и характера на Л.В.К. допускат
да манипулира, преиначава и представя неистински обстоятелства в зависимост от
моментни нагласи. Психологическото и емоционално полово съзряване на
малолетната е процес, който към момента при нея не е завършен.
Изготвеното
заключение по първоначалната КСППЕ се потвърждава изцяло от заключението на
вещите лица- психиатъра д-р Р.Ц.Д. и психолога А.Я.Д. по назначената от съда в
хода на съдебното следствие по отношение на св. Л.К. Допълнителна КСППЕ
изготвено на 16.11.2021г. /листи от 300
до 308 от съд.дело /. От цитираното заключение
и от извършения разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие се потвърждава
отново това, че св. К. не страда от психично заболяване. При нейното изследване
е констатирано, че интелектуалното й равнище и ниво на функциониране са в
рамките на възрастовата норма, изводими от придобитото ниво образование и
натрупания до момента житейски опит. Общата осведоменост и наличните познания и
умения са на ниско ниво и не покриват изискуемите общообразователни критерии -
няма данни за болестна обусловеност, дефицити или умствена недоразвитост.
Установеното ниво е изводимо от бедната на стимули среди и слаба педагогична
повлияност. Паметовите годности са без болестни нарушения, съответни са на
нивото на интелектуален капацитет, обслужват ежедневното й функциониране,
потребности, нужди, интереси, занимания. Вниманието и концентрацията са леко
неустойчиви. Мисловният процес е с правилен граматически строеж, нормален по
скорост и съдържание, с превалираща по-скоро конкретно-образна компонента. Няма
данни за количествени и качествени изменения, които да покриват критериите за
актуално психично разстройство. Емоционално, волево и личностово незряла,
изводимо от възрастовата група на малолетие, към която принадлежи, с присъщи
незрели защитни механизми на поведение и съответно затруднено отреагиране в
сложни и необичайни ситуации.В емоционален и поведенчески план се наблюдават
белези на ситуативна напрегнатост, изводимо от експертната ситуация и
позицията, която има. Представя се с готовност за откритост, но на фона на
резервираност, преценена дистанцираност и видимо неудобство от ситуацията, в
която е поставена.Личността й продължава да е в активна фаза на изграждане. Представя
се отново адаптивна в избрана от нея среда, според капацитета си, но са налице
затруднения заради малолетната й възраст, която се характеризира с незрели
защитни механизми на поведение, липсата на достатъчно усвоени механизми на
подражание и липсата на житейски опит. Констатирани са присъщите за нея своенравност,
ниска подчиняемост, претенциозност на фона на нестабилна личностна оценка,
представена като завишена. Продължава да е склонна към противопоставяне,
опозициониране и отстояване на мнение и позиция, наивност, с лесно възникващо
чувство на враждебност при противодействие и критично отношение, подвластна е
на моментни настроения. Малолетна й възраст определя импулсивност,
недооценъчност, неефективни отреагирания при липсата на педагогична повлияност,
която се установява при нея. При събеседването е съобщила за виновностови
изживявания. Не се установява тежка житейска дезадаптация като последица от
хода на процеса и участието й в него. Не са установени данни за преживяно
психотравмено събитие. Малолетната й възраст определя наличните понастоящем
особеност да бъдат модифицирани или домоделирани според влиянието на значими за
нея личности и авторитети и въздействието на средата, в която функционира. По
отношение на нейния психичен статус, вещите лица посочват, че Л.К. е всестранно ориентирана, контактна, поддържа съответен
и целенасочен словесен и зрителен контакт, мисленето е правилно хронологично
подредено, без нарушения в структура и съдържание; емоции и воля - съответни на
вътрешните изживявания, с елементи на импулсивност и незрялост; без нарушения
във възприятно- представната сфера; личността е в процес на активно формиране;
памет и интелект - на ниво на възраст, придобито образование и житейски.
Според
вещите лица, понастоящем пострадалата расте и се възпитава в непълноценна
семейна структура. В ранното й детство нейните родители се разделят и основна
грижа за нея полага майката и разширения семеен кръг по майчина линия. Има
по-голяма сестра от предходен брак на майката, с която св. Л.К. поддържа близки
отношения. Базовите потребности на пострадалата са били задоволявани, като на
същата са осигурени условия за качество на ежедневно функциониране и
удовлетворяване на нужди и желания. Формирани са интереси според етапите на
възрастовото й развитие. Спомогнато е за доброто приспособяване в предложените
поетапно на възрастовото развитие социални и училищни среди. Във времето
старанията на момичето за ползотворно участие в обучителния процес са
незадоволителни. От събраните по делото материали, се установява, че св. Л.К. поддържа системно слаб успех, не полага усИ.за повишаване нивото на образованост и постижения. От
доказателствата и от съобщеното от самата освидетелствана, се установяват данни
за множество поведенчески прояви, които не са в полза на ефективното й развитие и когнитивно формиране, заради които
има активност от педагогичния състав в училище в посока овладяване на
неефективност. За период от време мерките остават без резултат. Липсва
ефективен родителски педагогичен контрол, както и педагогична повлияност в
структурирана среда, благодарение на които тя да има качествени изяви. Св. Л.К.
се приобщава в компания в социума, която не повлиява благоприятно развитието й,
поведението й, отношението й. Придобиват се неефективни навици и незаинтересовано
отношение към обучителния процес и качеството на интерперсоналните
взаимоотношения не само в социалната среда, но и в семейната. Липсата на
родителска педагогична повлияност е в посока формиране на дезадаптивни модели
на поведение, ниска мотивационна насоченост, игнориране, пренебрегване,
неглижиране и омаловажаване на правила, норми, ред, дисциплина, недостатъчно
зачитане на авторитети и йерархична зависимост, на фона на формиращо се усещане
за безнаказаност, изразени тенденции към поведенческа и действена импулсивност,
при липсата на ефективни и зрели модели за подражание. Според вещите лица, родителите
не постигат баланс в упражняването на родителство, поради тяхната
неефективност. От събраните доказателства, се установява, че бащата на пострадалата
е отделен трайно от семейната структура и не повлиява заинтересовано развитието
на дъщеря си. Майката от своя страна е затруднена с ефективните педагогични
похвати и методи на възпитание. У св. Л.К. е занижено усещането за респект,
уважение и зачитане, пренебрегва се усещането за подчиненост, следва желания и
интереси, несъобразени с пълноценното й развитие като личност с адаптивна и
стойностна морално-етична ценностна система. В материалите по делото са налице
множество събрани доказателства, както и отчетени такива при провеждане на
експертното интервю, които потвърждават изведеното експертно становище за
качеството на развитие на пострадалата.
От
анализа на събраните по делото доказателства, включително и тези в хода на
съдебното следствие, вещите лица са на становище, че са налице две събития, явяващи
се психотравмиращи по отношение на пострадалата Л.К..
Първото от тези събития е изразената остра
реакция на стрес от страна на св.К. вследствие на сексуалното посегателство. В
тази насока, вещите лица са становище, че няма как да се пренебрегнат събраните
доказателства още в самото начало на разследването от които следва извода, че от
страна на св.К. е налице една остра реакция, с всички нейни симптоми. В тази
насока се сочат обстоятелствата относно нейното внезапно решение да напусне семейното
жилище в ранните часове на 18.06.2020г. и да отиде в квартирата на баща си,за
което говори и факта, че в бързината си тя дори е облякла една от тениските на
подс.К.. Отчитайки доказателствата по отношение на по-късно появилата се версия,
оневиняваща подс. К., вещите лица са на становище, че с оглед незрялата възраст
на св.Л.К. и нейния нисък житейски опит, то тя няма как да симулира тази
установена и изразена остра първоначално
реакция на стрес и да оправдае същата,
като израз на протест спрямо наложените й наказания. Според вещите лица, тази
първоначална реакция на стрес, която се подкрепя от събраните по делото и
цитирани от тях доказателства, не е в противоречие с установения по отношение
на пострадалата цялостен психически статус. При нея няма данни за разстройство
на здравето, няма данни за развитие на посттравматично стресово разстройство и
такива за промяна в поведението.
Второто
събитие, за което според вещите лица има данни и е също от значение за св.Л.К.,
е това свързано с реакцията на околните във връзка с т.н. „злепоставяне“,
вследствие на това което тя е съобщила относно извършеното й сексуално
посегателство. Въпреки, че това събитие също се е отразило по-някакъв начин на пострадалата,
то според вещите лица също няма данни, тя да е реагирала на същото последващ
изразил се стрес или разстройство на адаптацията.
Според
вещите лица, към момента на изготвяне на експертизата, по отношение на св. Л.К.
не са налице данни за развитие на невротично или емоционално разстройство като
последица от преживяното в посочения период от време до момента на последното
събеседване с нея. От заключението става ясно, че не са установени данни включващи
персистиране на тежки емоционални и невротични оплаквания, психотични
отклонения или други характерови изменения в рамките на ПТСР /Посттравматично
стресово разстройство/.
По
време на последното събеседване, св. К. се е представила значимо повлияна
поведенчески и педагогично от присъствието на майка си, като е съобщила за
примиреност, осмисленост, рационалност. Установява се, че малолетната й възраст
все още е предпоставка да се коментира недооценъчност и затруднени способности
за предвиждане на последици от действия и постъпки. Според заключението на вещите
лица св. Л.К., може да дава достоверни показания във връзка с обстоятелствата
по делото. Малолетната й възраст определя повлияност от значими за нея личности
и авторитети.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. П.Х.К.,
показанията на разпитаните по делото свидетели-Л.В.К., В. В.К., Н.Й.К., Д.К.Й.,
Й.И.Ч., М.П.П., П.Л.П., И.И.В., И.Н.И., М.А.П.,
Г.Н.К., Е.М.М., И.Х.К., Г.В.К., А. С.Г., К. К.Г.
и Й.П.С., от приложените по делото писмени и веществени доказателства и от
експертните заключения.
По
отношение на всяка една от четирите инкриминирани с обвинението
дати-15.06.2020г., 16.06.2020г., 17.06.2020г. и на 18.06.2020г., всички те включени
в периода на продължаваното престъпление, събраните по делото доказателства,
оформят две различни версии. Едната е тази развита от защитата, че по отношение
на всяка една от тези дати, липсват доказателства подс. К. да е осъществил
спрямо св. Л.К., което и да е от посочени в обвинителния акт блудствените
действия. Втората версия е тази, на представителя на държавното обвинение и
съответно поддържана от страна на особения представител на частния обвинител, а
именно, че на всяка една от инкриминираните дати подс. К., все пак е осъществил
спрямо малолетната свидетелка Л.К. съответните блудствени
действия.
По отношение на първата дата-15.06.2020г.
единствените преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, са гласните такива съдържащи се в прочетения в
хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, протокол
за разпит на св. Л.В.К., обективиращ дадените от нея на 18.06.2020г. при условията
на чл. 223, ал.1 от НК показания по ЧНД № 421/2020г. /на лист 55 до 57, том І
от ДП/. Тези гласни доказателства обаче, в тази им част, се опровергават изцяло
освен от обясненията на подс. К., а така и от показанията на св. М.П.П., св. П.Л.П., Е.М.М.,св.Г.Н.К.,
от заключението на назначената по делото СТЕ и от останалите събрани по делото
доказателства. От анализа на цитираните доказателства, се установява безспорно
това, че на 15.06.2020г. във връзка с направеното предложение от страна на св. М.П.,
пострадалата К. е била закарана от подс. П.К. ***. Там тя е била оставена пред
входа на блока, където е бил домът на нейната приятелка, като същата вечер св. К.
е преспала в дома на св. М.П.. С оглед на тези обстоятелства, се явяват достоверни
и обясненията на подс. К., както по отношение на случилото се на 15.06.2020г. а
така и по отношение на случилото се през деня на 16.06.2020г. до времето на вечерните
часове на същата дата. Безспорно по делото се установи, че на 16.06.2020г. е
бил последния учебен ден на св. Л.К., който за нея е бил присъствен. Този факт
се установява и от приложените ни листи 241 и 242 от съд.дело писмени доказателства.
Безспорно се установи и това, че преди обяд на 16.06.2020г. подс. К.
е провел разговор със класната ръководителка на св.К.- Е.М.М.. При този разговор подс. К. е разбрал за отсъствието на Л.К.
от училище, като във връзка с това предприел действия по нейното издирване.
Това е било свързано с отиването му в дома на св. Г.Н.К., където подс. К. се
убедил, че св. Л.К. все още не е дошла от дома на св.П.. При тези категорични и
взаимно допълващи си доказателства, тъй като св.К. е била извън дома си, то
няма как да се направи извод, че вечерта на 15.06.2020г. подс. К. е осъществил
спрямо нея посочените в обвинителния акт блудствени действия, още повече, това
да се е случило в дома им на ул. „Радецки“№
1 в гр. Асеновград. В тази насока са и установените обстоятелства към
заключението по назначената СТЕ на листи от 53 до 64, том ІІ от ДП. От
извършеното хода на тази експертиза изследване на съдържанието, на представения
на вещото лице, телефон „Huawei P 20 Lite”
собственост на св.М.П. се установява, че на същия има инсталирано приложение
„Instagram“. Чрез извършения оторизиран достъп до ползвания от св. П. профил
“mmihaela _p17” , е била установена комуникация от 14.06.2020г. с ползвания от
св.Л.К. профил “lidiq-k31”. От приложената на лист 63, том ІІ, от ДП разпечатка
направена от вещото лице, се установява и съдържанието на тази комуникация. Липсата
на налична комуникация между двата профила от 15.06.2020г. в пълна степен подкрепя
това, че на тази дата св. Л.К. все пак е била в дома на св.М.П.. По отношение
на това обстоятелство и факта, че на 16.06.20202г. е бил последния учебен ден
на св.Л.К., то съдът кредитира в пълнота обясненията на подс.К. и показанията
на св. М.П.П., св. П.Л.П., св. Е.М.М. и св.Г.Н.К., дадени в хода на съдебното следствие, тъй
като те взаимно се допълват и подкрепят, а освен това прецени помежду им водят
до един и същ непротиворечив и еднопосочен извод. В тази насока, като
противоречащи, съдът не кредитира в тази им част, дадените от страна св. Л.К.
показания на 18.06.2020г. по хода на ДП при разпита й извършен пред съдия от
АРС. Съответно, съдът кредитира в тази им част, нейния показания дадени в хода
на съдебното следствие в съдебно заседание от 01.06.2021г. лист 135 от
съд.дело, като отчете, че по отношение на датата 15.06.2020г. те са
изключително оскъдни, но все пак тя заявява, че на същата дата спрямо нея не са
били извършени блудствени действия от страна на подс. К..
По
отношение на случилото се вечерта на 16.06.2020г. между подс.К. и св. Л.К.,***, съдът счете, че няма пречка да наруши
хронологията на следването на събитията, като може да изложи своите съображения
относно оценката и достоверността на доказателствата, след като обсъди най-напред
събраните доказателства свързани със следващите две дати-17.06.2020г. и
18.06.2020г.
От
обясненията на подс.К. дадени пред настоящия състав на съда и от прочетените на
основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на св. Л.В.К. /съдържащи се в протокол за разпит
по ЧНД № 421/2020г. на лист 55 до 57, том І от ДП/, се установява, че двамата
се прекарали сутринта на 17.06.2020г. в домът си на ул.“Радецки“ №1. В
последствие те са излезли да се разходят в района около гр. Асеновград, като
по време на тази разходка, на подс. К.
се обадил неговия брат-св.И.К., който ги поканил на гости в домът си. Въпреки
лошото настроение в което се намирал подс. К., той приел поканата, като в последствие,
около 17.00 часа заедно със св.Л.К., двамата отишли в домът на брат му в гр.
Асеновград. По отношение на тяхното отиване там и времето на престоя им,
показанията на св.К. и обясненията на обв. К., се подкрепят и от показанията на
св.И.К.. Поради липса на противоречие, то съдът кредитира в тази им част
обясненията на подс. К. и показанията на св. И.К.. От показанията на св. К.,
дадени в разпита й извършен хода на съдебното следствие, по отношение на посещението
в домът на св. И.К., се констатира съществена липса на спомени у пострадалата. За преодоляването на тази
лиса, както и на други сходни такива, включително и наличните противоречия в
показанията й, се наложи на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, да бъде
прочетен и да се ползва протокола съдържащ нейните показания дадени пред съдия
по досъдебното производство /ДП/ по ЧНД № 421/2020г. От тях се установява, че в
следобедните часове на 17.06.2020г. подс. К. и свидетелката К., в действително
са посетили дома на св. И.К., като в късните часове, тръгвайки си от там,
двамата са се прибрали в дома си на ул. „Радецки“ №1 в гр. Асеновград. Поради липсата
на противоречене и взаимното им допълване и подкрепа с обясненията на подс. К.
и показанията на св. И.К., в тази им част, то съдът кредитира и показанията на
св. Л.К. дадени от нея по ДП по ЧНД № 421/2020г.
По
отношение на случилото се в късните часове на 17.06.2020г. и ранните такива на
18.06.2020г. в дома им на ул. „Радецки“ №1 в гр. Асеновград, във връзка с
извършените от страна подс. К. блудствени действия спрямо малолетната Л.К., то
съдът изцяло кредитира нейните показания дадени по ДП закрепени в протокол за
разпит по ЧНД № 421/2020г., като съответно не кредитира показанията на св.Л.К.
дадени от нея пред настоящия състав на съда, както и не кредитира обясненията
на подс. П.К..
За
това си решение, съдът се съобрази и обсъди всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, както анализира и кредитира заключенията на вещите лица
по назначените в хода на ДП производство и от съда експертизи.
По
отношение на извършените на 17.06.2020г. вечерта и в ранните часове на 18.06.2020г. спрямо св. Л.К. блудствени действия, единствените преки доказателства се
явяват гласните такива съдържащи се в показанията на пострадалата дадени в
разпита й пред съдия по ЧНД 421/2020г.
на АРС. В действителност, тези нейни първоначални показания, бяха отречени от
нея самата в разпита й извършен на 01.06.2021г. в съдебно заседание по
настоящето дело. При това бе развита от нея самата и тезата, че нейното
намерение всъщност било да отмъсти на подс. К., за което съчинила цялата
история, в която той я бил обарвал два или три пъти. Доколкото пострадалата Л.К.
е била сама с подсъдимия вечерта на 17 срещу 18.06.2021г., показанията й
относно случилото се в дома им на ул. „Радецки“ №1 в гр. Асеновград ,според
правната теория, се явяват преки доказателства. Преки доказателства се явяват и
обясненията на подс. К., като липсата на други гласни доказателства, снети от
други непосредствени очевидци, налагат една доста по задълбочена преценка, на
това доколко тези първични доказателства се явяват достоверни или пък обратно,
те са недостоверни и като такива следва съдът да ги отхвърли.
Във
връзка с тезата на св.Л.К., че в действителност спрямо нея няма извършени с
блудствените действия, а всичко е плод на нейни измислици, то единствените подкрепящи тази нейна версия гласни
доказателства, са тези изхождащи и съдържащи се в обясненията на подс.К. и
косвените такива в лицето на депозираните показания от страна на нейната
майка-св. Н.К.. На последните обаче, няма как да не се погледне с известна доза
критичност. От една страна св. Н.К., макар и майка на пострадалата, се явява и
съпруга на подс.К., като предвид неговото качество в процеса, това
обстоятелство безспорно я прави заинтересована от изхода на делото. От друга
страна, следва да се отчете и факта, че обясненията на подс. К., които кореспондират
на твърдението на св.К., че спрямо нея не са извършени блудствени действия, бяха
депозирани едва на 01.06.2021г., в хода на съдебното следствие проведено от настоящи
съд, като те в пълна степен са в синхрон с оформената и развита още от
досъдебното производство защитна версия.
Не
така стои обаче въпроса с първоначално депозираните от страна на св.Л.К.
показания, дадени по реда на чл.223 от НПК по ЧНД 421/2020г. на АРС. Анализирайки и
съпоставяйки същите с многобройните косвени доказателства, каквито се явяват
показанията на свидетелите В. В.К., Д.К.Й., Й.И.Ч., М.П.П., И.И.В., И.Н.И., Г.В.К., А. С.Г.,
К. К.Г. и Й.П.С., писмените доказателства и заключенията на вещите лица по
назначените спрямо пострадалата СМЕ, КСППЕ и ДКСППЕ, проследявайки
хронологически действията на пострадалата и нейното поведение и съответно тези
на свидетелите, дават основание на съда да заключи, че показанията на св. Л.К. дадени
по ДП, относно извършените спрямо нея на 16.06.2020г. 17.06.2020г. и
18.06.2020г. от страна на подс. К. блудствени действия се явяват достоверни и
следва да се кредитират в пълнота.
В
действителност за съда е налице възможност, да отхвърли първоначално заявеното
от св. Л.К. и да приеме за достоверни показанията на пострадалата дадени от нея
в хода на съдебното следствие по настоящето дело. Това обаче би означавало да
приеме за достоверна и защитната версия на подсъдимия, относно липсата на
каквото и да е сексуално посегателство
спрямо малолетната. Това също така би означавало да се игнорират и без всякакво
основание да се отхвърлят първоначалните твърдения на пострадалата, относно
случилото се, които освен в протокола за разпита й като свидетел, се съдържат и
в показанията на свидетели на които тя е разказала за случилото се. Това би
означавало да се игнорират и показанията на свидетелите които се явяват и преки
и косвени такива по отношение на обстоятелствата касаещи пострадалата, а именно
В. В.К., Д.К.Й., Й.И.Ч., М.П.П.,
И.И.В., И.Н.И., Г.В.К., А. С.Г., К. К.Г. и Й.П.С..
Това би означавало да не се вземат предвид и се игнорират и действията на
самата пострадала свързани с бягството й от дома й на ул. „Радецки“ №1 в гр.
Асеновград, както и факта, че същата е треперела и плачела при отиването в
квартирата на баща й. Това би означавало да се отхвърли без особени мотиви и да
не се вземе предвид и заключението по назначената спрямо пострадалата СМЕ № 537/2020г. /листи 94-96, том І от ДП/,
както и да се подминат и да не се обсъдят и оценят обективните находки,
установени при освидетелстването на св.Л.К.. Във връзка комуникацията между св.
М.П. и св.Л.К., при размяната на съобщенията между тях на 18.06.2020г. около
18.50 часа, отхвърлянето на първоначално заявеното от пострадалата, това би
означавало да се търси и някакво различно обяснение на случилото се, освен
очевидното, а именно това, че едната
приятелка се е оплакала на другата, че доведеният й баща е направил опит да я
изнасили. Всички тези обстоятелства обаче няма как да бъдат игнорирани.
От
анализа на събраните доказателства, тяхното хронологическо и логическо
съпоставяне, следва единствения възможен извод, а именно това, че в късните
часове на 17.06.2020г. и ранните такива на 18.06.2020г. в дома им на ул.
„Радецки“ №1 в гр. Асеновград, от страна на подс. К. спрямо св.Л.К. са били
извършени блудствените действия по реда и начина описан в протокола за разпит
от 18.06.2020г. / извършен по реда на чл.223 от НПК по ЧНД 421/2020г. на АРС/. От съдържанието на
цитираните показания на св. К. се установява, че по отношение на случилото се
вечерта на 17.06.2020г. и рано сутринта на 18.06.2020г. те са изключително
подробни и последователни, като именно тяхната детайлност, наред с останалите
косвени доказателства които съдът кредитира, дават основание да се заключи, че
те са достоверни. В подкрепа на горното, няма как отново да не се обсъди отново
и изготвеното заключението по назначената спрямо пострадалата СМЕ № 537/2020г. /листи 94-96, том І от ДП/.
Както се посочи и по-горе, то при извършения на 18.06.2020г. в 14.00 часа
преглед от страна на вещото лице, по отношение на св.Л.К. са установени:
кръвонасядане на шията, линейни охлузвания на шията, линейни охлузвания на лява
мишница, линейни охлузвания на дясна длан, кръвонасядане на ляво бедро,
кръвонасядане на дясно бедро. Заключението на вещото лице е, че описаните
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенционално действие. За тяхната поява самата
освидетелствана е дала информация на вещото лице, която е отразена с самото СМЕ.
Пред съда обаче, вече поддържайки изградената защитна версия, св. К. сама се
постави в положение, да не може да обясни логично, какви са причините за появата
на тези находки. От заключението на вещото лице става ясно, че констатираните
телесни увреждания спрямо пострадалата са с различна времева давност на
причиняване. По отношение на линейни охлузвания на шията, линейни охлузвания на
лява мишница, линейни охлузвания на дясна длан, вещото лице е на становище, че
те показват характеристиката на травматични увреждания с давност от 1-3 дни към
момента на извършване на прегледа. Техния механизъм на причиняване съответства
логично механизма който се съдържа и в показанията на св. В.К., от който може
да се обяснят връзката и причината за тяхната поява. Пред съда, св.К.
възпроизвеждайки разказа на дъщеря си от времето на нейното идване в квартирата,
той разказа и това, че в бързината си, с цел да избяга от къщата, на дъщеря му се било наложило да преодолее и металната
дворна ограда,през която се е
прехвърлила. Отново според вещото лице, кръвонасяданията на двете бедра на
пострадалата показват характеристиката на травматични увреждания с давност
повече от 7 дни, т.е. те нямат отношение към извършените блудствени действие
предмет на делото. По отношение на констатираното кръвонасядане на шията, от цитираното
заключение на вещото лице, се установява, че е възможно то да бъде получено и
при понижаване на извънсъдовото налягане /екс вакуо/, какъвто е механизма на
засмукване с устни. В този смисъл, тази находка в пълна степен съответства на
показанията на св. К., като тя твърди, че подс. К. я е целувал, което
представлява и част от извършените спрямо нея блудствени действия. Освен това,
при извършения гинекологичен преглед на пострадалата е установено охлузване на
преддверието на влагалището, която находка в по голяма степен съответства
отново на показанията на св.К., която заявява,
че подс.К., я е пипал с ръка, а освен това си е търкал половия член в
тази й област. В този смисъл, съдът няма как да кредитира показанията на св.К.
дадени в хода на съдебното следствие , в които тя отрича извършването от подс.К.
на 17.06.2020г. и на 18.06.2020г. на блудствени действия спрямо нея. Тука
следва да се посочи и това, че именно следствие на извършените блудствени действия
от страна подс.К., по отношение на които е налице е една градация, са били и предприетите действия от страна на
пострадалата К., свързани с нейното бягство от дома й. Няма как по друг начин
да се обясни, изразената от нейна страна естествена реакция против извършеното
посегателство спрямо нейната полова неприкосновеност. Въпреки малолетието си тя
е осъзнавала, че спрямо нея се вършат противоправни неща. Предвид тяхната
продължителност и изразените от подс.К. намерения за достигане на по-голяма
завършеност, то като логично проявление се явява внезапното решение на св.Л.К.
да прекрати случващото се, реализирайки „среднощното“ бягство от вкъщи. Както
се установи по делото, самото напускане на жилището е било осъществено, не
около полунощ на 17 срещу 18.06.2020г. а
в ранните часове на втората дата.
Решението на св. К. е било толкова внезапно, че в бързината си, тя е
облякла вместо своя връхна дреха, тениската на подс.К. и съответно е обула на
бос крак маратонките с които по късно е изминала разстоянието от домът си до
квартирата на баща си. Освен, че разбудила спящите в квартирата хора, св.Л.К. е
треперела и плачела при влизането в стаята на баща си. Тези обстоятелства са
отново в подкрепа на установеното от съда, че в извършените действия на пострадалата няма каквито и да е
елементи на предварително замисляне и режисиране и то с цел дискредитация
на подс.К.. В действителност по делото са събрани достатъчно доказателства, от
които може да се направи извод, че майката на пострадалата-св.Н.К. не таи добри
чувства към св. В.К., като той според нея, може би не заслужава необходимото
доверие като родител. Въпреки това, същия е баща на св.Л.К. и като такъв той си
остава един от най-близките й хора. Това се установява и от показанията на св. Д.Й.-сестрата
на св.Л.К.. Тя свидетелства, за проведения на по-късен етап разговор с Л.К.,
при който освен данните получени от последната за извършените спрямо нея блудствени
действия, е споделила и своето решение да потърси най-напред защита при баща
си. Именно поради тези обстоятелства, с цел да получи необходимата й закрила, пострадалата
съвсем интуитивно е тръгнала пеша, сама през нощта, към квартирата на св.В.К..
Този факт, няма как да бъде игнориран от
съда. Едва ли тези действия на св. К. биха могли да бъдат оправД.с
версията й, че си била измислила целия сюжет, с цел да си отмъсти на подс.К..
Няма как да се обяснят по друг начин и обстоятелствата, при които св.Л.К. е
било допусната в квартирата на баща й. В този насока са и показанията на св. И.И.В. и на св.И.Н.И.. Именно настойчивото звънене на звънеца
и тропане по входната врата от страна на пострадалата К., е предизвикало
събуждането на св. В.. Необичайното време и шума отвън, са станали причина хазяйката
да се обади по телефона на св.И., който пък от своя страна е станал и отворил
входната врата. Видът на пострадалата е бил красноречив, като за двамата
свидетели е станало ясно, че с дъщерята на св.К. се е случило нещо необичайно.
Външният й вид, не е бил причина за каквито и да съмнения и причина за задаване
на излишни въпроси от страна на двамата свидетели. Те са допуснали очевидно
разстроеното момиче в стаята на спящия по това време неин баща- св. В. К.. Разказаното в последствие от страна на
пострадалата, не е предизвикало каквото и да е съмнение и у св.К., предвид неговата
достоверност. Проявените от негова страна в последствие обърканост и
нерешителност да подаде своевременно сигнал за случилото се, които са довели и
до забавяне на разследващите органи, не са следствие от това, че същия не е
повярвал на дъщеря си, а дори напротив. Св. В.К. е бил едновременно изненадан и
шокиран от това което дъщеря му е разказала, като същия дори е бил изправен
пред дилемата, дали да отиде в полицията или да тръгне да се саморазправя с
подс.К..
Липсата
на каквито и да е предварителни намерения за инсценировка от страна на св. Л.К.
проличава дори и от това което тя е споделила със своята най-добра приятелка св.М.П..
Без дори да съобрази, кое време на денонощието е и това, че логично е имало
малка вероятност св.П. да стои будна, то рано сутринта на 18.06.2020г.
пострадалата й е изпратила съобщение чрез
„Instagram“. Същото е било със съвсем кратък, но със съдържателен на
информация текст, който не предполага двусмислено тълкуване. Поради това, че съобщението
в последствие е било изтрито от св. К. от хронологията на „чат комуникацията“ проведена на 18.06.2020г.
между потребителите с имена “mmihaela _p17”
и . “lidiq-k31”, то съдържанието на това първо съобщение и неговия точен
час на изпращане не фигурират в приложената от вещото лице разпечатка по
назначената СТЕ /лист 63, том ІІ от ДП/. Съдържанието това първо съобщение,
изпратено от св. К. на св. П. се установява все пак от разпита на последната. От
показанията на св. М.П. става ясно, че събуждайки се от сън тя е установила, че
вече има получени съобщения от страна на св. К., като в първото от тях
пострадалата е твърдяла, че подс. К. е направил опит да я изнасили. Проявената към
онзи момент от св. К. чисто детска и момичешка откровеност от една страна и
липсата на каквото и да е намерение да манипулира или заблуди по някакъв начин
своята приятелка-М.П., няма как да не бъдат взети предвид при вземане на
решението на съда относно кредитирането на показанията на пострадалата дадени в
хода на досъдебно производство. Наведените от страна на св. Л.К. твърдения в
разпита й пред съда, в хода на съдебното следствие, че едва ли не е измислила
цялата тези версия с цел да дискредитира подс. К., очевидно не съответства на събраните
по делото доказателства, които са в подкрепа на обратната хипотеза. От
кредитираните от съда доказателства, следва извода, че всичко което св. Л.К. е
разказала на своя баща и св. Д.Й., относно извършените блудствени
действия, които са и причината за нейното бягство от дома й в ранните
часове на 18.06.2020г., все пак се е
случило. В този смисъл, достоверни се явяват и показанията на св. Л.К. дадени
по ЧНД 421/2020г. на АРС, в частта им
относно извършените спрямо нея на 17.06.2020г. и на 18.06.2020г. от страна на
подс. К. блудствени действия. Съответно тези нейни показания се подкрепят и от
показанията на св. В.К., на когото пострадалата най-напред се е оплакала. По
същество, относно извършените блудствени действия и вината на подс. К., показанията
на св. К. се подкрепят и от показанията на св. Й.И.Ч.. Сведенията които св. Ч.
дава, не касаят само това което св. В.К. й е преразказал относно случилото се с
дъщеря му рано сутринта на 18.06.2020г. С показанията на св. Ч. се изясняват и
обстоятелствата относно проведените от нея самата разговори със св. Н.К.,
тяхното съдържание и хронология. С показанията на св. Ч. се изяснява и един
много важен детайл, а именно факта, че вечерта на 18.06.2020г. под давление на
св. Н.К., е бил проведен телефонен разговор с пострадалата. При това, св.Ч. е
установила, че св. К. /за която тя казва „детето“/ е била силно разстроена.
Според показанията на св. Ч., причината за този й разговор със св. Л.К., се състояла не толкова в
това, тя да разбере подробностите относно случилото с подс. К., а във факта, че
у най-близките хора на пострадалата е имало съмнение дали все пак казаното е
истина. Дори и св. Ч. не отрича, че тя самата също е била объркана и
разстроена, като получената противоречива информация следствие от разговорите й
със св.В.К. и св.Н.К., е довела да пораждане на известно съмнение относно
достоверността на твърденията на св.Л.К.. От показанията на св. Ч. се
установява и това, че в хода на проведения телефонен разговор със св. Л.К., тя на
свой ред й била задала въпроса дали казаното от нея на баща й е вярно. Полученият
тогава отговор от страна на св.К. е разсеял каквито и да е съмнения у св.Ч.,
тъй като същия е съдържал недвусмисления израз: “Како Д.защо да лъжа, като П.
се е грижил толкова добре за мен!“
За
решението на съда да кредитира показанията на св. Л.К. от ДП дадени по ЧНД 421/2020г. на АРС, в частта им относно извършените
спрямо нея на 17.06.2020г. и на 18.06.2020г. блудствени действия от страна, от
значение се явяват и дадените показания от страна на св. Д.К.Й.. От същите се
установява, че св. Й. е сестра на св. Л.К., като двете са в много добри
отношения. В показанията си пред съда св. Й. заяви, че за задържането на подс. К.,
тя е разбрала на 18.06.2020г., като е била информирана по телефона. Св. Й. не е
сигурна дали обаждането с нея е било осъществено от нейната майка-св.Н.К. или
от нейния брат-И. К., но това е без значение по делото. При проведения
разговор, св.Й. е била информирана, че задържане на П.К. има връзка със сестра
й-св. Л.К.. Въпреки липсата на повече информация, все пак св. Й. е приела, че
нещата са достатъчно сериозни, поради и което придружена от съпругът си, е посетила
РУ Асеновград. Там св. Й. е срещнала св.В.К., който й разказал за внезапната
поява на дъщеря си в квартирата му в ранните часове на 18.06.2020г. и за причината за нейното идване. От показанията на св. Й., се установява, че св. К.
е описал и това, как е изглеждало момичето, а именно, че е „треперела цялата,
ревала, била боса и по халат“. Реално срещата на „живо“ между св. Й. и св.Л.К.,
се е състояла след извършения й преглед в Отделението по Съдебна медицина Пловдив.Това
се е случило след като пострадалата вече е отишла в дома на сестра си. При
това, за да си изясни какво точно е станало, св. Й. била седнала да поговори
със св. Л.К.. При проведения разговор, състоял се в една по спокойна
обстановка, св. Л.К. обяснила на сестра си, какви точно действия е извършил
спрямо нея подс. К., а именно това, че я е докосвал с ръце, опипвал я по тялото
и се е мушкал ръката в гащите й. В действителност, св. Л.К. казала, че това се
е случило, през три различни вечери, като на първите две-15 и 16 Юни той я е
опипвал и галел само по гърдите. Това е било причината, според разказаното от Л.К.,
тя да не приеме нещата толкова насериозно. Отново според разказаното от Л.К., на
третата вечер, след като били провели разговор с майка й-Н.К., подс. К. легнал
при Л. в леглото, като освен опипването по гърдите, той й свалил и бельото,като
започнал да я опипва в полова област. От показанията на св.Й. се установява и
това, че въпреки получената пряко от св.В.К. информацията и тази от св. Л.К.,
тя самата не била убедена, че всичко това се било случило. Нейните съмнения не
се били разсеяли и в последствие, въпреки, че на 19.06.2020г. тя провела нов
разговор със сестра си Л., която отново
потвърдила, че това което й е казала за извършеното от подс.К. е вярно.
Причината затова недоверие на св.Й., според нея се криела в обстоятелството, че
сестра й по принцип била склонна да използва лъжи, както и факта, че самата тя била
с много добри впечатления относно личността на подс. К.. Въпреки тази
„недоверчивост“ на св. Й., то съдът счете, че няма обективна причина поради
която да отхвърли косвените показания на същата свидетелка относно това което
св.Л.К. й е споделила на 18.06.2020г. и на 19.06.2020г. Както вече на няколко места в своите мотиви
по-горе посочи, съдът приема за установено това, че на 17.06.2020г. и на
18.06.2020г. спрямо св. Л.К. се били извършени блудствени действия и то именно
от подс.К.. В резултат на тези действия тя е потърсила защита , като е отишла в
квартирата на баща си, на когото най-напред е разказала и за причините за нейното
идване в този необичаен час. Разговорите на пострадалата със св. Й.Ч. и св. Д.Й.
не са били по инициатива на пострадалата и с цел да дискредитира подс. К.. Разговорите
й с тях, са били инициирани от самите свидетелки, които невярвайки на причините
за задържането на подс.К. са искали да се уверят, че това което св. Л.К. е
заявила е истина. При това, разговаряйки с нея поотделно и по различно време,
но все пак достатъчно близо до събитията предмет на обвинението, те са получили
уверенията на пострадалата, че тя все пак не е излъгала за нищо, като в този
смисъл са получили и потвърждение, и на казаното им от св.В.К., и относно
причината за задържането на подс. К. . Като се изключи датата 15.06.2020г. за
която по делото няма достатъчно доказателства, то случилото се с пострадалата
на 17.06.2020г. и на 18.06.2020г. , включая
извършените спрямо нея блудствени действия от страна подс. К., нейното бягство
от дома й, отиването в квартирата на баща й -св. В.К., подробностите относно
това, което тя му е разказала и начина по който го е направила, в последствие
разговорът между св.В.К. и св.Й.Ч., разговорите между св. Й.Ч. и св.Н.К. и св. Л.К.
от една страна, тези между св.Д.Й. и св.Л.К. от друга страна, разговорите между
св.А. С.Г. –психолог в Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) Асеновград и св. Г.В.К.
*** и св. Л.К. от трета страна, изпратените на св. М.П. съобщения от страна на
пострадалата, заключенията на вещите лица и обективните находки при освидетелстването
на св. Л.К. изключват възможността за какъвто и да е предварително изграден
сценарий за дискредитиране на подс.К.. Това основно проличава в детайлите на
обвинителната теза касаеща датите 17.06.2020г.
и на 18.06.2020г.
Като
отчете всички по- горе описани обстоятелства във връзка със случилото се на
17.06.2020г. и на 18.06.2020г., съдът счете, че следва да кредитира и
показанията на св. Л.К., дадени по ЧНД
421/2020г. на АРС, във връзка с извършените спрямо нея и на 16.06.2020г.
от страна на подс. К. блудствени действия. От приложения на листи от 55 до 57 ,
том І от ДП протокол за разпит на
свидетелката К., се установява, че макар и не толкова обстоятелствено същата е
разказала, какво точно се е случило в дома им, в нощта след тяхното прибиране
от дома на св. И.К.. В действителност,
при този разпит на св. К. е било пропуснато да се уточни точната дата на
извършените спрямо нея на този ден блудствени действия от страна на подс.К..
Цялостния анализ на същите показания обаче, не създава каквито и да е съмнения,
че нощта за която св.К. говори е тази между 15.06.2020г. и 17.06.2020г. т.е.
това е датата 16.06.2020г. В същите показания на св. К. се констатира, че тя
въобще не споменава за това, че е преспала в дома на св. М.П. и за посещението в дома на баба си-Г.К.,
където вече е бил и подс. К.. Тези обстоятелство съдът намира за не толкова
съществени, като тяхната липса се обяснява с проведения недотам задълбочен
разпит на свидетелката, на която очевидно не са били задавани и редица други съществени
въпроси, включително и относно това какво е правила през целия ден на
16.06.2021г. Както се установи безспорно по делото, за св. К. същия ден е започнал
с нейното събуждане в дома на св. М.П.. В последствие, денят е продължил с
отиването й в дома на нейната баба-св.Г.К., където се е състояла срещата й с
подс.К.. Едва в последствие св.К. и подс.К. са се прибрали в дома си на ул. „
Радецки“ №1 в гр. Асеновград.От цитираните показания безспорно се установява,
че на 16.06.2020г. вечерта по отношение на св.Л., също са били извършени от
страна на подс. К. блудствени действия, като същия се и позволил да бръкне под
блузата й с ръка и да я обарва по едната гърда. По отношение на тяхната
достоверност, в пълна степен важи и казаното по-горе относно показанията на св.
К. във връзка със случилото се на 17.06 и 18.06.2020. Без да намира за
необходимо да повтаря своите извода в тази насока, то съдът по същите причини,
не кредитира показанията на св. К. дадени в хода на съдебното следствие, в
които тя заявява, че спрямо нея, на 16.06.2020г. не са били извършени описаните
в обвинителния акт от страна на подс.К. блудствени действия. В този случай съдът
отчете и факта, че депозираните от св. Л.К. показания от 18.06.2020г. по ДП, в
частта им в която тя описва действията на подс. К. от 16.06.2020г. в пълна
степен се подкрепят и от показанията на свидетелите В. В.К., Д.К.Й., Й.И.Ч.,
Г.В.К., А. С.Г., К. К.Г. и Й.П.С..
В
случая съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят В. В.К. депозирани пред
съда, както и тези негови показания намиращи се съответно на листи 60 до 62,
том І от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.1 ,ал.1,т.1 и т.2 от НПК,
както и тези негови показания намиращи се съответно на листи от 58 до 59, том І
от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, като отчете, че предвид изминалото време от инцидента до датата на разпита
на свидетеля в хода на съдебното следствие, е изминал период около една година
от време, за което е нормално той също да забрави някои обстоятелства. По
отношение на обстоятелства за които бяха прочетени неговите показания, при
липса на дадено съгласие от страна на защитника на подсъдимия, съдът счете, че
те не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства и най-вече от показанията на св.К. дадени пред съдия по ДП и тези
на свидетелите Д.К.Й., Й.И.Ч., И.И.В., И.Н.И., Г.В.К., А.
С.Г., К. К.Г. и Й.П.С. както и заключението на вещото лице по назначената
СМЕ № 537/2020г.
В
случая,с едно изключение, съдът кредитира
и показанията на свидетелката Н.Й.К. депозирани пред съда, както и тези
нейни показания намиращи се съответно на лист 64, том І от ДП, прочетени при
условията на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, ал.1,т.1 от НПК, като отчете, че същата
макар и майка на пострадалата, се явява и съпруга на подс.К. и като такава следва
да се счита за заинтересована от изхода на делото и то в полза на защитата. От
нейните показания безспорно се установява това какви са били отношенията в
семейство Копеви и съответно какво е било отношението на двамата съпрузи към Л.К..
Установява се е това каква е била причината за отсъствието на св. Н.К. от
семейния им дом и факта, че към момента на извършване престъплението, тя се е
намирала в Белгия. От същите безспорно
става ясно, че в отсъствие на св. Н.К., грижите по възпитанието и отглеждането
на малолетната пострадала Л.К. изцяло са били поети от подс.П.К.. От показанията на св. Н.К. се установява е
това, че вечерта на 17.06.2020г. между нея от една страна и св.Л.К. и подс.К.
от друга страна е имало видео среща. Същата е било проведена,чрез приложенията инсталирани
на използваните от тях мобилни устройства. От нейните показания също така се
установява, каква е била последователността на проведените на 18.06.20202г. разговори между нея и св. Й.Ч., подс. П.К. и
св. Дияна Й.. В тази насока нейните
показания са в унисон с показанията на посочените свидетели. В показанията си
пред съда, св. Н.К. не отрича и това, че на 18.06.2020г. освен с посочените
по-горе свидетели , тя е провела и разговор със дъщеря си – св. Л.К.. От тях се
установява, че в стремежа си да разбере все пак каква е истината, св.К. е
запитала Л. какво й е направил подс.К.. По отношение на отговора който е
получила, в показанията на св. К. дадени пред съда и тези в хода на ДП, е
налице е едно съществено различие. Пред съда същата заяви, че в хода на
разговора, Л. й била казала, че подс.К. й бил посегнал сексуално, като това се
било случило в три последователни дни при което я опипвал по гърдите. От
дадените в хода на ДП показания, се констатира, че същата свидетелка е заявила,
че в хода на проведения с от нейна страна разговор с Л., последната е заявила,
че подс. К. „й свалил гащите и я опипвал отдолу, при което тя се били изплашила
и станала от леглото“. По отношение на това обстоятелство, за което бяха
прочетени показанията на св.К., при липса на дадено съгласие от страна на
защитника, съдът кредитира и нейните показания от ДП. В тази насока съдът
отчете, че те не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства и най-вече от показанията на св.К. дадени пред съдия по ДП
и тези на свидетелите В.К., М.П.,Д.К.Й., Й.И.Ч. и Г.В.К.,
А. С.Г., К. К.Г. и Й.П.С., както и заключението на вещото лице по назначената
СМЕ № 537/2020г. Съдът не кредитира показанията на св. Н.К. относно нейното
твърдение касаещо достоверността на изразената воля от страна на св. Л.К., да
заяви доброволно пред майка си, че е дала лъжливи показания. Действително пред
съда, св. Н.К. свидетелства, за това,че Л.К. е признала пред нея, че е излъгала,
тъй като била искала да се отърва от подс.К.. Анализа на всички събрани
доказателства по делото, наред с тяхното хронологическо подреждане и логична
оценка, установява, че с показанията си св.К. свидетелства и за други обстоятелства,
които по същество опровергават цялата състоятелност и доброволност на т.н.
„признание“ на Л.К.. Както се установи по делото не само Н.К., но и
свидетелките Д.К.Й. и Й.И.Ч., също не са били убедени в истинността на
първоначално заявеното от св. Л.К. относно нейните обвинения спрямо подс.К..
Недоверчивостта и на трите свидетелки относно случилото със св. Л.К., е била и
причината поради която всяка една от тях е взела решение, да води разговор с
пострадалата с една единствена цел, тя да отговори на въпроса дали казаното от
нея е истина или не. По отношение на свидетелките Д.К.Й. и Й.И.Ч., с отговора
който са получили от св. Л.К., тя не е опровергала първоначално заявеното.
Естеството на тези разговори обаче и непълната съпричастност, подкрепа и
разбиране от каквито се е нуждаела пострадалата към онзи момент, явно са
оказали своето влияние върху последвалите нейните решения и са довели до
известна промяна в отношението към близките й хора. Предвид нейната възраст, колкото
и незряла да е тя, пострадалата Л.К. явно е усетила липсата на доверие към нея и
изразеното съмнение от страна на най-близките й хора. Това се отнася особено към
това което същата първоначално е споделила. Именно в тази насока следва да бъде
кредитирано и съдържанието на първоначалния отговор, който св. Н.К. е получила
от дъщеря си. От показанията дадени в хода на ДП, на гърба на лист 64, том І от ДП, прочетени при
условията на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, ал.1,т.1 от НПК, се установява, че когато
св. Н.К. е поискала на свой дъщеря й Л.К. да й каже истината, последната
първоначално не й е отговорила директно, че е излъгала, а е отвърнала „Гледай
си работата“ , като при това й затворила телефона. Анализа на събраните
доказателства, пречупен през призмата на човешката логика, сочи, че причината
за този начин на отговор и държане от страна на св. Л.К. се крие в две основни
обстоятелства. Едното от тях е факта, че Л.К. е била под силен стрес, за който
са налице обективни данни видно от заключението на експертите по назначената
Допълнителна КСППЕ. Същия е бил породен в нейното съзнание вследствие на
формираните съмнения у нейните близки,
че тя не казва истината. В тази насока може да се направи и извод, че пострадалата
вече е била разколебана. Второто обстоятелство се съдържа в проявеното
отношение и недоверие на майката към дъщерята, а именно в това, че св. Н.К.,
чрез начина на поискване на търсената информация, сама е предизвикала и неприязаноста
на св. Л.К.. В действителност в един момент, е възможно св.Л.К. да е заявила,
на св.Н.К., че все пак тя е излъгала относно първоначално заявеното относно
извършените от страна на подс. К. блудствени действия. Това обаче в никакъв
случай не е било при проведения още на 18.06.2020г. разговор между двете. Като
в този смисъл съдът не кредитира дадените от страна на св.Н.К. показания в тази
им част. Все пак следва да се отчете, че и понастоящем пострадалата Л.К. живее
в едно домакинство със св. Н.К. и подс. К., като това обстоятелство няма как да
не е намерило и отражение в показанията
на пострадалата. За съдът именно, наличната естествена връзка между майка и
дъщеря, както и факта, че Л.К. е в голяма зависимост от своята майка, се явяват основните причини, пострадалата да заяви на св.К.,
че е дала неверни показания. Кога т.н „признание“ е било направено от страна на
св.Л.К. и същото станало факт във времето и съответно е било 3-4 дена след
18.06.20202г., това няма как да бъде установено. Св.Н.К. е била убедена, че е
невъзможно нейния съпруг да извърши сексуално посегателство над дъщеря й –Л.К.,
като в края на краищата е чула от дъщеря си, това което е искала да чуе, че
последната е излъгала относно първоначално заявеното за извършеното сексуално
посегателство. Именно в тази насока са и показанията на св. Н.К., на които се
крепи и основната защитна теза.
В
случая съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Д.К.Й. депозирани
пред съда, както и тези нейни показания намиращи се съответно на листи от 66 до
67, том І от ДП, в частта им прочетени при условията на чл. 281, ал.4 вр. ал.1,
ал.1,т.1 от НПК, като отчете, че предвид изминалото време от инцидента до
датата на разпита на свидетелката в хода на съдебното следствие, е изминал
период около една година от време, за което е нормално тя да забрави някои обстоятелства.
По отношение на обстоятелства за които бяха прочетени част от нейните
показания, при липса на дадено съгласие от страна на защитника, съдът счете, че
те не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства и най-вече от показанията на св.К. дадени пред съдия по ДП и тези
на свидетелите Й.И.Ч., В. В.К., Г.В.К., А.
С.Г., К. К.Г. и Й.П.С. както и заключението на вещото лице по назначената СМЕ №
537/2020г.От показанията на св. Й. се установява, че макар и от различни
биологични бащи, тя и сестра й Л.К. са били в много близки отношения. От
нейните показания се установява и това, каква е била причината на 18.06.2020г. тя
да отиде до Полицейското управление в гр. Асеновград, където е срещнала св. В.К..
Същият й е разказал за причината за среднощното идване в квартирата на Л.К.,
като в тази връзка, неговите думи са
били потвърдени от разказала на самата пострадала. След извършения й преглед в
Съдебна медицина, Л.К. е заявила на сестра си, че вечерта на 17.06.2020г. подс.
К. е легнал при нея в леглото, като първо я е опипвал по гърдите, а в последствие
е свалил и гащите, като я е опипвал в полова област. При това, което Л. е
споделила на сестра си, тя не пропуснала да разкаже, че именно действията на
подс. К. са станали причина да избяга от дома си и да потърси закрилата на баща
си-В.К., на когото все пак тя е имала голямо доверие. При проведения разговор
св.Л.К. казала на св.Д.Й., че подс. К. я опипвал по гърдите още на два пъти,
като това е било през нощта на 15.06.2020г., също и през нощта на 16.06.2020г.,
като тя самата по необясними причини, не били приела нещата толкова насериозно.
В
случая съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката Й.И.Ч. депозирани
пред съда, както и тези нейни показания намиращи се съответно на листи 70 до 72,
том І от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.1, ал.1, т.1 от НПК, както
и тези нейни показания намиращи се съответно на листи от 68 до 69, том І от ДП,
в частта им прочетени при условията на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, ал.1,т.1 и т.2
от НПК, като отчете, че предвид изминалото време от инцидента до датата на
разпита на свидетелката в хода на съдебното следствие, е изминал период около
една година от време, за което е нормално тя да забрави някои обстоятелства. По
отношение на обстоятелства за които бяха прочетени част от нейните показания, при
липса на дадено съгласие от страна на защитника и подсъдимия, съдът счете, че
те не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства и най-вече от показанията на св.К. дадени пред съдия по ДП и тези
на свидетелите Д.К.Й., В.К., И.И.В., И.Н.И., Г.В.К., А.
С.Г., К. К.Г. и Й.П.С. както и заключението на вещото лице по назначената СМЕ №
537/2020г. От показанията на св. Ч. се установява хронологически, че на
18.06.2020г. около 07.30 часа, тя най-напред е
говорила със св. В. В.К., който е
бил много разстроен и подробно е разказал за идването на дъщеря си в
квартирата, за това как тя е изглеждала и какво точно му е казала относно
извършеното от подс. К.. Към онзи момент,у св. Ч. е възникнало известно
съмнение, дали всичко разказано й от св. К. се е случило. Причината за това е
бил проведения малко по-късно телефонен разговор със св.Н.К.. Още същия ден
обаче, това съмнение у св. Ч. се е разсеяло тъй като в проведения телефонен
разговор със св. Л.К., е уверила, че казва истината и че тя самата няма причина
да лъже. От показанията на св. Ч. се установява, че на по-късен етап тя отново
била разколебана относно истинността на първоначално казаното от страна на
пострадалата, но пък тази нейна несигурност, не опровергава депозираните от нея
показания. Безспорно по делото се установява, че св. Ч., св.Д.Й. и св. В.К. не
са били преки очевидци на случилото се в
дома на ул. „Радецки“ №1 в гр. Асеновград. Между техните показания обаче и тези
на св.Л.К. дадени по ДП, особено относно
детайлите е налице такава фактическа, логическа и хронологическа връзка, че същите
няма как да не бъдат кредитирани. Относно извършените спрямо пострадалата на
16.06.2020г., 17.06.2020г.и рано сутринта на 18.06.2020г., от страна на подс.К.,
св.Л.К. е разказала най-напред на баща-св. В.К.. Той от своя страна, търсейки
съвет, е предал нейните думи на св. Ч.. Последната от своя страна, по искане на
св.Н.К., с цел потвърждение на разказаното й от св. К., по късно е звъннала по
телефона и св.Л.К.. Същата се е оказала в дома на св. Д.Й. на която също е
разказала за същите тези блудствени действия извършени от страна на подс.К..
При проведения телефонен разговор със св. Л.К., св. Ч., се убедила, че детето е
разстроено от факта, че не й вярват.
Въпреки това Л.К., заявила на св. Ч., че всичко което е казала на баща
си относно действията на подс.К. е истина. В разговора си със св.Ч., Л.К. дори
й заявила, че тя самата няма причина да лъже, тъй като все пак подс.К. се е
грижил за нея като собствено дете, за което тя го била уважавала и го обичала.
В
случая съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката М.П.П. депозирани пред съда, както и тези нейни показания
намиращи се съответно на листи 79 до 80, том І от ДП, прочетени при условията
на чл. 284, ал.4 вр. ал.1, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като отчете, че предвид нейната възраст и
изминалото време от инцидента до датата на разпита на свидетелката пред настоящия
състав, е изминал период около една година от време, за което е нормално тя да
забрави някои обстоятелства. По отношение на обстоятелства за които бяха
прочетени нейните показания, при липса на дадено съгласие от страна на
защитника и подсъдимия, съдът счете, че те не остават изолирани, а се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства и най-вече от показанията на св.К.
дадени пред съдия по ДП и тези на свидетелите П.Л.П., Г.Н.К., Е.М.М. и подс. П.К., приложените по делото писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената СТЕ на листи 53 до 65, том. ІІ от ДП.
В
случая съдът кредитира изцяло показанията и на свидетелят П.Л.П. депозирани пред
съда. От същите се установява, че същия е баща на св. М.П.П..
Съпоставка между показанията на св. П. и тези на св. М.П. и св. Г.Н.К., както и
обясненията на подс.К., подкрепя направения извод, че на 15.06.2020г. вечерта
св. Л.К. ***.
В
случая съдът кредитира изцяло показанията и на свидетелката И.И.В. депозирани пред съда, както и тези нейни показания
намиращи се съответно на листи 77 до 78, том І от ДП, прочетени при условията
на чл. 281, ал.1, ал.1, т.1 от НПК, както и тези нейни показания намиращи се
съответно на листи от 76, том І от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.5
вр. ал.1, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, като отчете, че предвид нейната възраст и
изминалото време от инцидента до датата на разпита на свидетелката пред
настоящия състав , е изминал период около една година от време, за което е
нормално тя да забрави някои обстоятелства. По отношение на обстоятелства за
които бяха прочетени нейните показания, със съгласие на страните, съдът счете,
че те не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства и най-вече от показанията на св.К. дадени пред съдия по ДП и тези
на свидетелите В. В.К. и И.Н.И..
В
случая съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят И.Н.И. депозирани пред
съда, както и тези негови показания намиращи се съответно на листи 74 до 75 том
І от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.1, ал.1, т.1 от НПК, като
отчете, че предвид изминалото време от инцидента до датата на разпита на
свидетеля, е изминал период около една година от време, за което е нормално той
да забрави някои обстоятелства. В случая показанията на св. И. се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства и най-вече от показанията на св.К.
дадени пред съдия по ДП и тези на свидетелите В. В.К. и И.И.В..
В
случая съдът кредитира изцяло показанията и на свидетелката М.А.П. депозирани
пред съда.От същите се установява, че в един период от време е била приятелка
на пострадалата Л.К.. От показанията на св.П. се установява и това, че същата
няма информация относно случилото се което е и предмет на делото.
По
отношение на последните четирима свидетели следва да се посочи и това, че те
нямат каквито и да са близки отношения със страните по наказателното производство,
като поради липсата на данни за каквато и да е заинтересованост то показанията
им няма пречка да се кредитират изцяло.
Съдът
счете, че по делото няма пречка, да се кредитират изцяло показанията и на
свидетелката Г.Н.К., както и тези нейни показания намиращи се съответно на
листи от 84 и 85, том І от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.4 вр.
ал.1, ал.1,т.1 от НПК, като отчете, че предвид нейната възраст и изминалото
време от инцидента до датата на разпита на свидетелката пред настоящия състав,
е изминал период около една година от време, за което е нормално тя да забрави
някои обстоятелства. По отношение на обстоятелства за които бяха прочетени част
от нейните показания, при липса на дадено съгласие от страна на защитника,
съдът счете, че те не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства и най-вече от показанията на св.К. дадени пред съдия по
ДП и тези на свидетелите М.П.П., Д.К.Й., Е.М.М., обясненията на подс.К. и приложените по делото писмени
доказателства. От прочетените показания депозирани от страна на св. К., се
установява, че в последния учебен ден, подс. К. е дошъл в домът й в кв.“Запад“,
като тя е разбрала че той търси внучката й Л.. В действителност св. К. в същия
разпит заявява, че това е било на 16.06.2020г. сутринта, като предната
вечер-15.06.2020г., нейната внучка е преспала при нейната приятелка св.М.П.. От
показанията на св. К. се установява също така,че още на 18.06.2020г. тя е
разбрала, както за задържането на подс.К., а така и за причината за това той да
се намира в ареста. Самата тя не отрича и факта, че е говорила по телефона с
внучката си Л.К., която й заявила, че случилото се е било истина. Относно
показанията на св. К. следва да се отчете и факта, че същата е майка на св.Н.К.
и съответно баба на пострадалата св. Л.К. и на св.Д.Й., като въпреки тези
обстоятелства, според съда същата не следва да се счита, за пряко
заинтересована от изхода на делото. Съдът в случая отчете и това, че
показанията на св.К. се подкрепят от показанията на свидетелите Н.К., В. В.К., Д.К.Й., Е.М.М.,
М.П.П., обясненията на подс. П.К. и приложените по
делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелката Е.М.М.,
депозирани пред съда, както и тези нейни показания намиращи се съответно на
листи от 86, том І от ДП, прочетени при условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1,
ал.1,т.1 от НПК, като отчете, че предвид изминалото време от инцидента до
датата на разпита на свидетелката, е изминал период около една година от време,
за което е нормално и тя да забрави или да не си спомня някои обстоятелства,
още повече, че същата по никакъв начин не е свързана със събитията предмет на
делото. По отношение на обстоятелства за които бяха прочетени част от нейните
показания, със съгласие на страните, съдът счете, че те не остават изолирани, а
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и най-вече от
показанията на М.П., Г.К., обясненията на подс. П.К. и приложените по делото
писмени доказателства. От показанията на св. М., се установява, че през
учебната 2019г.- 2020г. същата е работила като преподавател в СУ „ Св. св.
„Кирил и Методий“ гр. Асеновград, като е била класен ръководител на 6б
клас. В същия клас, през посочената година, като редовна ученичка е била
записана и пострадалата св. Л.К.. От показанията св. М., се установява, че последния
учебен ден за същия период на учебната година е бил на 16.06.2020г., като той е
бил присъствен за всички ученици от шести клас. В тази насока са и приложените
на лист от 241 до 243 от съд. дело писмени доказателства. От показанията на св.
М., се установява и това, че св. Л.К. не се е явила в училище на този ден. По
същество показанията на св. М. се подкрепят и от показанията на св. Г.К., Н.К.,
М.П., Д.Й., обясненията на подс.П.К. и приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелят И.Х.К., като отчете, че същия е
брат на подс. П.К. и като такъв следва да се счита за заинтересован от изхода
на делото. Все пак съдът като прецени неговите показания, счете, че същите
следва да кредитират изцяло, тъй като при свидетеля не се констатира стремеж
към изопачаване на обективната истина или затаяване на същата. Както и съдът
посочи по-горе по делото безспорно се установи, че на 17.06.2020г. св.И.К. е
поканил в дома си своя брат и пострадалата, като последните двама са се
отзовали на поканата. Относно тяхното посещение в дома му, то показанията на
св. И.К. с в пълен синхрон с обясненията на подс. К. и показанията на св.Л.К.
депозирани пред съдия по ДП. От показанията на св. И.К. се установява и това,
че на 18.06.2020г. същия е бил на работа през деня, като в сутрешните часове
установил, че има неприето повикване от страна на св. Н.К.. Св. И.К. направил опит
да се свърже с нея, но не успял. Около обяд на същия ден, той получил ново
обаждане от страна на св. Н.К., която го информирала, че неговия брат –П. е задържан,
тъй като бил посегнал сексуално на Л.К.. Във връзка със задържането на брат му,
св. И.К. си спомня, че на предната дата-17.06.2020г. надвечер, на гости в домът
му наистина са се дошли брат му-П.К. и св. Л.К.. От неговите показания се
установява и това, че докато св.Л.К. е бил в другата стая, той и подсъдимия се
изпили по чаша ракия. След като наближило 22.00 часа, гостите тръгнали да си
ходят, тъй като имали уговорен среща и
разговор по „Вайбър“ със св. Н.К.. Заявеното от същия свидетел, че известно
време след това, той бил срещнал на улицата св. Н.К. и св.Л.К., при което
последната му била заявила, че е излъгала, е без значение по делото. От
показанията на същия свидетел, безспорно се установява, че той самия не е бил
информиран от първо лице, в какво точно се изразяват извършените спрямо
пострадалата блудствени действия. На второ място, се установява и това, че св. И.К.
няма никаква представа, относно кое точно обстоятелство св. К. е заявила, че е
излъгала. В този смисъл, съдът е на становище, че така възприетото от св.И.К.,
изявление на пострадалата К., направено пред нейната майка е без особено значение.
Логически и доказателствено преценено, направеното изявление от страна на
пострадалата пред св. И.К. би могла да се тълкува двояко. От една страна, то може
да се приеме, като такова направено с
цел да обслужи вече защитна версия, че спрямо св. К. не се извършени никакви
блудствени действия. Съдът обаче отхвърли тази версия, като недоказана. От друга
страна, така направеното изявление, би могло да се приеме и като реализирана от
страна на пострадалата Л.К., лична защита към отправените й вече укори,предвид нейните
твърдения по отношение на извършеното от подс. К.. Доколкото по делото безспорно
се установи, че още на 18.06.2020г. пострадалата Л.К. е била поставена в
положение да се чувства виновна, че е казала истината, като дори част от
нейните най-близки хора не са й повярвали и изцяло доверили, то
направеното от нейна страна изявление
спрямо св.И.К. изглежда напълно обяснимо. При тази среща с него, пострадалата е
била вече разколебана. Принудена от негативното и едва ли не презрително
отношение от околните й към нея, да изпитва вината, че е казала истината, тя е
заявила „ Чичо И.излъгах и сега не знам как ще се оправят нещата!“. На фона на
напрежението на което е била подложена св. Л.К., заявеното от нейна страна не
следва да се кредитира като самопризнание, а като оправдание. В действителност
от страна на св. И.К. не е имало каквито и да е действия свързани с осъществен
натиск спрямо личността на св. К.. Заявеното обаче от нея, както по отношение
на св.И.К., а така и по отношение на свидетелите Г.К., св. М.П. , Д.Й. и Н.К.,
че е излъгала, говори за едно поето едно от нея задължение, да опровергае
първоначално казаното относно извършените от подс.К. блудствени действия. По
делото няма преки доказателства, че върху св.Л.К. е имало упражнен натиск да
промени коренно своята версия и да търси друго обяснение относно отиването си в
квартирата на св. В.К.. В един определен
момент, след връщането на св.Н.К. от Белгия, от св. Л.К. вече се е очаквало да
казва, че е тя е излъгала, като в тази насока тя е оправдала очакванията. След
21.06.2020г. ,оправдавайки се пред своите близки и пред познатите на подс.К., св.
Л.К. започнала вече да твърди съвсем лаконично, че била излъгала. Относно
достоверността на тази версия съдът се спря по подробно вече в своите мотиви.
Съдът
изцяло кредитира и показанията на свидетелите Г.В.К., А. С.Г., К. К.Г. и Й.П.С.,
като отчете, че нито едно от тези свидетелки, няма отношение със страните по
делото, поради което обстоятелства, те не се явява заинтересовани от изхода на делото. От техните показания и
приложените на листи от 136 до 177 и
от 273 до 289 от съд.дело писмени доказателства, се установява,
че във връзка със събраните доказателства по ДП №451/2020г. „Отдел закрила на
детето“ при ДСП Асеновград са били сезирани още на 19.06.2020г. На същата е
било проведена среща между св.Л.К. и свидетелките Г.В.К., А. С.Г., на която
освен другите обстоятелства, пострадалата е казала за извършените от съжителят
на нейната майка блудствени действия. В разговора детето е споделило, че това
се е случило през на три пъти, като
първите два пъти, те са се изразили в опипване, а на третия път когато тя все
пак не е издържала и избягала, те са се изразили и в сваляне на дрехите и
опипване по тялото. От показанията на св. Г.К. и св. А.Г., се установява, че по
отношение на детайлите на това което св. Л.К. им е разказала, то това което те
са чули, е идентично с това което е била разказано и на св. В.К. от дъщеря му.
Доколкото при проведената беседа, св.Л.К. е била спокойна и подредена в изказа
си, то за социалните служители не е имало каквото и да е съмнение, че тя може
да се измисля нещата около сексуалното посегателства за което са били сезирани.
От
показанията на св. К. К.Г. и Й.П.С. се установява, че в качеството си на
психолози към Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/ -Асеновград, като също са били ангажирани със случая на св.Л.К..
Двете свидетелки заявяват, че срещите с пострадалата са били трудно осъществими
във времето тъй като същата не се явява на указаните й дати и час, като много
често обажданията към нейния телефон били блокирани. Все пак при явяването на
срещите, пострадалата винаги била придружавана от неин близък, но никога не
била оставяна сама. От страна на майката-св. Н.К. се показвала някаква
ангажираност, относно решаване на проблемите на дъщеря й-Л.К., но пък това не
било нито достатъчно, нито напълно ефективно, според изискванията на социалните
работници. От показанията на св. Г. се установява и това, че при една от инициираните
срещи се явили пострадала, нейните майка, баща и баба, като при това св. В.К.
научил, че Л.К. си била сменила показанията. Във връзка с това, следва да се отбележи
и факта, че на една от предходните срещи, св.Л.К. споделила на св.Г., че е променила
показанията си, но като причина изтъкнала обстоятелството, че по този начин
искала да привлече вниманието на своята майка.
Съдът
кредитира в голямата им част и обясненията на подс. П.Х.К. като взе предвид това, че те от една страна за израз
на неговата защитна позиция, а от друга представляват и гласно доказателство,
което служи както за установяване на факти от значение за делото, а така и за
проверка на други доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на
подс. К. по отношение на заявеното от него, че на 16.06.2020г., 17.06.2020г. и на
18.06.2020г. не е извършил спрямо св. Л.К. посочените в обвинителния акт
блудствени действия. По отношение на тези обстоятелства, както съдът посочи
по-горе, съдът изцяло кредитира преките доказателства, съдържащи се в
показанията на пострадалата дадени по ДП във връзка с нейния разпит като
свидетел по ЧНД № 451/2020г. на АРС, както и и подкрепящите ги такива косвени в
лицето на свидетелите посочени по-горе, чийто показания съдът кредитира,
включително и заключенията на вещите лица по изслушаните СМЕ, КСППЕ и
Допълнителната КСППЕ назначени по отношение на пострадалата. В този смисъл
неговите обяснения в тази им част бяха изцяло опровергани. В останалата им част съдът кредитира обясненията
на подс. К., тъй като същите се
подкрепят от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства които
съдът кредитира. От обясненията на подс.К. в частта им в която съдът кредитира,
се установяват какви са били отношенията в семейството в което е живяла
пострадалата, това че след заминаването
на майката грижите за малолетната й дъщеря са били поети изцяло от подс. К., както
и какво е било отношението на подсъдимия спрямо нея до момент на бягството й от
дома на 18.06.2020г. От обясненията на подс. К. се установява и това, че на
15.06.2020г., след предварителна уговорка със св. П.Л.П., той е закарал св.Л.К.
до дома на нейната приятелка св.М.П.. На другия ден-16.06.20202г. , подс. К. случайно
е разбрал, че все пак св.Л.К. следва да е присъствено на училище, като нейното
липса е станала и причина той да отиде в дома на св.Г.К.. В последствие там е
дошла и св. Л.К., като в следобедните часове те са се прибрали в дома на ул. „Радецки“
№1 в гр. Асеновград. По отношение на тези обстоятелства кредитираните от съда
доказателства са безпротиворечиви. Налице е едно единствено изключение и това,
са показанията на св.Л.К. дадени по ДП във като свидетел по ЧНД № 451/2020г. на
АРС,в частта им относно нейните твърдения за извършени и на 15.06.2020г.
блудствени действия. Съдът обаче, както посочи и по-горе не кредитира тези
показания на св.К. в тази им част, тъй като същите бяха опровергани от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като
същите си кореспондират със събраните по делото гласни и веществени доказателства,
които съдът кредитира.
Съдът
кредитира заключенията на експертите по назначените и извършени в хода на
досъдебното производство три СМЕ, една съдебно-техническа експертиза и две комплексни съдебно-психиатрична и
психологична експертизи, както и заключението по назначената от съда
допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, тъй
като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответните области на
науката, като те се потвърждават от събраните по делото доказателствени
материали.
От
събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени
материали, по безсъмнен начин се установява извършването на престъплението съответно
на 16.06.2020г. 17.06.2020г. и на 18.06.2020г., предмет на настоящето
наказателно производство, неговото авторство, време и място на осъществяване.
От правна
страна:
Подсъдимия П.Х.К. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.149, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, а
именно, за това, че в периода от 16.06.2020 г. до 18.06.2020 г., включително в
гр. Асеновград, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, при
което са извършени три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване
на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна възраст Л.В.К.
/родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване по гърдите и половата
област и търкане с члена в седалищните части, както следва:
- На 16.06.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
чрез използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14
годишна възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в
опипване по едната гърда
- На 17.06.2020 г. в гр.Асеновград, обл. Пловдив, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване
по едната гърда
- На 18.06.2020 г. в гр.Асеновград, обл. Пловдив, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване
по гърдите и половата област, търкане с члена в седалищните части на Л.В.К..
По
тази права квалификация, съдът го призна за виновен.
По
делото се установи, безспорно, че на 16.06.2020г. 17.06.2020г. и на
18.06.2020г., в гр. Асеновград, подс. П.К. , сам на три пъти е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.149, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, а именно, чрез
използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна
възраст Л.В.К. /родена на *** г./, извършил спрямо нея действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Безспорно се установи по
делото и това в какво се изразяват извършените от страна на подс. К. блудствени
действия спрямо пострадалата Л.К., като на първите две дати той е извършил
действия изразяващи се в опипване по едно от гърдите, а на третата датата,
освен да опипва пострадалата К. по гърдите, подс. К. е предприел и действия
свързани с опипване в половата област и търкане с члена в седалищните части на
пострадалата. Предвид естеството на извършените от подс. К. действия, то същите
следва да се квалифицират като такива свързани с цел възбуждане и удовлетворение
на полово желание без съвкупление с пострадалата. От материалите по делото
безспорно се установява и това, че към момента на извършване на престъплението
пострадалата Л.К. е била малолетна.
И
трите деяния са извършени от подс. К. при наличието на квалифициращия признак
по чл.149, ал.2 ,т.4 от НК, а именно чрез използване на положение на зависимост
и надзор спрямо ненавършилата 14 годишна възраст Л.В.К.. Доколкото по делото безспорно
се установи, че майката на пострадалата е отсъствала от дома си, като още през
месец Май на 2020г. тя е заминала за Белгия, като грижите по отглеждането и
възпитанието са били поети и предоставени на подс.К., то следва извода, че посочения
квалифициращ признак по т.4 на ал.2 към чл. 149 от НК е налице.
По
отношение на тези три деяния осъществени от подс. П.К. , се установи, че се
касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като
отделните деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-блудство малолетно лице- ненавършилата 14-годишна възраст Л.К.,
чрез
използване на положение на зависимост и надзор, извършени са през
непродължителен период от време – в рамките три дни, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината– пряк умисъл, при което последващото деяние се
явява продължение на предшестващото от обективна и субективна страна.
Деянието
е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
общественоопасни последици.
Причина
за осъществяване на деянието съдът вижда в ниския морал на подсъдимия и незачитането
от негова страна на личната свобода на индивида, както и половата му и
нравствена неприкосновеност. В случая са засегнати обществените отношения,
осигуряващи половата неприкосновеност и свободата за избор на полово общуване.
По
делото безспорно се установи, че на 15.06.2020г. вечерта, св.Л.К. е нощувала
извън дома си, без същата да е била в компанията на подс. К.. В този смисъл
съдът намери обвинението за извършено на 15.06.2020г. в гр. Асеновград
престъпление по чл.149, ал.2,т.4 вр. ал.1 от НК за недоказано и призна на
основание чл.304 от НПК подс. К. за невинен и го оправда. Във връзка с това,
съдът призна подс. К. за невинен и го оправдава и по отношение на първоначално
повдигнатото му обвинение в тази част във връзка с включването на
престъплението от 15.06.2020г. в квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК.
По наказанието:
Съдът, в случая взе предвид
степента на обществената опасност на престъплението по чл.149, ал.2,т.4 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, висока, като отчете санкцията предвидена в
закона за неговото извършване-което е наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години и с оглед обществените
отношения, които засяга, обуславящи се от половата неприкосновеност на
личността, сравнително голяма разпространеност на тези деяния в страната през
последните години и последиците от същото, като отчете смекчаващите вината
обстоятелства, това, че все пак по отношения на подсъдимия са налице добри
характеристични данни, като същия се е грижил за семейството което е създал,
като в отсъствие на св.Н.К. все пак е проявявал загриженост относно възпитанието
и развитието на пострадалата, като отчете спецификата на извършените от подс. К.
действия по полово удовлетворение, начина и степента на засягане на телесния и
полов интегритет на пострадалата, като отчете и отегчаващите вината
обстоятелства, каквито се явяват наличните му осъждания, които не влияят на
квалификацията на престъплението предмет на делото и това, че в съставя на
престъплението са включени общо три деяния извършени в условията на чл.26, ал.1
от НК, счете, че на подсъдимия П.Х.К. следва да се определи наказание при
условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отчете разпоредбата и целите на чл.36 от НК, съдът прецени,
че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години. В случая
безспорно, по отношение и на подс. К. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват изключителни или многобройни, поради и което
съдът не определи наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
При преценка за начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено на подс. П.Х.К. съдът
счете няма как да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Към
момента на извършване на престъплението, а и към настоящия момент същия се
явява лице осъждано за извършено престъпление от общ характер,поради и което
той ще следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание. За това си решение
съдът се съобрази изцяло с приложената на листи от 92 до 93, том ІІ от ДП
справка за съдимост изготвено по отношение но подс. П.Х.К.. От същата се
установява, че да настоящия момент по отношение на него са налице влезли в сила
три съдебни акта, формиращи две осъждания, които се явяват от значение за
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
С Определение
№39/31.05.2011г. по НОХД № 193/2011г. по описа на РС Левски, съдът е одобрил
споразумение с което подс. К. е бил
признат за виновен в това, че на 15.05.2011г. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. За същото на подс. К. са били
наложени наказания „Пробация”, включваща следната съвкупност от пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца , с явяване и подписване
на подс. П.К. пред съответния пробационен служител или определеното от него
длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок и мярката -„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от седем месеца , На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подс. П.К.
е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от два месеца. На основание
чл. 59, ал. 4 от НК от това наказание е било приспаднато времето, през което
подс. К. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано
от 15.05.2011г. до влизане на определението в законна сила. Определението е
влязло в сила на 31.05.2011г. За това осъждане, по отношение на подс. К. е
настъпила реабилитация по чл.86, ал.1,т.2 от НК, тъй като в тригодишен срок от изтърпяване
на наказанието „Пробация“ същия не е извършил не е извършено друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
С Определение
№37/11.02.2016г. по НОХД № 121/2016г. по описа на РС Асеновград, съдът е
одобрил споразумение с което подс.К. е бил признат за виновен в това, че на
02.02.2016г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК. За същото при условията на чл. 55, ал.1,т.1 и т.3 от НК, му е било
наложено наказание „лишаване от свобода ” в размер на единадесет месеца. На
основание чл.66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода е било отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на определението в сила. На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подс. К. наказание „лишаване от свобода” е приспаднато
времето,през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР. На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. П.К. е бил и лишен от правото да
управлява МПС за срок от единадесет месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК от
това наказание е било приспаднато времето, през което подсъдимият К. е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 02.02.2016г.
до влизане на определение в законна сила. Определението е влязло в сила на
11.02.2016г. За това осъждане на подс. К., не е настъпила реабилитацията по
закон, тъй като в петгодишния срок за това предвиден в чл.82, ал.1,т.4 вр.
чл.88а, ал.1 вр. ал.3 от НК, течащ от датата на изтичане на тригодишния
изпитателен срок по последното осъждане, той е извършил ново умишлено престъпление от общ характер /това което
е предмет на настоящето дело/. В този смисъл, наложеното на подс. К. наказание в
размер на три години „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи от него
ефективно. Тъй като обаче извършеното престъпление предмет на настоящето дело,
е извършено вече след изтичане на определения тригодишен изпитателен срок по
НОХД № 121/2016г., то не следва да намира приложение текста на чл.68, ал.1 от НК.
В случая, съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържане под стража, като постанови така наложеното наказание “лишаване от
свобода” да се изтърпи от подсъдимият К. при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от
свобода” времето, през което подс. П.Х.К. е бил задържан по реда ЗМВР,
считано от 11,00 часа на 18.06.2020 г.,
както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна прокуратура -
гр.Асеновград, считано от 12,10 часа на 19.06.2020 г. до 11,35 часа на
22.06.2020 г., както и времето, през
което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото
дело, считано от 11,35 часа на 22.06.2020 г. до 20.08.2020 г.,
както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” по
настоящото дело, считано от 20.08.2020 г. до 20.04.2021 г.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия П.Х.К. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 1991,34 лв., представляваща
разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия П.Х.К. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на РС Асеновград, сумата от 1201 лв., представляваща разноски
по водене на делото.
С оглед изхода на делото,
съдът постанови веществените доказателства, приложени по делото, а именно 1 бр.
цветен спален чаршаф с изобразени лебеди, 1 бр. цветен калъф за спалня завивка
с изобразени лебеди, 1 бр. халат – лилав цвят, 1 бр. долнище от пижама сиво на
цвят с изобразени „Мики Маус“, 1 бр. тениска с къс ръкав, бяла на цвят със сини
кантове и емблема на „Адидас“, да се върнат на Н.Й.К., след влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода на делото,
съдът постанови веществените доказателства, приложени по делото, а именно 1 бр.
парче плат със засъхнало петно на него с червеникаво-кафяв цвят и 1 бр. памучен тампон с иззета влагалищна
обтривка да се унищожат като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в
сила.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: