РЕШЕНИЕ№

 

гр. Пазарджик, 11.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.

         

при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1047 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.А.В., ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № 20-1006-001121, издадено на 13.05.2020 г. от Началник група към ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същия за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено наказание „глоба" в размер на 400 лв.

В жалбата се правят възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, алтернативно се иска приложението на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на НП, като излага подробни съображения за маловажност на деянието.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата е постъпила становище, в което е направено кратко изложение по същество на спора с искане за потвърдждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2020 г. около 09:40 часа служителят А.И.Л. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик, с-р „Пътна полиция“ Пазарджик, изпълнявал служебните си задължения на КПП в гр. Пазарджик на ул. „Христо Касабвелев“ срещу кръстовището с моста Атнантик посока от с. Звъничево за гр. Пазарджик, когато спрял за проверка лек автомобил „******с рег. № ******, тъй като забелязал, че стикерът за сключена застраховка за гражданска отговорност, поставен на предното стъкло на автомобила, е изтекъл. В хода на проверката установил, че автомобилът е собственост на ЕТ „******“, ЕИК: ******, а негов водач е жалбоподателят Д.В.. При направена проверка на служебния таблет служителят Л. установил, че за управлявания автомобил няма сключена задължителна застраховка „ГО". Извършил справка, от която установил и че автомобилът не е със служебно прекратена регистрация. При това положение свид. Л. преценил, че водачът на автомобила е осъществил състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и съставил на В. АУАН с бл. номер 200545/22.04.2020 г. в който описал извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му и който бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. С АУАН бил иззет СУМПС на водача. По—късно водачът предоставил валидна сключена ЗЗ "ГО", поради което актосъставителят му върнал СУМПС и това обстоятелство било отбелязано в АУАН. При предявяването на акта жалбоподателят не е вписал възражения по направените констатации.

Малко по-късно на същия ден за процесния автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя на 12.06.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице на същата дата – 12.06.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя А.Л., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от обясненията на самия жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения

В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция счита, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 и чл. 639 от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В настоящия случай актосъставителят А.Л. е заемал длъжност „младши автоконтрольор" в с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, която група е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик. Според чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приетата по делото Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик, сред определените да съставят НП по КЗ са и началниците на групи в Сектор "ПП" към Отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия, съгласно цитираната заповед, Ц.П., като Началник Група в ОДМВР- Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, е съставила обжалваното НП.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е ясно и недвусмислено описано, нарушителя е точно индивидуализиран и не е налице съмнение около неговата идентичност. При съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са налице и нарушения правото на защита на наказаното лице в хода на производството.

 В случая се констатира извършено административно нарушение от жалбоподателя, като същото правилно е квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като безспорно е установено по делото че при проверката на 22.04.2020 г. управляваното от жалбоподателя МПС, което не е било негова собственост, е било без валидна застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като действието на сключената предходна такава е било до 26.12.2019 г., което обстоятелство се установява от извършената от съда служебно справка в Гаранционния фонд.

Установи се несъмнено също, че след извършената проверка е била сключена нова валидна застраховка ГО, а именно още на същия ден в 12:22 ч., което се установява от приложеното копие на застрахователна полица.

Съдът обаче намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като съображенията за това са следните:

 За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от съответния вид. В процесния случай конкретиката на самото деяние, обстоятелствата по неговото извършване и личността на самия деец разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят казуса с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. На първо място, както бе посочено по-горе, следва да се отчете, че почти веднага след проверката е бил сключен изискуемият по закон договор за застраховка за автомобила.

Следва да се отчете също, че от липсата на застраховка не са настъпили никакви реални вредни последици. По делото няма никакви данни жалбоподателят да е извършвал преди подобно нарушение, както и да е извършвал каквото и да е произшествие с автомобил по принцип. Видно от приложената справка за нарушител/водач за близо 20 години жалбоподателят е санкциониран за нарушения на ЗДвП един единствен път - за неизползване на обезопасителен колан.

Съдът съобрази и обясненията на жалбоподателя, както и представените от него писмени доказателства, от които се установява тежкото му семейно и материално положение. Същият е пенсионер на 76 години и получава пенсия в размер на 250 лв., като полага грижи за съпругата си, която също е пенсионер - получава инвалидна пенсия и страда от параноидна шизофрения.

Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на дееца, поради което и налагането на административно наказание в случая се явява несъответно на закона.

В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предвид изключително ниската обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, процесният случай следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е следвало да не наказва жалбоподателя, а само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба, като маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и административното производство се прекратява по заповед на административно-наказващия орган, когато са налице обективни предпоставки за това.

Освен това съдът намира, че освобождаването от административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, но тъй като не е направил искане за присъждането на такива, съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-001121, издадено на 13.05.2020 г. от Началник група към ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ Пазарджик, с което на Д.А.В., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено наказание „глоба" в размер на 400 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд  - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: