РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Габрово, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Шикова
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600137 по описа за 2022 година
С присъда № 10 от 27.06.2022 г. постановена по нохд № 32 по описа за 2022 г.
на Дряновски районен съд подсъдимия Т.Д.Г. от гр. Дряново е признат за
виновен в това, че през периода от неустановен ден от края на месец април
2021 г. до 10.12.2021 г., в гр. Дряново, действайки при условията на
продължавано престъпление, при повторност, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имоти и използване на техническо средство,
отнел от владението на различни лица, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои движими вещи и парични суми в общ размер
от 3 338,95лв., като случая е немаловажен, пори което и на основание чл.195,
ал.1, т.3,4 и 7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 и
чл.58а, ал.1 от НК е осъден на шестнадесет месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.67, ал.3 от НК е постановено през изпитателния
срок за срок от две години пробационна мярка по чл.42, ал.2, т.2 от НК.
1
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
разноските по делото.
В законовия срок срещу присъдата е подаден въззивен протест от
Районна прокуратура - Габрово. В него се навежда довод за неправилност на
присъдата. Сочи се, че същата е постановена при нарушение на материалните
и процесуални правила. С оглед справката за съдимост на лицето, не били
налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане -
чл.66, ал.1 от НК. Сочи се, че с присъда по нохд № 124/15 г. на Дряновски
районен съд подсъдимия е било осъден за престъпление по чл.195, ал.1 от НК
на шест месеца лишаване от свобода, като е приложена нормата на чл.66, ал.1
от НК – отложено е изтърпяването за срок от три години. Престъплението, за
което е осъден по настоящата присъда е извършено при условията на
повторност, поради което не били налице предпоставките на чл.66, ал.1 от
НК. Направено е искане да се отмени присъдата в частта относно прилоЖ.ето
на чл.66, ал.1 от НК и да се определи първоначален режим на изтърпяване на
наложеното наказание.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Сочи, че
съдът не е обсъдил в пълнота справката за съдимост на лицето, като видно от
нея същият има две осъждания, като към момента на извършване на
настоящото деяние, не е била настъпила реабилитация по право по отношение
на второто осъждане. С оглед на това неправилно съдът е приложил
института на условното осъждане. Моли да се уважи протеста.
Подсъдимият Т.Г. и защитника му адвокат Т. оспорват протеста.
Защитника сочи, че присъдата е правилна, тъй като подсъдимият е
реабилитиран. Молят протеста да се остави без уважение и да се потвърди
присъдата на районния съд, като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадения протест, взе
предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия Т.Д.Г. от гр. *** е предявено обвинение по чл.195, ал.1,
т.3, 4 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
2
Т. Г. е направил признание относно фактите и обстоятелствата, приети в
обвинителния акт.
При извършената проверка въззивният съд констатира, че
процесуалната дейност на районния съд е осъществена при съблюдаване на
нормативната уредба на това диференцирано производство, спазен е
процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка
по делото, която съответства напълно на изложеното в обвинителния акт, като
правилно и обосновано е приел, че тя се подкрепя от събраните на
досъдебното производство писмени, гласни и веществени доказателства,
заключението на съдебната експертиза, както и от самопризнанията на
подсъдимия Г. Въззивният съд напълно споделя изводите на районния съд в
тази насока, поради което не преповтаря фактическата обстановка по делото в
настоящия съдебен акт.
При правилно установената фактическа обстановка обосновано и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че с деянието си
подсъдимият Т.Г. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3,4 и 7 във вр.с чл.194, ал.1 във
вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че края на месец април
2021 г. до 10.12.2021 г., в гр. Дряново, действайки при условията на
продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имоти и използване на техническо средство, отнел от владението
на различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои движими вещи и парични суми в общ размер от 3 338,95 лв..
Безспорно е, че деянието е извършено при повторност, както и че случаят е
немаловажен.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при пряк
умисъл.
Установената по делото фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи, както и правната квалификация на деянието не
се оспорват от страните по делото.
В подадения въззивен протест се навежда единствено довод за
3
неправилно прилоЖ.е на условното осъждане- чл.66, ал.1 от НК по
отношение на наложеното на подсъдимия наказание от шестнадесет месеца
лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира протеста за основателен, макар и не
точно по посочените в него доводи за допуснатото нарушение на материалния
закон.
Относно индивидуализацията на наказанието, настоящият съдебен
състав счита, че първоинстанционният съд принципно правилно е определил
размера на наказанието на подсъдимия Г. за извършеното от него
престъпление. Наказанието е наложено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като е определено значително под средния
размер на предвиденото в закона. Единствено районният съд неправилно е
отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от
подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие. Признаването на
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не следва да бъде отчитано като смекчаващо
обстоятелство, тъй като самото то е предпоставка за реализиране на
диференцираното производство по глава Двадесет и седма от НПК и се
перимира с намаляване на наказанието при условията на чл.58 от НК.
След определяне на наказанието, спазвайки императивната разпоредба
на чл.58а, ал.1 от НК, първоинстанционният съд законосъобразно е
редуцирал същото на шестнадесет месеца лишаване от свобода. Така
определения размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, като с него в достатъчна степен ще се
постигнат целите, визирани в чл.36 от НК.
Въззивният съд констатира, че контролирания съд неправилно е
приложил института на условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК, без да са
били налице предпоставките за това. Относно възможността за прилоЖ.ето
на тази разпоредба, районният съд е приел, че подсъдимият е осъждан с
наказание лишаване от свобода, за което е реабилитиран по чл.86, ал.1 от НК.
Тези изводи на съда са неправилни, като не почиват на цялостната оценка на
осъжданията на подсъдимия.
Видно от приложения в делото бюлетин за съдимост е, че подсъдимият
Т. Г. е осъждан с влезли в сила присъди, както следва:
4
С присъда по нохд №155/2003 г. по описа на ДРС, в сила от 25.11.2003
г., за престъпление по чл.325, ал.2 от НК е осъден на глоба в полза на
държавата в размер на 150 лв.
С присъда по нохд № 124/15 г. по описа на ДРС, в сила от 07.12.2015г.,
за престъпление по чл.195, ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Приложението на чл.66, ал.1 от НК предполага като абсолютна
предпоставка липсата на предходно осъждане на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер. Предвид изричната разпоредба на
чл.86, ал.2 от НК реабилитация по право е допустима само един път. По
отношение на осъждането по присъда по нохд №124/2015 г. на ДРС няма как
да е настъпила реабилитация по право, именно поради посочената забрана.
Действително първото осъждане на подсъдимия е на глоба, като
реабилитацията за него има отношение към възможността за реабилитация по
второто му осъждане. По делото липсват данни за изпълнение на наказанието
„глоба“. Това обстоятелство е от значение с оглед възможността за
реабилитиране по чл.86, ал.1 от НК, която винаги е обвързана с изтърпяване
на наказанието. По идентичен начин стои въпроса и с реабилитацията по
чл.88а от НК, която не е нищо друго освен реабилитация по право, обвързана
с изтичане на определен срок по чл.82, ал.1 от НК.
В случая, въпреки липсата на данни за заплащане на наложената по
първото осъждане глоба, респективно за началния момент на срока за
настъпване на реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1 т.3 от НК, разумно
е да се отчете, че такава реабилитация е настъпила, а и изпълнението на това
наказание е погасено по давност с оглед разпоредбата на чл.82, ал.4 от НК.
Съответно, макар за второто осъждане по нохд № 124/15 г. да не е е имало
формална пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и това, че в
тригодишния изпитателен срок осъдения не е извършил друго умишлено
престъпление, заради което следва да изтърпи отложеното наказание, то за
престъплението по нохд № 124/15 г. на ДРС е била неприложима хипотезата
за реабилитация по чл.86, ал.1 от Н, именно поради забраната на ал.2 на
същата норма.
При тези фактически и правни съображения безспорно подсъдимият,
5
към момента на извършване на прес98тъпното деяние, се е явявал осъждан за
престъпление от общ характер на лишаване от свобода, като районният съд е
следвало да постанови ефективно изтърпяване на наложеното по настоящата
присъда наказание. Като не е сторил това съдът е допуснал нарушение на
материалния закон. Тъй като по делото е налице протест от прокуратурата, то
въззивната инстанция може да отстрани допуснатото нарушение. Присъдата
следва да се измени в тази и част, като се отмени прилоЖ.ето на института на
условното осъждане.
Настоящият съдебен състав като съобрази нормата на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС и прецени размера на наложеното наказание счита, че следва да се
определи първоначален общ режим на неговото изтърпяване.
Присъдата следва да се отмени в частта, с която на основание чл.67, ал.3
от НК е определена пробационна мярка през изпитателния срок.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314,
ал.1 от НПК, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334,т.3 във вр.с чл.337,
ал.2, т.2 о
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10 от 27.06.2022г. постановена по нохд № 32 по
описа за 2022г. на Дряновски районен съд в частта, в която е постановено
наложеното на подсъдимия Т.Д.Г. наказание да бъде отложено по чл.66, ал.1
от НК с определен изпитателен срок от четири години, като ВМЕСТО това
постановява наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шестнадесет месеца да се изтърпи при първоначален „ общ“ режим, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Отменя присъдата в частта, с която на основание чл.67, ал.3 от НК е
постановено през изпитателния срок за срок от две години пробационна
мярка по чл.42, ал.2, т.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7