Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260043
гр. ВРАЦА, 12.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 16.09.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 337
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А, клон България-гр.София против решение №23/13.04.2020г.на Районен
съд-Оряхово, постановено по гр.дело №492/2019г., в частта му, с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК за следните суми:
сумата от 36,80 лева, представляваща претендирана главница за горницата над 460
лева до пълния претендиран размер от 496,80 лева; сумата от 83,40
лв.възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2017г.; сумата от
42,60 лева, представляваща претендирана мораторна лихва за периода от
20.04.2016г. до 20.02.2017г.
В жалбата се твърд, че в атакуваната му част решението е неправилно.
Развиват се доводи, че съгласно чл.5, ал.4 от ЗПК и чл.9-11 от ЗПК общите
условия не са задължителен елемент от договора за потребителски кредит, поради
което липсата на общи условия не прави договора недействителен, както това
неправилно е приел районния съд. Сочи се, че в погасителния план към договора се
съдържа необходимата информация по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не намира приложение в случая, тъй като се отнася до
хипотезите на предсрочно погасяване на главницата, каквито в случая не са
налице. В жалбата се поддържа също, че
изводите на районния съд са неправилни и по отношение на предсрочната
изискуемост на вземанията, като счита, че приложение следва да намерят
постановките на ТР №8/2017г.на ОСГТК на ВКС и се съобрази, че в случая
последната падежна дата по договора е била 20.02.2017г., поради което всички
вземания по него са били ликвидни и изискуеми още преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК. По отношение приложението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
жалбоподателят сочи, че в разпоредбата на чл.3 от договора са посочени
допусканията, че началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора, като се приема, че годината има 365 дни.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
установителния иск в пълен размер, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Препис от въззивната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон България-гр.София е бил
връчен на въззиваемата страна А.В.А., чрез назначения й особен представител, но
отговор не е постъпил.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Оряхово е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А, клон България-гр.София против А.В.А. ***, положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата,
че дължи следните суми:
- сумата от 496,80 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски заем №CREX-***/ 19.02.2016г.;
- сумата от 83,40 лв. възнаградителна /договорна/ лихва за периода 20.03.2016г.-20.02.2017г.;
- сумата от 45,03 лв. лихва за забава за периода 20.04.2016г.-11.03.2017г.;
- законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2017г.до окончателното й
изплащане;
- деловодни разноски в заповедното производство в размер на 50
лв.юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.държавна такса.
В исковата молба се твърди, че за така посочените суми е налице издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №38283/2017г.на Районен
съд-София и тъй като длъжника е подал
възражение против заповедта, за ищеца възниква правен интерес от
предявяването на иска.
В исковата молба се твърди също, че по силата на договор за потребителски заем
№CREX-***/ 19.02.2016г. ответницата получила кредит в размер на 496,80 лв. Сочи
се, че главницата и договорените лихви следвало да бъдат изплащани на 12
месечни погасителни вноски, всяка от които по 48,35 лв. Ищецът твърди, че
длъжникът не е платил нито една от вноските, което е станало причина кредитът
да стане предсрочно изискуем на 20.04.2016г. Тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е бил изтекъл и крайния срок на договора, ищецът
претендира, че вземането му е изискуемо и на това основание.
В срока по чл.131 ГПК от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответницата, е постъпил писмен отговор, че оспорва иска по
основание и размер и счита същия за недоказан. Съображения в подкрепа на тези
твърдения не се развиват в отговора.
В производството пред районния съд са били събрани писмени доказателства. Назначена
е и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните в първоинстанционното производство
доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка със закупуването от ответницата на перална машина ВЕКО от
магазин „Технополис“, на стойност 459 лв., между страните е сключен Договор за
потребителски кредит №CREX-***/19.02.2016г. видно от договора финансираните с
него стоки и услуги били както следва: 1.
перална машина на стойност 459 лв.; 2.
удължена гаранция на стойност 49 лв.; 3.
застраховка „Сигурност на плащанията“ с премия от 36,80 лв.
Според посоченото в раздел „Параметри и условия“на договора, общата цена на
стоките е в размер на 508 лв., формирана от цената на пералнята и на удължената
гаранция, а първоначалната вноска, платена от ответницата при сключването на
договора, е в размер на 48 лв. Кредитът е отпуснат за остатъка от финансираните
стоки и услуги, а именно за сумата от 496,80 лв., която следвало да бъде
изплатена от ответницата на 12 месечни погасителни вноски, всяка от по 48,35
лв. , включваща и възнаградителна лихва при договорен лихвен процент от 29,50%
и ГПР от 33,84%. В договора е определен и погасителния план, включващ
информация за размера на месечната вноска, падежната дата и размера на
оставащата главница.
В раздел „Условия на договора“ са
посочени: компонентите на месечната вноска; срока за изчисляване на ГПР; това,
че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора; приложимият лихвен
процент при просрочие, начините за неговото променяне и стойността на разходите при неизпълнение;
последиците за заемополучателя при просрочие на вноските; правото на отказ на
потребителя /заемополучателя / от договора; реда за прекратяване на договора. В
договора се съдържат и декларации на потребителя /заемополучателя/, че му е
предоставена възможност да прочете договора и че отразената в него информация е
пълна и вярна във всяко едно отношение.
По делото са представени също така сертификат №CREX-*** от 19.02.2016г. и
общи условия на застраховка „Защита на плащанията“, които са подписани от
ответницата. От тях е видно, че плащанията по кредита са застраховани за сметка
на ответницата, при договорена застрахователна премия от 8% от финансираната
стойност на пералната машина, в случая премията възлизаща на сумата от 36,80
лв., платима еднократно от застрахования-ответницата, при отпускане на кредита.
Страните не спорят, че кредиторът-ищец е заплатил финансираните с договора
за кредит стоки и услуги.
По делото е представено като доказателство извлечение по сметка към
договора за потребителски кредит, от което се установява, че към 31.10.2018г. при
ищцовото дружество няма отчетени плащания по договора.
За установяване на спорните между страните обстоятелства по погасяването на
кредита пред районния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В
проведения в с.з. на 10.03.2020г. разпит на вещото лице, същото установява, че застрахователната
премия от 36,80 лв.не е включена в погасителния план и не влиза в главницата.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК, чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът носи тежестта в условията на
пълно и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
заемодателят е предоставил на ответницата заем в посочения размер, а последната
се е задължила да върне заетата сума в уговорените срокове; че между страните
по договора за кредит е уговорено заплащане на възнаградителна лихва и нейния
размер; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията за главница и
възнаградителна лихва по договора за кредит, поради неизпълнение от ответницата
на задължението й да заплаща месечните погасителни вноски и че е налице забава
в изпълнението, водеща до право на лихва за забава. Тъй като ищецът поддържа
изискуемост и на основание изтекъл срок на договора, то в негова тежест е да докаже
и изтичането на този срок.
Според изложените в исковата молба твърдения, претендираните от ищеца
вземания произтичат от договор за потребителски кредит, който е сключен в
писмена форма, подписан е от страните и е представен по делото. Сключването на
договора не се оспорва от ответницата.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на
чл.24 ЗПК - и в ЗЗП.
Основните спорни въпроси, въведени с въззивната жалба, се свеждат до
наличието на настъпила изискуемост на вземанията по договора, като и на
съответствието му с императивните правила за действителност по ЗПК.
Изхождайки от събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че в случая не е налице настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за потребителски кредит, а е налице изискуемост, поради изтекъл
срок на договора. Действително, с разпоредбата на чл.3 от договора е уредена
възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем- когато потребителят
е допуснал просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо,
включително с начисляване на обезщетение за забава. Съгласно т.18 на ТР 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В разглеждания случай по делото е установено, че ответницата не е заплатила
нито една от погасителните вноски, поради което с падежа на втората неплатена
вноска за ищеца е възникнала възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Доколкото обаче няма доказателства той да е упражнил това свое право
чрез уведомяването на длъжника, то въз основа на даденото разяснение на
предсрочната изискуемост, извод за настъпила такава не може да се направи.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК обаче вземанията по
договора са били изискуеми, но на друго основание-изтекъл срок на договора.
Процесният договор е сключен на 19.02.2016г. и е със срок от 1 година, с падеж
на последната вноска 20.02.2017г, поради което към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-22.03.2017г. всички вземания по него са били
изискуеми поради настъпил краен падеж. По
тази причина за ищеца е възникнало правото да претендира заплащане както на
главницата и договорната лихва, така и на лихвата за забава, но считано от 21.02.2017г.
В случая от посочената дата 21.02.2017г. до претендираната в заявлението дата
11.03.2017г. размера на мораторната лихва върху главницата по кредита /496,80
лв./ възлиза на сумата от 2,62 лв.
Въззивният съд намира за неправилни изложените от районния съд съображения
за недължимост на посочените вземания за главница и лихви в отхвърления размер,
включително и направените изводи за недействителност на договора, поради
противоречието му с императивни норми на ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за
потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът
за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазена е писмената
форма съгласно изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и останалите изисквания
относно формата по чл.10, ал.1 ЗПК. В договора, в съответствие с чл. 11, ал. 1,
т. 1-12, е разяснено наличието на право на отказ от него.
Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за
противоречие на договора за заем с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК и на чл.11, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК е приложима
само в случаите, при които договорът за кредит е сключен при общи условия. В
разглеждания случай от съдържанието на договора не се установява той да е
сключен при общи условия, като на съществуването на такива ищецът не се и
позовава. По тази причина неправилни се явяват изводите, направени с
обжалваното решение за противоречие на договора с императивните изисквания по
чл.11, ал.2 от ЗПК.
Договорът от 19.02.2016г. не противоречи и на изискванията по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. След измененията на ЗПК с
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., са приети нови три алинеи на
чл.19 ЗПК, като са обявени за нищожни уговорки за размер на годишни разходи,
надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва и съответно извършените
плащания от потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен размер,
се приемат за дължимо платени редуцирани по размер задължения. Според нормата
на чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. До тази законодателна намеса, предоставянето на тази
услуга на потребителите не е било регулирано с императивен лимит на
възнаграждението на кредитора, но поради злоупотреба с договорната свобода,
несъвместима с обществения морал, съдът намира, че като несъвместими с добрите
нрави следва да се считат сделки на търговци, договарящи с потребителите
годишен процент на разходите съществено надвишаващи възприетия по-късно горен
праг на петкратен размер на законната лихва.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това,
че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК
/обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение
на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът
на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ-0% + 10
пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 33,84% не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е
29,50%. Както бе посочено, законодателят
е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил максимален размер
на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 29,50% кредиторът не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя. Следователно посочената клауза не
е нищожна поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК. Що се отнася до
самото изчисляване на ГПР по кредита, в договора се съдържа информация за
всички компоненти на Приложение №1 от ЗПК, към което разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК препраща, а следва да се има предвид и това, че посочената
разпоредба не изисква в съдържанието на договора да се отразява точното
изчисление по указаната в приложението формула.
Поддържаното в първоинстанционното решение нарушение на чл.11, ал. 1, т. 11
от ЗПК, изразяващо се в липсата на информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, също се явява неоснователно. Различни лихвени проценти за целите
на погасяването банката не е ползвала. Дори напротив, в разпоредбата на чл.2 от
договора изрично е посочено, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за
срока на договора, поради което изискването за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти, не е приложимо в случая. това изискване е приложимо само за
договори, лихвения процент при които не е фиксиран. От друга страна в договора
се съдържа подробен погасителен план, включващ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме,
че изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за спазени.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че процесният договор
за кредит от 19.02.2016г. е действителен, поради което и с оглед установеното
по делото пълно неизпълнение по него от страна на ответницата, следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за главница и лихви са ликвидни и изискуеми.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
застрахователната премия съставлява част от заетата сума и неправилно е
обсъждал налице ли е сключена застраховка, като основание да се претендира
дължимата застрахователна премия. На първо място, нито в заявлението по чл.410
от ГПК, нито в исковата молба ищецът претендира в заетата сума да е включена
застрахователната премия, а такъв извод не може да се направи и от събраните по
делото доказателства. Както вече бе посочено, общата цена на пералната машина,
удължената гаранция и застрахователната премия възлиза на сумата от 544,80 лв.,
от които застрахователната премия възлиза на сумата от 36,80 лв. Съгласно
представените Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“-чл.7,
застрахователната премия се заплаща еднократно от застрахования при отпускане
на кредита. Същевременно, видно от
договора за кредит, при сключването му е отразено, че ответницата е заплатила
сумата от 48 лв., поради което тази сума се приспада от общата цена на пералната
машина, удължената гаранция и застрахователната премия и на кредит се
предоставя остатъка от 496,80 лв. Следователно, тъй като от една страна е
налице предварително платена от ответницата сума, която не е включена в
предоставения заем, а от друга страна е налице изискване за лично плащане на
застрахователната премия от застрахованата ответница и за еднократното плащане
на премията, то следва да се приеме, че премията не съставлява част от
вземанията на ищеца по предявения иск. Същите констатации са направени и от
вещото лице по назначената и изслушана експертиза, като тези констатации необосновано не са били възприети от районния
съд, който в нарушение на принципа на диспозитивното начало е разгледал
евентуални вземания на ищеца за застраховка, за каквито няма предявен иск и
доказателства за възникването им.
По изложените съображения решението на РС-Оряхово се явява неправилно в
обжалваните му части, касаещи главница от 36,80 лв., възнаградителна лихва от
83,40 лв.за периода 20.03.2016г.-20.02.2016г. и мораторна лихва от 0,19 лв.,
представляваща разликата между дължимата лихва върху главница от 496,80 лв. и
присъдената мораторна лихва върху главница от 460 лв. В посочените части
решението ще следва да бъде отменено и установителния иск уважен, а в частта, с
която иска е бил отхвърлен за сумата над 2,62 лв.мораторна лихва, решението се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора за производството пред въззивната инстанция
въззиваемата А.В.А. ще следва да бъде осъдена да заплати на въззивника „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А, клон България-гр.София, сумата от 275 лв. деловодни разноски,
включващи държавна такса от 25 лв., юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и
150 лв.възнаграждение за назначаване на особен представител.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №23/13.04.2020г.на Районен съд-Оряхово, постановено по
гр.дело №492/2019г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А,
клон България-гр.София против А.В.А., с ЕГН ********** иск по чл.422 от ГПК за
следните суми: сумата от 36,80 лева, представляваща претендирана главница за
горницата над 460 лева до пълния претендиран размер от 496,80 лева, ведно със
законната лихва, считано от 22.02.2017г.до окончателното й изплащане; сумата от
83,40 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2017г.;
сумата от 0,19 лв., представляваща мораторна лихва, представляваща разликата
между присъдената мораторна лихва от 2,43 лв. и дължимия размер от 2,62 лв. и
ВМЕСТО НЕГО В СЪЩИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.А., с постоянен адрес ***, с ЕГН
**********, че дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А,
клон България-гр.София, с ЕИК *** сумата от 36,80 лв., представляваща част от
главница по договор за кредит №CREX-*** от 19.02.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.03.2017г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 83,40 лв.възнаградителна лихва за периода
20.03.2016г.-20.02.2017г., а също и сумата от 0,19 лв.мораторна лихва за
периода 21.07.2017г.-11.03.2017г. върху главница от 36,80 лв., за които суми е
налице издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.06.2017г.на
Районен съд-София, по ч.гр.дело №38283/2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №23/13.04.2020г.на Районен съд-Оряхово, постановено по
гр.дело №492/2019г. в останалата му обжалвана част, с която иска по чл.422 от ГПК е бил отхвърлен за сумата над 2,62 лв.мораторна лихва до пълния претендиран
размер от 45,03 лв.
ОСЪЖДА А.В.А., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон България-гр.София, с ЕИК ***,
сумата от 275 лв.деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........