Р Е Ш Е
Н И Е №212/12.3.2021г.
Гр.Пазарджик, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори
март , две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
При
секретаря А. Метанова и с участието на прокурора …………………….. като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело номер № 46
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 171 ДОПК във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
М.Н.Ч. ЕГН ********** *** и с
адрес за кореспонденция : гр. Велинград, ул. „Б. К. „ № . , чрез процесуален
представител адв. М. А. *** против
решение № 401/16.12.2020 г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, по жалба вх. № 94-00-7762/ 03.12.2020 г. по регистъра
на ТД на НАП – Пловдив , с която се
обжалва Разпореждане с вх. № С200013-137-0009239/19.112020 г. , издадено от Х.
Д. – публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. С жалбата се
иска отмяна на решението като
незаконосъобразно и неправилно. Прави се възражение, че административният орган
неправилно е приложил процесуалните и материални норми , като е приел , че
образуваното на 12.02.2015 г. изпълнително дело от публичен изпълнител е
прекъснало давността на вземането възникнало на 03.07.2012 г. Поддържат се
доводи , че в случая следва да се съобрази задължителното тълкуване дадено в ТР
№ 2 /2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС , в което се
приема , че самото образуване на изпълнително производство не прекъсва
давността , а това може да стори само валидно извършено изпълнително действие,
което не било налице и към дата 01.01.2018 г. след приложение на разпоредбата
на чл. 171 ал.1 ДОПК , вземането следва да се счита за погасено по
давност. Иска се съда да отмени
решението и да върне преписката на директора на публичния изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив за ново произнасяне.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своят процесуален представител
поддържа всички изложени в жалбата доводи .Не ангажира нови доказателства.
Ответникът
директор на ТД на НАП – Пловдив , чрез представител по пълномощие гл. юк. Милен
Т. , оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка,
като в съдебно заседание заявява, че не разполагат с данни кога обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя , поради което и не оспорват , че
жалбата е постъпила в срок и е
процесуално допустима.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства , намира за установено следното от
фактическа страна.
Производството пред
административния орган е започнало по
подадено до ТД на НП – Пловдив , офис Пазарджик , възражение с вх. №
С200013-000-0507523/ 30.10.2020 г. на
жалбоподателката М.Н.Ч. за погасяване по давност на задълженията по изп. Д. №
13150000845/2015 г. на ТД на НАП офис
Пазарджик, възникнали въз основа на влязло в сила съдебно решение № 133 /
20.04.2012 г. по описа на Велинградски районен съд , влязло в законна сила на 03.07.2012 г. , а
именно за дължима държавна такса в размер на 641,16 лв. и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист, ведно с лихви за забава.
Постановеното по това
възражение - Разпореждане с вх. № С200013-137-0009239/19.112020 г. , издадено
от Х. Д. – публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е било
неблагоприятно за жалбоподателката , като по подадена от нея жалба е
постановено обжалваното в настоящото производство решение № 401/16.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. В
решението на директора на ТД на НАП –
Пловдив са изложени мотиви, че съобщението за доброволно изпълнение с изх. № 000845/2015 г. 000001/12.02.2015 г.
било редовно връчено на жалбоподателката , като след образуване на същото
изпълнително производство давността за вземането била прекъсната и от този
момент е започнала да тече нова погасителна давност, която към момента все още
не била изтекла. Освен това за същото вземане , държавата била присъединен
кредитор по реда на чл. 458 ГПК пред ЧСИ /07.05.2019 г. , съгласно
уведомление с вх. № С200013-0-0540060/18.11.2020 г. и това също било
изпълнително действие , което прекъсва давността. Допълнително се излагат
доводи , че към момента не е изтекъл и срока на абсолютната 10- годишна давност
, поради което е приел, че възражението за погасяване на тези вземания , както
и подадената жалба са неоснователни.
В настоящото производство
повечето от фактите са безспорни между
страните и включват възникването на вземането по силата на влязло в сила на
03.07.2012 г. съдебно решение и издаден изпълнителен лист за държавни вземания
от дължими държавни такси. Касае се за „съдебно установено вземане „ по смисъла
на чл. 117 ал.2 ЗЗД и давностният срок за неговото погасяване е 5-годишен ,
като съгласно чл. 171 ал.1 ДОПК , този срок започва да тече считано от първи януари на годината следваща
годината , през която е следвало да се
плати публичното задължение – в случая това е 01.01.2013 г.
По
общо правило , давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси
дължимата престация. Като такъв, давността представлява отрицателен за длъжника юридически факт , за доказването
на който , той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност
винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо , което ответникът,
като административен орган постановил обжалвания акт – следва да докаже.
По делото са налице
безспорни данни , че на 12.02.2015 г. е било образувано производство за
принудително изпълнение пред публичен изпълнител пи ТД на ПАП – Пловдив, офис
Пазарджик и по това изпълнително дело е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение
с изх. № 000845/2015/000001/12.02.2015 г. , като видно от писмените
данни по делото това съобщение не е достигнало до знанието на длъжника, тъй
като пощенската пратка е изпратена на официално регистрирания постоянен адрес
на жалбоподателката , но е върната с отбелязване , че тя не живее на този
адрес. По изпълнителното дело образувано пред Публичен изпълнител е издадено
още постановление за налагане на обезпечителни мерки и запорно съобщение от 19.11.2020 г. към банка - трето задължено
лице.
Установява се
безспорно , че съгласно уведомление изх.
№ 11976/17.11.2020 г., жалбопадателката М.Н.Ч.
е страна в изпълнително производство по изп. Д. № 20198850400217 на ЧСИ Георги
Самарджиев и в това производство за нейните
задължения, държавата е присъединен взискател
с разпореждане на ЧСИ от 07.05.2019 г. По това изпълнително дело е
извършена публична продан на делбен имот и
държавата е участвала като
привилегирован взискател по чл. 136 ЗЗД при разпределението предявено на
16.10.2020 г. съгласно приложения
протокол № 3291/15.10.2020 г.
Изложените по-горе
обстоятелства не се оспорват , а се установяват и от събраните в производството
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна ,
съдът прави следните правни изводи : Жалбата е допустима , подадена в срок от
надлежна страна , срещу акт който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество
е основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 266 ДОПК , но при неправилно приложение на материалния закон. В
случая следва да се вземе предвид нормата на чл. 172 ал.2 ДОПК , според която
давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане или
с предприемането на действия по принудително изпълнение.
В настоящия случай
единственият спорен елемент от фактологията е дали с образуването на
изпълнителното производство пред ТД на НП на 12.02.2015 г. е била прекъсната
давността на процесното вземане , тъй
като всички последвали изпълнителни действия
и по изпълнителното дело образувано пред ЧСИ и пред Публичния изпълнител,
безспорно са извършени след изтичането на 5- годишния давностен срок / т.е. след 01.01.2018 г. / и не биха имали
каквото и да било значение за прекъсването на давността , в случай, че тази
давност е изтекла към един по-ранен момент.
Съдът намира , че към
конкретния казус следва да намери
приложение задължителното тълкуване на материалния закон дадено в Тълкувателно
решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. Д. № 2/ 2013 на ОСГТК на ВКС , независимо ,
че в случая се касае за държавни вземания, които подлежат на принудително
събиране по реда на ДОПК, а не на ГПК,
тъй като именно в мотивите на това ТР е
даден отговор на въпроса , кои са действията по принудително изпълнение, които могат да прекъснат давността. В ДОПК не се
съдържат специални разпоредби, които да изключват приложението на това
тълкуване с оглед характера на подлежащите на принудително събиране вземания.
В т.10 от мотивите на ТР № 2 / 2013 г. се посочва , че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение", проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. Освен това е посочено , че прекъсването на давността настъпва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н.
По настоящото дело
след образуването на изпълнителното дело пред Публичен изпълнител е изпратено
само съобщение за доброволно изпълнение , но не и покана за доброволно
изпълнение , като към този момент нормата на чл. 182 ал.1 ДОПК е била действаща
и все още не е била отменена / с ДВ 94 / 2015 г. в сила от 01.01.2016 г. /. В чл.215 ал.1 ДОПК в раздел ІІІ-
"Способи", глава Двадесет и пета "Принудително изпълнение"
са посочени способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията
по ДОПК, и сред тях не са образуване на изпълнително дело и съобщение за
доброволно изпълнение, поради което последните не представляват действие по
принудително изпълнение, които след извършването им от публичния изпълнител се
прекъсва давността на основание чл.172 ал.2 ДОПК. В случая е следва да се
вземат предвид и указанията по
тълкуването на закона дадени в мотивите
към т. 14 от ТР № 2 / 2013 г. , според които както при действието на Закона за
давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със
започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това.
За пълнота на изложението ,
настоящият съдебен състав , уточнява, че му е известно образуваното Тълкувателно дело № 3/ 2020 г. за постановяване на тълкувателно решение от
ОСГТК на ВКС във връзка с противоречива съдебна практика по въпроса прилага ли
се ТР № 2/ 2013 г. за вземания по изпълнителни дела , образувани преди
приемането му. Към настоящия момент по това дело няма постановено тълкувателно
решение, но съдът възприема преобладаващото
в съдебната практика становище , че ТР № 2 / 2013 г. следва да се
приложи и към висящи изпълнителни
производства. В подкрепа на това становище е
разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за
нормативните актове,според която тълкуването има действие от деня, когато е
влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено
правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на
тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде
усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването
му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение / което би било приложимо
при автентичното тълкуване на акта/, а и съдебното тълкуване всякога касае
приложението на даден нормативен акт и има действие от датата на влизане в сила
на акта, който се тълкува. В този смисъл соченото тълкувателно решение следва
да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му- както е
в настоящия случай.
По посочените съображения съдът
счита, че не е прекъсната давността с образуването на изпълнителното дело от 12.02.2015 г. , поради което публичните
задължения са погасени по давност , тъй като след като не е спирана и прекъсвана
давността е изтекла на 01.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла . Следователно
, погасени по давност с оглед направеното възражение от жалбоподателката , са и
задълженията за изтекла лихва.
Като не са
взети предвид относимите факти и
обстоятелства от една страна и не е приложен правилно материални закон от друга
– е постановен незаконосъобразен акт , който следва да бъде отменен, както и
потвърдения с него изричен отказ за уважаване на възражението за изтекла
погасителна давност подадено от М.Н. Ч. и преписката да се върне на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив , офис Пазарджик за произнасяне по възражението за погасяване по давност на вземанията, при
съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение. Изтичането на погасителна давност е основание
за погасяване на публичните вземания, съгласно чл.168 т.3 ДОПК, както и за тяхното отписване
на основание чл.173 ДОПК, което следва да се вземе предвид от компетентния
орган на публичното изпълнение.
При този изход на правния
спор и на основание чл. 161 ал.1 , изр.3 ДОПК на жалбоподателя се дължат разноски по делото. Искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е предявено в жалбата и направените по делото
разноски са в размер на дължимата и заплатена държавна такса в размер на 10,00
лв., както и възнаграждение на един адвокат в размер на 330,00 лв. или общо
дължими от ответника разноски са в размер на 340,00 лв.
Водим от изложеното Пазарджишки административен съд, девети състав , на
основание чл. 268 ал.2 ДОПК:
Р Е Ш И :
По жалба на
М.Н.Ч. ЕГН ********** *** и с
адрес за кореспонденция : гр. Велинград , ул. „Б. К. „ № .. , чрез процесуален
представител адв. М.. А. *** ОТМЕНЯ решение № 401/16.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, по жалба
вх. № 94-00-7762/ 03.12.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив , както
и Разпореждане с вх. №
С200013-137-0009239/19.112020 г. , издадено от Христина Дойчева – публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.
ВРЪЩА административната преписка на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик за
произнасяне в 14-дневен срок, съобразно дадените задължителни указания в
мотивната част на решението.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив да заплати на М.Н.Ч. ЕГН **********
*** и с адрес за кореспонденция : гр.
Велинград , ул. „Б. К. „ № .. , чрез процесуален представител адв. М. А. *** сума в размер на
340,00 лв. сторени по делото разноски.
Решението на основание чл.
268 ал.2 ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/