№ 2266
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110107295 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.
К. П., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Р. И. Н.,
ЕГН **********, с която срещу К. П. И., ЕГН ********** е предявен иск с
правно основание чл. 150 от Семейния кодекс СК) за увеличаване на
месечната издръжка на детето И. К. П. от 150 лв. на 500 лв., определена с
решение по гр. дело № 11801/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, поради
трайно изменение на обстоятелствата.
В исковата молба се сочи, че с решение по гр. дело № 11801/2017 г. по
описа на Районен съд – Варна, ответникът е осъден да заплаща в полза на
детето И. К. П. издръжка в размер на 150 лв. месечно. От постановяването на
решението до настоящия момент са изминали повече от шест години, през
който период е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, при които е
определена издръжката, по отношение на действителните потребности на
детето, произтичащи от възрастта, здравословното състояние и разходите за
базови нужди. Посочва се, че детето е на 15 години, ученик в 7-ми клас и се
нуждае от повече средства за нормалното му отглеждане и възпитание, за
храна, облекло, обувки, както и учебни помагала и пособия, извънкласни
уроци, културни и спортни занимания, съобразно възрастта му. Освен това,
детето И. К. П. е със специални нужди, с оглед влошеното му здравословно
състояние, поради което той е преосвидетелстван с Експертно решение №
90714 от 40 от 26.02.2024 г., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина –
Варна“ ЕАД, с диагноза инсулинозависим захарен диабет, което налага
разходи за лечение в размер на 520 лв. месечно. Твърди се, че майката
изпълнява длъжността личен асистент на дъщеря си Н. Р. Д., инвалидизирана с
детска церебрална парализа, и получава среден месечен доход в размер на
1175 лв. по сключен трудов договор между нея и Агенцията за социално
1
подпомагане, а ответникът е в трудоспособна възраст, не страда от
заболявания, няма алиментни задължения за издръжка към други деца и няма
причини, които да го препятстват да реализира доходи в размер на около
средната брутна работна заплата за страната. В заключение се излага
становище, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл. 150 от СК, въз основа на което се моли за увеличаване на определения
размер на издръжката от 150 лв. на 500 лв. месечно.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
размерът от 500 лв. е много висок, като ответникът може да заплаща месечна
издръжка в размер на 270 лв. Посочва се, че ответникът живее и работи в
София, получава възнаграждение в минимален размер и заплаща разходи за
наем, консумативи и транспорт, които в София са много по-високи. По
изложените съображения се моли за определяне на издръжка в размер на 270
лв. и отхвърляне на иска в останалата част.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От удостоверение за раждане е видно, че И. К. П. е роден на 17.05.2009 г.,
а неговите родители са Р. И. Н. и К. П. И..
По силата на Решение № 2801 от 14.06.2018 г. по гр. дело № 11801/2017 г.
на Варненския районен съд, ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева в полза на детето.
Според служебна бележка от ***, за учебната 2024/2025 г. И. е записан
като ученик в 8-ми клас.
Експертно решение № 90714/26.02.2024 г., издадено от ТЕЛК при
УМБАЛ „Света Марина – Варна“, установява, че детето страда от
инсулинозависим диабет, изискващ редовно медицинско наблюдение и
лечение.
Представените по делото медицински документи - епикризи и
амбулаторни листи потвърждават многократни хоспитализации през периода
2022–2024 г. и редовни прегледи, като месечните разходи за медикаменти и
консумативи възлизат на най-малко 520 лева, което е документирано с
фактура от ***.
Удостоверения от *** показват, че Р. И. Н. е получила брутни доходи за
периода април 2024 г. – февруари 2025 г. в размер на 15 741,19 лева, или
средно 1431 лева месечно, по трудов договор като личен асистент.
Извлечение от банкова сметка на майката за периода 15.10.2024 г. –
14.11.2024 г. разкрива разходи за ежедневни нужди, като приходите и
разходите по сметката са равни, т.е. не са налице спестени парични средства.
Съгласно трудов договор от 01.10.2020 г. със „***“ АД, К. П. И. получава
минимална заплата. Според представения договор за наем той е наел
апартамент в ***, срещу месечен наем от 700 лева.
2
От представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Долни Чифлик се потвърждава безспорния факт, че И. се
отглежда от майка си в семейна среда, като основните му нужди са
задоволени, но здравословното му състояние изисква значителни разходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и се
отличава с висока взискателност спрямо родителите и благоприятност спрямо
децата. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни или могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката се определя съобразно възможностите и
материалното състояние на родителите и необходимите условия за развитие на
детето, в границите на чл. 142, ал. 2 от СК. Нуждите на детето се оценяват с
оглед възрастта, образованието и други относими обстоятелства, като
здравословното състояние. Възможностите на задължените лица се определят
от техните доходи, имотно състояние и квалификация.
Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е
безусловно, като размерът трябва да е адекватен на нуждите на детето и
възможностите на родителите. Променените обстоятелства, като възрастта и
здравословното състояние на детето, както и инфлационните процеси, налагат
преоценка на издръжката. И. К. П. е на 15 години и е ученик в 8-ми клас, което
предполага разходи за образование, училищни помагала, облекло, храна и
потенциални извънкласни занимания. Неговият инсулинозависим диабет
изисква значителни месечни разходи от най-малко 520 лева за медикаменти и
консумативи, което значително увеличава финансовите потребности. Съдът
приема, че общите месечни нужди на детето, включително медицински,
хранителни, образователни и за облекло разходи, възлизат на около 850 лева,
като се отчита значителният размер на ежедневните медицински разходи.
И двамата родители са в трудоспособна възраст и полагат труд. Майката,
Р. И. Н., получава среден месечен доход от 1431 лева от трудов договор като
личен асистент. Тя поема значителни разходи за ежедневни нужди, което
отразява финансовия натиск от грижите за И. и дъщеря, изискваща специални
грижи. Социалната помощ от 1180 лева е предназначена за грижи за
последната и не може да се счита за ресурс за издръжката на И.. Освен това,
майката покрива разходи за отопление на твърдо гориво и други битови нужди
за домакинството в с. Гроздьово, което допълнително натоварва бюджета й.
Бащата, К. П. И., получава минимална заплата от 1077 лева месечно. Той
има разходи за наем от 700 лева в ***, транспорт и покрИ.е на останалите си
битови нужди, което намалява разполагаемия му доход. Общият доход на
родителите е 2508 лева, като доходът на бащата представлява около 43% от
него.
Въз основа на изложеното бащата следва да заплаща 450 лева месечно,
което представлява приблизително 53% от нуждите на детето и е в рамките на
неговите финансови възможности. Родителят, който не упражнява
родителските права, следва да понесе по-голяма част от разноските, доколкото
3
майката покрива ежедневните разходи на детето, включително значителните
грижи, свързани с неговото здравословно състояние. Майката, с по-висок
доход и ролята си на основен попечител, се очаква да покрие останалата част
от нуждите чрез своя доход и грижи. Съдът намира, че сумата от 450 лева е
балансирана, като отчита разходите на бащата за наем, храна, транспорт и
други основни нужди, без да го поставя в прекомерно затруднено положение.
По-висока издръжка, като претендираните 500 лева, би била непосилна за
бащата, предвид ограничения му доход и липсата на доказателства за
допълнителни средства.
Значителната инфлация в процесния период има двояко значение – като
индикатор за увеличените нужди на детето, но също така и такъв относно
намалената покупателна способност, респективно намалени възможности на
родителя, дължащ издръжката. Здравословното състояние на И. налага
приоритетно покрИ.е на медицинските разходи, което оправдава по-високата
издръжка. Майката, въпреки финансовото си натоварване от грижите за две
деца и домакинството, разполага с доход, който й позволява да допринася за
останалите нужди на И..
При тези съображения предявеният иск се явява частично основателен в
размер на сумата до 450 лева месечно, а за остатъка същият следва да бъде
отхвърлен. Издръжката се дължи от подаването на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъдената
издръжка.
Съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен да изплаща
определения размер на месечната издръжка, доколкото е в работоспособна
възраст, реализира доходи, посредством които да изпълнява задължението си.
Съществуващите негови ежемесечно дължими парични престации за наем и
покрИ.е на битовите му потребности са съобразени при определяне на неговия
дял от дължимата издръжка.
Издръжката се дължи от подаването на исковата молба в съда –
13.06.2024 г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
уважената част на предявения иск. Искът е за увеличение на издръжката от
150 лева на 500 лева месечно, или претендирано увеличение от 350 лева.
Уважен е за увеличение от 150 лева на 450 лева, или 300 лева, което
представлява 85,71% от предявеното увеличение (300 / 350). Ищецът
претендира разноски в размер на 800 лева за адвокатски хонорар. Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати 85,71% от тези разноски, или
685,68 лева (800 × 0,8571). На ответника се дължат разноски съразмерно
4
отхвърлената част на предявения иск (14,29%). Ответникът претендира
разноски в размер на 800 лева за адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 3 от
ГПК, ищецът следва да заплати 14,29% от тези разноски, или 114,32 лева (800
× 0,1429). Съдът намира, че минималното възнаграждение за процесуално
представителство по дело за издръжка е 500 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 6
от Наредба № 1/09.07.2004 г., и че производството не е фактически или правно
сложно, поради което сумите са разумни.
В полза на съда следва да бъде присъдена държавна такса, дължима от
ответника, в размер на 4% от тригодишните плащания върху увеличения
размер на издръжката. Увеличението е от 150 лв. на 450 лв., или 300 лв.
месечно. За три години (36 месеца) това прави 300 лв. × 36 = 10 800 лв.
Държавната такса е 4% от 10 800 лв., или 432 лева. Дължи се и държавна такса
от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, дължима от К. П. И., ЕГН **********,
в полза на И. К. П., ЕГН **********, която с Решение № 2801 от 14.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 11801/2017 г. по описа на Варненски районен съд, е
в размер на 150 лева, като я УВЕЛИЧАВА от 150 лева на 450 лева месечно,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка една закъсняла вноска до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в ЧАСТТА за разликата над
уважения размер от 450 лева до пълно предявения размер от 500 лева, на
основание чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта му относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати на И. К. П., ЕГН
**********, сумата от 685,68 лева, представляваща дължимите съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, да заплати на К. П. И., ЕГН
**********, сумата от 114,32 лева, представляваща дължимите съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху
увеличения размер на дължимата в полза на детето издръжка в размер на 432
лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните ведно с препис от
5
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6