СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.05.18г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 03.05.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10031/16г. и констатира следното:
Предявен е иск от ТБ „В.“
ЕАД против И. С. и К. С. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване
съществуването на вземане в размер на: 677 454, 13 евро – главница; 27 768,
23 евро – договорна лихва; 12 556, 83 евро – наказателна лихва; 1 042,
47 евро – такса; законна лихва и разноски /за които суми са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от СРС 43 състав по г.д. № 1785 от 16г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На основание на договор
за ипотечен кредит от 22.07.08г. – ищецът е предоставил на ответниците паричен
заем в размер на сумата 1 000 000 евро. Поради неплащане на
уговорените месечни вноски /в рамките на сроковете по договора/ банката е
обявила /извън съдебно – с изпратени до ответниците нотариални покани/ вземанията
си за предсрочно изискуеми, съответно е сезирала СРС /на 14.01.16г./ с искане
по чл. 417 от ГПК. Към този момент непогасените задължения по кредита
/главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси/ възлизат в размер на –
заявените по делото /процесните/ суми.
Искът е основателен:
Горните обстоятелства
/които са надлежно установени по делото със събраният писмен и експертен
доказателствен материал – преценен в съвкупност/, като тези обстоятелства
следва да се приемат и за безспорни /предвид съдържанието на писмения отговор
на ответниците/ налагат извода, че в полза на ищеца е налице изискуемо вземане
срещу ответниците до размера на процесните суми. В тази връзка председателят на
състава отчита и факта, че – и в двата си варианта експертизата /изготвена по
задачи, поставени и от двете страни/ изчислява непогасените вземания до размера
на суми: или равни на заявените по делото, или дори по-големи от заявените. От
друга страна:
Председателят на състава
споделя възражението на ответниците /заявено в контекста на принципното правило
на чл. 87, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ доколкото: винаги при неизпълнение – на
неизправната страна първо следва да бъде даден допълнителен, разумен срок
/възможност/ за изпълнение /същият извод следва и от принципният текст на чл.
20 от ЗЗД/. Тези възражения обаче /сами по себе си/ не могат да обосноват
отхвърляне на иска – предвид обстоятелството, че и към момента процесните
вземания се явяват непогасени /а това е факт, който също следва да бъде
съобразен в процеса – при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/.
С оглед изложеното –
искът следва да бъде уважен.
На ищеца следва да бъдат
присъдени съдебни разноски както за настоящото производство, така и за заповедно.
Присъденото в рамките на последното юрисконсултско възнаграждение обаче следва
да бъде редуцирано до размера на сумата 50 лева /в хипотезата на чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/. Действително – тази
редакция на закона не е била в сила към момента на сезирането на заповедния
съд, но същата следва да бъде съобразена в случая, предвид принципната й
регламентация /новото законово правило принципно отрича възможността
юрисконсултското възнаграждение да бъде приравнявано по естество и вид на
адвокатското/.
В настоящото решение
председателят на състава се произнася само по изрично заявените /в писмения
отговор на ответниците/ възражения.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска на ТБ „В.“ ЕАД против И.А.С. ЕГН ********** и К.С. Р. – С. ЕГН **********
с правно основание чл. 422 от ГПК – съществуването на вземане по договор за
банков кредит от 22.07.08г. в размер на сумите: 677 454, 13 евро –
главница и законна лихва върху нея от 14.01.16г. до цялостното й изплащане; 27 768,
23 евро – договорна лихва; 12 556, 83 евро – наказателна лихва;
1 042, 47 евро – такса /за които суми са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от СРС 43 състав по г.д. № 1785 от 16г./.
ОСЪЖДА И.А.С. и К.С. Р.
– С. да платят на ТБ „В.“ ЕАД – 28 418 лева
съдебни разноски и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него /за настоящото производство/ и 28 118 лева държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него /за заповедното производство/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: