№ 561
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203370 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. К. М. с ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. Бургас, у* чрез пълномощник – адв. * – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас,
у*, против Наказателно постановление № НП-810/26.03.2021 г., издадено от Кмет на
Община Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето /ЗЗ/, вр. с т. I подточка 8 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. /Заповедта/ и на
основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че
жалбоподателят въобще не е извършил вмененото нарушение, доколкото изискването за
задължително поставяне на маска е важало само тогава, когато не е можело да се осигури
необходимата дистанция между хората. Счита се, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2
ЗАНН, а отделно се застъпва, че изначално заповедта не е годна да породи правните си
последици. Под евентуалност се пледира за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. *
– БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
доразвива. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не
1
взима отношение по същество.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 9 - НП е връчено на
жалбоподателя на 26.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 01.07.2021 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 13.03.2021 г. в 11.45 часа св. М.Ч. – гл. специалист в „УКОРС“ към Община Бургас,
изпълнявала служебните си задължения в района на пазар „Краснодар“. Тя забеляза
жалбоподателя, който се намирал на открито обществено място – района на пазара, без да
има поставена предпазна маска за лице, която да покрива устата и носа му.
При тези факти св. Ч. преценила, че с поведението си М. е нарушил разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. с т. I подточка 8 от Заповедта, поради което и на
място му съставила АУАН с бл. № 0101792/13.03.2021 г. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от
него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал
писмени възражения, в които посочил, че е имал вълнена маска, тип „боне“, която се
нахлузва през главата му. Изтъкнал, че е на 75 години и стриктно спазва правилата против
заболяването, доколкото е в рискова група и поискал производството да се прекрати.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на
възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради
което и издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
2
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 667/10.03.2021 г. (л. 13 - 14).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното:
Съдът счита, че принципно правилно е била дадена квалификация на нарушението,
като актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ,
съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ.
Актосъставителят и АНО са цитирали кои точно разпоредби, от кои точно заповеди на
министъра на здравеопазването според тях не са били изпълнени.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен
контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на
НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на
НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-
Плевен). В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „възможността за
съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена
изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би
представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни
актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях.
Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен
или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“
(Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).
На съда е известно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната
същност на процесните заповеди, но се придържа към виждането, че заповедите на
министъра са общи административните актове. Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето и
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната. Видно от нейното съдържание и разпоредителната
част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно
правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на
Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на
3
Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен
вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.
От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да
се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции,
както и на страницата на Министерство на здравеопазването.
Проследявайки уредбата действително се установява, че посочената Заповед в
последствие е била отменена, но тази отмяна не се отразява върху отговорността на
нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала
конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие
във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с изринатата й
отмяна, както е в случая) действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата
правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било
така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в
този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен
съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 /
2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.)
В този смисъл възраженията за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН са неоснователни.
Хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на приемане на
по-благоприятен закон, който да „декриминализира“ деянието, за което е санкциониран
жалбоподателят. Касае се само и единствено за промяна на вида и характера на въведените
противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна разпоредба, която да е по-
благоприятна или да изключва дадено поведение като административно нарушение
(Решение от 09.04.2021 г. по к.н.а.х.д. № 70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е
била неправилно ангажирана. Цитираната за т. I подточка 8 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. въвежда изискване всички лица, когато се намират на открити обществени
места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа
4
дистанция от 1,5 м., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба. Очевидно изискването за носене на маска на обществено място не е
абсолютно, а влиза в сила само тогава, когато има струпване на хора и невъзможност за
спазване на физическа дистанция. При това положение за да може законосъобразно да се
ангажира отговорността на жалбоподателя е било наложително в АУАН и НП да се изложат
твърдения дали на посоченото място е имало струпване на хора, респективно дали е било
невъзможно да се спазва физическа дистанция. Такива факти обаче липсват в двата
процесуални документа, поради което и само на това основание твърдяното нарушение се
явява недоказано и издаденото НП следва да се отмени. Недопустимо е съставомерни факти
да се въвеждат едва при разглеждането на делото в съда, а следва да намерят своето
отражение в АУАН и НП. В случая това не е сторено, поради което и доводите на
жалбоподателя за порочност в тази връзка се възприемат от настоящия състав.
Отделно и дори да не се възприеме горното, то БРС намира, че деянието съставлява и
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на
ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във
вр. с чл. 11 ЗАНН.
Дори хипотетично да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на
посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то при
всички обстоятелства в конкретния случай се касае за пребиваване за съвсем кратко време
на обществено място с възможност за спазване на дистанция, без да има доказателства за
наличие на други лица. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
5
противоправна проява. Самият жалбоподател е в напреднала възраст (75 години).
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение
с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин
маловажност на случая на административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено съдът счита, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е ангажирал доказателства за реално заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300 лева. От страна на АНО не е постъпило възражение за
прекомерност, поради което и сумата от 300 лева трябва да бъде изцяло възложена в тежест
на Община Бургас.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-810/26.03.2021 г., издадено от Кмет на
Община Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето, вр. с т. I подточка 8 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. и на основание чл. 209а,
ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на П. К. М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П. К. М. с ЕГН: ********** сума в размер
на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6