Р Е
Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Пловдив, 10 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, Х състав, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2993 по
описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалбата на М. Р.В., ЕГН ********** против
Акт за прихващане и възстановяване № 16090 10689 от 16.05.2019 г. издаден от А.П.Д.-
гл.инспектор в отдел "Събиране и контрол" при Дирекция "Местни
данъци и такси" при Община Пловдив, потвърден в хода на административното
му обжалване с Решение № 1 от 09.09.2019 г. на Кмета
на Община Пловдив.
В жалбата се оспорва издаденият АПВ, с който по същество
е отказано да бъдат възстановени претендираните като
недължимо платени суми за данък превозно средство. Изтъква се, че
незаконосъобразно е извършено прихващане с лихви за ТБО и ДНИ за 2011г. и
2012г. в противоречие с нормата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Настоява се за отмяна
на атакувания АПВ и възстановяване на претендираните
суми.
Ответникът - Кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния
си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди процесния АПВ като законосъобразен и
правилен.
Пловдивският Административен Съд в настоящия състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Производството е започнало по подадено от оспорващата
Искане за прихващане или възстановяване вх. № 19П-5572/09.05.2019г. От
изложените съображения е видно, че основанието за стореното искане лицето е
почерпило от обстоятелството, че неправилно отразен сертификат за Еврокатегория на лек автомобил с рег. № РВ9256РМ и
незаконосъобразно определяне на размерите на дължимите от него данък върху
превозните средства за процесните периоди.
Във връзка с това е издадена Резолюция за извършване на
проверка № 19П-5572/09.05.2019 г. от Цвета Попова директор на Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Пловдив, като е определен срок за
приключване на същата – 30 дневен от подаване на искането.
По делото е представена Заповед № 17ОА-2683 от 27.10.2017г.
на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл. 4, ал.4 във вр. с чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ именно служителите на длъжност - Директор, Началник Отдел, Главен
инспектор и Инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при община
Пловдив са определени да изпълняват функциите на органи по приходите по смисъла
на ДОПК за времето на заемане на длъжността, в която връзка по делото е
депозирана и Заповед № 30 от 31.01.2012 г. видно от която считано от 01.02.2012
г. А.П.Д.е назначен на длъжността главен инспектор в Отдел "Събиране и
контрол", Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив.
Проверката е приключила с издаването на оспорения АПВ № 16090
10689 от 16.05.2019 г. издаден от А.П.Д.- гл.инспектор в отдел "Събиране и
контрол" при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община
Пловдив, с който е отказано възстановяване на претендираните
като недължимо внесени суми от лицето.
Този резултат е обжалван от М.В., като с Решение № 1/09.09.2019 г. Кметът на Община Пловдив, потвърждава процесния АПВ.
При така установеното настоящата инстанция на съда намира,
че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това
срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно
изчерпан административен ред за неговото оспорване и от лице имащо правен
интерес от това.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка.
С
обжалвания Акт за прихващане или възстановяване № 16090 10689 / 16.05.20191 на М.
Р.В., ЕГН ********** е установена за възстановяване сума в общ размер на 32,29
лв. представляваща недължимо платен данък върху превозните средства за периода
01.01.2014г. - 31.12.2018г., за лек автомобил - модел „Тойота Ярис
Версо" с per. № РВ **** РМ. Установената за възстановяване сума е прихваната до установения за възстановяване размер с
погасени по давност задължения в общ размер на 74,81 лева, представляващи
задължения за:
-
лихви
за просрочие на данък върху недвижимите имоти, за
периода 2011 г. -2013г., по партида № 6804! 74530 001.
-
лихви
за просрочие на такса за битови отпадъци, за периода
2011г. – 2013г.., по партида №********** 001.
След извършеното прихващане с
цитираните задължения е посочен остатък за внасяне в общ размер на 42,52 лв.,
представляващи задължения за:
-
лихви
за просрочие на такса за битови отпадъци, за 2012г.,
по партида № ********** 001, в размер на 5,00 лева. /пет лева/.
-
лихви
за просрочие на данък върху недвижимите имоти, за
2013г., по партида № ********** 001, в размер на 12,17 лева. /дванадесет лева и
17 ст./.
-
лихви
за просрочие на такса за битови отпадъци, за 2013г.,
по партида № ********** 001, в размер па 25,35 лева. /двадесет и пет лева и 35
ст./.
Съгласно подадена Декларация по чл. 54 от ЗМДТ (в
редакцията до 31.12.2014г.) вх. № 660900 4041 / 03.02.2016г. М. Р.В., ЕГН - **********
е декларирала, че е собственик на МПС - лек автомобил, модел „Тойота Ярис Версо", с шаси № ***и двигател № ***, с per.
№ РВ **** РМ. Автомобилът е бил придобит на 21.10.2013г., видно от договор за
покупко-продажба от 21.10.2013г. Същият е деклариран с мощност на двигателя -
62 kw, обем на двигателя - 1 299 куб, см. и година на
производство - 2003г. В подадената от лицето декларация, за лекия автомобил е
било посочено, че притежава действащо катализаторно усройство, както и че
съответства на екологична категория „Евро 4".
Въз основа на тази декларация и съгласно нормата на чл.
59, ал, 1 ЗМДТ (в редакцията по време) за превозните средства с мощност на
двигателя до 74 kW включително, администрацията е
приела, че определеният по чл. 55 ЗМДТ данък за съответната година се заплаща с
намаление от 20 до 40 на сто но решение на общинския съвет. Прието също, че на
основание чл. 45, ал 1 от Наредбата за определянето размера на местните данъци
на територията на Община Пловдив, (в съответната редакцията) за превозните
средства с мощност на двигателя до 74 KW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните
категории „Евро 3". „Евро 4". „Евро 5", ..Евро 6" и ЕЕV,
определеният по чл. 55 от ЗМДТ данък за съответната година се заплаща с
намаление от 40 на сто.
От страна на жалбоподателката е
била подадена коригираща Декларация по чл. 54 от ЗМДТ ( в редакцията до
31.12.2014г.) с вх. № **********/06.02.2019 г. за лек автомобил, модел „Тойота Ярис Версо“ с per.
№ РВ **** РМ с посочено наличие на екологична категория - "Евро 3“.
Извършената проверка е констатирала, че за периода от
2014г. до 2018г. М. Р.В. е ползвала намалението съгласно чл. 45, ал 1 от
НОРМДТОП (в редакцията от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.)
за наличие на действащо катализаторно устройство с 40 на сто, а за същия период
лицето има право да ползва намаление в размер на 50 на сто, съгласно чл. 45, ал
2 от НОРМДТОП (в редакцията от 01.01.2014г. до
31.12.2018г.) за наличие на екологична категория „Евро 3".
Не е спорно между страните, че данъкът върху превозните
средства за лек автомобил, модел „Тойота Ярис Версо" е per. № РВ **** РМ,
за периода 2014г. - 2018г. е бил платен, както следва:
За 2014 г. с прих.квитанция №
********** / 03.02.2016 г, - 47.43 лв.
За 2015 г. с прих.квитанция № ********** / 03.02.2016 г. - 47.43 лв.
За 2016 г. с прих.квитанция №
********** / 15.04.2016 г. - 42.97 лв.
За 2017 г. с прих.квитанция №
********** / 19,04.2017 г. - 27,21 лв.
За 2018 г. с прих.квитанция №
********** / 25.06.2018 г. - 28,64 лв.
Проверката, извършена по повод подаденото Искане за
прихващане или възстановяване, е приключила с констатация, че М. Р.В. има
надвнесени суми за данък върху превозните средства за лек автомобил - модел
„Тойота Ярис Версо", с
per. № РВ **** РМ, за периода 2014г. - 2018г.. в общ
размер на 32,29 лева, представляващи разликата от 10 на сто за ползваното от
същата намаление за действащо катализаторно устройство и констатираното право
на намаление за наличие на екологична категория „Евро 3", които подлежат
на възстановяване.
Проверката е констатирала, че вземанията на В. за 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. са станали изискуеми преди задълженията й за
лихви за просрочие на данък върху недвижимите имоти и
лихви за просрочие на такса за битови отпадъци за
периода от 2011г. - 2013г. да са били погасени по давност. Органът по приходите
е извършил прихващане с погасени по давност задължения, за лихви за просрочие на данък върху недвижимите имоти и лихви за просрочие на такса за битови отпадъци за периода 2011г. -
201Зг. по партида с партиден № ********** 001. Погасените по давност задължения
за лихви за просрочие на данък върху недвижимите
имоти и лихви за просрочие на такса за битови
отпадъци са в общ размер на 74,81 лв., за периода от 2011 г. - 201Зг.
Последвало е издаването на АПВ № 16090
10689/16.05.2019г., с който е било извършено прихващане при условията на чл.
128, ал. 1 от ДОПК.
Последният акт е бил обжалван по административен ред с
жалба вх. № 19СГ-222/08.07.2019г., по повод на която е постановено решение №
1/09.09.2019г. на кмета на община-Пловдив, който
потвърдил АПВ.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 160,
ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на издадения
акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и
спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Видно от представените по делото упълномощителни
заповеди АПВ е издаден от надлежно упълномощен орган при община-Пловдив, при
спазване на предвидената форма, но при неправилно приложение на материалния
закон и в нарушение на предвидената процедура.
Съдът счита за необходимо да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в
контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1 и 6 от Закона за
местните данъци и такси във вр. с чл. 162, ал. 2, т.
3 ДОПК и на компетентността на органите по
чл. 4 и 9б ЗМДТ, обосновава правомощие на органа по приходите в
общинската администрация да извърши възстановяване на платени суми за недължими
публични задължения за местни данъци и местни такси. Това производство по
своята правна същност е самостоятелно такова и се различава от поисканото от
страна на гражданина издаване на АПВ за възстановяване на недължимо платени
суми за общински данъци.
Следва да се подчертае, че предприемането на действие по
реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК от страна на компетентния за това орган, изисква
да бъде установено наличието на основание за това. При всички случаи следва да
бъдат спазени и общите правила в закона за провеждане на производството по
извършване на прихващането. На следващо, но не на последно място, е нужно да са
спазени и основните принципи на правото, част от които е принципът за "Достъпност,
публичност и прозрачност" в административния процес, чл. 12 от АПК
/специфична част, от който е самото данъчно производство и които правила се
прилагат субсидиарно/, проявна
форма на който е правилото, че органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност
и пълнота на информацията в административното производство. Аналогичен е
текстът на чл. 6, ал. 3 от ДОПК, който казва, че органите по приходите и
публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата
възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.
На следващо място е необходимо да се констатира, че
административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36,
ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими
към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал
в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в хода
на административното производството по повод подаденото искане е констатирано,
че жалбоподателката има право на възстановяване на
данък върху превозните средства за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г.
в размер на 32,29лв. В същото време с Протокол № 622/14.05.2018г. длъжностно
лице в дирекция „МДТ“ при община-Пловдив на основание чл. 171 и чл. 173 от ДОПК
е погасило по давност и отписало задължения на В. за лихви по ДНИ и ТБО за
2012г. в размер на 9,01лв., а с Протокол № 485/03.05.2017г. същият орган и на
същото правно основание е погасил по давност и отписал задължение за лихва за
ДНИ и ТБО за 2011г. в размер на 48,38лв. С спорния АПВ на основание чл. 128,
ал. 1 от ДОПК е извършено прихващане на лихвите за НБИ и ТБО за 2011г. и 2012г.
до размера на установената за възстановяване сума от 32,29лв.- недължим платен
данък върху превозните средства от В. в периода 2014г.-2018г.
Не на последно място следва да се отбележи, че от
представената по делото преписка не се установява на В. да е предоставена
възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като
изрази становище и възражение по основателността на направените от
административния орган констатации. Допуснатото от административния орган
нарушение на чл. 34 от АПК лишава жалбоподателката от
защита пред една инстанция и я поставя в невъзможност да упражни процесуалните
си права и да посочи факти и обстоятелства, които опровергават констатациите на
административния орган.
В разрез с поисканото и без да се уведоми за това лицето
и да се изложат каквито и да било мотиви в тази насока, публичният изпълнител е
извършил прихващане по реда на чл. 128 ал. 1 от ДОПК.
В този смисъл и неправилно е прието от страна на горестоящия административен орган, че обжалваният АПВ е
правилен и законосъобразен, поради което и административният акт, предмет на
настоящото обжалване, следва да бъде отменен.
Доколкото въпросът дали да се извърши прихващане и с
какви точно суми, е предоставен на преценката на административния орган, то
настоящата инстанция не може да разреши правния спор по същество и в този
смисъл преписката следва да се изпрати на органа по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за
произнасяне по искането, с което е сезиран, при спазване на горепосочените
указания на Съда.
Отделно
от това, при новото разглеждане на въпроса, органът следва да се произнесе не
само с оглед конкретната правна норма, но и да съобрази акта си и с целта на
закона и с основните принципи на административния процес /част от който е и
данъчният процес/, и по-специално с принципа за "Добросъвестност,
публичност и прозрачност" /изрично прогласен от законодателя с нормата на
чл. 12 от АПК/, принципът на „Добросъвестност и право на защита“, прогласен с
чл. 6, ал. 3 от ДОПК, както и с нормата на чл. 35 от АПК.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе Пловдивският
административен съд - I отд., Х състав:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за прихващане и възстановяване № 16090 10689 от
16.05.2019 г. издаден от А.П.Д.- гл.инспектор в отдел "Събиране и
контрол" при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив,
потвърден с Решение № 1 от 09.09.2019 г. на Кмета на
Община Пловдив, с което на М. Р.В., ЕГН ********** е прихваната сума в общ
размер на 32,29 лева /тридесет и два лева и 29 ст./ представляваща недължимо
платен данък върху превозните средства за периода 01.01.2014г.
- 31.12.2018i.. за лек автомобил с per. № РВ **** РМ
до размера на установената за възстановяване сума, с погасени по давност
задължения в общ размер на 74,81 лева /седемдесет и четири лева и 81 ст./,
представляващи задължения за лихви за просрочие на
данък върху недвижимите имоти, и лихва за просрочие
на такса за битови отпадъци, за периода
2011г. – 2013 г., по партида № ********** 001, с остатък за внасяне в общ
размер на 42,52 лева /четиридесет и два лева и 52 ст./. представляващи
задължения за лихви за просрочие на такса за битови
отпадъци за 2012 година и лихви за просрочие на данък
върху недвижимите имоти и лихви за просрочие на такса
за битови отпадъци за 2013 година и по партида № ********** 001.
ВРЪЩА преписката на органа по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ – инспектор
в отдел „Събиране и контрол“, дирекция „Местни данъци и такси“ при Община-
Пловдив, за произнасяне по Искане вх. № 19П-5572/09.05.2019г., при спазване на
указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/Top of Form