О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1698
гр.Плевен, 31.08.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Плевен, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и вторагодина в състав: Председател:
Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 693 по описа на съда за 2022 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №319/26.05.2022 год. по анд №20224430200207/2022
год. Районен съд-Плевен е отменил
Наказателно постановление №21-0938-000865/22.04.2021
год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДП на З.Т.К. ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДП.
В постановеното от въззивния съд решение
са изложени мотиви и относно дължимостта и размера на адвокатското
възнаграждение, което пълномощникът на жалбоподателя в производството пред РС е
претендирал да му бъде присъдено за тази съдебно инстанция. Посочено е в мотивите на постановеното решение, че
претендираното адвокатско възнаграждение от К. за представлявалия го в производството пред РС адвокат от 500
лева е прекомерно предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност,
приключило е в едно съдебно заседание, поради което следва да бъде уважено
направеното от органа възражение за прекомерност на претедираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
С диспозитива на същото решение,
Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е осъден да заплати в полза на З. Т. К. сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Не е
постановен от съда отхвърлителен диспозитив за претендираните от К. разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция над присъдения от съда размер
от 300 лева до пълния претендиран от него размер от 500 лева.
Против постановеното решение в
частта на разноските е постъпила жалба от З.К. с доводи за неговата неправилност. Сочи се в жалбата,
че съдът е следвало да прецени конкретната фактическа и правна сложност на
делото и целия обем от работа по него, извършена от упълномощения адвокат. В
конкретния случай счита, че не са преценени правилно допълнителните усилия на
адвоката, който при това е с месторабота в гр.София и работата му е била
свързана със запознаване със случая, изготвяне и депозиране на жалба, с пътуване
до гр.Плевен, запознаване с делото, следващи пътувания за участие в с.з.,
провеждане на разпит в .з., пледоарии. Счита, че освен големия обем процесуална
дейност, която е извършил адвоката, последният е извършил разноски и за две пътувания. На
следващо място счита за неправилна преценката на съда, чу в конкретния случай
дължимото адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл.чл.8, ал.1, т.1
от Наредба №1/2004 год., а следва да се определи по реда на чл.8, ал.3, в който
случай минималното възнаграждение е в размер на 500 лева. В заключение моли
съда да отмени оспореното решение в частта на извършеното намаляване на
сторените от страната разноски и да присъди всички претендирани от К. разноски
за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Насрещната страна е депозирала
възражение по касационната жалба, в което е посочила, че касационната жалба по
съществото си съставлява искане за изменение на постановеното от РС решение в частта на разноските, което право
на страната е преклудирано поради
изтичане на срока за предявяване на молбата за изменение на решението в частта
на разноските. Счита още, че предпоставка за обжалване на постановеното решение
в частта на разноските е преди това да е проведено производство пред въззивната
инстанция по неговото изменение. По същество счита за правилна преценката на
въззивния съд да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Касаторът е подал отговор на
възражението, в което е изразил становище за неоснователност на изложените от
ответника аргументи.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав намира от правна страна следното:
Предмет на касационната жалба е
постановеното от въззивния съд решение единствено в частта му за разноските. В действащия Граждански процесуален кодекс
не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК (отм.), предвиждаща самостоятелно
обжалване на съдебния акт в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение,
с което е решен въпроса за законосъобрзаността и правилността на НП. С нормата
на чл.248 от ГПК, приложима и в
съдебно-административното производство по силата на чл.144 от АПК е предвидено,
че в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението.
Предвид
горното и с оглед съдържанието й, касационната жалба против постановеното от въззивния съд
решение единствено в частта на разноските, има характер на искане за изменение
на решението в частта на разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи във връзка
с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за
изменение на въззивния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Настоящият касационен състав не е компетентен да се произнесе по така
направеното искане, по което следва да се произнесе въззивния съд, постановил
обжалваното решение, чието изменение в частта за разноските всъщност се
претендира с касационната жалба. Изчерпването на предвидения в чл. 248 ГПК, във
вр. с чл. 144 АПК специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за
разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, поради което касационната
жалба следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното производство да се
прекрати, а делото да се изпрати за произнасяне по искането от въззивния съд,
който да го разгледа като такова за изменение на постановеното решение в частта
за разноските. Едва след неговото изменение, респективно оставяне без уважение
на искането за изменение, постановеният от въззивния съд съдебен акт ще подлежи
на проверка по касационен ред пред настоящата инстанция.
Воден от горното съдът ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от З.Т.К. ***, с ЕГН ********** касационна жалба против Решение №319/26.05.2022 год. по анд №20224430200207/2022 год. Районен съд-Плевен в частта за разноските. ПРЕКРАТЯВА производството по канд №693 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. ВРЪЩА анд №20224430200207/2022 год. на същия съдебен състав от Районен съд-Плевен, постановил оспореното решение, който да се произнесе по подадената касационна жалба вх.№14727/17.06.2022 год. с характер на молба за изменение на постановеното Решение №319/26.05.2022 год. по анд №20224430200207/2022 год. на Районен съд-Плевен в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, преписи от същото да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/