РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. гр. Лом, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.ева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100380 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 49 във вр. чл. 86 ЗЗД от Ю. Т. Ж., ЕГН
**********, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, като
се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *********, представлявана от *********, да заплати на
ищеца Ю. Т. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, сумата в общ
размер на 510 лева /петстотин и десет лева/, която представлява сбор от
сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща стойността на 2
бр. нови гуми, техния монтаж и баланс, както и ремонт (изправяне) на 2 бр.
джанти, както и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ за транспорт на
автомобила с пътна помощ, която сума представлява обезщетение за
имуществени вреди, причинени върху лек автомобил марка „*********“,
модел „*********“ с ДКН № ********* в резултата на реализирано на
*********. ПТП в района на с. ********* и село ********* (********* метра
преди моста на река *********, на завоя до „*********“) вследствие попадане
на автомобила в необезопасени и необозначени дупки на пътното платно от
републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *********. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът е посочил, че е собственик на лек автомобил
марка „*******“ модел „********“, с ДКН *********. Твърди се, че на
*********. в района на село ********* и село ********* (********* метра
преди моста на река *********, на завоя до „*********“) е настъпило ПТП,
вследствие попадане на автомобила на Ж. в дупка на пътя. Ищецът заявява, че
1
от удара е спукана предна дясна гума, поради което е подменил същата с
резервна такава (тип „патерица“) и е продължил по пътя си. Малко след това
автомобилът попада във втора дупка, в резултат на което е увредена
подменената предна дясна гума. Наведено е твърдение, че поради липса на
втора резервна гума, се наложило ищецът да ползва пътна помощ с цел
извозването на колата, за което е заплатил сума в размер на 240 лева.
Ищецът релевира, че в резултат на това общо са увредени 2 бр. гуми,
които са скъсани /сцепени/. Твърди се също и че на мястото е повикан екип на
РУ Лом, като е издадено удостоверение за посещението. След ПТП
автомобилът на ищеца е откаран с пътна помощ до автоцентър „*********“
ЕООД, където са закупени 2 бр. нови гуми и е извършен монтаж, демонтаж и
баланс, а джантите на автомобила са ремонтирани, поради това, че са били
изкривени от удара.
Релевира се от ищеца, че вината за процесното ПТП е на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да стопанисва пътя,
включително да го обезопасява за преминаване на автомобили. Ищецът счита,
че отговорността следва да се носи от Агенция „Пътна инфраструктура“
съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД с оглед на твърденията му за
противоправно бездействие, свързано с поддържането на републиканската
пътна мрежа и по-точно на необезопасен участък от пътя, който е станал
причина за ПТП. Ищецът сочи, че ответникът е бил длъжен да поддържа пътя
в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да
ги отстрани в най-кратки срокове. Въз основа на горното се иска осъждане на
ответника, който да заплати на ищеца претендираната сума.
Претендират се и разноските по водене на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ е постъпил. В същия се сочи, че искът е допустим, но
неоснователен. Исковите претенции са оспорени изцяло по основание и
размер, както и фактът, че на *********. е настъпило въпросното ПТП. С
отговора на исковата молба ответника оспорва твърдението, че на *********.
на участък на *********, в района на с. ********* и с. *********, преди
моста на р. *********, е настъпило ПТП с лек автомобил „******* ********“
с ДК № *********. На следващо място излага последователно твърдените
факти на ищеца в исковата молба затова, че причината за ПТП е преминаване
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно и че вследствие
на преминаването през препятствието на пътното платно на автомобила са
причинени щети. Изтъква се, че не се сочи да е съставен протокол за ПТП от
контролните органи. С отговора се релевира, че от приложените към исковата
молба доказателства, а именно снимков материал, проформи фактури и
удостоверение № *********/28.11.2023г., с които се цели установяване на
вида и размера на имуществените вреди, нямат качеството на официални
документи, не притежават доказателствената сила на такива и не доказват по
ясен, категоричен и безспорен начин, че повредите по автомобил марка
„******* ********“ с ДК № ********* са действително претърпени
вследствие на твърдяното произшествие. Оттук ответникът, счита, че от така
2
представените доказателства не може да се направи извод относно мястото на
произшествието, размера и дълбочина на твърдяната дупка, скоростта, с която
се е движил автомобилът, както и уврежданията, които са настъпили по
автомобила, вследствие пропадането му в дупката. Оспорено е твърдението на
ищеца от страна на ответника, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е
изпълнила задължението си да поддържа в изправно състояние
републиканските пътища и вменените от Закона за движение по пътищата
/ЗдвП/ задължения в тази връзка. На следващо място е оспорено твърдението,
че АПИ не е изпълнила или е нарушила каквито и да са свои задължения по
поддържането на пътя в района и към момента на процесното ПТП, от което
ищецът е получил увреждания по лекия автомобил. Оспорени са от ответника
също и изложените в исковата молба твърдения за необезопасено и
необозначено препятствие /дупка/ на пътното платно, което да е причина за
процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното
ПТП. Ответникът счита, че основната причина за настъпване на твърдените
вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, като
действията му представляват груба небрежност и са основание за непокриване
на настъпили щети. Наведено е твърдение, че изключителната вина на водача
е основание за изключване на отговорността на АПИ. Оспорва се и механизма
на ПТП и причините за настъпване му, описаните вреди по процесния
автомобил и тяхната стойност. Твърди се от страна на ответника, че липсват
документи, съдържащи данни за изясняване механизма на настъпване на
произшествието, никъде не е описана скоростта, с която се е движил
автомобилът в момента на настъпване на ПТП, което, от своя страна, е от
значение за коректното описване на механизъм на настъпване на ПТП,
видимостта, каква е била метрологичната обстановка, натовареност на
пътното платно, наличие на насрещни МПС, или такива движещи се
непосредствено пред пострадалия автомобил, имало ли е изпреварване -
липсват доказателства и в тази насока. На следващо място ответникът
обяснява и че по безспорен начин не се установява наличие на причинно-
следствена връзка между настъпилото транспортно произшествие и вредите,
нанесени върху автомобила. Нещо повече, същият твърди, че дори и да е
налице реално такава връзка, не може да се изключи вероятността вредата да е
в резултат от съпричиняване от страна на водача на моторното превозно
средство, поради несъобразяване с конкретната пътна обстановка. Ноторно
известен е фактът според ответника, че когато се шофира със съобразена
скорост, пътната обстановка се възприема по-добре и може да се реагира
адекватно и навреме, като се вземе най-правилното решение, поради наличие
на достатъчно време за реакция. Според ответника несъобразяването с
нормативно регламентираните правила за движение представляват
неправомерни действия от страна на водача на МПС, което обуславя
намаляване размера на търсеното обезщетение за претърпени щети вследствие
от настъпило по негова вина ПТП. Според ответника реализираното ПТП е по
вина на водача на автомобила, в резултат на шофирането му, несъобразявайки
се с пътната обстановка и извършвайки движение с несъобразена скорост. На
3
последно място е оспорен искът и за присъждане на лихва като неоснователен,
аргументите в тази насока са, че лихвата е акцесорно вземане и
неоснователността на основния иск води до неоснователност на иска за лихви.
При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на
вредата от страна на водача с оглед на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Според ответника
съществува наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението
на водача на автомобила, което е в противоречие с нормативните разпоредби
на ЗДвП. По този начин, осъществявайки от водача елементите на
фактическия състав на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
основание за намаляване на дължимото обезщетение.
Претендирани са разноски от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и
поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.П.,
поддържа отговора на исковата молба и иска претенцията на ищеца да бъде
отхвърлена.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства,
събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетел, допусната,
изготвена и защитена в ОСЗ е съдебна автотехническа и оценителна
експертиза. Ищецът се е явил лично пред съда и на осн. чл. 176 ГПК е дал
обяснения по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 45 вр. чл. 49 вр.
чл.52 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения, е указано, че
всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза
обстоятелства. Ищецът следва да докаже осъществяването на фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а именно: че в
резултат на неподдържане на процесния пътен участък, с описаното в исковата
молба местонахождение, е настъпило на посочената дата твърдяното ПТП, в
резултат на което на ищеца са нанесени описаните в исковата молба
имуществени вреди; да докаже, че ответникът има законово вменено
задължение за поддържането му. Указано е, че доколкото се твърди, че е
налице бездействие от страна на ответника - не е изпълнено вменено по закон
задължение, като не е осигурено безопасно движение по пътя и в частност –
поддържане на процесния участък, то доказването на отрицателните
фактически твърдения могат да се извършат чрез съвкупност от положителни
факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно
твърдените отрицателни факти. В тази връзка в тежест на ищеца е да установи
фактическите си твърдения, че условията на пътя не са били безопасни (в
частност мястото на настъпилото ПТП не е било в изправност и обезопасено,
респ. не е било обозначено по надлежен ред за неравности и дупки по пътното
4
платно). Ищецът също следва да установи в условията на пълно и главно
доказване противоправността на действията/бездействията. На следващо
място в тежест на ищеца е да установи вредите и техния размер, както и
причинно-следствената връзка между всяко едно от действията/бездействията
и вредите, че именно посоченото като противоправно поведение е довело до
настъпването на вредите, чието обезщетяване се претендира. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението си
за поправяне на причинените вреди, да установи фактите по възраженията си,
от които черпи изгодни за себе си последици. Следва да установи
правопрепятстващите и правопогасяващите си възражения, респ. че е
положена необходимата грижа и е изпълнил задълженията си, като е осигурил
поддръжка на процесния пътен участък, както и възраженията си за
съпричиняване на нанесените вредите, респ. че твърдяното ПТП е
реализирано изцяло по вина на водача.
Възникването на твърдяното право по чл. 45 вр. чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД се
обуславя от следния фактически състав: деяние, което може да се изразява в
действия или бездействия; противоправност на деянието, вреда /имуществена
и/или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата, вредата да
е причинена вследствие на неизпълнение /с действия или бездействие/ на
задължение, вменено по закон на ответника, като вината при непозволеното
увреждане на извършителите се предполага до доказване на противното, а
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника. Искът по чл. 86
ЗЗД е акцесорен и предпоставя наличие на парично вземане за ищеца от
ответника, както и забава от страна на ответника.
Следва да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика
(ППВС 7/1958г.; ППВС 7/1959г.; ППВС 9/1966г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа
(вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са
извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В случая относими са и разпоредбите на ЗДвП и ЗП. Така в чл. 3, ал. 1 ЗП
е посочено, че пътищата са републикански и местни. Според ал. 2 на
цитираната норма републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа.
В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието „път“,
а именно път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания.
На осн чл. 3, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 29, вр. чл. 30 ЗП лицата, които
стопанисват пътищата, са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Агенцията и общините
5
поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното
им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.
Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища.
По делото се установи, че ищецът Ю. Т. Ж. притежава право на
собственост върху лек автомобил марка и модел „******* ********
*********“ с рег. № *********, видно от приложения заверен препи от талон
на автомобила с № ********* на ОД МВР Монтана (л.10 от делото).
На *********г. около 18ч. ищецът, св. ********* (съпруга на последния)
и нейната майка пътували с посочения автомобил по републикански път
********* по посока от ********* към гр. *********. Било тъмно. От
показанията на св. Ж.а, от изготвената експертиза и справката от НИМХ се
установи, че валял дъжд, като по данни на валежномерна станция
гр.********* на *********. количество валеж, измерен от 7.30 ч. на
********* . до 7.30 ч. на 25.11.2025г. било 35.8 л/кв.м. Имало засилен трафик
и в двете пътни платна, включително се придвижвали много тирове. Водачът
се движил с не повече от 50 км/ч. Когато се намирали в района между с.
********* и с. ********* (на ********* метра преди моста на река
*********, на завоя до *********) водачът на автомобила Ю. Т. Ж. при
движението си преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие
на пътя (дупка), покрито с вода от дъжда. В резултат на станалото ПТП били
нанесени материални щети на лекият автомобил марка и модел „*******
********“ с peг. № *********, изразяващи се в нарушаване целостта на
основната предна дясна гума и изкривяване на джанта.
Ищецът подал сигнал на тел. 112. На мястото пристигнали полицай, като
водачът бил изпробван за алкохол. Пробата била отрицателна, видно от
показанията на св. Ж.а и от писмените доказателства по делото, постъпили от
РУ Лом.
Т.к. нямали резервна гума в автомобила, ищецът и съпругата му се
обадили на племениците си ********* и *********, които дошли на мястото
на ПТП и донесли резервна гума. Сменили спуканата такава.
Малко след мястото на първия инцидент (след около 10-15 метра) при
движение в същата посока, водачът попаднал в друга необезопасена и
необозначена дупка, пълна с дъждовна вода, като била спукана и сменената
резервна гума, поставена в предната дясна част на МПС. Причинените щети
били аналогични – нарушаване целостта на предна дясна /резервната/ гума и
джанта.
От показанията на св. Ж.а, а и от заявеното от самия ищец се установи, че
водачът и пътниците след второто ПТП оставили автомобила да нощува до
моста на с. *********. На другия ден прибрали колата с пътна помощ до град
Лом.
Ищецът е представил с исковата молба удостоверение от РУ Лом от
28.11.2023г. (л.11 от делото). Същото е издадено в уверение на това, че на
*********. около 18.20ч. в РУ Лом е получен сигнал за щета по лек автомобил
6
„******* ******“ с рег. № *****, от Ю. Ж. – който е собственик на
автомобила, сигналът бил за щета, изразяваща се в скъсана предна дясна гума
и изкривена джанта вследствие попадане в дупки по пътното платно между
с.********* и с. *********. Произшествието било посетено от служители на
МВР. Водачът Ж. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, като пробата била отрицателна.
Същото се потвърждава и от приложената по делото справка от РУ Лом
(л.55 от делото), от която се установи, че на *********, в 18:20ч. в РУ Лом бил
получен сигнал за МПС, което е спукало гума в дупка на път ******, между
селата ********* и *********. Мястото било посетено от служители на пътен
контрол, но случаят не е регистриран като ПТП и не са издавани документи за
това.
Горните доказателства кореспондират с показанията на св. Ж.а. Предвид
това съдът цени същите с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като ги
кредитира в частта, в която кореспондират с останалите събрани по делото
доказателствени материали. В частта относно заплатените разходи за пътна
помощ, извършени на 25.11.2023г., съдът намира, че предвид липсата на други
доказателства в тази насока, показанията на св. Ж.а не следва да бъдат
кредитирани в тази им част.
Касателно обясненията, дадени от ищеца, следва да се отбележи, че
обясненията на страна по делото следва да се обсъждат във връзка с останалия
събран доказателствен материал, респ. ако последната прави признание на
неблагоприятен за нея факт. Предвид това обясненията на ищеца, извън
признанието на неблагоприятни за него факти, се кредитират от съда
дотолкова, доколкото изложеното от него съвпада с установената въз основа
на останалия доказателствен материал и изложена по-горе фактическа
обстановка.
По делото е изготвена и защитена съдебна оценителна и автотехническа
експертиза. Видно от същата се установи горепосочения механизъм на ПТП,
като в съдебно заседание вещото лице подробно е описало и механизма на
повреждане на гумите. Според експерта досежно причинно-следствената
връзка при настъпване на пътнотранспортно произшествие от такъв вид,
когато колелата на лек автомобил попаднат в неравенство на пътното платно
/дупка/, то от удара в напречния остър ръб на дупката, който обикновено е с
размера на дебелината на асфалтовото покритие, джантата се огъва и с ръба
срязва гумата.
От описания механизъм на ПТП според вещото лице в разглеждания
случай щетите, изразяващи се в спукване на предна дясна гума и деформиране
на джантата на лек автомобил, марка „******* ********” с peг. №*********,
последователно в две отделни дупки, се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и отговарят да са получени по начина и механизма,
посочени в исковата молба и при обясненията на водача и разпита на пътника
в лекият автомобил.
Според експерта действителната пазарната стойност на щетата на лек
автомобил, марка „******* ********“ с peг. №*********, към момента на
7
ПТП възлиза на 211,80 без ДДС, както следва: 91.80лв. за нова автомобилна
гума, 60.00лв. за автомобилна гума втора употреба, и 60 лв. стойност на труда
за демонтажно-монтажни работи.
Настоящият състав намира експертизата за обективна, ясна и
кореспондираща с останалия доказателствен материал, поради което не
намира основание да не я кредитира, още повече, че същата е приета без
възражения от страните.
Съдът отчита обстоятелството, че св. Ж.а и самият ищец са посочили, че
втората гума, която е поставена на автомобила (резервна гума, донесена от
племенниците им) не е била нова, а е взета от друг подобен автомобил, поради
което споделя изводите на експерта досежно обстоятелството, че същата не
следва да бъде оценявана като нова.
Между страните не е спорно, че процесния участък от пътя е възложен за
управление и поддръжка на ответника, не са и депозирани доказателства в
противоположната насока, точно обратното – налични са данни, че пътят е
републикански.
Въз основа на това съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото
съобразно пар. 1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Предвид горното настоящият състав приема, че допускането на неравност
на пътя /наличие на необезопасени и несигнализирани дупки на платното за
движение/, находящ се на посочения по-горе републикански път, съставлява
противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-
горе норми.
Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние
с нормативните изисквания съставлява противоправно бездействие от страна
на служители на ответника, на които са възложени функциите по
поддръжка. Видно от материалите по делото /и в частност – изготвената
експертиза/ е налице причинно-следствената връзка между противоправното
деяние и нанесените вреди на ищеца. Следователно установи се по делото
настъпването на процесните две последователни събития, в резултат на които
ищецът е претърпял вреди.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че всички елементи от
фактическия състав на предявените искове за непозволено увреждане са
доказани по делото. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на ответника - правно регламентирана дейност, осъществима от
негови или от наети от него работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по реда на чл.49
ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в настоящия случай.
Видно от приложената фактура с номер *********/05.12.2023г. с
8
доставчик ********* ЕООД и получател Ю. Т. Ж., от ищеца са заплатени 270
лв. с ДДС (225лв. без ДДС) за 2 бр.гуми, 2 бр.монтаж, демонтаж и баланс, и
2бр. изправяне на джанти.
Действителната пазарната стойност на щетата на лек автомобил марка и
модел „******* ********“ с peг. №*********, към момента на ПТП обаче,
както се установи въз основа на приетата по делото експертиза, е 211,80 без
ДДС или 254,16 лв. с ДДС. Предвид това искът над този размер следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно съпричиняването на вредата респ. твърдението , че вината за
ПТП и претърпените щети е изцяло на ищеца: ответникът, който носи
доказателствената тежест, не успя да докаже това свое твърдение.
Върху посочения размер се дължи и лихва за забава, предвид акцесорния
характер на това искане, същото следва да бъде уважено.
Действително на общо основание законна лихва при деликт се дължи от
момента на увреждането. В случая обаче настоящият състав намира, че
ответникът дължи на ищеца законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано не от датата на увреждането (*********.), а от
релевантния за това начален момент, в случая – датата на възникване на
разхода, за което са представени доказателства по делото, а именно от
05.12.2023г. До тези изводи настоящият състав достигна по аналогия на
посочените разяснения в мотивите на Решение № 449 от 26.10.2011г. по гр.
дело № 1629 по описа за 2010г. на четвърто г.о. на ВКС, в което макар да се
разисква началният момент на дължимата законна лихва върху
неимуществени вреди при ексцес, следва да се приложи и в настоящия случай.
Предвид горното следва да се посочи, че в доктрината и съдебната
практика съществува противоречие дали законната лихва върху обезщетение
за деликт е мораторна или компенсаторна. В случая това е без значение.
Безспорно е, че тя се дължи без да има отправена покана – чл.84 ал.3 ЗЗД,
началната й дата е датата на деликта (в общия случай), върху нея не се дължи
държавна такса и увеличението й в хода на процеса не съставлява увеличение
на иска, доколкото размерът й при предявяването на иска е неопределен, а е
определяем с оглед окончателно установения размер на главницата. Т.е. не се
касае за самостоятелен иск, за който би се дължал нарочен отхвърлителен
диспозитив. В този смисъл е решение № 14 от 14.02.2022г. по т.д. № 1293 по
описа за 2020г. на ТК, І т.о. на ВКС.
Следователно макар ищецът да е претендирал лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а съдът да
приема, че същата се дължи от последваща дата (датата на извършване на
разхода – 05.12.2023г. видно от представената фактура от тази дата), не следва
да се произнася с нарочен отхвърлителен диспозитив.
Досежно претенцията в размер на 240лв. за транспорт на автомобила с
пътна помощ и представената фактура № ********** от *********. с
доставчик ***** ЕООД и получател Ю. Ж. с наименование на услугата
„транспорт на „******* ********“ /*********/, съдът намира следното:
9
Същата представлява частен документ. Частният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти. /така напр. решение № 49 от
12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на второ г.о. на ВКС/, какъвто не е
настоящият случай. Частните свидетелстващи документи са годни
доказателствени средства (допустими според процесуалния закон), стига да
няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон
по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Съдът ги
преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по
делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти,
последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и
155. /така решение № 50/21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2014г. на четвърто г.о.
на ВКС/. Такова оспорване е налице от страна на ответника.
Предвид горното съдът цени посочения частен документ по вътрешно
убеждение и с оглед всички обстоятелства по делото, при съобразяване на
установеното, че св. Ж.а е заявила, че автомобилът е прибран в ********* с
пътна помощ на 25.11.2023г. (а не на 24.11.2023г. откогато е издадената
фактура). Дори самият ищец е заявил в обясненията си: „на другата сутрин
към 11 ч. – 12 ч. и нещо се обадих на пътна помощ, дойдоха и ми натовариха
колата с хенга, пътна помощ. Извозиха колата до кв. *****, където живеем. По
принцип платих стотина лева, но документ нямам за това.“. Съдът намира, че
с това си изявление ищецът е заявил неблагоприятни за себе си обстоятелства,
посочвайки, че всъщност е заплатил друга сума (не посочената в
представената фактура), като самото извозване с хенга е станало на
25.11.2023г., а не както е посочено в представената фактура – *********.,
поради което и с оглед гореизложеното приема, че представената фактура №
********** от *********. на стойност 240 лв. с ДДС не представлява
доказателство за извършен разход конкретно във връзка с процесния
инцидент, т.е. този разход не е в причинно-следствена връзка с процесните
събития.
Предвид гореизложеното исковата претенция в тази й част се явява
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Разноски се претендират и от двете страни.
По делото са налични доказателства за сторени разноски от страна на
ищеца в общ размер на 950лв., формирани както следва: 50лв. ДТ, 400лв.
платено адвокатско възнаграждение в брой, 500лв. депозит за вещо лице.
Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът претендира разноски, като такива се следва за
юрисконсултско възнаграждение, което, определено при условията на чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания
(явяването на представител в ОСЗ), обема на събраните доказателства, съдът
10
определя в размер на 200лв.
Предвид това, че от претенцията са уважени 0,498 % (общо 254,16лв. от
510лв.) и отхвърлени – 0,502 % (255,84лв. от 510лв.), следва, че на ищеца се
следват разноски в размер на 473,10 лв. съобразно уважената част, а на
ответника – 100,40 лв. съобразно отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявана от *********, да заплати на Ю. Т. Ж.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, сумата в общ размер на
254,16 лева /двеста петдесет и четири лева и шестнадесет ст./, която сума
представлява обезщетение за имуществени вреди, причинени върху лек
автомобил марка „*********“, модел „*********“ с ДКН № *********,
собственост на Ю. Т. Ж., в резултата на реализирани на *********. ПТП в
района на с. ********* и село ********* (********* метра преди моста на
река *********, на завоя до „*********“) вследствие попадане на автомобила
два поредни пъти в две необезопасени и необозначени дупки на пътното
платно от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за имуществени вреди за сумата над
254,16 лева /двеста петдесет и четири лева и шестнадесет ст./ до пълния
предявен размер от 510лв. /петстотин и десет лева/ като неоснователна.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, представлявана от *********, да
заплати на Ю. Т. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, сумата
от 473,10 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и десет ст./,
представляваща платена държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю. Т. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА Агенция „Пътна инфраструктура“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, представлявана от *********
сумата от 100,40 лв. /сто лева и четиридесет ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11