РЕШЕНИЕ
№ 1645
гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120101518 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „А 1 България“ ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А.Д. и М.М., срещу И. Х.
К., ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира от съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1072,29 лв.,
представляваща сбор от следните суми: 205,34 лв. - цена на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до
27.03.2020 г. /период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./,
начислена съгласно условията на рамковия договор № *********, приложенията към него и
общите условия по партида № М5373438; 413,14 лв. - цена на вноските за изплащане на
закупено устройство на изплащане за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.
/период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./, начислена съгласно
условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 04934953,
приложенията към него и общите условия по партида № М5373438; 453,81 лв. - неустойки,
начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите по
партида № М5373438, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена
съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договора. Претендира се и
мораторна лихва върху горепосочените суми в общ размер от 291,94 лв., от които: 57,70 лв. -
мораторна лихва върху сумата от 205,34 лв., начислена за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022
г.; 112,40 лв. - мораторна лихва върху сумата от 413,14 лв., начислена за периода 28.12.2019 г.
- 09.12.2022 г.; 121,84 лв. - мораторна лихва върху сумата от 453,81 лв., начислена за периода
12.03.2020 г. - 09.12.2022 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата от 1072,29 лв., считано от датата на
която е входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
1
Твърди се в исковата молба, че въз основа на сключен между страните Рамков договор и
приложения към него от 18.07.2017 г., на ответника са предоставяни електронни
съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане, описани в исковата молба.
Сочи се, че за периода 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г., ответникът е натрупал и не е заплатил в
сроковете, съгласно договора, претендираните с исковата молба суми за предоставени услуги
и продадени устройства на изплащане. Поради неизпълнение на задълженията му, на
11.03.2020 г. рамковият договор е прекратен по вина на ответника и са му начислени
неустойки в общ размер на 453,81 лв.
Така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата
молба, от назначения по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, особен представител на ответника, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, и се претендира
отхвърлянето му. Не се претендират съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани
доказателства.
На първо място е оспорена истинността на всички представени в исковата молба
документи, като се оспорва подписа на ответника, положен върху тях и се иска да бъде
задължен ищецът да ги представи в оригинал.
Твърди се, на следващо място, че липсват доказателства ответникът да е запознат с
общите условия на мобилния оператор, на които последният се позовава, за да обоснове
дължимостта на претендираните вземания. Сочи се, че ищецът не е изпълнил основното си
задължение - да запознае потребителя с общите условия за предоставяне на предлаганите от
него услуги и не е доказал, че му е предоставил екземпляр от тях, поради което тези ОУ не
обвързват потребителя и не обосновават дължимост на претендираните вземания.
Посочва се, че представените от ищеца фактури не могат да послужат като доказателство
за действително предоставени и потребени услуги и начислените за тях цени.
На следващо място се твърди, че не става ясно на какво се дължат значителните разлики
в сумите по фактурите, при положение, че същите се предоставят по абонаментни планове с
фиксирана месечна такса и потреблението, извън включеното в плана е незначително.
Сочи се, че не е ясно и как е формирано вземането за неустойка.
Твърди се, че неустоечните клаузи, въз основа, на които са начислени неустойки за
отстъпки от цената и за невърнато оборудване са неравноправни и нищожни, на основание
чл.143 от ЗЗП.
Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за надлежно прекратяване на договора
между него и ответника.
На последно място е направено възражение за погасяване по давност на претендираните
суми.
Оспорена е като неоснователна и претенцията за мораторна лихва.
В съдебно заседание ищцовото дружество, се представлява от юрк. К., който поддържа
предявените искове и претендира уважаването им.
В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от назначения му особен
представител адв. Т., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети като писмени доказателства следните изцяло
оспорени от ответника документи: Договор № *********/18.07.2017 г., Декларация
/недатирана и неподписана/, Приложение № 1 от 18.07.2017 г. към Договора за ползване на
пакетна услуга (пакет) № ********** – фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) за
№ *, телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ с Max SD) за № * и мобилна услуга
(Мтел Без граници с Есктра Нет) за № *, 3 броя анекси към Договора и трите от 19.05.2019
г., за удължаване на срока за предоставяне на тройна пакетна услуга с 24 месеца,
Допълнение към Приложение № 1 за активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ
2
пакет за услуга А1 ТВ от 19.05.2019 г., Приложение № 3 – ценоразпис към него;
Приложение № 1 от 02.06.2019 г. към Договора за мобилен интернет A1 Сърф XS Мах19 2г
за № *, Допълнително приложение от същата дата и Приложение № 3 ценоразпис, както и
допълнение към Приложение № 1 – декларация от 02.06.2019 г.; Договор за продажба на
изплащане от 19.01.2018 г. и приемо-предавателен протокол към него за устройство NOK6
Black MT 15, Договор за продажба на изплащане от 02.06.2019 г. и приемо-предавателен
протокол към него за устройство SAM A40 DS Blue; фактура № **********/02.12.2019 г. за
периода 28.10.2019 г. – 27.11.2018 г. за сума в общ размер 89,44 лева, с краен срок за
плащане на сумата – 27.12.2019 г., фактура № **********/02.01.2020 г. за периода 28.11.2019
г. – 27.12.2019 г. за сума в общ размер 67,97 лева, с краен срок за плащане на сумата –
27.01.2020 г., фактура № **********/28.02.2020 г. за периода 28.12.2019 г. – 27.01.2020 г. за
сума в общ размер 52,36 лева, с краен срок за плащане на сумата – 28.02.2020 г., фактура №
**********/02.03.2020 г. за периода 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г. за сума в общ размер 81,54
лева, с краен срок за плащане на сумата – 27.03.2020 г., фактура № **********/01.04.2020 г.
за периода 28.02.2020 г. - 27.03.2020 г. за сума в общ размер 312,52 лева, с краен срок за
плащане на сумата – 16.04.2020 г., за начислени неустойки: Сметка № **********/11.03.2020
г. за 37,47 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка №
**********/11.03.2020 г. за 49,76 лв. – неустойка за отстъпки от цена на услуги със срок за
плащане 11.03.2020 г., Сметка № **********/11.03.2020 г. за 34,15 лв. – неустойка за
отстъпки от цена на устройство със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка №
**********/11.03.2020 г. за 2,46 лв. – неустойка със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка №
**********/11.03.2020 г. за 25,02 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане
11.03.2020 г., Сметка № **********/11.03.2020 г. за 140 лв. – неустойка устройство
863605033110802 със срок за плащане 25.04.2020 г., Сметка № **********/11.03.2020 г. за
15,75 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка №
**********/11.03.2020 г. за 12,48 лв. – неустойка със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка
№ **********/11.03.2020 г. за 100 лв. – неустойка за устройство 021666764911; 00698085170
със срок за плащане 25.04.2020 г., Сметка № **********/11.03.2020 г. за 36,72 лв. –
неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г. По делото е приета и
информация за цени на допълнителни услуги, предлагани от А1, както и приложимите
Общи условия на ищеца /л. 44 – л. 64 от настоящото дело/. По делото е представен компакт
диск с горепосочените договори.
По делото са изготвени и приети съдебно-почеркова експертиза, съдебно-техническа
експертиза и съдебно-икономическа експертиза, които са отговорили на поставени от
страните въпроси.
На 19.12.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на претендираните в настоящото производство суми. Издадена е на
20.12.2022 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
8158/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане № 1514/06.02.2023 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на
разпореждането.
В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, считано от 14.02.2023 г., заявителят е
предявил против длъжника настоящите положителни установителни искове, които се явяват
процесуално допустими. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. №8158/2022 г.
по описа на БРС
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, т. е. да установи обстоятелствата, от които твърди, че
произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни
основания, в т. ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, че е
изпълнил собствените си задължения по договорите – да предостави телекомуникационни
услуги за процесните договори и периоди, да докаже възникването на вземанията за
3
неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор и самото предсрочното
прекратяване на договора - получаването на изявлението за разваляне от ответника и
неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания.
С отговора на исковата молба ответната страна възразява досежно авторството на
сключените договори – сочи, че подписите върху договорите не са положвени от ответника,
поради което е извършена съдебно-почеркова експертиза. От заключението й се установява,
че от всички 23 бр. обекти на експертизата, подписите са или положени от ответника И. Х.
К. или е възможно да бъде положен от него, като единствено обект на експертизата № 2
няма положен подпис. Това е писмено доказателствено средство, намиращо с на л. 7 гръб на
настоящото дело – „декларации“ от 18.07.2017 г. Заключението на вещото лице е оспорено
от ответника като непълно и неправилно със съображенията, че изследвания подпис не е
положен върху хартия, а върху устройство, като посредством софтуер той бива преобразуван
върху електронния документ, което водило до възможност същия да бъде поставян и на
други документи. В проведено на 23.01.2024 г. открито съдебно заседание е изслушано
заключението на вещото лице Н. Р.. На зададени въпроси на особения представите адв. Т.,
той отговаря категорично, че лицето положило подписите върху процесните договори е
ответникът. При изготвянето на експертизата си е служил с подписи, положени на хартиен
носител и макар договорите да са в електронна форма, а подписа положен на таблет, това не
е променя изображението на подписа. Не са констатирани признаци за имитация, а
предоставеният материал е достатъчен да бъде установено категорично, че именно
ответникът е подписал договорите. Вещото лице сочи, че не е имал задача да установява
дали подписът е „копиран“, както и че това би било обект на друг вид експертиза.
Съдът, изцяло кредитира заключението на почерковата експертиза, тъй като същото е
обективно, компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в неговата
правилност. Обект на изследване са били 23 броя подписи, като 22 от тях са положени от
ответника, а на едно от писмените доказателства липсва подпис. Това обаче не води до
извод, че договорите не са сключени, тъй като неподписаният документ представлява
декларация и е свързан с даване на съгласие за предоставяне на личните данни на абоната-
ответник, както и на съгласие с приложимите ОУ на ищеца, както и че същите са
предоставени на ответника К..
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установи, наличието на валидни
облигационни отношения между ищеца и ответника по повод процесните договори, а
именно: Договор № *********/18.07.2017 г., Приложение № 1 от 18.07.2017 г. към Договора
за ползване на пакетна услуга (пакет) № 86289055008 – фиксиран интернет през мобилна
мрежа (Net Box) за № *, телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ с Max SD) за № * и
мобилна услуга (Мтел Без граници с Есктра Нет) за № *, 3 броя анекси към Договора и
трите от 19.05.2019 г., за удължаване на срока за предоставяне на тройна пакетна услуга с 24
месеца, Допълнение към Приложение № 1 за активиране и условия за ползване на
допълнителен ТВ пакет за услуга А1 ТВ от 19.05.2019 г., Приложение № 3 – ценоразпис към
него; Приложение № 1 от 02.06.2019 г. към Договора за мобилен интернет A1 Сърф XS
Мах19 2г за № *, Допълнително приложение от същата дата и Приложение № 3 ценоразпис,
както и допълнение към Приложение № 1 – декларация, от 02.06.2019 г.; Договор за
продажба на изплащане от 19.01.2018 г. и приемо-предавателен протокол към него за
устройство NOK6 Black MT 15, Договор за продажба на изплащане от 02.06.2019 г. и
приемо-предавателен протокол към него за устройство SAM A40 DS Blue.
В подкрепа на своите твърдения за реалното предоставяне на договорените
телекомуникационни услуги, ищецът е представил, а ответникът не е оспорил писмени
доказателства, които доказват реалното потребление на процесните услуги в процесния
период. Отделно от тях по делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява, че на абоната е бил осигурен достъп до
мрежата на оператора-ищец за ползване на процесните услуги. Според т. 2 от констативно-
съобразителната част на експертизата, на 18.07.2017 г. е бил предоставен на ответника
достъп до мрежата на дружеството-ищец, като достъпът е продължен по силата на
сключените анекси на 19.05.2019 г. Горното се потвърждава и от представените и
неоспорени от ответника приложения А към всяка една от процесните фактури, както
следва: за фактура № **********/02.12.2019 г. за периода 28.10.2019 г. – 27.11.2018 г.:
4
разговори: 157:42 минути – общо потребление, 157:42 минути – в пакета, интернет: 502.417
мегабайта, телевизия: такса за пакет MAX Sport Plus 2г. пакет, фактура №
**********/02.01.2020 г. за периода 28.11.2019 г. – 27.12.2019 г.: използван екстра нет и
пакет MAX Sport Plus 2г.; фактура № **********/28.02.2020 г. за периода 28.12.2019 г. –
27.01.2020 г., използвани екстра нет, съобщения и пакет MAX Sport Plus 2г., фактура №
**********/02.03.2020 г. за периода 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г., използвани екстра,
съобщения и пакет MAX Sport Plus 2г., фактура № **********/01.04.2020 г. за периода
28.02.2020 г. - 27.03.2020 г., използвани: съобщения. С оглед гореизложеното, ищецът е
изпълнил задължението си да предостави телекомуникационни услуги, а ответникът е
упражнил правото си да ги използва, за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.
По силата на сключения Договор за продажба на изплащане от 19.01.2018 г. ищецът е
придобил правото на собственост върху устройството NOK6 Black MT 15 с предаването му
/т. 2.1 от договора/, което се е осъществило на същата дата, видно от приемо-предавателния
протокол, неразделна част от договора. Цената на вещта е следвало да бъде заплатена на 23
месечни вноски с първоначална вноска 17,50 лв., и обща сума на оставащите вноски в
размер на 402,51 лева, съгласно погасителния план на договора, с падеж на последната
погасителна вноска декември 2019 г.
По силата на сключения Договор за продажба на изплащане от 02.06.2019 г. ищецът е
придобил правото на собственост върху устройство SAM A40 DS Blue с предаването му /т.
2.1 от договора/, което се е осъществило на същата дата, видно от приемо-предавателния
протокол, неразделна част от договора. Цената на вещта е следвало да бъде заплатена на 23
месечни вноски с първоначална вноска 21,98 лв., и обща сума на оставащите вноски в
размер на 505,54 лева, съгласно погасителния план на договора, с падеж на последната
погасителна вноска май 2021 г. С оглед на гореизложеното следва, че ищецът е изпълнил
задължението си по сключените договори за продажба на изплащане досежно устройствата
NOK6 Black MT 15 и SAM A40 DS Blue.
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за неприложимост на
Общите условия на абоната спрямо сключените договорим, тъй като не е подписал нарочна
декларация, с която да изрази съгласие за тях /л. 7 гръб от настоящото дело/, както и че
същите не са му предоставени при сключването на договора, каквото е изискването на
законодателството /чл. 147а, ал. 1 Закон за защита на потребителите/. Съдът счита, че в
настоящия случай по отношение на сключените договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги намират приложение Общите условия на ищеца, предвид, че
макар да липсва подпис в декларация, намираща се на л. 7 гръб от делото, на всеки един
договор за мобилни услуги, съответно приложение или анекс, потребителят-ответник е
положил подпис след запознаване с приложимите Общи условия /л. 11 от настоящото гръб,
л. 15 от настоящото гръб, л. 17 от настоящото гръб, л. 18 от настоящото гръб, л. 20 от
настоящото дело, л. 22 от настоящото дело, л. 22 гръб от настоящото дело/, а от отделно от
това по делото е прието и изрично съгласие с приложимите ОУ от 19.05.2019 г. /л. 20 гръб от
настоящото дело/. Досежно договорите за продажба на изплащане, приложимите за тях ОУ
са инкорпорирани в самите договори. Предвид изложеното Общите условия са приложими
по отношение на сключените договори за телекомуникационни услуги с потребителя.
Размерът на вземанията за предоставени мобилни услуги се установява от представените
фактури, подробно описани по-горе. Това се потвърждава и от изготвена и приета съдебно-
счетоводна експертиза и от нейното неоспорено заключение, според което правилно са
изчислени стойностите им по издадените фактури.
Неоснователно се явява твърдението на ответната страна, че същите не могат да служат
като доказателство за твърдените обстоятелства, тъй като не са подписани. Това е така, тъй
като подписът не е задължителен реквизит на първичните счетоводни документи /какъвто
фактурата е/ – аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 Закон за счетоводството. Поради
изложеното съдът изцяло кредитира размера на обективираните вземания в приетите по
делото фактури за месечни абонаментни такси за телекомуникационни услуги и за месечни
вноски по договорите за продажба на изплащане.
С отговора на исковата молба ответната страна е релевирала възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност на периодичните вземания, обективирани в процесните
5
фактури, издадени до 02.03.2020 г. Възражението на ответната страна е неоснователно. На
първо място, фактурите обективират както задължения за месечни абонаментни такси така и
за вноски по договорите за продажба на изплащане. Вземанията за вноски по договорите за
продажба на изплащане не се погасяват с по-кратката тригодишна давност, тъй като
разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на
периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране
на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. В този
смисъл следва да се приеме, че приложимият към правоотношението давностен срок е
общият петгодишен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. По отношение на вземанията за месечни
абонаментни такси, действително те по своята същност имат характера на повтарящи се
през определен период от време еднородни такива, което им придава периодичен характер /в
този смисъл са и задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 3/2011г. от
18.05.2012г. по тълк. д № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Като периодични платежи и на осн.
чл. 111, б. „в“, вр. с чл. 114 ЗЗД, същите се погасяват с изтичане на тригодишен срок от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на вземането в настоящия случай
настъпва след изтичане на срока за плащане, посочен в съответната фактура, издадена от
мобилния оператор, в която същото е остойностено. Срокът за плащане, посочен в първата
по време от процесните фактури /тази, издадена на 02.12.2019 г. за отчетния период
28.10.2019 г. – 27.11.2019 г./ е 27.12.2019 г. съответно това е и датата на която
остойностените със същата задължения за такси за телекомуникационни услуги и вноски по
договори за продажба на изплащане са станали изискуеми. От този момент е започнала да
тече и погасителната давност за същите, като към момента на предявяване на исковете –
19.12.2022 г. /съвпадаща с датата на иницииране на заповедното производство, продължение
на което се явява настоящото исково такова, развиващо се по реда на чл. 422 ГПК/ нито
краткия тригодишен срок, нито петгодишният давностен срок е изтекъл.
Поради изложеното съдът намира исковите претенции в размер на 205,34 лв. - цена на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния
период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., 413,14 лв. - цена на вноските за изплащане на
закупено устройство на изплащане за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., за
доказани не само по своето основание, но и по размер, поради което същите следва да бъдат
уважени изцяло.
След като се установи дължимостта на вземанията за месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги и за вноските за изплащане на закупено
устройство на изплащане за процесния период, то следва, че и акцесорните претенции за
заплащане на законна мораторна лихва в размер на 57,70 лв. – начислена върху сумата от
205,34 лв., за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г. и мораторната лихва в размер на 112,40
лв., начислена върху сумата от 413,14 лв., за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г., както и
законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 19.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, следва да се
уважат.
Що се отнася до претендираните неустойки в общ размер от 453,81 лева, формирани като
сбор от: 37,47 лв. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за мобилна
услуга № *, 49,76 лв. - неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги за мобилна услуга
№ *, 34,15 лв. - неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство за мобилна услуга №
*, 2,46 лв. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна
екстра към основната услуга мобилна услуга № *, 25,02 лв. - неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за мобилна услуга № *, 140 лв. - неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа за фиксиран интернет през мобилна мрежа № *, 15,75 лв. -
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за фиксиран интернет през
мобилна мрежа № 5*, 12,48 лв. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС
за допълнителна екстра към основната услуга за мобилна услуга № *, 100 лв. - неустойка за
невърнато оборудване по ценова листа за мобилна услуга № * и 36,72 лв. - неустойка в
6
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за мобилна услуга № *, съдът намира иска за
неоснователен, поради следното:
Ищецът претендира суми за неустойки с различен характер, но всички те се претендират
във връзка с прекратяването на рамковия договор № *********. Настоящият състав приема,
че договорът не е бил прекратен на посочената от ищцовото дружество дата – 11.03.2020 г.,
доколкото по делото липсват доказателства за отправяне на известие/уведомление до
насрещната страна по облигационното правоотношение за това.
В т. 54. 12 от приложимите Общи условия се предвижда, че договорът на абоната се
счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай, че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Въпреки, че в посочената
договорна клауза е уговорено „прекратяване“ на договора, съдът приема, че по същество
посочената клауза има предвид именно неговото разваляне по смисъла на разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Прави впечатление, че с посочената клауза се уговаря възможност за прекратяване на
договора, която включва очевидно неизпълнение на задълженията на длъжника по него
/клаузата изрично предвижда, че договорът се прекратява от „забавата на плащането на
дължимите суми“/. Съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Прекратяване на двустранни договори се извършва по
взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в
договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на
добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на
които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен
договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените
обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици
на прекратяване на договора.
Развалянето на договора представлява потестативно право, чиито начин да бъде
упражнено е уговорен в разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и сл. от ЗЗД. Общото във всички
хипотези е, че се изисква изявление на кредитора, отправено до длъжника, което следва да
бъде получено от последния, за да породи своя ефект. Потестативното право на прекратяване
на договора следва без изключение да бъде нарочно упражнено от съответната страна по
облигационното правоотношение. Договорът не е бил прекратен на твърдяната дата.
Доколкото процесните договори и приложенията към тях са сключени в писмена форма,
изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и с него следва да се
даде подходящ срок за изпълнение, доколкото липсва предвидено отклонение от общото
правило, предвидено в закона. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради
което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора
преди изтичане на срока му.
Следва да се посочи също така, че по отношение на претендираните неустойки за
невърнато оборудване, липсват каквито и да било доказателства за отправяне на покана до
ответницата за връщане на оборудване, предоставено й от ищцовото дружество.
По тези съображения съдът приема за недоказано надлежното прекратяване на
процесните договори, поради което и искът за заплащане на неустойка следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
След като се установи недължимостта на вземанията за неустойки, то следва, че и
акцесорните претенции за заплащане на законна мораторна лихва в размер на 121,84 лв.,
начислена върху сумата от 453,81 лв. за периода 12.03.2020 г. – 09.12.2022 г., както и
7
законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 19.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, следва да се
отхвърлят.
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Предвид своевременно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за тяхното извършване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство в общ размер на 1092,85 лв. (при претендирани такива в общ размер на
2090,62 лева, от които: 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт; 172,72 лв. - държавна
такса, 12,90 лв. – държавна такса за възпроизвеждане на документи, 625 лв. – депозит за
особен представител на ответника, 980 лв. – депозити за вещи лица). При определяне на
дължимите, съобразно уважената част от исковете разноски за исковото производство, съдът
определил възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответната страна не е реализирала разноски в настоящото производство, поради което
такива не следва да и се присъждат.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 77,28 лева (внесена държавна такса в размер на 27,28 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.), като от тях, съразмерно с уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 44,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Х. К., ЕГН:
**********, с адрес: *, дължи на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от А.Д. и М.М., следните суми: 205,34 лв. - цена на месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., съгласно условията на рамковия договор № *********,
приложенията към него и общите условия по партида № М5373438, 57,70 лв. – мораторна
лихва, начислена върху сумата от 205,34 лв., за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г., 413,14
лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния
период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., начислена съгласно условията на договорите за
продажба на изплащане към рамковия договор № *********, приложенията към него и
общите условия по партида № М5373438, 112,40 лв. – мораторна лихва, начислена върху
сумата от 413,14 лв., за периода от 28.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и законната лихва
върху главниците за месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни
услуги и за вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.12.2022 г. до изплащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
8
управление: *, представлявано от А.Д. и М.М., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 453,81 лв. - неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите по партида № М5373438, по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ, сумата от 121,84 лв. - законна мораторна
лихва, начислена върху сумата от 453,81 лв. за периода 12.03.2020 г. – 09.12.2022 г., както и
законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 19.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, като
недоказана и неоснователна.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „А 1 България“ ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А.Д. и М.М., съразмерно
с уважената част от исковете, разноски в общ размер от 1137,52 лева, от които сумата от
1092,85 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 44,67 лв. - разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9