Решение по дело №435/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 947
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20205330200435
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 947

гр. Пловдив, 18.06.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 435/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                         

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 001 от 13.11.2019 г. на Кмета на Район Тракия, при Община Пловдив, с което на Д.И.М., ЕГН: **********, на основание чл. 57, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, е наложено административни наказания „Глоба“ в размер на 300лв., за нарушение на чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС.

Жалбоподателят Д.И.М., в депозираната пред съда жалба, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. А.Б., която поддържа жалбата и излага свои съображения поради които обжалваното НП следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от К.З. – Д. Д. АПИО и УС при Община Пловдив, с юридическа правоспособност, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Спрямо жалбоподателката Д.И.М. била извършена проверка по документи, във връзка с подадена в Община Пловдив – Район Тракия, жалба от Т. П. Т. и И. С. Т., а именно: жалба с вх. № 6-9400-910-(2) от 07.08.2019 г., молба с вх. № 6-9400-910-(3) от 23.08.2019г. и молба с вх. № 6-9400-910-(5) от 23.08.2019 г. и приложенията към тях, и документи предоставени от жалбоподателаката с вх. № 6-9400-910-(7) от 09.09.2019 г. и приложенията към нея. При извършената проверка било установено че за управител на обект жилищен вход в режим на етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. „О.№ …, съгласно протокол от 20.03.2017г. била избрана Д.И.М.. ЕГН: **********. Същата била направила уведомление по чл. 46б от ЗУЕС, до Община Пловдив - Район „Тракия”, заведено под вх. № 6-18РЕС-Т-86 от 24.08.2018г. В протокола от 20.03.2017г. не е посочен мандат на избрания у. Д.М., но с оглед разпоредбата на чл. 19. ал. 2 от ЗУЕС било прието, че същата е с мандат до 20.03.2019г. С протокол за проведено общо събрание (ОС) на етажната собственост (ЕС) на 03.10.2018г. за управител на ЕС бил избран Ц. Г., а за касиер на ЕС Т. Т. С протокол за проведено ОС на ЕС на 03.12.2018г. за управител на ЕС бил избран И. Т., а за касиер на ЕС К. Б. По отношение на взетите решения с протокол от 03.10.2018г. било образувано гр. дело № 16419/2018г., X гр. състав при Районен съд - Пловдив с искане за цялостна отмяна на взетите решения на ОС на ЕС. По същото дело била издадена обезпечителна заповед от 24.10.2018г., с която се допуска обезпечение на предявения иск от М. М. чрез спиране на изпълнението решенията взети от ОС, проведено на 03.10.2018г. По отношение на взетите решения с протокол от 03.12.2018г. било образувано гр. дело № 20505/2018 г.. XIV гр. състав при Районен съд - Пловдив с искане за цялостна отмяна на взетите решения на ОС на ЕС. По същото дело била издадена обезпечителна заповед от 26.02.2019г.. с която се допуска обезпечение на предявения иск от М. М. чрез спиране на изпълнението на решенията по т. 1 и за избор на касиер по т. 2 от дневния ред, взети с протокол от проведено на 03.12.2018г. общо събрание на етажната собственост, а на 06.03.2019г. била издадена обезпечителна заповед, с която се спира изпълнението на решението на ОС на ЕС за избор на управител по т. 2 от дневния ред, обективирано в протокол от 03.12.12018г. До момента на съставянето на акта горепосочените две дела пред Районен съд - Пловдив не били приключили с окончателен акт. С оглед на изложеното проверяващите приели че считано от 20.03.2017г. до момента на съставянето на АУАН (14.10.2019г.) управител на обект жилищен вход в режим на етажна собственост, находяша се в гр. П., бул. „О.№ …. била именно жалбоподателката Д.И.М., ЕГН: **********.

Проверяващите приели че като управител жалбоподателя М. е имала задължение по чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС да се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание на етажната собственост, както и да оповести докладите по реда на чл. 16. ал. 7 от ЗУЕС, при спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1. т. 4 от ЗУЕС. От изложеното в констативния протокол от 05.08.2019 г. ставало ясно. че Д.М. не се е отчела за периода от 20.03.2017 г. до 20.03.2019г. като не е извършила ежегодно отчитане с доклад (за период от 20.03.2017 до 20.03.2018 г. и от 20.03.2018 г. до 20.03.2019 г.), не е извършила отчитане с доклад в края на двугодишния си мандат (20.03.2019г.) и не е оповестила докладите по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за периода на мандата си 20.03.2017г. - 20.03.2019г. като това продължавало и до момента на съставяне на констативния протокол от 05.08.2019 г.

От протокола от проведеното ОС на ЕС от 03.12.2019г. било установено, че Д.М., неофициално и извън ОС на ЕС е представила отчет на някои от собствениците на 29.10.2018г., като запозналите се с него са установили неясни за тях неща и че на самото ОС на ЕС на 03.12.2018г., Д.М. официално не е представила отчет, в качеството й на управител на ЕС и съответно няма одобрен отчет/доклад от ОС на ЕС по смисъла на чл. 23. ал. 2 от ЗУЕС и чл. 11. ал. 1, т. 4 от ЗУЕС.

В съобщение на основание чл. 23, ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС от 07.01.2019г., протокол на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, във връзка с чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС от 07.01.19г., съобщение на основание чл. 23. ал. 2. във връзка с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС от 13.03.19 г., протокол на основание чл. 16. ал. 7 от ЗУЕС, във връзка с чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС от 13.03.19г. липсвало информация визираният от Д.М. отчет/доклад за календарната 2018 г. (за периода 01.01.2018г. - 03.10.2018г. и 24.10.2018-03.12.2018г.. в които е изпълнявала функциите на управител и касиер) да е представен на всички собственици на ЕС и да е одобрен на ОС на ЕС. т.е. липсва тази информация, защото в действителност у. Д.М. не е извършила по надлежния ред ежегодно отчитане.

От предоставените от жалбоподателката документи - таблица с приходи в лева по месеци и по апартаменти през 2017г. Не ставало ясно за коя етажна собственост се отнасят, кой, кога и в какво качество я е съставил, била ли е разгласена/одобрена по надлежния ред съдържащата се в нея информация. В представеният документ с наименование „Финансов отчет за заплатени такси и режийни разноски по месеци за период 01.01.2018г. - 31.12.2018г., относими за етажна собственост: гр. П., бул. „О.” №  не било посочено кой. кога и в какво качество го е съставил, бил ли е разгласен/одобрен по надлежния ред съдържащата се в него информация. В посочения финансов отчет нямало информация какви са извършените разходи за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., и какъв е наличният остатък след приспадане на разходите. Представеният ненаименуван документ отнасящ се за приходи 2017г., приходи 2018г.. разходи 2017г.. разходи 2018г. от една страна не давал информация за коя етажна собственост се отнася, а от друга страна отново не било посочено кой, кога и в какво качество го е съставил, била ли е разгласена/одобрена по надлежния ред съдържащата се в него информация, не е посочен наличния остатък след приспадане на разходите за 2017г. и 2018г., нямало данни този документ да е част или приложение към друг документ.

Поради изложеното по-горе, от свидетеля К.И., на 14.10.2019г. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС. В акта било отразено че нарушенията са извършени на 03.10.2018г. в 20:00 часа. на 03.12.2018г. в 20:00 часа и продължават да се извършват в периода от 20.03.2018г. до 05.08.2019г. в гр. П., бул. „О.” № …, както и че нарушенията са извършени за първи път. Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, който в графата за възражения отразил че в тридневен срок ще представи такива. В срока по чл. 44 от ЗАНН, били представени възражения, които били разгледани от административнонаказващия орган и били приети за несъществени.

Така на 13.11.2019г. било издадено обжалваното НП, в което било отразено че жалбоподателката М. в качеството си на управител на етажната собственост на жилищен вход в режим на етажна собственост, находящ се в гр. П., бул. „О." № …, не се е отчела ежегодно и в края на мандата си с писмен доклад пред общото събрание на етажната собственост до 20.03.2019г. и до съставяне на констативния протокол по чл. 57, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) на 05.08.2019 г. от собственици в етажната собственост. В наказателното постановление е отразено че нарушението се установило съобразно посочения констативен протокол и липсата на решение на общото събрание за разглеждане и приемане на отчетите. Описаното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС. За извършеното нарушение, на жалбоподателката М. била наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУЕС.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол за установяване на нарушение извършено от управителя по чл. 57, ал. 2 от ЗУЕС от 05.08.2019г., молба вх. № 6-9400-910-/3/ от 08.08.2019г., жалба с вх. №  6-9400-910-/2/ от 07.08.2019г. и приложенията към него, АУАН, НП, покани, обратни разписки за връчване, протокол за проверка от 07.01.2020г., заявление, копия на определения по гр. дела, молба от жалбоподателя М. с вх. № 6-9400-910 /7/ от 09.09.2019г. и приложенията към нея описани в молбата, съобщения на основание чл. 23, ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС,   съобщения на основание чл. 16, ал. 7, вр. чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС, молба вх. № 6-9400-910-/5/ от 23.08.2019г. и приложенията към нея, съобщение до етажната собственост от 02.12.2018г., удостоверение от РС Пловдив, решения на ПОС, обезпечителни заповеди.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля К.И. – актосъставител,  които съдът кредитира като обективни и съответни с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административно нарушение по чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС. Посочената разпоредба гласи че управителя на етажната собственост, се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание. Докладът и протоколите от заседанията на управителния съвет се оповестяват по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, съгласно който управителят в срока по ал. 6 /в седмодневен срок от провеждането на общото събрание/, поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Така или иначе по делото от страна на жалбоподателката не е представен документ който да представлява доклад пред общото събрание на етажната собственост, нито ежегоден, нито в края на мандата на управителя М., не е представен и протокол от проведено общо събрание, на което е бил отчетен доклад за определен период. Действително, от страна на жалбоподателя са представени копия на съобщения на основание чл. 23, ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС с които у. М. е уведомила собствениците, ползвателите и обитателите на етажната собственост, че ежегоден доклад за 2018г. е изготвен, както и протоколи на основание чл. 16, ал. 7, вр. чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС, с които удостоверява че е изготвено съобщение за изготвен ежегоден доклад по чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС, но това в крайна сметка не доказва че управителя се е отчел с изготвен ежегоден доклад, и доклад в края на мандата си, пред общото събрание, като в тази насока писмени доказателства не бяха представени. Ето защо настоящия състав намира че жалбоподателят М. е извършила нарушение на чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС.

Що се отнася до въпроса, дали жалбоподателката М. била у. на етажната собственост през периода от 20.03.2017г. до 20.03.2019г. настоящия състав прие че това е така, тъй като тя била избрана с протокол за проведено събрание на етажната собственост на 20.03.2017г. В последствие, с протокол за проведено общо събрание (ОС) на етажната собственост (ЕС) на 03.10.2018г. за управител на ЕС бил избран Ц. Г., а за касиер на ЕС Т. Т. С протокол за проведено ОС на ЕС на 03.12.2018г. за управител на ЕС бил избран И. Т., а за касиер на ЕС К. Б. По отношение на взетите решения с протокол от 03.10.2018г. било образувано гр. дело № 16419/2018г., X гр. състав при Районен съд - Пловдив с искане за цялостна отмяна на взетите решения на ОС на ЕС. По същото дело била издадена обезпечителна заповед от 24.10.2018г., с която се допуска обезпечение на предявения иск от М. М. чрез спиране на изпълнението решенията взети от ОС, проведено на 03.10.2018г. По отношение на взетите решения с протокол от 03.12.2018г. било образувано гр. дело № 20505/2018 г.. XIV гр. състав при Районен съд - Пловдив с искане за цялостна отмяна на взетите решения на ОС на ЕС. По същото дело била издадена обезпечителна заповед от 26.02.2019г.. с която се допуска обезпечение на предявения иск от М. М. чрез спиране на изпълнението на решенията по т. 1 и за избор на касиер по т. 2 от дневния ред, взети с протокол от проведено на 03.12.2018г. общо събрание на етажната собственост, а на 06.03.2019г. била издадена обезпечителна заповед, с която се спира изпълнението на решението на ОС на ЕС за избор на управител по т. 2 от дневния ред, обективирано в протокол от 03.12.12018г. Тъй като няма как етажната собственост да остане без управител, и поради споровете между етажните собственици в тази насока, именно жалбоподателя М. се явявал легитимно избрания управител, който следвало да изпълнява тази функция до решаването на споровете по другите решения на общото събрание. До момента на съставянето на акта – 14.10.2019г. горепосочените две дела пред Районен съд - Пловдив не били приключили с окончателен акт. С оглед на изложеното проверяващите правилно приели че считано от 20.03.2017г. до момента на съставянето на АУАН (14.10.2019г.) управител на обект жилищен вход в режим на етажна собственост, находяша се в гр. П., бул. „О.№ … била именно жалбоподателката Д.И.М..

Независимо от това обаче в хода на проведеното административнонаказателно производство  са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП и водят до неговата отмяна.

На първо място следва да се отбележи че с издаденото НП е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, а именно, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения /какъвто е настоящия случай/, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. Нарушената правна норма въвежда задължение за управителя на етажната собственост, каквато е била жалбоподателката М., да се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание. Всяко едно неотчитане пред общото събрание с доклад, представлява отделно административно нарушение, извършено на отделна дата, за което следва да бъде наложено отделно наказание. Недопустимо е да се налага едно наказание за няколко отделни нарушения. Тъй като по правило мандата на управителя на етажната собственост е 2 годишен, то жалбоподателя е извършил 3 нарушения – трябвало е да се отчете пред общото събрание с два ежегодни доклада и един в края на мандата, като за всяко нарушение е следвало да бъде наложено отделно наказание, всяко нарушение е било извършено на различна дата. Това е от съществено значение и за проверка спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които от така даденото описание на нарушението, по никакъв начин не могат да бъдат установени.

На следващо място, следва да се отбележи че от описанието на нарушението не става ясно, кога е извършено то, т.е. липсва основен реквизит на НП, с което се нарушава чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП, при словното описание е отразено само че жалбоподателката не се е отчела ежегодно и в края на мандата си с писмен доклад пред общото събрание на етажната собственост до 20.03.2019г. Посоченото не освобождава административнонаказващия орган от задължението да посочи датата, на която е извършено нарушението. Тя трябва да е изрично отбелязана, а не да трябва да се установява чрез анализ или тълкуване на фактите описани в НП.  В тази връзка следва да се отбележи и противоречие между отразеното в тази насока в АУАН и НП. Докато в АУАН актосъставителя отразил че са извършени   няколко нарушения като записал „нарушенията са извършени на 03.10.2018г. в 20:00 часа. на 03.12.2018г. в 20:00 часа и продължават да се извършват в периода от 20.03.2018г. до 05.08.2019г. в гр. П., бул. „О.” № …, то в НП административнонаказващия орган при словното описание на нарушението записал „не се е отчела ежегодно и в края на мандата си с писмен доклад пред общото събрание на етажната собственост до 20.03.2019г. и до съставяне на констативния протокол по чл. 57, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) на 05.08.2019 г. от собственици в етажната собственост“. Посоченото противоречие между АУАН и НП е недопустимо и не би могло да се преодолее по пътя на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,1 тъй като касае елементи от състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

На трето място, административнонаказващия орган допуснал още едно съществено процесуално нарушение, което също както и посочените по-горе, само по себе си също е основание за отмяна на издаденото НП. При словното описание на нарушението е отразено че жалбоподателя не се е отчела ежегодно и в края на мандата си с писмен доклад пред общото събрание на етажната собственост. Тук се въвежда един нов признак очертаващ нарушението от обективна страна – „писмен доклад“, който липсва в съставения АУАН, което е недопустимо. Отделно от това разпоредбата която се сочи в НП за нарушена - чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС, не изисква доклада да бъде в писмена форма, а управителя да се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание. Законодателя не е указал доклада да бъде в писмена форма, като той би могъл да е и устен, и да бъде вписан в протокола от проведеното Общо събрание пред което се докладва и да придобие писмен вид. Няма пречка доклада да е и в писмена форма, но законодателя не е въвел такова изискване.

Относно направеното в съдебно заседание, в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на наказания за направените от него разноски, и с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В съдебните производство по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК“, а според чл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя на жалбата е имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал отменения акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020г. е било договорено възнаграждение в размер на 380 лв. което е платено в брой. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато наложената глоба е до 1 000лв. минималното адвокатско възнаграждение следва да е 100лв. В настоящия случай наложената административна санкция е глоба в размер на 300лв. следователно минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 100лв. В настоящия случай обаче няма възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и съдът не може да намали същото до предвидения в закона минимум. Предвид отмяната на обжалваното НП и наличните доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство в размер на 380лв., платени в брой от жалбоподателя, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице в чиято структура е административния орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на Община Пловдив.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 001 от 13.11.2019 г. на Кмета на Район Тракия, при Община Пловдив, с което на Д.И.М., ЕГН: **********, на основание чл. 57, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, е наложено административни наказания „Глоба“ в размер на 300лв., за нарушение на чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС.

ОСЪЖДА Община Пловдив, с БУЛСТАТ 00047150, да заплати на Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 380 лева представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.