Разпореждане по дело №98/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба на Д... /Д.../ „Г.”, чрез процесуалиня му представител юрисконсулт М. Х. насочена против Решение № 2801/24.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 470/2010 г. по описа на РС Г. Д., с което е признато за незаконно уволнението на М. А. Б. от с.Р., общ.Г., обл.Б. извършено със заповед №113 от 25.03.2010 г. на Директора на Д...”, с.Г., обл.Б. и същата заповед е била отменена, а М. А. Б. е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението в Д... “Г.” с.Г.,обл.Б. – „горски надзирател” и въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия сумата от 2460,45лв., представляваща обезщетение по чл.225,ал.І от КТ за времето през което последният е останал без работа в резултат на уволнението, сумата от 411,32 лв., представляваща трудовото възнаграждение на Б. за месец януари 2010 г.,ведно със законната лихва върху горните суми от дата на завеждането на делото до окончателното им изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 300 лв.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакуваното решение в противоречие с материалния закон/КТ/ и при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се предимно в едностранчива и превратна преценка на ангажираните по делото доказателства от първостепенния съд.

За тези оплаквания се развиват и конкретни съображения.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт и по същество отхвърляне на всички обективно съединени претенции, предявени от ищеца-въззиваем пред районния съд.

Въззиваемият не е взел становище по въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е бил спорен фактът, а е установено и от приобщените писмени доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 04.05.2005 г. до постановявене на атакуваната заповед за прекратяване на това правоотношение, като към момента на уволнението въззиваемията е заемал длъжността”горски стражар”.

Със заповед № 113/25.03.2010г. на основание чл.330,ал.ІІ от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.3 и т.10 и чл.188, т.3 от КТ въззиваемият е бил уволнен дисциплинално.

Доколкото в самата заповед не е конкретизирано изрично, че му на се налага дисциплинарно наказание „уволнение”, а само са изброени горецитираните такстове от КТ, то като мотив за уволнението е посочено, че след проведена инвентаризация в края на 2009 г. и началото на 2010 г. от комисия назначена със Заповед №304 от 23.10.2009г. на директора на Д... Г. на посочените в заповедта обекти - №936,952,933,813,816,630,725, за които материално отговорно лице бил въззиваемият, е констатирана липса на дървени строителни материали, водещи се на временен склад, която е отразена в сравнителна ведомост общо по обекти.

Вида и количеството на липсващия дървен материал е описан подробно в табличен вид в заповедта, като общото му количество е 424,71 куб.м. бял бор и смърч на стойност 36 702,30 лв., с ДДС.

От приобщените пред районния съд писмени доказателства се установява, че с писмо-искане №254 от 10.02.2010 г. /л.14 от първоинстанционното дело/ на ищеца са искани писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.3.7.9 и 10 от КТ изразяващи се посочените по-горе липси.

Друга конкретизиция на нарушенията на трудовата дисциплина, които според работодателя е извършил въззиваемия, не е направена.

Нещо повече – в самото писмо идкане е отразено, че Б. следва да представи в срок писмените си обяснения по повод извършената постъпка, без обаче отново да е конкретизирано в какво се изразява тя.

Обяснения в от Б. по повод на горното са постъпили след определения му срок /вх.№366 от 01.03.2010 г./.

Независимо от тях на 25.03.2010 г. е издадена атакуваната заповед за уволнение на въззиваеми, връчена му на 26.03.2010 г. при отказ, удостоверен с подписа на трима свидетели.

В хода на първоинстанционното производство е била допусната и изслушана и съдебно-техническа експретиза за установяване размера на обезщетението по чл.225,ал.І от КТ и този на брутното трудово възнаграждение на въззиваемия за месец януари 2010 г.

Последната е установила безпротиворечиво, че обезщетението по чл.225,ал.І от КТ изчислено на базата на БТВ на Б. за м.февруари 2010 г. възлиза на 2460,45 лв., а трудовото му възнаграждение за м.януари същата година е в размер на 411,32 лв., като не е било изплатено.

Приобщената като писмено доказателство регистрационна карта от Бюрото по труда и декларация от страна на въззиваемия са установили още, че същият не е работил след уволнението му.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че заповедта за уволнение следва да отговаря на предвидените в чл.195,ал.І от КТ изисквания, а именно - да бъде в писмена форма, мотивирана и в нея да бъдат посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В конкретния казус било посочено,че са констатирани липси в обекти за които въззиваемият е отговорял като материално отговорно лице, но не е посочено кога са констатирани тези липси и в резултат на какво се е достигнало до тези липси, дали същите се дължат на действия или бездействия на въззиваемия или на други причини.

Ако се дължат на действия или бездействия на въззиваемия в какво се изразяват те и дали същите представляват нарушения на трудовата дисциплина.

Ако са такива - да се посочи за всяко действие или бездействие, какво нарушение на трудовата дисциплина представлява и дали то от кръга на тези, които съгласно КТ представляват основание за налагне на дисциплинарно наказание уволнние.

В настоящия случай в заповедта за уволнение е посочено, че са извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,т.3.7.9 и 10 от КТ изразяващи се посочените в същата липси.

Самите липси в случая не могат да бъдат нарушения на трудовата дисциплина, защото същите биха могли да бъдат следствие от допускане на такива нарушения, но тези нарушения не са посочени в заповедта.

А след като не се посочени нарушенията не биха могли да бъдат, а и не са изложени в заповедта, мотиви за налагането на наказанието.

След като не са ясни нарушенията на трудовата дисциплина за които е наложено наказанието, не е посочено кога са извършени същите и какви са мотивите на работодателя за налагането на същото, е невъзможно за съда да провери законосъбразността на дисциплинарното производство пред работодателя за налагането на наказанието.

Вън от горното било налице и посоченото в исковата молба нарушение при издаване на заповедта за уволнение по чл.193 от КТ.

Въпреки че от въззиваемия са искани обяснения и то във връзка с нарушение по чл.187,т.3.7.9 и 10 от КТ и такива обяснения са дадени, в самото искане за обяснения, както и в заповедта за уволнение, не са посочени допуснатите от Б. нарушения.

При това положение за последния е невъзможно да се защити и да даде обяснения по вменените му нарушения, поради което и районният съд приел, че обяснения изобщо не са искани и не са давани.

Посочените нарушения при издаването на атакуваната заповед за уволнение първостепенният съд приел за достатъчно основание за отмяната на същата, поради което и приел, че е безпредметно да разглежда въпроса дали са били налице констатираните при инвентаризацията липси, каква е причината за тях и дали същите са по вина на въззиваемия.

Тъй като от събраните по делото доказателства не било ясно кога е извършено нарушението и кога е констатирано същото, било невъзможно да бъде проверено дали е спазен срока по чл.194 от КТ за налагане на наказанието.

Поради уважаване на претенцята за отмяна на заповедта за уволнение районният съд приел, че следва да бъде уважени и исковете за възстановяване на предишната работа, както и за обезщетение по чл.225,ал.І от КТ, в размер съобразен с заключението на вещото лице, като над посочената сума бил отхвърлен.

Като последица от уважаване на главната претенция районният съд приел, че следва да бъде уважен и искът за изплащане на трудовото възнаграждение за месец януари 2010 г., в размера, посочен в заключението на вещото лице, т.к. това трудово възнаграждение е дължимо от работодателя, доколкото през този период въззиваемият е бил на работа, за което му е било начислено трудово възнаграждение, но същото не е било изплатено.

При установеното по-горе въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивницата – ищец в първоинстанционното производство, е останала недоволна от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни, по следните съображения:

В хода на производството страните не са спорили по релевантните факти кога е възникнало трудовото правоотношение между тях, както и че е прекратено с атакуваната заповед.

Спорни са били фактите дали дисциплинарното производство е било проведено съобразно строго формалните изисквания на КТ, които, след преценка на всички приобщени по делото писмени доказателства, районният съд приел, че не са спазени.

Настоящата инстанция споделя този извод на районната такава, като споделя изложените в горната насока мотиви, които обаче следва да бъдат допълнени и коригирани и в следния смисъл:

В случая въззивникът твърди, че проведеното дисциплинарно производство по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на въззиваемия, е извършено в съответствие с установените от КТ правила, но тези му твърдения, след анализ на приобщените доказателства, следва да се приемат за несъстоятелни.

Въззивната инстанция, както и районната такава приема, че в случая е допуснато нарушение на установените от чл.190 – чл.193 КТ правила, поради което и съобразно нормата на ал.2 на чл.193 наложеното с атакуваната пред районния съд заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарното наказание следва да се отмени, без да разглежда спора по същество.

Горният извод са налага на първо място поради факта, че макар формално въззивникът работодател да е поискал писмени обяснения от въззиваемия, които е квалифицирал като такива по чл.193 КТ, това му действие е в категорично несъответствие с посочения текст.

Видно от съдържанието на самото писмо изх.№ 254/19.02.2010 г. на Директора на Д... с.Г., на практика работодателя не е поискал обяснения от Б. по повод извършени от него конкретни нарушения на трудовата дисциплина такива, каквито да посочени в нормата на чл.187 т.3, т.7, т.9 и т.10 от КТ, а това, че са констатирани липси в промишлените обекти, за които той отговаря като МОЛ, поради което и са поискани обяснения за постъпката му.

Доколкото от мотивите на това писмо-искане става ясно, че тези липси са констатирани по повод извършена инвентаризация на посочените промишлени обекти, то не става ясно от същото дали се искат обяснения за нарушения на финансовата дисциплина при това, свързани с данните от проведена инвентаризация, или на трудовата дисциплина.

На самостоятелно основание следва да се отбележи, че съобразно нормата на чл.22 от ЗСч инвентаризацията на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с оглед достоверното им представяне в годишния счетоводен отчет.

Т.е. инвентаризацията няма за цел, вкл. и съгласно специалния закон, установяването на някакви финансови нарушения, още по-малко – на трудовата дисциплина.

А случая става ясно от дадените обяснения от въззиваемия, че инвентаризация на обектите, за които той е отговарял, не е правена дълго време, вкл. че част от дървесината се намира в други складове, преместени там по заповед на предишния директор и поради лоши метереологични условия.

Ето защо и в случая от данните по делото, вкл. съдържанието на исканите обяснения, макар да се претендира да са такива по чл.193 КТ, се налага изводът, че всъщност при провеждане на цялата процедура е бил нарушен императива на чл.193, ал.1 КТ.

Този извод се налага т.к. изслушването, респ. приемането на обяснения от субекта на дисциплинарната власт, представлява задължителен елемент от дисциплинарното производство, който е свързан с установяване на факта на нарушение на трудовата дисциплина.

Дисциплинарното нарушение, като вид правонарушение, е установено от нормата на чл.186 КТ и се определяя като виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Обект на дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарна отговорност, са трудовите задължения на работника или служителя, които трябва да се изпълняват точно и добросъвество, като техния обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение.

В конкретния казус не става ясно от съдържанието на искането на субекта на дисциплинарната власт – Дикертора на Д... с.Г., по повод на кои точно нарушения на трудовите задължения на Б. се искат обяснения, вкл. и съобразно нормата на чл.187, т.1-т.10 КТ.

От хода на цялото производство обаче става ясно, че се касае за търсене на обяснения за неспазване на нарушения на финансовата дисциплина, за които няма данни по делото дали са задължения на въззиваемия.

Няма данни и само тяхната проверка и установяване, респ. – налагане на наказания за спазването им, е в компетентността на Директора на Д... с.Г., т.к. за тези факти, вкл. и след като първостепенният съд е указал на работодателя, че негова е тежестта да установи законността на уволнението, не са били ангажирани накакви доказателства от него.

Следва да подчертае, че както работодателят, така и районният съд не са направили категорично разграничение между нарушение на финансовата дисциплина и на трудовата дисциплина по смисъла на КТ.

Така не е установено по делото пълно и главно от страна на въззивника в какво точно се е изразявало нарушението /нарушенията/ на трудовата дисциплина от страна на въззиваемия, кои точно трудовите задължения на последния касаят, респ. – виновно ли са нарушение същите, а от там и дали това /тези/ нарушения може да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

Като не е съобразил това и не е конкретизирал нарушенията на трудовата дисциплина, които счита, че работникът е извършил в рамките на нормата на чл.187 КТ, субектът на дисциплинарната власт всъщност е поставил въззиваемия в невъзможност да даде адекватни обяснения по реда на чл.193 КТ, за да може да се защити.

За още по-голяма яснота на изложението следва да се посочи, че ясното и точното описание на нарушението на трудовата дисциплина има правна значимост за проверка относно спазването на императивните изисквания, свързани с дисциплинарната процедура и най-вече изслушването или приемането на обяснения по чл.193 КТ, които трябва да са по повод на конкретно/и нарушение/я на трудовата дисциплина.

Когато такава конкретика липсва, освен че работникът е поставен в положение да не знае какви точно обяснения да даде, то съдът е поставен и в невъзможност да прецени по същество наличието на виновното неизпълнеине на конкретните трудови задължениея, респ. – правилното прилагане на критериите за определяне на дисциплинарното наказание.

В конкретния казус посочения по-горе порок в производството по чл.193, КТ се е пренесъл и в самата заповед № 113/25.03.2010 г., в която на въззиваемия не става ясно какви точно дисциплинарни нарушения са вменении да е извършил, вкл. – искании ли са му обяснения реда на чл.193 КТ за тях.

Освен това в титулната част е дадена и правна квалификация на нарушенията, вменени на Б. – по чл.187, т.3, т.7, т.9 и т.10 – т.е. – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологическите правила, неспазване на законни разпореждания на работодателя, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване ан материали, суровини, енергия и други средства и неизпълнение на други трудови задължения, предвидении в закони или др.нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния договор или определении при възникването на трудовото правоотношение.

В обстоятелствената част на същата обаче липсва конкретизация кое от вменените нарушения е такова по т.3, коет по т.7, кое по т.9 и кое по т.10.

Последното навежда и на несъответствие на уволнителната заповед с нормата на чл.195, ал.1 КТ, т.к. в нея липсва конкретно описание в какво се състои всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина на въззиваемия, свързани с неговите трудови задължения, описани както с обективните, така и със субективните им признаци, вкл. дори времето на извършване на част от нарушенията.

По изложените съображения въззивната инстанция като крен резултат изцяло споделя изводите на районният съд, че дисциплинарното производство е протекло при неспазване на установените правила от КТ и извършеното въз основа на атакуваната уволнителна заповед е незаконосъобразна.

Изцяло се споделят и изводите досежно частичната основателност на иска по чл.225 КТ /до размера, установен от изслушаната експертиза/, вкл. и за основателност на претенцията по чл.242, във вр. с чл.269 КТ, поради което и за избягване на излишно приповтаряне, препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

По изложените съображения решението на районния съд следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, Окръжен съд гр.Б.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2801/24.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 470/2010 г. по описа на РС Г. Д..

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните в тридесетдневен срок, считано от обявяването му на страните на 06.12.2010 г., пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: