О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 336 16.12.2019 година гр. Бургас
Бургаския окръжен съд, наказателно
отделение
На шестдесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 1226 по описа на съда за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест
на Стела Мешова – прокурор в Районна прокуратура-Несебър, и по частна жалба от
адв. Г.К. ***, упълномощен защитник на обв. Т.В.Г. ***, против Определение № 290
от 19.19.2019 г., постановено по НЧД № 933/ 2019г. по описа на Районен съд – Несебър,
с което е отменено постановление на Районна прокуратура - Несебър от 30.07.2019г.,
с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е било
прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 304 ЗМ-20/2016г.
по описа на РУ на МВР- Несебър, Вх.№ 2316/2015г. по описа на Районна
прокуратура-Несебър, в частта относно повдигнатото спрямо обв. Т.Г. обвинение
за извършено престъпление по чл.172б ал.2 предложение първо и второ вр. ал.1
вр. чл.28 ал.1 от НК, вр. чл. 13 ал.1 и чл.22 ал.1 от ЗМГО.
В частния протест се
изразява несъгласие с постановеното определение, специално относно правните
изводи на районния съд за наличието на доказателства, годни да обосноват извод
за осъществено от обв. Г. от обективна и субективна страна престъпление по
чл.172б ал.2 предложение първо и второ вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК. Възразява
се срещу даденото от съда указание да се пристъпи към предявяване на съответно
обвинение спрямо Г. и да се продължи досъдебното производство с необходимите
процесуално-следствени действия. Поддържа се, че са налице доказателства за
наличието на заболяване и хоспитализации на обв. Г. в процесния период, които
според прокурора изключвали възможността той да е извършил вмененото му
престъпление. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение и
потвърждаване на прекратителното прокурорско постановление.
В частната жалба на обв. Г.
са изложени съображения, аналогични с тези в протеста, като се заявява, че
единствено прокурорът е властен да преценява дали, на кого и за какво
престъпление следва да се повдигне обвинение, съобразно разпоредбите на чл.127
от КРБ, чл.46 ал.1 от НПК и разрешенията,
дадени в ТР № 2 по т.д. № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС. Поддържа се, че в случая
правилно прокурорът стигнал да извод за липса на доказателства обв. Г. да е
извършил престъпление от общ характер, включително такова по чл.172б от НК, и
законосъобразно прекратил наказателното производство в частта, касаещо неговото
обвинение. Настоява се, че районният съд е превишил правомощията си по чл.243
ал.6 т. 3 от НПК, като е дал указания на прокурора да предяви на Г. конкретно
обвинение в нарушение на закона. Искането в частната жалба е за отмяна на
първоинстанционното определение и потвърждаване на прекратителното прокурорско
постановление.
По повод подадените частен
протест и частна жалба е депозирано писмено становище от адв. Анета Таджер,
упълномощен представител на дружествата - притежатели на процесните по делото
търговски марки. Становището застъпва теза за правилност, обоснованост и
законосъобразност на определението на районен съд-Несебър, като адв. Таджер се
солидаризира с изводи на съда за едностранчивост, непълнота и формализъм при
проведеното разследване, както и за посочената от съда необходимост от
допълнително разследване за безспорно установяване на фактите, спадащи към
кръга, очертан в чл.102 от НПК. Претендира се оставяне без уважение на частния
протест и частната жалба, и потвърждаване на оспореното първоинстанционно
определение.
Частният протест и частната
жалба са подадени в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу
подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално
легитимирани страни – наблюдаващия прекратеното досъдебно производство
прокурор, чийто акт е отменен, и съответно обвиняемият чрез неговия защитник, и
пред компетентния съд, поради което се явяват процесуално допустими. Преценени
по същество, частният протест и частната жалба са основателни.
По делото от фактическа
страна е установено, че Досъдебно производство № 304 ЗМ-20/2016г. по описа на
РУ на МВР-Несебър е образувано на 22.12.2015г. с постановление на прокурора за
това, че на 05.08.2015г. в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, в базар „Орион”, в
търговски обект – стопанисван от „********* с ЕИК ***********,
със седалище и адрес: гр.А.,
ул.”*******” № *, с управител Т.В.Г., без съгласието на
притежателя на изключителното право по чл.13, ал.2, т.2 вр. ал.1 от ЗМГО,
дадено съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО, като излагал за продажба стоки – тениски,
ризи, якета, къси панталони, спортни горнища и др., носещи инициали на марки на
„Хуго Бос”, „Томи Хилфигер”, „Долче и Габана”, Поло Ралф Лаурен”, „Бърбъри”,
„Холистър”, „Поло и Шарк” и „Супердрай” – обект на това изключително право, без
правно основание – престъпление по чл.172б, ал.1 от НК вр. чл.13, ал.1 и чл.22,
ал.1 от ЗМГО.
Към посоченото досъдебно
производство, с постановления на наблюдаващия го прокурор от 29.07.2016г. и от
29.05.2017г. били присъединени материалите по Досъдебно производство № 251/2016г.
по описа на ОД на МВР-Бургас, и съответно преписка с вх.№4370/2016г. по описа
на РП-Несебър, съдържащи данни за извършени престъпления по чл.172б, ал.1 от НК,
осъществени през лятото на 2015г. в КК „Слънчев бряг“, базар „Орион”.
Разследването по обединените материали продължило под номера на настоящото
досъдебно производство № 304 ЗМ-20/2016г. по описа на РУ на МВР-Несебър, вх.№
2316/2015г. по описа на Районна прокуратура-Несебър.
На 26.02.2016г. разследващият
полицай изготвил постановление за привличане на Т.В.Г. ЕГН ********** в
качеството на обвиняем, което било докладвано и одобрено от прокурор при Районна
прокуратура-Несебър (л.84-89, том ІІІ от досъдебното производство), но до
приключване на разследването не било надлежно предявено на Г. по реда на чл.219
ал.4 и следващите от НПК.
От показанията на
свидетелите Я. А., А. Ф., К. Д., И. П., М. Г., С. А., А. Т.и М. Х., от протокола за доброволно предаване,
констативния протокол от 05.08.2015г. и от протокола за оглед на веществени
доказателства и албума към него, писмо от Патентното ведомство на Република България,
както и от заключението на авторско-правната експертиза става ясно, че на
05.08.2015г. в КК „Слънчев бряг“, на територията на базар „Орион”, в три
самостоятелни търговски обекта - магазин, находящ се в ***********, стопанисван от фирма „***********; магазин, находящ се
в УПИ ХІV, кв.19, стопанисван от „**************, и магазин, находящ се в УПИ ХVІ, кв.19, стопанисван от ************.”, е извършена
полицейска проверка, при която свидетелите А. и Ф. констатирали, че в споменатите обекти
се предлагат за продажба стоки тениски, ризи, якета,
къси панталони, спортни горнища и др., носещи инициали на марки на „Хуго Бос”,
„Томи Хилфигер”, „Долче и Габана”, Поло Ралф Лаурен”, „Бърбъри”, „Холистър”,
„Поло и Шарк” и „Супердрай”. Разследването установило, че на обв. Т.Г. нито в
лично качество, нито в качеството на преставляващ упоменатите търговци, не е
било предоставяно чрез договор или на друго основание право за ползване на
изброените търговски марки, нито съгласие за тяхното ползване в търговската
дейност на Г..
Свидетелите М. Г. и С. А. еднозначно заявили, че са били наети от
Т.Г. на работа като продавач-консултанти в магазини за продажби на дрехи,
находящи се в базар „Орион“ в КК „Слънчев бряг“. Свидетелките са единодушни и
убедени, че Г. заедно със съпругата си С. (Т.) се занимавали с оперативната търговска
дейност в магазините, включително зареждането със стока и контрол върху
дейността на продавачите, дневните обороти Г. и А.отчитали само на Г., като последният им
заплащал и трудовите възнаграждения.
Авторско-правната експертиза
дала заключение, че съществува сходство между изобразените върху иззетите стоки, обозначени с търговските марки „Хуго Бос”, „Поло Ралфлорън”, „Томи Хилфигър”,
„Долче и Габана”, „Бърбъри”, „Супердрай”, „Холистър” и „Поло и Шарк”, знаци, и
упоменатите по-горе регистрирани марки, от една страна, а от друга страна е
налице идентичност между самите
веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили
закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни
основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на
сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците.
Според вещото лице, сходството може да доведе до объркване на потребителя,
което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки.
При така установените
фактически положения въззивният съд стигна до следните правни изводи:
Основателни са оплакванията
в частния протест и в частната жалба на обв. Г., че в мотивната част на
оспореното първоинстанционно определение, в нарушение на разпоредбата на чл.243
ал.6 т.3 от НПК, районният съд е надвишил границите на дължимия от него контрол
за законосъобразност и обоснованост на постановлението за частично прекратяване
на досъдебното производство, като е дал указания на прокурора на обв. Г. да се
предяви постановлението за привличането му в това качество и да се продължи с
предписаните в закона други процесуални и следствени действия спрямо него. Съгласно
разпоредбите на чл.127 т. 4 от Конституцията на Република България, чл.46 ал.1
и ал.2 т.1 и т.2 и чл. 219 ал.1 и ал.2 от НПК, единствено прокурорът е оправомощен да привлича
към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер, както и да преценява
достатъчността на доказателствата, въз основа на които се повдига обвинението.
В този смисъл, като е указал на прокурора на Г. да се предяви обвинение за
извършено престъпление, съгласно постановлението за привличане на обвиняем от 26.02.2016г.
(без да отчита, че на л.122-127, том ІV от досъдебното производство е налице
постановление за привличане на Г. в качеството на обвиняем от по-късна дата –
28.11.2017г., което също не му е предявено), районният съд недопустимо е
надвишил очертанията и предмета на предвидения в чл.243 ал.5 от НПК контрол и
правомощието по чл.243 ал.6 т.3 от НПК да се дават задължителни указания по
прилагането на закона.
Независимо от тази слабост,
определението на Районен съд - Несебър е постановено при задълбочен и
изчерпателен анализ на доказателствената съвкупност, придружен с безпристрастна
оценка доколко съображенията на прокурора по фактите и правото съответстват на
събраните доказателства и следващите от тях изводи. В съгласие с правилата на
формалната логика и принципите по чл.13 и чл. 14 от НПК първата инстанция
достигнала до извод за необоснованост на прекратителното постановление, който
извод въззивният съд възприема напълно.
По делото са налице
категоричните и еднопосочни показания на свидетелите С. А. (01.02.2016г.) и М.Г. (11.01.2016г., 12.04.2016г. и 28.05.2018г.),
от които еднозначно се установява активното участие на г. в търговската дейност
на обектите, в които са работели посочените свидетели, включващо наемането на А. и Г. на работа, снабдяване на обектите със
стока и нейното заприходяване, определяне цените на отделните артикули,
отчитане и приемане на оборотите за съответния ден, както и присъствието на Г.
в магазините в деня на полицейската проверка – 05.08.2015г. От показанията на
свид. Н. Д., собственик на поземления имот, върху
който бил изграден т.нар. базар „Орион“, явства, че в течение на няколко
поредни години именно Г. е наемал от него отделни обекти (клетки) в посочения
базар, като конкретно през летния сезон на 2015г. г. е наел три обекта, в които
продавал дрехи и други промишлени стоки. От показанията на полицейските
служители А., Ф., Д. и П., ангажирани с извършване на проверката,
еднозначно следва, че при започване и в течение на проверовъчните действия на
05.08.2015г., Т.Г. е бил на обектите и лично е присъствал на извършената
проверка, като е бил своевременно запознат и с резултатите от нея. Към казаното
следва да се добави и факта, че Г. осъществявал търговска дейност в посочените
обекти чрез търговски дружества и едноличен търговец, на които сам бил
представляващ и управляващ, т.е. именно той бил задължен да осъществява и
контролира търговската им дейност в съответствие със закона. В този аспект
впечатление прави пълната липса на каквито и да е търговски, счетоводни или
други документи, отразяващи източника, вида на артикулите и цената при
придобиване на процесните стоки от представляваните от Г. търговци.
В подкрепа на извода за
липса на осъществено от Т.Г. престъпление от общ характер, в частният протест
прокурорът се позовал на представени от Г. медицински документи, от които
следвало заключение за заболявания и влошено здравословно състояние на
обвиняемия, което било пречка той да извърши престъпление. Този довод е
произволен. Действително, на л.11-21, том ІІІ от досъдебното производство обв. Г.
представил 5 епикризи за проведено болнично лечение, Решение на ТЕЛК от
24.11.2004г. и протокол за лекарства, заплащани от НЗОК. Касае се за стара
травма на лявото око с пожизнено намалена трудоспособност (до 54.5 %), както и
за хоспитализации в „Болница Токуда“-София от 06.12.2009г до 13.12.2009г.
(коронарна болест и клапна болест на сърцето), във Военномедицинска академия
–София от 05.03.2012г. до 14.03.2012г. (две епикризи – декомпенсиран
диабет), в Сити Клиник – София от 13.12.2013г.
до 15.12.2013г. (Периферна артериална болест ІІб ст.), и в МБАЛ „Дева Мария“
ЕООД от 25.03.2015г. до 30.03.2015г. (пристъп на остър хорецистист). При всички
изброени хоспитализации, съобразно цитираните епикризи, обв. Г. е изписван в
добро общо състояние, без усложнения от претърпените медицински манипулации, с
препоръки за продължаващо медикаментозно лечение и следене на състоянието лично
от от общопрактикуващ лекар. Без да се отричат или омаловажават здравословните
проблеми на Г., никоя от коментираните хоспитализации (в т.ч. последната от
м.март 2015г.) очевидно не е била пречка през месеците юни, юли и август на
2015г., включително на инкриминираната дата 05.08.2015г. да се придвижва
самостоятелно и активно да се ангажира с осъществяваната от представляваните от
него дружества търговска дейност, включително да посещава обектите, да наема
служители, да ги контролира и заплаща възнаграждания, да снабдява със стока, да
я заприходява и да отчита дневните обороти на отделните обекти. Следователно,
съображенията на прокурора за обективна пречка Г. да е осъществил
престъплението по чл.172б от НК поради заболяванията и хоспитализацията му през
2015г. всъщност не се основават на събраните доказателства, а представляват
само като хипотеза, която подлежи на внимателна проверка и надлежно доказване,
но не и годно основание за извод, че Г. не е извършил престъпление от общ
характер. Съпоставката на това повърхностно допускане с анализираните по-горе
преки гласни и писмени доказателства добре онагледява констатираната от
районния съд липса на адекватен доказателствен анализ, довела в крайна сметка
до необоснованост на решението на прокурора да прекрати досъдебното
производство досежно обвинението спрямо Т.Г..
В принципен план, въззивният
съд намира за нужно да добави следното:
Предметът и границите на съдебния
контрол по чл.243 ал.5 от НПК поначало изключват възможност съдът да указва на
прокурора действия, свързани с привличането на конкретно лице в качеството на
обвиняем, или с фактическото и/или правното естеството на престъплението, за
което следва да се извърши привличането. Впрочем, според действащото законодателство
такива правомощия наказателният съд няма в никоя от фазите на наказателното
производство. Дискрецията на прокурора по чл.219 ал.1 от НПК да преценява
достатъчността (в обемно и съдържателно отношение) на доказателствата, че
дадено лице е осъществило престъпление от общ характер, от което следва
решението му това лице да бъде ли привлечено в качеството на обвиняем, или не,
не се поставя под съмнение и не се оспорва. Следва обаче да се отбележи, че
тази дискреция е установена и ограничена само в рамките на образувано и висящо
досъдебно производство, което съобразно правилата по чл.46 ал.2 т.1 и т.2 от НПК протича изцяло под прокурорски надзор и ръководство. След приключване на
разследването и упражняване от прокурора на правомощието му по чл.243 ал.1 от НПК да прекрати досъдебното производство, по жалба на посочените в чл.243 ал.4
от НПК субекти, прекратителното постановление подлежи на цялостен съдебен
контрол за законосъобразност и обоснованост. Извършената по-рано преценка от
прокурора за основанията по чл.219 ал.1 от НПК, и доказателствата, на които тя
се е основавала, не може да бъде изключена от обхвата на съдебния контрол по
чл.243 ал.5 от НПК, защото съдът разполага с цялото досъдебно производство и е
длъжен да основе решението си на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства (чл.14 ал.1 от НПК), и след внимателна оценка на всички
събрани доказателства (чл.107 ал.5 от НПК). В този смисъл задължението на
прокурора и съда да вземат решенията си по вътрешно убеждение ще е надлежно
изпълнено само тогава, когато вътрешното убеждение на съответния орган е
формирано по начина и със съдържанието, установени в чл.14 от НПК. В
разглеждания случай, оспореното постановление за частично прекратяване на досъдебното
производство е постановено в нарушение на принципите на обективност (чл.13 от НПК), вземане на решенията по вътрешно убеждение (чл.14 от НПК) и служебното
начало при събирането и проверката на доказателствата (чл.107 ал.5 от НПК),
което налага неговата отмяна и връщане на делото на прокурора за продължаване
на разследването и нова оценка на събраните доказателства по реда на чл.242 и
следващите от НПК.
Като е стигнал до аналогични
фактически и правни изводи, Районен съд-Несебър е осъществил в пълнота
предвидения в чл.243 ал.5 от НПК съдебен контрол за законосъобразност и
обоснованост на постановлението за прекратяване. Оспореният първоинстанционен
съдебен акт, като обоснован и законосъобразен, подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран, на основание
чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 290 от 19.19.2019 г., постановено по НЧД № 933/ 2019г. по описа на Районен
съд – Несебър.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.