Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1 Дата 02.01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение- трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 31.10.2018 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търг. въззивно дело № 502 по описа за 2018 година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на Е. Б. С.
с ЕГН: ********** против Решение № 62 от 05.02.2018 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело №
366/2016 г. по описа на съда.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният
от Е. Б.С. против И.Б.Б.
с ЕГН: ********** положителен
установителен иск иск по
чл.422,ал.1 ГПК във връзка с
чл.417,ал.1 т.10 ГПК- за признаване за
установено по отношение на И.Б.Б., че същият дължи на ищеца
сумата от 27 200 евро по
запис на заповед от 24.01.2011 г.
с падеж -31.08.2012г.,без протест, ведно със законната лихва нърху тази сума,
считано от 26.08.2015 г., до окончателното й заплащане, за която сума са
издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, предмет на
ч.гр.дело№ 10576/2015 г. по описа на ПРС.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването ,че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон чл.422,ал.1 ГПК.
Поддържа се по-конкретно, че ищецът
с допълнителната си искова молба не е въвел в предмета на спора каузално правоотношение. Твърдял е просто, че стари менителнични вземания за които са
издадени записи на заповед са били заменени с нови записи на заповед. Процесният запис за заповед от 24.01.2011 г. за сумата от 27 000 евро е издаден
в полза на поемателя по същия
начин ,както и другите записи. Претендира се отмяната на обжалваното решение
и постановяване на въззивно решение по същество , с което да се уважи иска по чл.422,ал.1 ГПК в пълния му размер.
Въззиваемата страна И.Б.Б.
чрез процесуалният си представител по делото адвокат И.М. поддържа
писмен отговор, съгласно който жалбата е неоснователна. Основният довод е , че ищецът по делото
не е установил предходния на
процесния запис на заповед валидни
задължения, респективно: не е установил, че с издаването на процесният менителничен ефект се е
постигнал ефекта на новацията по смисъла
на чл.107 ЗЗД. Наред с това се поддържа, че ищецът не е установил наличието на заемно правоотношение, не е
декларирал предоставени заеми по реда предвиден в специалния закон -
чл.50,ал., т.5 ЗДДФЛ. Претендира да се потвърди обжалваното решение като
законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд след
проверка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема
за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК във връзка
с чл.417,т.10 ГПК- за установяване по отношение на ответника съществуването на
вземане,възникнало по силата на менителничен ефект.
Менителничното вземане е породено
конкретно от издадения от ответника И.Б.Б.
Запис на заповед от 24.01.2011 г. за сумата 27 200 евро, с падеж
-31.08.2012 г., издаден в полза на поемателя Е.Б.С..
Предявеният иск по
чл.422,ал.1 ГПТК е установителен и предпоставка за неговата допустимост е
наличието на правен интерес от
предявяването му. В случая такъв интерес е налице , тъй като кредиторът
–поемател по записа на заповед се е снабдил
в рамките на образуваното заповедно производство със Заповед за изпълнение на парично
задължение № 5673 от 27.08.2015 г.
и изпълнителен лист ,издаден от 28.08.2015 г.
Тези факти се установяват от
приложеното ч. гр.д.№ 10576/2015
г. по описа на Пловдивския районен съд - Х ти гр.състав. След
получаването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал писмени възражения в законния срок по чл.415 ГПК. По тази причина
и на основание чл.420,ал.1 ГПК
принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ М.К.е било
спряно.
Кредиторът – поемател по записа на заповед е предявил в определения от закона
едномесечен срок иска по
чл.422,ал.1 ГПК - за установяване
съществуването на вземането си, породено
от менителничния ефект.
В този смисъл
предявеният установителен иск е
допустим,а относно основателността му, въззивният съд прецени следните релевантни за спора
факти:
Първоинстанционният съд
,за да отхвърли предявеният иск по
чл.422,ал.1 ГПК е приел,че ищецът – поемател по записа на заповед е
въвел с допълнителна искова молба каузално правоотношение. Това каузално отношение според приетото в мотивите на обжалваното
решени е било заемно
правоотношение. Това задължение не е
било погасено,а чрез издаването на нови записи на заповед е било новирано. След като ищецът не е установил елементите от фактическия състав на договора за паричен заем, т.е. не е
установил каузалната сделка ,то искът
за установяване съществуването на
процесното вземане, породено от менителничния ефект – процесния запис на
заповед е бил отхвърлен като неосноавтелен.
Спорният по
делото въпрос, повдигнат от жалбоподателя във въззивната жалба е дали ищецът е въвел сам
наличието на каузално правоотношение
или е предявил вземането си въз
основа на менителничния ефект.
ПАС намира, че както в
първоначалната искова молба, така и в допълнителната ИМ ищецът
е предявил вземането си против
ответника само въз основа на издадения от него манителнимен ефект. Петитума на първоначалната искова молба не
е променен и с него се
претендира да бъде признато за
съществуващо вземане срещу ответника ,дължимо от ответника по издадения от него Запис на заповед от 24.01.2011 г. за сумата 27 200 евро
без протест по смисъла на чл.500 ТЗ. Записът на заповед е с определен падеж:
31.08.2012 г.
С допълнителната искова
молба ищецът –поемател на записа на заповед не
въвежда твърдения за наличие на
каузална сделка. С тази молба той само
пояснява ,че процесният запис на заповед е издаден за да
се новират други задължения по издадени от ответника по-стари записи на заповед , т.е. процесното вземане
остава в рамките на менителничното праовотношение. Никъде в допълнителната ИМ не се твърди
,че по-старите записи на заповед и
процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на каузална сделка.
Точно обратното: не ищецът ,а ответника в отговора на исковата
си молба ловко вмъква израза
„ Ако приемем, че сумите по
записите на заповед съставляват предоставени в заем средства, то ищецът е в нарушение на императивните норми на чл.2 и
чл.3 от Закона за кредитните институции“.
Изразът обаче е условен ,
тъй като ищецът нито в първоначалната ,
нито в допълнителната искова молба
твърди, че записите на заповед обезпечават
предоставени от него в заем парични средства.
Може само да се съжалява , че първият съд се е хванал на уловката и е разгледал
каузално правоотношение, което не
е било предмет на спора. Или поне
ищецът не го е въвел в предмета на настоящия спор. Това не е направил и ответника, който
не прави възражение за наличие на
каузална сделка , нито посочва елементите , а именно , че става въпрос за
договор за паричен заем на определена сума, сключен на определена дата и
т.н. Той само разсъждава хипотетично „ако приемем, че сумите по записите на заповед са предоставени
парични средства“.
Интересно е ,че в мотивите на решението си първият съд изрично се е позовал на т.17
от Тълкувателно решение№ 4/2014
г, постановено по т.дело № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС. Но точно
в цитираната т.17 от диспозитива на същото е посочено, че предмет на делото при предявен установителен
иск по реда на чл.422,ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417,т.9 ГПК/ понастоящем т.10/ е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед.
И по-нататък в мотивите на същото ТР изрично е посочено, че при редовен от външна страна менителниечен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника , то
ищецът не е длъжен да посочи
основанието на поетото от
издателя задължение за плащане на
парична сума ,както и да доказва възникването
и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател по ефекта и длъжника –издател по повод на което или
във връзка с което е издаден конкретния запис на заповед. Въпреки че изрично е цитирал този абзац
първият съд е приел, че ищецът сочи каузално правоотношение по договор за
паричен заем.
Но е нямал основание да
направи такъв извод, тъй като ищецът не сочи наличието на конкретна
каузална сделка, а ответника е направил
само общо оспорване на вземането. В писмения отговор на исковата молба
ответника оспорва автентичността на процесния запис на заповед, твърди ,
оспорва авторството на подписа на лицето ,което го е подписал като
издател. Най-общо оспорва ,че процесния запис на заповед не
притежава установените в чл.535 ТЗ
реквизити, поради което е нередовен и не съставлява валиден менителничен ефект.
Това е направеното от
ответника общо оспорване и предмета на
делото се концентрира само върху това : редовен ли е
процесния запис на заповед от външна
страна и представлява ли валиден
менителничен ефект.
На този въпрос първият съд е дал убедителен и обоснован на събраните по делото
доказателства отговор, приемайки че
процесния запис на заповед
съдържа реквизитите по
чл.535 ТЗ.
Ответника е оспорил авторството на подписа, твърдейки, че подписът
като „издател“ не е неговият.
Оспорването обаче е неуспешно, тъй като
приетите пред първата инстанция две съдебно-почеркови експертизи – единична и
тройна достигат до едно и също заключение. И двете експертизи
установяват, че подписа на лицето
, посочено като издател е положен именно от ответника И.Б.Б.. От него са изпълнен
и ръкописния текст,обозначаващ
трите имена на издателя, неговото ЕГН и адреса на същия, който
ръкописен текст се намира в горната част
на процесния запис на заповед.
И двете експертизи са на едно
и също мнение,че името и фамилното
име „ И.Б.“,изписани под положения лично от ответника подпис този
текст е изписан с почерка на
ответника И.Б.,т.е. на издателя
на процесния запис на заповед. По отношение на останалия ръкописен текст в
записа на заповед вещите лица установяват
категорично, че е изпълнен с почерка на
ищеца Е.С.. Изключението е само
едно и то се отнася до изписването на
презимето на ищеца С. „Б.“ ,което според
експертите е изписано с почерка на трето
лице, което е различно от страните по
спора. Това изключение е установено от експертите от тройната експертиза,
но по същество не променя крайния извод. А той е ,че процесният запис на заповед е
напълно автентичен , като подписа на издателя е положен лично от ответника И.Б..Последният е изписал собственоръчно двете си имена „И.Б.“ под положения от него
подпис, както и в горната част на записа на заповед е изписал отново собственоръчно трите си имена, ЕГН и
адреса си.
Особеността на конкретния
случай е в това ,че едната част от текста е изписана от
ищеца – поемател по записа на заповед.
ПАС споделя виждането на първия
съд, че няма пречка ръкописният текст да е написан от лице, различно от издателя на записа
на заповед. Същественото е ,че оспорения
подпис като издател на ценната книга
е положен именно от ответника И.Б.,т.е.
частният диспозитивен документ е напълно автентичен. Това означава, че волеизявлението, което по своето
съдържание представлява обещания за
плащане на определената парична сума
принадлежи на подписалото за издател лице.
Не са събрани
доказателства за това ,че този
запис на заповед е антидатиран , което означава, че евентуалното възражение,че искът е погасен по давност също е неоснователно.
Съгласно чл.531,ал.1 ТЗ
исковете по менителницата срещу платеца
се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. Последният е посочен
в процесния запис на заповед ,а именно: 31.08.2012 г.,при което положение искът
ще бъде погасен по давност след 31.08.2015 г.
Заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано в
съда на 26.08.2015 г.и съгласно чл.422,ал.1 ГПК искът за установяване
съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Ерго, искът по чл.422,ал.1 ГПК е предявен преди изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по
чл.531,ал.1 ТЗ, с която се погасяват
менителничните задължения.
В обобщение на изложеното до
тук се налага извода, че спорното
вземане е възникнало и съществуващо по валиден менителничен ефект – запис на заповед от 24.01.2011 г. за сумата
от 27 200 евро, с определен падеж:
31.08.2012 г,издаден в полза на поемателя Е.Б.С.. Процесният запис на заповед
съдържа всички изискуеми по чл.535 ТЗ реквизити,подписан е от лицето И.Б.Б., който е положил собствено ръчно подписа си като „издател“ на ценната книга. Вземането е
съществуващо и такова е било към момента на образуването на заповедното
производство.
Следва да се отмени
обжалваното решение като постановено в
нарушение на закона и да се постанови
въззивно решение по същество , по силата на което искът по чл.422,ал.1 ГПК следва да се уважи като се признае за установено по отношение на
ответника ,че ищецът има съществуващо
вземане,възникнало по валиден
менителничен ефект – запис на заповед от 24.01.2011 г. за сумата от 27 200
евро , без протест по смисъла на чл.500 ТЗ, издадена от ответника И.Б.Б..
Следва да се отмени
изцяло обжалваното решение , като ответника следва да заплати направените от
ищеца съдебни разноски в заповедното производство документално установени в размер на 1064 лева.
Следва да се отмени
решението и в частта относно присъдените съдебни разноски. С оглед на този резултат от въззивното
решение , при които искът се уважава изцяло
ответника следва да заплати
направените от ищеца разноски
пред двете съдебни инстанции.
Пред първата инстанция ищецът е
направил разноски в размер на 2 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноски за вещи лица по приетите експертизи ищецът не установява да е направил - такива са
направени само от ответника.
Пред въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1066
лева, която сума представлява заплатена от ищеца ДТ за въззивно обжалване.
Адвокатското възнаграждение за настоящата въззивна инстанция следва да се
определи при условията на чл.38,ал.1 т.3 ЗА.
Размера на възнаграждението се определя
на основание чл.7,ал.7 т.4 от Наредба№ 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на разпоредбата след измението й , обн. ДВ
бр.41 /2017 г в сила
от 23.05.2017 г. Съгласно тази скала
дължимото възнаграждение за
адвокат, защитаващ материален интерес в размер на 53 198.58 лева/ това е цената на иска/ е 2 126 лева. При което положение съдебните разноски пред
въззивната инстанция са в общ размер на 3192 лева, от които 1066 лева е
заплатената от ищеца ДТ за въззивно обжалване.
Следва
ответника да бъде осъден да заплати сума
в общ размер на 5 692 лева, представляваща
направените от ищеца съдебни разноски пред първата инстанция/ 2500 лева/
и настоящата въззивна инстанция в размер на 3192 лева.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 62 от 5.02.2018 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търг.дело № 366/2016 г. по описа на съда, с
което е отхвърлил като неоснователен
предявеният от Е.Б.С., с ЕГН:**********
против И.Б.Б., с ЕГН: ********** иск по
чл.422,ал. ГПК във връзка с чл.417
т.9 ГПК иск за установяване
съществуването на вземане в размер на 27 200 евро, дължимо по запис на
заповед от 24.01.2011 г, с падеж : 31.08.2012 г.,без протест, издадена в полза
на поемателя Е.Б.С., ведно със законната лихва върху посочената сума от 27 200 евро, считано
от 26.08.2015 г. до окончателното й
заплащане , вместо което и на основание чл.422,ал.1 ГПК във вр.с
чл.417,т.9,понастоящем т.10 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника И. Б.Б.,с ЕГН: **********,че в полза на ищеца Е. Б.С.,с ЕГН:********** съществува вземане към
ответника в размер 27 200 евро,възникнало
по валиден менителничен ефект: Запис на
заповед от 24.01.2011 г., издаден за сумата от 27 000 евро от издателя
И.Б.Б., с ЕГН: **********, с падеж:
31.08.2012 г, без протест по
смисъла на чл.500 ТЗ, въз основа на който
запис на заповед е издадена
Заповед № 5673 от 27.08.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на горепосочената запис на заповед, както и изпълнителен
лист от 28.08.2015 г,издаден за същата сума в размер на 27 200 евро,ведно
със законната лихва върху главницата
,считано от 26.08.2015 г. до окончателното заплащане на дължимите суми, предмет
на ч.гр. дело № 10 576/2015 г. по
описа на ПРС – Х- ти гр.състав.
ОСЪЖДА И.Б.Б., с ЕГН: ********** да заплати на Е. Б.С., с посочено ЕГН сумата в размер на 1064 лева, представляваща разноски,
направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 10576/2015 г. по описа на Районен
съд – град П.- Хти гр. Състав.
ОТМЕНЯ решението и в частта относно присъдените в
полза на ответника И.Б.Б. съдебните разноски , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Б.Б. , с ЕГН: **********
да заплати на Е.Б.С.
с ЕГН: ********** сумата от 5692 лева, представляваща направените
от ищеца съдебни разноски пред първата и
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.