Р Е
Ш Е Н И Е
гр. И., 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III състав в открито съдебно
заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц.В. като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 545/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Л.В.К. срещу П.Л.К. следните искове:
1) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения с акт №…. г., съставен в гр. И., общ. И.,
обл. С., граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо
разстройство без произнасяне по въпроса за вината; 2) искове с правно основание
чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете В.П. К.,
ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на майката в
гр. И., ул. „П.Я.“ №.., за определяне на подходящ режим на лични отношения на бащата
П.Л.К., ЕГН **********, за осъждане на бащата П.Л.К., ЕГН **********, да
заплаща на детето В.П. К., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на
своята майка Л.В.К., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба- …..., до промяна на
обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Направено е и искане с правно основание чл.
53 СК за възстановяване на фамилното име на съпругата преди брака- Г..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански
брак през 1999г., от който имат едно пълнолетно и едно непълнолетно дете.
Поддържа, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че само ищецът се грижи
за децата, че между съпрузите са налице множество спорове и разпри, че
ответникът не помага в домакинството, редовно употребява алкохол и упражнява
физически и психически тормоз.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По иска с право основание чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е налице, когато
между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство
е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се възстановят
нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е
достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на
ответника.
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за граждански брак №…. г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С., се
установява, че страните са сключили граждански брак помежду си на …
От два броя удостоверение за раждане въз основа на актове за
раждане се установява, че страните имат родени две деца, като едното е
пълнолетно към момента на предявяване на исковата молба, а второто- В.П. К. е
непълнолетно- родено на ***г..
От показанията на свидетеля А., преценени по реда на чл. 172 ГПК,
се установява, че страните са сключили брак преди около 20г., като отношенията
им са се влошили. Установява се, че ответникът се е държал агресивно спрямо
ищцата, отправял е обидни думи и закани. Установява се също така, че от около 3
месеца ответникът е напуснал общото жилище, като преди това отношенията помежду
им са били като между съквартиранти, а не като между съпрузи.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за
установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно
доказване (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки,
обуславящи възникването на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен.
В случая с оглед обстоятелството , че отношенията между съпрузите
са трайно влошени от години и същите не живеят заедно брачните отношения между
тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало чувството за близост,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и
дома. Страните са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани
на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от
съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на
съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен поради
дълбоко му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на
развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане не е направено.
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК:
По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК. При преценката на
кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права,
определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички
обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от
тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на
детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение, материалните възможности на родителите.
Упражняването на родителските права от единия родител
не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от
родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител
следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при
определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при
регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на
детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание
отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение
режим на лични контакти е ограничена до
намаляване на негативните последици за детето.
Като последица от предоставяне на упражняването на
родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2
от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на
живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка
е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители
– чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Както вече беше посочено, страните са
родители на непълнолетното дете В.- родено на ***г.
От служебна бележка от СУ „Х. Б.“, гр. И.,
се установява, че детето В. е записана като ученичка в ..-клас в дневна форма
на обучение.
От Социален доклад на ДСП И. се установява,
че основни грижи за детето В. полага майката, като детето е В. е в добро
здравословно състояние, посещава редовно училище и за него се полагат адекватни
грижи. Детето живее с майка си в къща, разполагаща с детска спалня, кухня и
баня, като хигиената е отлична. Установява се също така, че самото дете е
заявило, че е наясно със ситуацията между родителите си и желае след развода да
остане да живее при своята майка. Установява
се, че майката не препятства контактите на детето с неговия баща, като отношенията
между последните са добри, същите се виждат около един път седмично и два пъти
бащата е дал сумата от около 60лв. на детето. От социалния доклад се
установява, че бащата не е сътрудничил на ДСП, че същият работи на трудов
договор, както и че майката също работи и взима заплата около 600лв., с които
подпомага и второто пълнолетно дете, което е студент.
От показанията на св. А., преценени по реда
на чл. 172 ГПК, се установява, че грижите за детето В. се полагат изцяло от
майката, която осигурява на детето всичко необходимо, включително и преди
фактическата раздяла между съпрузите.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля
в частта, в която заявява, че бащата не се интересува от детето В., както и в
частта, че същите не поддържат контакт помежду си, тъй като свидетелските
показания в тази им част не се подкрепят от приетия по делото социален доклад.
Решението за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на
интересите на това дете. Интересът на детето не е имагинерно понятие. Той се
преценява с оглед на следните обстоятелства: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето; привързаността
на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности.
Важно е да се подчертае, че в случая се
касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за
лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за
родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съобразно изложеното, при съвкупното
разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената съвкупност, служещи
като критерии за определяне интереса на двете деца съдът намира, че упражняването
на родителските права следва да бъде предоставено на майката и местоживеенето
на детето следва да бъде при нея.
Майката притежава необходимия родителски
капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества, има желанието и е
способен да полага адекватни грижи за детето, като в тази насока са всички
събрани по делото доказателства
От друга страна се установи, че бащата, макар
и да не се е дезинтересирал от детето, не изпълнява в цялост родителските си
задължения спрямо детето.
Следва да се има предвид и установената
силна емоционална връзка на детето с майката, която се установява от изготвения
по делото социален доклад, като в тази връзка следва да бъде
посочено, че социалните работници са професионалисти и независими трети лица по
отношение на семейството.
Съдът
прецени и жилищните условия, като същите са достатъчни и подходящи за
отглеждане на детето. Същото посещават редовно училище и се развива добре за
възрастта си.
Предвид
гореизложеното, във висш интерес на детето е да не се променят обезпечената към
момента от майката спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се
развива, чувствайки се защитено, обичано
и обгрижвано.
При
тези аргументи съдът намира, че упражняването на родителските права следва да
бъде предоставено на майката.
Както при определяне на мерките относно
упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични
отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият
интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са
в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което
и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните
последици за детето. Отчитайки от една страна това, че не се установява по
време на съвместния живот на родителите бащата по някакъв начин да е навредил на
децата или да ги е застрашил, както и наличието на определена емоционална и
доверителна връзка на детето с бащата, но от друга страна и факта, че до
момента детето никога не са е отделяло от майка си, както и установената им
силна привързаност към нея, съдът счита, че на този етап следва режимът за
лични отношения деца-майка да бъде близък до обичайния. Регламентирайки режима
на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и
интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се
ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните
фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен
следния режим за осъществяване на лични контакти – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в
неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на майката. Този режим на лични отношения в настоящия казус
се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се
както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката дете-баща,
така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността
в ежедневието на детето. Същевременно следва изрично да се посочи, че
полагането от бащата на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не
само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат
посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата му родители,
всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на децата си.
Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от
ежедневието на децата родител цели да гарантира минимално необходимите условия
за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по
общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно,
при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото
решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на
обстоятелствата.
Само за пълнота, предвид установения по
делото факт, че не е предоставял средства за издръжката на децата, съдът намира
за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не
полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на
материалните му потребности. Ето защо и такава се дължи, независимо от
обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти,
като изпълнението, респ. неизпълнението на задължението за издръжка, показва
отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на неговото развитие.
Като последица от предоставяне родителските
права на майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на децата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите
възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители
– чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
Детето е на … г..Същевременно по делото е категорично изяснено, че и преди, и
след раздялата на родителите, детето живее при майката и се отглежда от нея, а бащата
- ответник в настоящото производство не предоставя средства за издръжката на детето
си. В този смисъл следва да бъде посочено, че по делото не се установи по
категоричен начин, че дадената на два пъти от бащата сума в размер на около
60лв. действително е предназначена за издръжка на детето.
Успоредно
с горното се установява, че майката получава доходи около 600 лв.
месечно, а за ответника се събраха доказателства, че също осъществява трудова
дейност. И двамата родители са хора в трудоспособна възраст, които при
подходяща заетост могат да генерират месечен доход поне в размер на минималната
работната заплата за страната.
С оглед изложеното, отчитайки в съвкупност
нуждите на децата и възможностите на двамата
родители, съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищцата и
ответникът са длъжни и могат да осигуряват на детето, съобразно неговата
възраст и потребности, възлиза на поне 300 лева месечно, за да бъдат подходящо
посрещнати не само базовите нужди от облекло, храна, отопление, медицински
грижи и медикаменти, занимателни и учебни пособия, но също така свързаните с
естествените потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и
развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с
траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок
ръст, не и да намалеят.
При разпределяне този общ размер на текущата
парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо
ответникът да поеме заплащането на сумата от 200 лева месечно, а останалите
необходими средства да продължат да се осигуряват от ищеца, наред с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и
усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи
по-малък дял от паричната издръжка.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в
така определения размер от би създавало затруднения за ответника, тъй като
съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да
се осигурят на детето финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то
да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.
Ето защо, съдът приема, че
претендираният размер на текущата
издръжка е съвсем реален и адекватен, съобразен както с основните потребности
на детето, така и с възможностите на ответника, съответно предявените искове по
чл. 143 ал. 2 СК – за присъждане на месечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – …., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
се явява изцяло доказан и следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
По искането с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в
решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име,
което съпрузите ще могат да носят след прекратяване на брака. В настоящият
случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя
съпруг, е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име Г., поради и което следва да бъде
постановено същата след развода да носи предбрачното си фамилно име.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от
чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски, но по делото липсва такава претенция.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва страните да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС- И. всеки от тях по 20лв.,
представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал.
1, т. 7 ГПК бащата следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- И. сумата
от 288лв., представляваща дължима държавна такса върху постановената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 СК сключения на …. граждански брак между П.Л.К., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, и Л.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, за който е съставен
акт за граждански брак №… г., гр. И., общ. И., обл. С..
ПОСТАНОВЯВА
на основание
чл. 53 СК занапред съпругата да носи предбрачното си фамилно име Г.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето В.П. К., ЕГН **********,
на майката Л.В.К., ЕГН**********, и определя
местоживеене на детето на адреса на майката в гр. И., ул. „П.Я.“ №….
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата П.Л.К., ЕГН **********,
и детето В.П. К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с
преспиване при бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния
отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата П.Л.К.,
ЕГН **********, да заплаща на детето В.П. К., ЕГН **********, действащо лично и
със съгласието на своята майка Л.В.К., ЕГН**********, месечна издръжка в размер
на 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- ...., до
промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ДОПУСКА, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Л.К., ЕГН
**********, и Л.В.К., ЕГН **********,
всеки от тях да заплати по сметка на РС- И. сумата от по 20, 00
лева, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК П.Л.К., ЕГН **********, да заплати по сметка
на РС- И. сумата от 288 лева, представляваща дължима държавна такса върху
постановената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: