№ 167 / 18.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Пепа Илиева и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 347 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба на В.Д.М. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 – 0996 – 004398/ 03.02.2020г. на Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева за административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В аргументирана жалба до съда наказаното лице оспорва вмененото административно нарушение с твърдението, че същото е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като деянието му не покрива признаците на състав на противоправно поведение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което уважи жалбата, ведно с произтичащите законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят В.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 02.10.2019г., в 21:30ч. в гр.Монтана, на ул.,,Диана” на бензиностанция ,,ШЕЛ", жалбоподателят В.М. управлявал влекач МАН ТГХ с рег.№ М 85 62 ВН с прикачено към него полуремарке Мойсбургер МПС 3 с рег.№ М 04 58 ЕХ като без да съобрази височината на превозвания от него товар на полуремракето, блъснал алуминиевата козирка, разположена над бензиностанцията, вследствие на което я деформирал. На място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, Г.И. и Ц.Ц., които съставили протокол за ПТП и изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол посредством Алкотест 7510 с фабричен номер ARBB - 0007, която се оказала отрицателна. Съставили АУАН за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражение. Въз основа на същия било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът прие същата за безспорно установена и подкрепяща се от събраните по делото писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законносъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото действително е било издадено в нарушение на материалния закон. Безспорно към момента на деянието жалбоподателят е имал качеството на ,,водач" на пътно превозно средство по смисъла на &6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, т.е. налице е бил годен субект на административна отговорност. Същевременно правната норма, под която е бил подведен, не съответства на възприетата фактическа обстановка от страна на административно наказващия орган. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП вменява задължение за повишено внимание от страна на водача на пътно превозно средство, който ще предприема маневра, но само тогава, когато това би довело до създаване на опасност за участниците в движението, които се намират в някакво положение спрямо него. Очевидно блъснатата алуминиева козирка над бензиностанцията не представлява ,,участник в движението" по смисъла на &6 т.28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като не представлява физическо лице - водач, пътник, пешеходец, нито такова, работещо на пътя. По разбиране на съда жалбоподателят действително е извършил административно нарушение, но не и под правната норма, под която е бил подведен под отговорност.
В случая е налице общата хипотеза на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като като ,,участник в движението", жалбоподателят е бил длъжен с поведението си да не причинява имуществени вреди. Като е подвел под отговорност жалбоподателя при неправилна правна норма, административно - наказващият орган е издал наказателно постановление в нарушение на закона. В настоящето производство съда няма правомощието да измени наказателното постановление относно правилното прилагане на материалния закон, а може единствено, съблюдавайки разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, да отмени опорочения административен акт като незаконосъобразен.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалвания акт на процесуално основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 – 0996 – 004398 издадено на 03.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, с което на В.Д.М. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: