Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1383 / 30.3.2018 г. , гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 09.03.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10665 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 48
ал.7, вр. ал.6 от ЗУЕС.
Производството по
делото е образувано по повод предявени от ищцата К.С.Ф. ЕГН **********, с адрес *** кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.48,
ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, както следва:
1/ за осъждане на
ответницата ф.В.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, в качеството й на собственик на апартамент, находящ се в гр.Варна, *********, да
заплати на ищцата сумата в размер на 84,09
лв. (осемдесет и четири лева и девет
стотинки), представляваща припадащата се част от сторените от ищцата разходи в
общ размер от 5964,16 лв. за извършен необходим ремонт
на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
гр. Варна, *********, ведно със законната лихва върху тази сума
, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 28.07.2017г. до окончателното й изплащане, за извършения със средства на
ищцата ремонт на покрив на вх.2, на
основание чл. 48, ал.6 от ЗУЕС.
2/ За осъждане на С.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството му на собственик на апартамент , находящ се в гр.Варна, *********,
да заплати на ищцата сумата в размер на 93,63
лв. (деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
припадащата се част от сторените от ищцата разходи в общ размер от 5964,16 лв. за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, *********, ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда- 28.07.2017г. до
окончателното й изплащане, за извършения със средства на ищцата ремонт на покрив на вх.2, на основание чл. 48, ал.6 от ЗУЕС.
3/ За осъждане на И.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството му на собственик на апартамент , находящ се в гр.Варна, *********,
да заплати на ищцата сумата в размер на 59,64
лв. (петдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща припадащата се част от сторените от ищцата разходи в общ размер
от 5964,16 лв. за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, *********, ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда- 28.07.2017г. до
окончателното й изплащане, за извършения със средства на ищцата ремонт на покрив на вх.2, на основание чл. 48, ал.6 от ЗУЕС.
Моли се за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски ,
включително и адвокатско възнаграждение.
Ищцата основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: излага, че е собственик на апартамент № *********,
находящ се в гр. Варна, кв. „***“,
ул. „*** и ***“№ *********, като заедно с ответниците
са етажни собственици в сградата. Излага, че от 2013г.
след всеки летен и зимен валеж възниквали течове,
дължащи се на компрометирани детайли от покрива на вход 2. Вследствие
на течовете, в жилището на ищцата и във входа, прониквала вода и влага. Водата прониквала в зидовете, което създавало реална опасност за
тяхното разрушаване, с което се застрашавала стабилността на конструкцията на
сградата. Твърди, че последиците от проникването на
вода са известни на управителя на етажната собственост, като с констативен
протокол от 22.07.2014г. „Ком Строй” ЕООД е извършило
оглед на покрива и са констатирани течове от покривната конструкция на вх.
2,3 и 8. Течовете от покрива и
влагата в сградата е констатирано и от Община Варна, район „Приморски”, която с
писмо от 21.08.2014 год. е препоръчала
извършването на спешен ремонт на покривното и подпокривното пространство. Въпреки, че управителят и Общото събрание на етажната собственост
са били уведомени от ищцата за необходимостта от ремонт на покрива, с решение
от 23.07.2014 год. е прието да не се извършва
такъв. Поради това и ищцата е възложила на „Ес Пи Ви РЗ” ЕООД
с договор за строително монтажни работи от 20.08.2014 г. цялостен ремонт на 150
кв.м. от дясната страна на покрива на вх. 2 в сградата. Ремонтът бил извършен, като дейностите се
изразявали в следното: демонтаж на цигли, ламарина, черна хартия; демонтаж на
изгнили дървета, единична скара, полагане на хидроизолационна мембрана,
изработка, доставка и монтаж на ламаринени детайли, доставка и монтаж на двойна
скара, върху която са поставени циглите, монтаж на стари цигли с добавяне на
300 броя нови такива и билни капаци; демонтаж на неправилно поставена капандура
и монтиране. Демонтаж на цигли, ламарина, черна хартия;
Демонтаж на изгнила дървена, единична скара, Полагане на хидроизолационна
мембрана, изработка, доставка и монтаж на ламаринени детайли, доставка и монтаж
на двойна скара, върху която се поставят цигли, монтаж на стари цигли с
добавяне на 300 броя нови цигли и билни капаци. Демонтаж
поради неправилно поставяне и монтаж и на капандури. Ремонтът включвал
материали на стойност общо 2 115,41 лева и за труд 2
875 лв. за ремонт на общо 150 кв.м. от
покрива на вход 2 и ДДС в размер 998, 08 лв. Общата стойност
на ремонта е в размер на 5988.49 лева.
След осъществяване
на ремонта, ищцата отправила писмена покана до членовете на УС на ЕС, в 3
месечен срок от получаването й да свикат ОС на ЕС на сградата, на което да се
вземе решение да й бъде възстановена съответната част от сумата 5988.49 лева с
ДДС , на основание чл. 48, ал.6 от ЗУЕС, за извършения със средства на ищцата ремонт на покрив на вх.2 или
съответната част от горепосочената сума да й бъде приспадната от месечните
вноски по чл.50 от ЗУЕС за поддръжка на общите части на сградата. На 25.11.2014г. общото събрание
взело решение , с което се отказва възстановяване на извършените от ищцата
разходи за ремонт на покрива.
Вследствие на изложеното , за ищцата възникнала необходимост да защити
правото си по съдебен ред и да води настоящото дело.
Ищцата
твърди, че някои от собствениците на самостоятелни обекти в комлекс „***",
са й заплатили съответната част от горепосочената сума, съобразно своите ид.ч. от
общите части на сградата, а други са вече осъдени да заплатят припадащата им се
част от общата сума за ремонта. В тази
връзка се цитират : Решение № 501/15.02.2016г. по гр.д. № 424/2015г на PC- Варна; Решение
№ 2326/07.06.2017г. по гр.д. №
15799/2016г на PC- Варна; Решение № 1874/09.05.2017г. по
гр.д. № 15798/2016г на РС-Варна; Решение № 2087/23.05.2017г.
по гр.д. № 15719/2016г на PC- Варна;
Решение № 1972/15.05.2017г. по гр.д. № 15720/2016г на PC- Варна; Решение от 22.06.2017г. по гр.д. № 15797/2016г на PC- Варна;
Решение № 2644/29.06.2017г. по гр.д. № 15796/2016г на РС-Варна; Решение № 2660/29.06.2017г. по гр.д. № 15718/2016г на PC- Варна .
Излага се, че по всички дела е била изготвена съдебно техническа експетиза,
според която е извършен необходим и неотложен ремонт, посочените СМР за ап.** са изпълнени точно, с изключение на „гребен против
птици", който не е поставен, поради което ищцата го е приспаднала от
претендираните от ответниците суми.
Така от сумата , платена за СМР- 5 988.49 лева, ищцата сочи , че е
приспаднала сумата 24.33 лева, за „гребен
против птици", който не е поставен и етажните собственици дължат заплащане
на сумата от 5 964.16 лв., като всички суми са с ДДС.
Съответния
процент ид.ч. от общите части на сградата за самостоятелните
обекти на ответниците и ищеца са определени и описани в нот.актове за
собственост, приложени с исковата молба, а именно:
- Ап.17, собственост на ф.В.Д.,
притежава 1,41% ид.ч. от
общите части на сградата.
- Ап.50, собственост на С.А.П.,
притежава 1,57 % ид.ч. от
общите части на сградата.
- Ап.65, собственост на И.П.И.,
притежава 1
% ид.ч. от общите части на сградата.
Излага се , че сградата- жилищен комплекс „***", находяша се в
гр.Варна, кв."***", ул. „***
и ***" № ** е четири етажна и се състои се от общо 9 входа. Комплекс „***" е от затворен тип и Етажната собственост е една
за всички собственици на самостоятелни обекти- 70 бр. апартаменти
и не е разд*** по входове.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците ф.В.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, С.А.П. ЕГН **********, с адрес: *** и И.П.И. ЕГН **********, с адрес: *** , в срока по чл. 131 от ГПК, не са депозирали отговор на исковата молба.
В постъпило след насрочване на производството по
делото писмено становище ответникът И.П.И. излага, че предявеният срещу него
иск е недопустим , а в условията на евентуалност неоснователен. Ответникът И.
излага, че е прехвърлил собствеността върху недвижимия имот , представляващ
апартамент № 65 , находящ се в гр.Варна, кв."***", ул. „*** и ***"
№ ***на 13.04.2017г. чрез продажба , обективирана в нотариален акт №
61/13.04.2017г. на нотариус Красимира Кангалова. Доколкото ответникът И. е
отчуждил своя недвижим имот , се счита , че същият не следва да отговаря по
предявения иск , поради което се моли производството по отношение на него да
бъде прекратено. В случай , че съдът се
произнесе по съществото на спора, се моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Моли се за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът С.А.П. се явява лично в съдебно
заседание, като не оспорва обстоятелството , че е собственик на апартамент в
кв.***, на ул. „*** и ***“ № **, ет. 3, ап.50. Излага , че е внесъл процесната
сума в размер на 93,63 лв. , като представя вносна бележка за извършеното
плащане, като посочва, че плащането е извършено на 22.12.2017г. по банковата
сметка на майката на ищцата ***.
Във връзка с посоченото от ответника П. за плащане
на сумата в размер на 93,63 лв. по банковата сметка на майката на ищцата,
последната е признала това плащане , въпреки , че не е извършено лично в полза
на ищцата. С оглед изложеното , ищцовата страна е направила отказ от главния
иск за сумата 93,63 лв., поради изплащането й на 22.12.2017 г., но е продължила
да поддържа акцесорния иск за лихва за периода от 28.07.2017г. до датата на
плащането 22.12.2017г. за сума в размер на 3,80 лв., както и искането за
разноски, т.к.плащането на главницата е сторено след завеждане на исковата
молба.
Вследствие на изложеното , съдът е прекратил частично производството по гр.дело № 10665 по описа за 2017г.
на Варненски районен съд – ХІ състав по
отношение на ответника С.А.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, в частта по предявения срещу него иск за осъждане на същия в
качеството му на собственик на апартамент , находящ се в гр.Варна, *********,
да заплати на ищцата сумата в размер на 93,63
лв. (деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
припадащата се част от сторените от ищцата разходи в общ размер от 5964,16 лв.
за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, кв.”***”, ул.”*** и ***” **, комплекс „***”,
поради отказ от исковата претенция в тази част спрямо същия, на основание чл.233 от ГПК.
По отношение на ответника С.А.П. производството по
делото е останало висящо в частта по предявения срещу него иск за осъждане на
същия, в качеството му на собственик на апартамент , находящ се в гр.Варна, *********, за заплащане на ищцата на сумата от 3,80
лева, представляваща законната лихва
върху главницата в размер на 93,63 лв. за периода от датата на завеждане
на исковата молба в съда- 28.07.2017г. до датата на плащането , извършено на 22.12.2017г.,
на основание чл. 48, ал.6 от ЗУЕС.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
200, том І, рег. № **68, дело № 174/2008г. на нотариус Жельо Костов, с район на
действие района на Районен съд-Варна, вписан под № 149 в регистъра на НК,
ищцата К.С.Ф., действаща чрез пълномощника си
***, е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № **, находящ
се във вх.2, ет.4, със застроена площ 80,88 кв.м. , находящ се в гр.Варна, кв.***,
ул.”Св.К. и ***” № **.
От
приобщения към доказателствения материал нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 99, том І, рег. № 1905, дело № 89/2014г. на нотариус Орлин
Стефанов с район на действие района на Районен съд-Варна, вписан под № 196 в
регистъра на НК, ответникът И.П.И. е придобил собствеността върху следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 65, находящ се в гр.Варна ул.”Св.К. и ***”
№ ***със застроена площ от 72,41 кв.м.
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61/13.04.2017г.
ответникът И.П.И. е продал следния недвижим имот, а именно: апартамент № 65,
находящ се в гр.Варна ул.”Св.К. и ***” № ***със застроена площ от 72,41 кв.м.
От
приобщения към доказателствения материал нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 84, том І, рег. № 1210, дело № 84/2011г. на нотариус Росица
Табакова с район на действие района на Районен съд-Варна, вписан под № 148 в
регистъра на НК, ответникът С.А.П. е придобил собствеността върху следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 50, находящ се в гр.Варна ул.”Св.К. и ***”
№ *** със застроена площ от 113,13 кв.м.
От
приобщения към доказателствения материал нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112, том І, рег. № 1691, дело № 94/2011г.
на нотариус Жана Тикова с район на действие района на Районен съд-Варна, вписан
под № 214 в регистъра на НК, ответникът ф.В.Д. е придобила собствеността върху
следния недвижим имот, а именно: апартамент № 17, находящ се в гр.Варна ул.”Св.К.
и ***” № *** със застроена площ от 101,21 кв.м.
От
съвкупния доказателствен материал е видно , че ответниците са собственици на
обекти в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ул. „*** и ***” № **,
комплекс „***”.
Видно от
протокол от проведеното на 17.07.2013 г. Общо събрание на собствениците на Етажната
собственост на процесната сграда – затворен комплекс „***”, председателят на ЕС
***е докладвал, че след проверка на покрива и по апартаментите на последните
етажи е установено, че в най-тежко състояние са ап.** и ап.56 и там е необходим
незабавен ремонт.
Видно от
писмо изх. № ВК-1**00206пр-001ПР/03.07.2014г. от Община Варна
относно заявление за неотложен ремонт, е извършена проверка от служители на
Дирекция „Обществен ред и контрол“ към Район Приморски-община Варна на
последния етаж на сграда , находяща се в гр.Варна кв.*** с административен
адрес: ул.Св.Св.К. и *** № ** , като при проверката е констатирано наличието на
следи от влага в общите части, както и в апартаментите.
От
представения по делото Констативен протокол № 14701/22.07.2014г.,
изготвен от „Ком Строй” ЕООД, се установява след направен обстоен оглед на
покрива на процесната сграда, входове 2,3 и 8, че е налице теч в стълбищната
клетка, който засяга общите конструктивни елементи на покрива, както и
апартаментите, като се отправят препоръки за извършване на ремонт на покривната
система.
От
представения по делото протокол от Общо събрание на собствениците на ЕС с
адрес: гр.Варна, кв.***, ул.”Св.Св.К. и ***” *** от 23.07.2014г. е взето
решение по т.4 от дневния ред за възлагане на „Еко бул ринг” ООД извършването
на частичен ремонт на покрива съгласно предварителна оферта. Даден е срок до
05.08.2014г. всеки засегнат да уведоми писмено Управителния съвет за течове в
апартамента му и да осигури достъп за оглед. Взето е решение ремонтът да бъде
извършен задължително преди зимата на 2014г., а ако стойността му надвишава
4330 лева ще се проведе процедура по гласуване начина на досъбиране на
необходимите средства.
С
уведомително писмо, поставено на информационното табло в ЖК ***н е
уведомила Управителния съвет и живущите в комплекс „***”, че във връзка с
многогодишното забавяне на неотложния ремонт на покрива над вх.2, над ап.** и
предвид наближаващия дъждовен есенен и зимен сезон, на 20.08.2014г. започва
ремонт на покрива над ап.**, касаещ
цялостна подмяна на хидроизоплацията, частична подмяна на цигли, ламарини и капаци, опресняване на хидроизолацията при
отдушници, комини и др.
От
приобщения към доказателствения материал договор за СМР от 20.08.2014г. се
установява, че ищцата К.Ф. в качеството
си на инвеститор е възложила на „***” ЕООД, в качеството на строител,
извършването на ремонт и СМР, описани в Протокол 1 – ремонт на покрив, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 5988,49 лева с ДДС. В приложение 1 са
описани – демонтаж на цигли, направа на покрив, доставка на мембрана, доставка
на цигли и дървен материал, доставка на крепежни елементи, лентов материал за
под капаци, скоби за капаци, мрежа за вентилиран, гребен против птици, материал
за връзка около комини и стени, демонтаж, доставка и монтаж на ламарини,
изхвърляне на отпадъци.
С
констативен протокол от 07.10.2014г. , подписан от инвеститора и строителя, е
констатирано точно изпълнение на СМР по протокол 1 към договора за СМР от
20.08.2014г. В протокола е посочено, че
стойността без ДДС на гребен против птици възлиза на сумата от 20,28 лв.
Видно от
фактура № 337/07.10.2014г. , издадена на ищцата К.Ф., е заплатена сума в размер на 5988,49 лева в
полза на „***” ЕООД.
На л.26
гръб от делото е представен препис на фискален бон за сумата от 5988,49 лева.
Видно от
уведомление от ищцата К.С.Ф., действаща чрез пълномощника си ***, ищцата е
сезирала процесната етажна собственост с искане да й бъде възстановена сумата в
размер на 5988,49 лв.
С решение на Общото събрание на собствениците
на процесната етажна собственост от 25.11.2014г. е отхвърлено искането на ***
за възстановяване на сумата от 5988,49 лева сторен разход за ремонт на покривната
част над ап.**.
От
заключението на вещото лице Т.Х.О. по приобщената към доказателствения материал
съдебно-техническа експертиза, се установява, че са констатирани следи от
течове във всички помещения на апартамент ** и общите части на входа, като от
извършения оглед става видно, че теч от покрива е имало и ремонтът е бил
необходим и наложителен , за да бъдат предотвратени по-нататъшни течове. Вещото
лице посочва, че с оглед наближаващия есенно-зимен сезон , през който валежите
са по-обилни, ремонтът се явява неотложен. Строително-монтажните работи,
описани в Приложение № 1 от договора за СМР са реално изпълнени и вложени в
извършването на ремонта , с изключение на гребена против птици. Те са били
необходими и стойността им отговаря на средно-пазарните цени към момента на
извършване на ремонта. Вещото лице
изчислява , че общата стойност на сумата , необходима за извършване на СМР
възлиза в размер на 5871,76 лв.
Представена
е вносна бележка за извършено плащане от страна на ответника С.А.П. в размер на
93,63 лв. на 22.12.2017г. в полза на ***.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения
иск с правно основание чл. 48 ал.7, вр. ал.6 от ЗУЕС в тежест на ищеца е да
докаже, че страните са етажни собственици в процесната сграда, размера на
припадащите им се идеални части от общите части на сградата, че е бил налице
теч в обектите на етажната собственост от покрива, което е наложило спешен
ремонт на покрива, че е извършила със собствени средства през лятото на 2014г.
необходим ремонт на 150 кв.м., намиращи се в дясната страна на покрива на вход
2 на сградата, включващ: демонтаж на цигли, ламарина, черна хартия, демонтаж на
изгнила дървена единична скара, полагане на хидроизолационна мембрана,
изработка, доставка и монтаж на ламинирани детайли, доставка и монтаж на двойна
скара, върху която се поставят цигли, монтаж на стари цигли с добавяне на 300
броя нови цигли и билни капаци, демонтаж и монтаж на неправилно поставени
капандури, в резултат на възникнали течове на стойност 5988,49 лв. по сключен
договор за СМР от 20.08.2014г., че извършеният ремонт е бил неотложен, както и
че дължимата припадаща се част от ответника е равна на претендираната сума. При
установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да установи
правопогасяващите и правоизключващите си възражения.
Съгласно чл. 48 от ЗУЕС ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи
инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на
собствениците, като според ал. 3 от този текст, разходите за тях се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата. Когато няма решение на общото
събрание по чл.48, ал.1 от ЗУЕС, законът в ал.5 и ал.6 предвижда, че всеки
собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд
необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, като
сторените разходи могат да бъдат
възстановени или прихванати с дължими вноски с решение на общото
събрание. Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда
на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици съгласно ал. 7 от същата разпоредба.
Неотложният ремонт , дефиниран в
разпоредбата на чл.48, ал.5 от ЗУЕС и в §1, т.9 от ПЗР на същия закон, представлява
дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни
елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на
значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на
собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане
на околната среда и на близкостоящи сгради. Сторените за такъв неотложен
ремонт, разноски са необходими, тъй като те се извършват, за да се запази вещта
и без, които тя би погинала или би се повредила, респективно да се запази
живота и здравето на хората.
Няма спор между страните по делото,
че ищцата и ответниците са собственици на самостоятелни обекти- апартаменти в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, *********.
Основният спорен момент в
производството е , дали процесният ремонт на покрива е извършен, съответно ,
дали същият е бил необходим.
От съвкупния анализ на
ангажираните доказателства съдът приема, че може да бъде направен обоснован
извод, че ищцата е извършила ремонт на покрива, който е бил необходим , предвид
влошеното състояние на същия. Съдът формира извод, че извършените в тази връзка
разходи представляват именно необходими разноски – такива, които са свързани
със запазването на вещта по смисъла на §1, т. 8 ДР на ЗУЕС, кредитирайки
представените по делото писмени показания, както и заключението на вещото лице.
Съдът намира, че извършеният ремонт има и характера на неотложен такъв,
съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, доколкото същият е предприет с цел
отстраняването на значителни повреди и деформации /множеството течове/ в
сградата.
Вследствие на изложеното, съдът
намира, че с оглед така коментираните по-горе писмени доказателства-писма от
Община Варна, констативни протоколи и заключението на СТЕ, се налага изводът, че ремонтът е бил
неотложен по смисъла на т.9 ДР на ЗУЕС , предвид обстоятелството, че се касае
за пропускащ покрив на прага на зимния сезон и с оглед предотвратяване
настъпването на последващи течове и
повреди, съответно предотвратяване разрушаване на покривната част от
сградата. Преценката на ръководството на
ЕС, че ремонтът не е неотложен не означава, че той действително не е бил такъв.
За обратното свидетелстват писмените доказателства, събрани в хода на
настоящото съдебно производство.
Съдът намира за безспорно
установено по делото, че именно ищцата К.Ф., чрез своя пълномощник *** е
възложила и заплатила ремонта на покрива, като стойността му, включваща разходи
за труд и материали възлиза на 5988.49 лв. В тази връзка съдът съобрази
писмените доказателства, заключението на СТЕ и приобщения към доказателствения
материал договора за СМР от 20.08.2014г. , както и фактура №
00000337/07.10.2014г.
По отношение размера на
претенцията съдът съобразява договорената цена по договора от 20.08.2014г., посочените
цени в констативния протокол от 07.10.2014г., като съобразява изводите на
вещото лице , че посочената в договора стойност отговаря на средно-пазарните
цени към момента на извършване на ремонта, поради което стойността на извършените по договора от
20.08.2014 г. СМР възлиза на сумата 5964.16 лв., т.к. от общата стойност на
строителните дейности – 5988.49 лв. с ДДС следва да се извади сумата,
необходима за поставяното на „гребен против птици” – 24.33 лв. с ДДС, изчислен по
сумата от 20,28 лв., който реално не е изпълнен на място. Тази сума е заплатена
от ищцата на изпълнителя „ЕС – ПИ-ВИ РЗ” ЕООД, видно от приложен касов бон на
л.26 гръб. Следователно етажните собственици дължат заплащане на сумата от
5964.16 лева, като всеки е длъжен да заплати сума , съобразно квотното си
участие в общите части на сградата.
Ответницата ф.В.Д. не е депозирала отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, като не е изразила становище по допустимостта и
съществото на предявени иск; по обстоятелствата, на които се основава същият;
не е изложила възражения срещу исковата претенция, а съответно и
обстоятелствата, на които същата се основава, както и не е посочила
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представила писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на производството по
делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск по
отношение на ответницата ф.В.Д. и моли за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което предявеният иск срещу нея да бъде уважен.
Въпреки предоставената й
възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата Д. не е депозирала отговор
на исковата молба и не е изпратила представител в първото по делото заседание,
без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Вследствие на приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства, съдът намира, че ищцовото
дружество е установило наличието на изпълняемо право , формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в
качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; както и наличието на факт, настъпил сред приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на
изпълняемото право; т.е. наведените от него правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника, които се основават на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Същевременно не са представени
никакви доказателства от страна на ответника, установяващи наличието на положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които ответникът черпи благоприятни за
себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало,
както и неговия размер, както и че не са
налице основания за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като взе предвид, че на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответницата Д. не е
депозирала отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито
изпраща упълномощен процесуален представител в съдебното заседание, нито е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, за последиците от което ответницата е редовно
уведомена, както и че искът е вероятно основателен , с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства , които не са
оспорени от ответницата в срока по
чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и разпоредбата
на чл. 48 ал.7, вр. ал.6 от ЗУЕС и предвид направеното искане от ищеца, намира,
че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо
решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за
наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по отношение
на ответницата ф.В.Д..
От представените писмени
доказателства, е видно , че ответникът С.А.П. е заплатил процесната сума в
размер на 93,63 лв., с което на практика е признал основателността на исковата
претенция, което плащане не се оспорва от ищцовата страна, която е приела
извършеното плащане , въпреки че е извършено в полза на трето лице – майката
на ищцата. Ответникът, обаче, е изплатил
процесната сума след завеждане на исковата молба на 28.07.2017г. – на
22.12.2017г. Предвид изложеното , доколкото ищцата поддържа искането си за
заплащане на законната лихва върху главницата от 93,63 лв. за периода от
завеждане на исковата молба в съда-28.07.2017г. до датата на плащането –
22.12.2017г., то съдът намира, че искът на ищцата се явява основателен, поради
което ответникът С.А.П. следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3,80
лева, представляваща законната лихва
върху главницата в размер на 93,63 лв. за периода от датата на завеждане
на исковата молба в съда- 28.07.2017г. до датата на плащането , което е
извършено на 22.12.2017г. , т.е. до 21.12.2017г. включително. При изчисляване
на размера на законната лихва върху главницата от 93,63 лв. за периода от
28.07.2017г. до 21.12.2017г. включително
с Апис Финанси, същата е в размер на 3,82 лв. Доколкото е претендирана законна
лихва в по-нисък размер, то същата следва да бъде присъдена.
По отношение на ответника И.П.И.
, съдът намира, че исковата претенция се явява основателна , предвид на това,
че към момента на извършване на процесния ремонт , същият е бил собственик на
недвижим имот в процесната етажна собственост. Обстоятелството , че на
13.04.2017г. е отчуждил недвижимия си имот , не
води до освобождаването му от задължението да заплати извършените от ищцата
средства за процесния ремонт , съобразно квотното му участие в етажната
собственост от 1 % , равняващо се на 59,64 лв., доколкото задължението е възникнало преди
прехвърляне на собствеността на недвижимия имот. Съобразно направеното искане
сумата следва да бъде заплатена ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.07.2017г. до окончателното
изплащане. С оглед на горното, предявената
искова претенция по отношение на ответника И. следва да бъде уважена.
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.192 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. На ищцата не следва да се
присъждат разноски за издадени съдебни удостоверения , доколкото същите касаят
друго лице ответник , по отношение на което е налице друго производство. Ответницата
ф.В.Д. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50,00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 лв., представляващо 1/3 от
претендираното адвокатско възнаграждение срещу тримата ответници в общ размер
от 1000,00 лв. Ответникът С.А.П. следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 333,33 лв., представляващо 1/3 от претендираното
адвокатско възнаграждение срещу тримата ответници в общ размер от 1000,00 лв.
Ответникът И.П.И. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
50,00 лв. , депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза в размер на
160,00 лв. , доколкото експертизата е допусната единствено с оглед неговото
оспорване на иска , както и адвокатско
възнаграждение. Съдът намира направеното възражение от страна на ответника И.
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна за основателно,
предвид защитавания материален интерес , невисоката фактическа и правна
сложност на казуса, поради което намира, че ответникът И. следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 300,00 лв. - изплатено адвокатско
възнаграждение, в размер, определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ф.В.Д. ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ф. ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 84,09 / осемдесет и четири 0,09/
лв., представляваща припадащата й се
част ,
съобразно притежаваните от нея 1,41
% идеални части от общите части на сградата, от сторените от ищцата разходи за
материали и труд за извършен през 2014г. необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, кв.”***”,
ул.”*** и ***” № **, комплекс „***”, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-28.07.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 48 ал.7, вр. ал.6 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА ф.В.Д. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.Ф. ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 383,33 /триста осемдесет и три 0,33/ лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО по отношение на ответницата ф.В.Д.
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.П. ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ф.
ЕГН
**********, с адрес *** сумата в размер на 3,80 /три 0,80/ лв., представляваща законната лихва
върху главницата в размер на 93,63 лв. , представляваща припадащата му се част от
сторените от ищцата разходи за извършен необходим ремонт на общи части - покрив
на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, *********, която
е формирана за периода от
датата на завеждане на исковата молба в съда- 28.07.2017г. до
21.12.2017г. включително.
ОСЪЖДА С.А.П. ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ф. ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 383,33 /триста осемдесет и три 0,33/ лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ф. ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 59,64 / петдесет и девет 0,64/ лв., представляваща припадащата му се
част от сторените от ищцата разходи за материали
и труд за извършен през 2014г. необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, кв.”***”, ул.”***
и ***” № **,
комплекс „***”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда-28.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 48 ал.7, вр. ал.6 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.Ф. ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 510,00 /петстотин и десет/ лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО по отношение на ответниците С.П. и И.И. подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: