П
Р О Т О К О Л
Година: 2021 Град: Стара
Загора
Старозагорски районен съд Шести наказателен състав На осемнадесети февруари Година:
2021
В съдебно заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Таня
Божилова
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Златко Мазников
н.о.х.дело № 2944 по
описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10,00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ: Т.И.Д. – уведомен, лично се
явява и с АДВ.С.М. – упълномощен от досъдебното производство (л.59, том III).
ПОСТРАДАЛИ:
Р.С.В. – уведомена, лично се явява.
М.Н.В.
– уведомен, лично се явява.
ПОВЕРЕНИК
НА ПОСТРАДАЛИТЕ: АДВ.К.В. – упълномощен от досъдебното производство (л.5, том IV).
ЗА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА се явява прокурорът ТАНЯ БОЖИЛОВА.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ:
Да се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛАТА:
Да се гледа делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ:
Да се гледа делото.
АДВ.М.: Да се
даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се гледа делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на разпоредителното заседание, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПОДСЪДИМ:
Т.И.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, студент, неосъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих преписи от
обвинителния акт на прокурора и от разпореждането на съдията-докладчик от 11.11.2020
год. още със съобщението за предходното заседание,
връчено ми на 18.11.2020 год.
ПОСТРАДАЛАТА: Получих разпореждането на съдията-докладчик от 11.11.2020
год. заедно със съобщението за предходното заседание, връчено ми на 13.11.2020
год. Моля да бъда конституирана като частен обвинител.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Получих разпореждането на съдията-докладчик от 11.11.2020
год. заедно със съобщението за предходното заседание, връчено ми на 13.11.2020
год. Моля да бъда конституиран като частен обвинител.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Може да уважите молбите на доверителите ми.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се конституират пострадалите като частни обвинители.
АДВ.М.: Не възразявам пострадалите да бъдат конституирани като частни обвинители.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм със защитника си.
НА ОСНОВАНИЕ чл.76 и сл. от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА
пострадалите Р.С.В. и М.Н.В. като частни обвинители в наказателното производство.
СЪДЪТ покани призованите лица да вземат
отношение по въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК, както следва:
ПО ВЪПРОСА подсъдно ли е делото на съда:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Считам, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА: Съгласна съм с
повереника си.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с повереника
си.
АДВ.М.: Считам, че делото е подсъдно
на настоящия съд.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм със защитника
си.
ПО
ВЪПРОСА има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Считам, че не са налице
основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА: Съгласна съм с повереника си.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с повереника
си.
АДВ.М.: Считам, че не са налице
основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм със
защитника си.
ПО ВЪПРОСА
допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
или на пострадалите:
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия или на пострадалите.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Считам, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите.
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА: Съгласна съм с повереника си.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с повереника
си.
АДВ.М.: Считам, че на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В целия
обвинителен акт в обстоятелствената му част се говори за група младежи, за
момчета, които нанасят удари върху двамата пострадали. В обстоятелствената част
на обвинителния акт никъде не се споменава за участието на Т.Д. и по конкретното
му участие в изпълнителното деяние, от което да стане ясно какво е извършил.
Едва в диспозитива на обвинителния акт за първи път Т.Д. се обвинява за нещо
конкретно, като не е ясно по какъв начин същият е нанесъл телесни повреди. Степента
на участието трябва да е конкретно посочена. Ще цитирам само едно решение – №
162 от 14.06.2013 по н.д. 288/2013 год. на Първо отделение на ВКС. За защитата
е ясно, че не е необходимо точно и ясно да се посочи в коя част на задружната
част е участвало обвиняемото лице при нанасяне на множеството телесни повреди,
но в случая се говори само за задружна дейност, без да се посочи участието на
лицето, поради което за обвиняемия и защитата не съществува онази правна рамка,
която да очертае за какво да се защитаваме. Отделно от това не става ясно от
обстоятелствената част на обвинителния акт квалифициращото обстоятелство хулигански
подбуди. Както вече посочих, субективното отношение на дейците и общността на умисъла
трябва да е посочен за всеки един от тях. Няма как да се гадае за конкретния
обвиняем дали са били налице хулиганските подбуди. Известно е на съда, макар че
практиката е еднородна, че хулиганските подбуди не са абсолютно несъвместими с
чисто личните, но следва да се види кой мотив всъщност е преобладаващ. Отделно
самото хулиганство е насочено към грубо нарушаване на обществения ред. В самата
обстоятелствена част на обвинителния акт е записано, че деянието е извършено на
публично място, в тъмната част на денонощието. Когато се говори за хулигански
подбуди между различни лица, също се изисква да се изследват съображенията за
възникване на инцидента, като в случая е посочено само че пострадалите и
неустановени лица не са се познавали преди това, а всъщност се говори за отправяне
на забележка към тях, протекъл е разговор, който е възможно да доведе до
конкретната ситуация. Предвид на тези обстоятелства считам, че защитата и за
самият обвиняем не е ясно срещу какво точно да се защитаваме, независимо че в
диспозитива на обвинителния акт е посочено конкретно извършено престъпление. Невъзможно
е да се изгради правна рамка и обвиняемият да се защитава в нея. Считам, че са
нарушени правата на защита на обвиняемото лице, поради което делото следва да
бъде прекратено и върнато за внасяне на обвинителен акт, отговарящ на изискванията
на закона. Моля да прекратите съдебното производството и да го върнете на РП-Стара
Загора за внасяне на такъв обвинителен акт, който да гарантира правата на обвиняемото
лице.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм със
защитника си.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че цялото становище
би могло да е плеодарията на защитата, защото считам, че не са налице процесуални
нарушения. Обвинението е изяснено ясно и категорично и се защитава в тази
рамка. Относно двете дела, няма повдигното обвинение. Още в постановление № 2
на ВС през 1974 год. практиката е, че при общност на умисъла не е необходимо,
когато са много лица, да се определя кой
е нанесъл телесната повреда. Умисълът е част от становището на съда, чрез
провеждане на съдебно следствие и събраните доказателства той може да се
произнесе. Хулиганските подбуди могат да се кажат с присъдата, това е
съществено при постановяване на присъдата. Обвинителният акт е само
подготвителна част, като в съдебната част може да се изяснат всички
обстоятелства.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Обвинителният акт
отговаря на изискванията на закона и не е е ограничено провото на защита на
подсъдимия.
СЪДЪТ НАМИРА, че на досъдебното
производство при изготвянето на обвинителиня акт е било допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила – чл.246 от НПК, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия – невъзможност да разбере
повдигнатото му обвинение в неговата цялост и пълнота, респективно да научи за
какво точно е обвинен и защо. В случая
подсъдимият е предаден на съд по обвинение за причиняване по хулигански подбуди
в съучастие като извършител с неустановени по делото лица на леки телесни
повреди на пострадалите, като механизмът на причиняване на телесните увреждания
е описан в последния обзац на първа страница и първите три абзаца на втора
страница от обвинителния акт, в които обаче извършителите („около 10 момчета –
всички на видима възраст около 18-20 години“) не са конкретизирани. Може само
да се предполага, че това са лицата, посочени във втория абзац на първа
страница от обвинителния акт или поне, че сред въпросните „около 10 момчета“ са
били подсъдимият, Владимир Димитров и Стилян Стоянов, за които в предпоследното
изречение на споменатия абзац прокурорът споменава като „останалите“, които
„продължили по ул. „Пазарска“. С други думи изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт не позволява да се направи недвусмислен извод за това какво
е извършил подсъдимият – бил ли е сред нападателите на пострадалите и в какво
се изразява участието му при причаняването на телесните им увреждания. Нещо
повече: ако нападателите на пострадалите са били именно лицата, посочени във
втория абзац на първа страница от обвинителния акт или поне сред тях са били
онези, които в предпоследното изречение на споменатия абзац прокурорът
споменава като „останалите“, които „продължили по ул. „Пазарска“ (подсъдимият,
Владимир Димитров и Стилян Стоянов), не става ясно защо прокурорът е приел при
фактическото формулиране на обвинението в заключителната част на обвинителния
акт, че престъплението е било извършено от подсъдимия „в съучастие с други
неустановени по делото лица“, след като последните или поне част от тях са били
установени, т.е., ако това е така, налице е противоречие между
обстоятелствената и заключителната части на обвинителния акт относно
съставомерен признак от обективната страна на престъплението.
На следващо място:
налице е противоречие между
предпоследния абзац на трета страница от обвинителния акт и постановлението за
привличане на обвиняем (л.54-55, том 3 от ДП), от една страна, в които е
посочено, че наред с останалите й телесни телесни увреждания на пострадалата е
било причинено охлузване на дясното ходило,
и фактическото формулиране на престъплението на четвърта страница от
обстоятелствената част и в заключителната част на обвинителния акт, от друга
страна, където е посочено, че наред с останалите й телесни телесни увреждания
на пострадалата е било причинено охлузване на лявото ходило;
налице е противоречие между описанието
на травматичните увреждания на пострадалия на трета страница от обвинителния
акт, от една страна, сред които фигурират кръвоизливи
(под слизестите обвивки на двете очници и в двата горни челюстни синуса) и контузия на лявата раменна област
(наред с кръвонасядането в изпъкналата и задна повърхност на лявото рамо), и
описанието им в постановлението за привличане на обвиняем (л.54-55, том 3 от
ДП), при фактическото формулиране на престъплението на четвърта страница от
обстоятелствената част и в заключителната част на обвинителния акт, от друга
страна, където такива травматични уврежадания не са описани.
Ето защо, имайки предвид
гореизложеното, съдът намира, че съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото – върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Воден от тези
съображения, съдът на основание чл.249, ал.1 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.дело
№ 2944/2020 год. на Старозагорския районен съд.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура Стара Загора за отстраняване на допуснатите съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд по реда на
глава двадесет и втора от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи
в 10,40 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: