Р
Е Ш Е Н И Е
№
59
гр.
Елена, 6.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра
Вараджакова
при секретаря Йорданка Й.,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 52 по описа за
С
НП № 94-00-310/15.02.2019 г. на заместник-министъра на културата А.Т.Г. за извършено
нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 84 от Закона за културното
наследство на осн. чл. 200, ал. 1, пр. 2 от Закона за културното наследство е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 22000.00 лв.
на С.У. „С.К.О.“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц.О.“ № 15,
представляван от проф. А.Г.Г..
Постъпила
е жалба от С.У. „С.К.О.“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц.О.“
№ **, представляван от проф. А.Г.Г., чрез адв. И.М., против НП. В същата се
твърди, че последното е издадено въз основа на негоден да породи правно действие
АУАН, който не отразява действителната фактическа обстановка и е опорочен от
допуснатите от страна на контролния орган нарушения в процедурата по
установяване на административното нарушение. Жалбоподателят счита, че в
административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, както по съставяне на АУАН, така и по издаване на НП.
При издаването на НП е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй
като не става ясно какво точно е нарушението, с което е нарушено правото му на
защита. Санкционният орган се е ограничил до посочване като нарушени разпоредбите
на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“ от Закона за културното наследство, но не е
конкретизирал коя част от посочената правна норма счита, че е нарушена. Същият
порок е осъществен и при посочването на чл. 84 от Закона за културното
наследство, тъй като не е посочена конкретната хипотеза. На следващо място
административно наказващият орган е посочил в НП, че е извършено нарушение на
чл. 200, ал. 1, пр. 2 от Закона за културното наследство, което по своя характер
представлява формално нарушение. Посочената норма обаче е санкционна по смисъла
на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени при непълно и
неясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е
извършено. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, т. 6 от ЗАНН, които въвеждат императивни изисквания с оглед изясняване на фактите,
релевантни за съставомерността на деянието и даване на правилната правна
квалификация на установеното нарушение. Последните представляват процесуални
нарушения от категорията на съществените, всяко едно от които опорочава
издаденото НП до степен, обуславяща отмяната му като незаконосъобразно на
самостоятелно основание, без спорът да се разглежда по същество. На следващо
място жалбоподателят счита, че при издаване на атакуваното НП е нарушено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като изведените от
административно наказващият орган твърдения противоречат на събрания в хода на
проверката доказателства. В обжалваното НП е посочено, че в Предложението за
изпълнение на обществената поръчка от изпълнителя „Г.С.“ ООД липсва информация
за лице, което да притежава лиценз за извършване на
консервационно-реставрационни работи на сгради паметници на културата с
категория „национално значение“, както и че посочените лица не са вписани в
публичния регистър по чл. 165 от Закона за културното наследство. Посоченото не
отговаря на истината и противоречи на събраните в хода на административно
наказателното производство доказателства. В конкретния случай
консервационно-реставрационни работи са извършени от архитект Иван Костадинов
Стойчев, който притежава необходимата образователна квалификация по специалност
„архитектура“, както и е вписан в публичния регистър по чл. 165 от Закона за
културното наследство. На последно място не е извършен анализ относно
прилагането на чл. 28 от ЗАНН относно квалифициране на нарушението като
маловажно. В настоящия случай не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа
на твърдението, че са нанесени значителни вреди, за които да е необходимо
повторното извършване на консервационно-реставрационни работи, както и анализ
на констатираната черна субстанция. Освен това не е отбелязано, че нарушението
се явява първо. В хода на проверката не са констатирани други нарушения на
приложимото законодателство и нарушението се явява инцидентно такова. С
налагането на имуществена санкция в размер на 22000.00 лв. административно
наказващият орган е нарушил изискването за съразмерност между тежестта на
нарушението и тази на наказанието. Процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен
би изпълните целите на закона и би въздействала дисциплиниращо. Неприлагането
на посочената правна норма от страна на административно наказващият орган води
до незаконосъобразност на НП, поради което последното следва да бъде отменено.
Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да приложи обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН и да отмени НП, като незаконосъобразно. Моли съда да отмени процесното НП,
като неправилно, необосновано, недоказано и незаконосъобразно, постановено при
неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
в административно наказателното производство. Алтернативно, в случай, че се
установи, че НП е законосъобразно, моли съда да намали наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимум.
В
съдебно заседание жалбоподателят С.У. „С.К.О.“ гр. София се представлява от
адв. И.М.. Същата поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени обжалваното
НП. Излага подробни съображения в тази насока.
В
съдебно заседание ответник-жалба Министерство на културата гр. София се
представлява от юрисконсулт С.С.. Същата счита, че жалбата е неоснователна.
Моли съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото НП. Излага подробни
съображения в тази насока.
В
съдебно заседание Районна прокуратура - Елена не се представлява и не взема
становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Видно
от Констативен протокол от 07.06.2018 г., извършена била проверка от архитект М.Т.М.
- регионален инспектор в ГД „ИОКН“ в Министерство на културата съвместно с М.К.А.
– Д. - регионален инспектор в ГД „ИОКН“ в Министерство на културата и С.П. - старши
експерт „Културно наследство“ при Община Елена в НКЦ „Къща на Елена Христова
(Попниколовата къща)“, находяща се в гр. Елена, ул. „К.“ № *. Проверката била
извършена въз основа на Заповед № РД-09-320/11.05.2018 г. и Заповед №
РД-09-324/11.05.2018 г., двете на Министъра на културата, тъй като бил подаден
сигнал с вх. № 94-00-310/28.02.2018 г., че е извършен ремонт на покрива и на
фасадата, като последната е обмазана с лъскава черна боя, която не е
консерватор за дърво. Според проверяващите служители обектът бил във видимо
добро състояние и бил публична държавна собственост, като по отношение на него
били предоставени права на жалбоподателя. Освен това било констатирано, че през
лятото на
Провереният
обект - „Къща на Елена Христова (Попниколовата къща)“, находящ се в гр. Елена,
ул. „К.“ № 6, представлявал архитектурно-строителен паметник на културата от
„национално значение“ и бил обявен в ДВ бр. 51/29.06.1973 г. под № 311 в
Регистъра на НИНКН и притежавал статут на архитектурно-строителна недвижима
културна ценност с категория „национално значение“. Със Заповед №
314/11.08.1977 г. същият бил предаден безвъзмездно на жалбоподателя С.У. „С.К.О.“
гр. София за оперативно управление и разкриване на учебно-научна база. За целта
бил подписан Договор от 11.11.1977 г. между Председателя на Изпълнителния
комитет на Градския общински народен съвет – Елена и ректора на С.У. „С.К.О.“
гр. София. Впоследствие за процесния обект бил съставен Акт № 830 за публична
държавна собственост от 26.02.2001 г.
Видно
от писмо с изх. № 94-00-310/25.06.2018 г., административно наказващият орган е
изискал информация и документация относно извършените ремонтни дейности от
жалбоподателя. Последният с писмо с изх. № 04-06-12/04.07.2018 г. му отговорил,
че ремонтът на проверения обект е извършен, поради неотложност и
предотвратяване на по-нататъшното му разрушаване. Жалбоподателят бил
сигнализиран с доклад с вх. № 7009-398/13.06.2017 г. на доц. Ф.М.- декан на
Геолого-географския факултет към С.У. „С.К.О.” гр. София. По тази причина била
извършена процедура по обществена поръчка.
По
делото е приложена документацията по извършената обществената поръчка от
жалбоподателя С.У. „С.К.О.” гр. София, както следва: обявление за поръчка,
документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка
с предмет „Извършване строително-ремонтни работи, строително-монтажни работи и
консервационно-реставрационни работи на сгради, собственост на С.У. „С.К.О.” по
четири обособени позиции и приложения Раздел II – Указания за участие, Договор
№ 80-09-84/10.07.2017 г., Образец № 8 – ценово предложение, Образец № 3 –
Предложение за изпълнение на поръчката, работна програма, удостоверение №
І-01044 на Камарата на строителите в България, удостоверение № I-TV–016706 на
Камарата на строителите в България, удостоверение № 09.00.52/12.04.2012 г. на
Министерство на културата, диплома за завършено висше образование № 001448,
списък на персонала, стандартен образец за единния европейски документ за
обществени поръчки. От представената документация е видно, че предвидените
строително-монтажни работи, строително-ремонтни работи и консервационно-реставрационни
работи на проверения обект са изпълнени от „Г.С.“ ООД гр. Шумен, представляван
от Н.С.Я..
От
писмо с изх. № Ел-588-00-249/13.09.2018 г. и писмо с изх. №
Ел-588-00-319/28.11.2018 г. се установява, че е извършена проверка от
Регионален отдел Национален строителен контрол към РДНСК Северен централен
район по повод извършения ремонт през лятото на
Със
Заповед № РД-09-320/11.05.2018 г. на министъра на културата бил оправомощен
архитект М.Т.М. – регионален инспектор в Регионални инспекторати към Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на
културата съгласно Закона за културното наследство и ЗАНН да извършва планови и
извънредни проверки на място или по документи, да прилага принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, да
съставя АУАН и др.
От
АУАН № 12/30.08.2018 г. е видно, че е съставен такъв на посочената дата от
архитект М.Т.М. на длъжност регионален инспектор в Централен район на планиране
– Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ в Министерство на културата, в присъствието на свидетелите В.П.Ц. –
К. – главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ – Централно управление в Министерство на културата и М.В.Т. – С. -
главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ – Централно управление в Министерство на културата, срещу
жалбоподателя С.У. „С.К.О.“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Ц.О.“ № **, представляван от проф. А.Г.Г.. В същия е вписано, че през периода
от 4.08.2017 г. до 4.09.2017 г. бил извършен ремонт на къщата и стопанската
постройка на НКЦ „Къща на Елена Христова (Попниколовата къща)“, находяща се в
гр. Елена, ул. „К.“ № *, при който били пренаредени керемидите и била положена
двойна мембрана под тях. Талпените стени от дърво, обшивките и колоните на
стрехите и чардака били обмазани с черна субстанция, най-вероятно от обработено
машинно масло. В имота била разположена и едноетажна стопанска сграда,
преустроена за общежитие за студенти, която също била обмазана с черна
субстанция. При извършената проверка било установено, че в Националния
документален архив в Националния институт за недвижимо културно наследство
нямало данни за съгласувани по реда на чл. 84 от Закона за културното
наследство на инвестиционен проект за извършване на консервационно-реставрационни
работи и искане за намеса в защитена територия по Закона за културното
наследство във връзка с горецитираните ремонтни дейности на НКЦ „Къща на Елена
Христова (Попниколовата къща)“ с оградата и плевнята, находящи се в гр. Елена,
ул. „К.“ № *. За строежа нямало издадена виза от главния архитект на Община
Елена, което било задължително за сгради НКЦ съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. В
хода на проверката жалбоподателят отговорил, че бил извършен неотложен ремонт
на покрива на сградата и по тази причина бил сключен договор с „Г.С.“ ООД гр.
Шумен. В описанието на професионалната компетентност на персонала на
изпълнителя липсвала информация за притежание на лиценз за извършване на
консервационно-реставрационни работи на сгради паметници на културата с
категория „национално значение“ и нямало вписване в публичния регистър по чл.
165 от Закона за културното наследство. В АУАН е отразено, че провереният обект
бил публична държавна собственост, а на жалбоподателя било отстъпено
безвъзмездно право за оперативно управление върху имота и сградите, които да се
ползват като учебно-научна база. В АУАН са вписани констатациите, отразени в Констативен
протокол от 07.06.2018 г., като изчерпателно са изброени събраните писмени
материали и е извършен анализ на същите. Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“ във вр. с чл. 84 от Закона за културното
наследство, с което са осъществени фактическите състави на административни
нарушения по чл. 200, ал. 1, пр. 1 и 2 от Закона за културното наследство.
Прието е, че в периода от 4.08.2017 г. до 4.09.2017 г. жалбоподателят
фактически е реализирал инвестиционен проект за консервационно-реставрационни
работи и е извършил ремонт на НКЦ с категория „национална значение“ - „Къща на
Елена Христова (Попниколовата къща)“ с оградата и плевнята, находящи се в гр.
Елена, ул. „К.“ № 6, и на стопанската постройка. Нарушени са посочените по-горе
законови разпоредби, тъй като инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и
строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84 от
Закона за културното наследство. АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2,
пр. 2 от ЗАНН и след подписването му от актосъставителя и свидетелите бил
изпратен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН на общинската администрация за
предявяване и подписване на нарушителя. Последният получил документа на
13.09.2018 г.
Със
Заповед № РД09-267/19.05.2017 г. на министъра на културата е оправомощен
заместник-министъра на културата Амелия Гешева да издава НП съгласно чл. 229,
ал. 2 от Закона за културното наследство във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал.
1, б. „а“ от ЗАНН и чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на
Министерството на културата.
Въз
основа на АУАН е съставено НП № 94-00-310/15.02.2019 г. на заместник-министъра
на културата А.Т.Г.. В същото е посочено, че АУАН е законосъобразен, т. е. издаден
е от оторизирано лице с правомощия на актосъставител, при спазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, както и на изискванията относно съставянето и връчването и
има предвиденото в чл. 42 от ЗАНН съдържание. Административно наказващият орган
е счел, че е извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. 2 от Закона за
културното наследство, което е формално, а при индивидуализиране размера на
наказанието е взел предвид, че нарушението е съществено и е довело до
значителни претърпени вреди за недвижима културна ценност с категория
„национално значение“, които са извършени в нарушение на Закона за културното
наследство. Последните следва да бъдат отстранени като
консервационно-реставрационните работи следва да се извършат повторно след
получаване на положително становище от министерство на културата. По изложените
съображения същият е счел, че наказанието следва да е около средния размер. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“ във вр. с
чл. 84 от Закона за културното наследство. На жалбоподателя на осн. чл. 200,
ал. 1, пр. 2 от Закона за културното наследство е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 22000.00 лв. Видно от приложената по
делото обратна разписка, НП е връчено на жалбоподателя на 20.02.2019 г.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят М.Т.М., свидетелите
по АУАН В.П.Ц. – К. и М.В.Т. – С., както и свидетелите М.К.А. – Д., С.К.П., Филип
Александров Мачев и К.П.Б..
Видно
от показанията на свидетелите М.Т.М. и М.К.А. – Д., двамата служители на
Министерство на културата, извършили на 7.06.2018 г. проверка в НКЦ „Къща на
Елена Христова (Попниколовата къща)“, находяща се в гр. Елена, ул. „К.“ № 6. На
проверката присъствал и свидетелят С.К.П., който работел като старши експерт
„Културно наследство“ в Дирекция „Устройство на територията и общинска
собственост“ при Община Елена. Същите констатирали, че през лятото на
От
показанията на свидетелите В.П.Ц. – К. и М.В.Т. – С. се установява, че същите са
свидетели при съставяне на АУАН. Последният бил изготвен на 30.08.2019 г. за
извършено нарушение по Закона за културното наследство. Въпреки че бил редовно
призован жалбоподателят не се явил, както и не се явил и надлежно упълномощен негов
представител. По тази причина АУАН бил изпратен на общинската администрация за
връчване.
Свидетелят
Филип Александров Мачев твърди в показанията си, че е декан на
Геолого-географския факултет към С.У. „С.К.О.“ гр. София, който поддържал учебно-научната
база в гр. Елена, т. е. „Къща на Елена Христова (Попниколовата къща)“, находяща
се в гр. Елена, ул. „К.“ № *. Същият заявява, че последната имала нужда от
спешен ремонт. По тази причина правил многократни опити да издейства от
ръководството на финансови средства за извършването му.
Видно
от показанията на свидетеля К.П.Б., същата е работила като реставратор и има
представа от обекта на проверката - „Къща на Елена Христова (Попниколовата
къща)“, находяща се в гр. Елена, ул. „К.“ № *. През м. юли
По
делото е изготвено заключение, изготвено от вещите лица М.Д.П., Й.Б.П. и Р.Р.Д.
по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението
на вещите лица, извършен бил ремонт на обекта на проверката - „Къща на Елена
Христова (Попниколовата къща)“, находяща се в гр. Елена, ул. „К.“ № *,
изразяващ се в ремонт на покрива, монтаж на челни дъски и импрегниране на дърво
по стрехи и страници – фасади. При извършването му не били нанесени вреди на
обекта, дори били предотвратени такива с оглед течовете по покрива. Дървените
повърхности на обекта били обработени с импрегнатор за дърво, производство на „М.“
АД гр. Русе, който бил придружен с декларация за съответствие и фактура №
**********/9.08.2017 г. Съставът на импрегнатора за дърво бил водна емулсия и
добавка, като защитавал дървесината от външни въздействия – влага, плесени,
гъбички, мухъл.
От
събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели се установява следната фактическа обстановка: На 7.06.2018 г.
свидетелите М.Т.М. и М.К.А. – Д. – служители в Министерство на културата
извършили проверка в обект НКЦ – „Къща на Елена Христова (Попниколовата къща)“,
находяща се в гр. Елена, ул. „К.“ № *. Провереният обект представлявал
архитектурно-строителен паметник на културата от „национално значение“ и бил
обявен в ДВ бр. 51/29.06.1973 г. под № 311 в Регистъра на НИНКН, като
притежавал статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност с
категория „национално значение“. Със Заповед № 314/11.08.1977 г. същият бил
предаден безвъзмездно на жалбоподателя С.У. „С.К.О.“ гр. София за оперативно
управление и разкриване на учебно-научна база. За целта бил подписан Договор от
11.11.1977 г. между Председателя на Изпълнителния комитет на Градския общински
народен съвет – Елена и ректора на С.У. „С.К.О.“ гр. София. За процесния обект
бил съставен Акт № 830 за публична държавна собственост от 26.02.2001 г. През
периода от 4.08.2017 г. до 4.09.2017 г. бил извършен ремонт на къщата и
стопанската постройка на НКЦ „Къща на Елена Христова (Попниколовата къща)“,
находяща се в гр. Елена, ул. „К.“ № *, при който били пренаредени керемидите и
била положена двойна мембрана под тях. Талпените стени от дърво, обшивките и
колоните на стрехите и чардака били обмазани с черна субстанция. В имота била
разположена и едноетажна стопанска сграда, преустроена за общежитие за
студенти, която също била обмазана с черна субстанция. При извършената проверка
били констатирани посочените по-горе строително-ремонтни и
консервационно-реставрационни работи по процесния обект. Освен това било
установено, че жалбоподателят, който осъществявал оперативно управление на
последния, не съгласувал проектната документация с министерство на културата.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването
им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното
НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е
издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата
и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура,
отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата
законосъобразност от формална страна.
При
така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана,
настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е
реализирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
Последният е нарушил изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“ във вр.
с чл. 84 от Закона за културното наследство, като е извършил
строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи (пренареждане на
керемиди, полагане на двойна мембрана под тях, обмазване на талпените стени от
дърво, обшивките и колоните на стрехите и чардака с черна субстанция) на
архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „национално
значение“, като не съгласувал предварително проектната документация с
министерство на културата. По този начин жалбоподателят е осъществил
фактическият състав на административното нарушение на чл. 200, ал. 1, пр. 2 от
Закона за културното наследство. Съгласно цитираната разпоредба, който
реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за
опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се
наказва с глоба в размер от 5000.00 лв. до 10000.00 лв., а на едноличен
търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15000.00
лв. до 30000.00 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Извършеното от
жалбоподателя нарушение е формално по своя състав и за довършването му не се
изисква настъпването на някакъв резултат. То е осъществено с неизпълнението на
вмененото задължение на жалбоподателя да съгласува с министерство на културата
предварително проектната документация и след това да осъществи
строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи.
С
оглед на изложеното съдът намира, че направените възражения от страна на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Изчерпателно,
както в АУАН, така и в НП са посочени материалните разпоредби, които е прието,
че са нарушени с описаното в обстоятелствената част на двата акта деяние, като
е посочена и санкционната правна норма, въз основа на която е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина
от административно наказващия орган нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Нарушението, описано в обстоятелствената част на АУАН и НП касае
осъществяване на строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи
(пренареждане на керемиди, полагане на двойна мембрана под тях, обмазване на
талпените стени от дърво, обшивките и колоните на стрехите и чардака с черна
субстанция) на архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория
„национално значение“, като не съгласувал предварително проектната документация
с министерство на културата.
На
следващо място съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя,
че изведените от административно наказващият орган твърдения противоречат на събраните
в хода на проверката доказателства, а именно: В Предложението за изпълнение на
обществената поръчка от изпълнителя „Г.С.“ ООД гр. Шумен липсвала информация за
лице, което да притежава лиценз за извършване на консервационно-реставрационни
работи на сгради паметници на културата с категория „национално значение“,
както и че посочените лица не били вписани в публичния регистър по чл. 165 от
Закона за културното наследство. Последното не отговаряло на действителността.
В настоящия случай инкриминираното нарушение е за това, че са извършени от
страна на жалбоподателя строително-ремонтни и консервационно-реставрационни
работи на архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория
„национално значение“, като не съгласувал предварително проектната документация
с министерство на културата. Ирелевантно е обстоятелството дали лицата,
извършили същите са вписани в публичния регистър по чл. 165 от Закона за
културното наследство.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава
на вмененото му административно нарушение. Констатираното нарушение е безспорно
установено. Това е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от приетото заключение на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа
експертиза.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността
на жалбоподателя, поради това, че последният е нарушил изискванията на чл. 83,
ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“ във вр. с чл. 84 от Закона за културното наследство,
с което е осъществил фактическият състав на административното нарушение на чл.
200, ал. 1, пр. 2 от Закона за културното наследство.
Съдът
счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като случаят не е маловажен. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН
следва да бъде установено наличието на конкретни предпоставки. Процесното административно
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
такива административни нарушения. Касае се за нарушение от категорията на
формалните. Не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя, е с изключително ниска степен на обществена
опасност. Обществените отношения, защитени чрез императивните норми в Закона за
културното наследство, охраняват интересите на обществото по опазване на
културните ценности в Република България. Осъщественото в конкретния казус
нарушение категорично не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
предвид липсата на многобройни или изключително смекчаващо отговорността
обстоятелства. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е, че се
касае за нарушение, което е първо по рода си. Тук е мястото да бъде посочено, че
фактът, че едно нарушение е извършено за първи път, не означава в никакъв
случай, че по отношение на така извършеното нарушение задължително следва да
намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушителят да не бъде наказван,
а само да бъде предупреден, че при ново извършване на такова нарушение – ще
бъде наказан. Следва да се отбележи, че липсата на вредоносни последици не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Още повече, че за
конкретното нарушение наличието на вредни последици от нарушението не е елемент
от фактическия състав на нарушението. С оглед на изложеното съдът намира, че и
в тази насока възраженията, направени от жалбоподателя за задължително
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, е неоснователно. Правилна е
преценката на административно наказващият орган, че не са налице основания за
приложение на същата.
Настоящата
инстанция обаче намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е завишено. Санкционната
разпоредба на чл. 220, ал 1 от Закона за културното наследство предвижда
имуществена санкция от 15000.00 лв. до 30000.00 лв. Административно наказващият
орган е наложил санкция към средния размер – 22000.00 лв. Съдът намира, че
определянето на такъв размер е необоснован в конкретния случай. В чл. 27, ал. 2
от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита определеният размер
на наложеното на жалбоподателя наказание за необоснован, с оглед факта, че за жалбоподателя
това е първо такова нарушение и липсват посочените в НП отегчаващи
обстоятелства, които да обуславят налагане на наказание в този размер. По
делото не се установи нарушението да е довело до значителни претърпени вреди за
недвижимата културна ценност с категория „национално значение“. В тази насока е
заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа
експертиза. Вещите лица са стигнали до извода, че не са нанесени вреди на
обекта, дори са предотвратени такива с оглед течовете по покрива. В подкрепа на
последното са и показанията на свидетеля Филип Александров Мачев, който излага
в показанията си, че провереният обект е имал нужда от спешен ремонт. По
изложените съображения съдът намира, че в случая санкция в размер на минимума,
предвиден в закона, а именно 15000.00 лв. е справедлива и достатъчна за
постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Освен това настоящата
инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на
наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в
бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите
членове на обществото.
С
оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата е частично основателна.
Обжалваното НП следва да се измени, като се намали размера на наложената
имуществена санкция на жалбоподателя.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП № 94-00-310/15.02.2019 г. на заместник-министъра на културата А.Т.Г., с
което на С.У. „С.К.О.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Ц.О.“ № **, представляван от проф. А.Г.Г., за извършено нарушение
на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“ във вр. с чл. 84 от Закона за културното
наследство на осн. чл. 200, ал. 1, пр. 2 от Закона за културното наследство е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 22000.00 лв.
(двадесет и две хиляди лв. 00 ст.), като НАМАЛЯ размера на наложената имуществената
санкция от 22000.00 лв. (двадесет и две хиляди лв. 00 ст.) на 15000.00 лв.
(петнадесет хиляди лв. 00 ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново в 14-дневен
срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: