Решение по дело №995/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А. Р., гражданин на Сирия, против Решение № 10228/30.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като от органа не била възприета бежанската история. Налице били предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Ако не съществувала заплаха за жалбоподателя, същият нямало да търси убежище в България. Оспореният акт касаел неговите живот и сигурност. Моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А. Р., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят заявява, че е от Сирия, като там живеел в бежански лагер в района, в който бил роден и живял /област А., М./. Хората живеели в бежански лагер, защото вече нямали имоти, къщите им били унищожени, бомбардирани. Семейството му било в опасност, поради което и напуснал С.. Сочи, че чичо му бил убит преди пет дни. Имало непрекъснато военни действия между режима, между племенните вождове, които живеели в тази местност, като от друга страна били въоръжени сили, които са срещу режима. Те били по средата. В момента имало и голяма престъпност в тези територии. Допълва, че по време на интервюто преводачите го посъветвали да каже, че е от С., и, че това било достатъчно, за да получи статут.

Процесуалният представител на жалбоподателя допълва, че страната по произход е във военен конфликт отдавна, като трябвало да се съобразят и новите факти относно границата с Л.. Имало заплаха за живота му, поради което прилагайки принципа „забрана за връщане“, следвало да се предостави хуманитарен статут.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага подробни съображения по съществото на спора и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят подал молба за закрила по причини от личен характер. Сочи, че към момента в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, като в някои области обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Допълва, че целта на жалбоподателя била да отиде във Франция, като същият не останал в Турция или Иран.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, нередовно призована, не възразява срещу даване ход на делото и излага становище за неоснователност на жалбата. Не били налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя. Не се касаело за ситуация на безогледно насилие, а причините за напускане на страната на произход били икономически.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.07.2024 г. М. А. Р. от С. е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ Р. /бащино/ Алшибли /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в ., гражданин на С., адрес – [населено място], обл. Х., [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: м. – с.., без образование и без професия, семейно положение – неженен.

На М. А. Р. е връчена покана за провеждане на интервю на 07.08.2024 г., по време на което същият заявява, че е роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Халеб. Градът бил на около 60 км. От [населено място]. Имало крепост Нижим, река Ефрат /на около час път от тях/, езеро А. и язовир Ташрин. Отглеждали се зеленчуци, жито, памук и картофи, реката се използвала за напояване. Знамето на Сирия било трицветно – две зелени звезди на бял фон, който бил в средата, и две ленти, черна и червена. Селото му било на 35 км. От Х. А. и на 80 км. от Халеб. Имало и планински терен. На отсрещния бряг на реката били градовете Мамбидж, Дерхафес и Ракка, Кобане /на един час с кола/, Тъбка, Саръин /на 40 км/. В Мамбидж имало площад Седемте езера, където обичал да ходи и да си почива. Били направени от едно стара езеро, с изкуствени камъни. Имали голяма джамия А. К.. Напуснал С. нелегално на 16.07.2024 г. през Турция, като на 22.07.2024 г. влязъл в България нелегално, през зелена граница. Сочи, че не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход. Не бил имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Не членувал в религиозни организации. Не членувал в политически партии, не бил член на военни групировки. Не бил служил в армията, не са го търсили. Учил бил до трети клас, като гледал животните на семейството. Сочи, че напуснал Сирия заради войната, като уточнява, че животът не бил сигурен, управлявали ги кюрдите, които имали проблеми със свободната и редовната армия и които се биели постоянно през последните години. Твърди, че ситуацията в Сирия е тежка и несигурно навсякъде. Спрямо него или негови близки/роднини не било оказвано насилие. Не останал в Турция, тъй като му били казали, че връщат от там. Избягал, за да се защити от войната, като не искал да се върне, защото не знаел какво ще му се случи, защото не се е срещал с редовната армия. Страхувал се, че ще го вземат в казармата, а той не искал да ходи в армията и да убива хора. Искал да остане в България, за да живее спокойно.

На 26.08.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като М. А. Р., роден на [дата]. в ., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно С. а.р. с Решение № 10228/30.09.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Р..

Решението е връчено на адресата му на 08.10.2024 г.

По делото е приета като доказателство справка от 23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. Р. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. А. Р. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който на въпроса – „Имате ли да добавите още нещо към казаното до тук?“, молителят отговаря „Не“, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него арабски език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. Предварително са били разяснени правата на молителя, вкл. и по отношение на отстраняването на грешки в превода или неточности, отразени в протокола. Не са налице основания за провеждане на допълнителни интервюта.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя М. А. Р. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - Р. /бащино/ и А. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - М. А. Р., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. А. Р. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в страната по произход – Сирия. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. По делото няма данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи военната си служба. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Не представляват такива събития и смъртта на негов роднина, вкл. и доколкото за това липсват доказателства. Нещо повече, напуснал е С. само заради войната, където и в момента живеят родителите му, братята и сестрите му /видно от приложението към регистрационния лист/. Напускането на С., а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н М. А. Р., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал С.. Обезпечава се извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ, въпреки наличието на данни по делото за контролирани от Турция и САЩ и контролирани от тях недържавни организирани въоръжени групи зони, маршрути на руски патрули, за оказваната от ВКБООН помощ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. Р. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. В случая се установява въоръжен конфликт, който отговаря на условието за безогледно насилие, но само за части от територията на Сирия. От данните по делото, вкл. и от представената справка от 27.08.2024 г. относно сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, се констатират други части от държавата по произход /Дамаск, Тартус/, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, изграждайки нов дом, което се потвърждава и от Насоките за Сирия на Агенцията на ЕС за убежището, които са цитирани и в които, доколкото са служебно известни на съда, изрично се сочи, че в тези райони не съществува реален риск цивилно лице да бъде засегнато от безогледно насилие. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в тези райони, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ /САЩ, Турция, руски сили, ООН/. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. Р., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на статут. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за М. А. Р. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Следва да се добави и, че М. А. Р. доброволно е напуснал С., за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. А. Р. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Р., гражданин на С., против Решение № 10228/30.09.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.