ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Град Асеновград,
16.12.2019г
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, докладваното от председателя на съдебния състав, нчхд № 999.2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 243, ал.4 от НПК.
Обжалвано е Постановление на РП - Асеновград, за
прекратяване на досъдебно производство № 69.2019г. по описа на РУ – Асеновград,
от дата 28.11.2019г. образувано за това, че през есента на 2018г. в град
Асеновград, противозаконно са присвоени чужди движими вещи, собственост на И.Г.Т.,
които са владени - престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Жалбата е депозирана от пълномощник на пострадало лице-
извод за допустимост поради активна процесуална легитимация и в срок- изводимо
от факта, че същата е входирана в РП - Асеновград, на
дата 18.10.2019г- при липса на разписка за връчване на обжалваното
постановление, поради което и същата се счете за допустима.
Разгледана по същество ,
тя е основателна, но по мотиви, различни от изожените:
Въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, от фактическа страна, съдът намери за установено
следното:На 20.07.2009г. в град Асеновград, между И.Г.Т., ЕГН – ********** и К.Г.Т.,
ЕГН – ********** като наемодатели и „Т. – еоод“ със
седалище и адрес на управление: град Асеновград, кв.“Долно Воден“, ул.“***“ №
21, представлявано от управителя Й.Т.Д., е сключен договор за наем, съгласно
който, наемодателите предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване
за срок от 10 години срещу определена наемна цена следният
недвижим имот: с пл. № 1,15 с площ 2,351 дка по
кадастралната карта на кв.“Долно Воден“, ЕКАТТЕ 99088 в град Асеновград, с
построена сграда с площ от 702 кв.метра като предмет на договора е само
обособената западна част от постройката, с площ от 144 квадратни метра.Съгласно
чл. 2 от този договор, наетият имот ще се ползва от наемателя за складова база,
както и за други дейности на наемателя, каквито наемателят намери за добре, без
право за отдаване под наем на трети лица. Съгласно чл. 6 от договора,
наемателят се задължава да ползва наетият имот по начина, определен в т.2 от
договора, като наемателят се задължава да осигури сам всички разрешителни,
всички необходими документи, както и всичко друго необходимо за осъществяваната
от него дейност. Съгласно чл. 7 от договора, наемателят се задължава да заплаща
за своя сметка всички разноски за използваната от него ел.енергия, вода,
телефон, сот, както и всички други консумативни
разноски, свързани с дейността му, извършвана от него в наетия имот, както и
поддържането на същия. Съгласно чл. 8 от
договора, наемателят има право да извършва в имота подобрения изцяло за
собствена сметка и със свои парични средства, като след изтичане на срока на
договора, както и след неговото предстоящо прекратяване, всички подобрения
остават в собственост на наемодателите. Съгласно чл. 9 от договора,
наемателят се задължава да напусне целият имот и да осигури фактическата власт
над него на наемодателите, в 7 – дневен срок след прекратяването на договора.
На дата 01.01.2011г. в град
Асеновград, между И.Г.Т. и К.Г.Т. и „Т.“еоод със
седалище и адрес на управление: град Асеновград, кв.“Долно Воден“, ул.“***“ №
21 – наемател, са сключили договор за наем, съгласно който наемодателите
предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване за срок от 10 години
срещу определена наемна цена и при уговорките на настоящия договор, ЧАСТ от
своя недвижим имот, представляваща задната част на СГРАДАТА с площ от 144 кв.м.
от имот с пл. № 1,15, с площ 2,351 дка по кадастралната карта на кв.“Долно
Воден“, ЕКЬТТЕ 99088, в град Асеновград, с построена сграда с площ 720
кв.метра, като наетият имот ще се ползва от наемателя за складова база, както и
за други дейности на наемателя, каквито наемателят намери за добре, без право
за отдаване под наем на трети лица. Съгласно чл.5 от договора, наемодателите се
задължават да предоставят на наемателя фактическата власт на имота при
сключването на този договор и да не смущават ползването на имота. Съгласно чл.
7 от договора, наемателят се задължава да заплаща за своя сметка всички разноски
за използваната от него ел. енергия,
вода, телефон, сот, както и всички други консумативни
разноски, свързани с дейността му извършвана от него в наетия имот, както и
поддържането на същия. Съгласно чл.8 от
договора, наемателят има право да извършва в имота подобрения изцяло за
собствена сметка и със свои парични средства, като след изтичане на срока на
договора, както и след неговото предсрочно прекратяване, всички подобрения
остават в собственост на наемодателите. Съгласно чл. 9 от договора, наемателят
се задължава да напусне наетият имот и да осигури фактическата власт на него на
наемодателите в 7 – дневен срок след прекратяването на договора.
На дата 17.03.2015г. в град Асеновград, между И.Г.Т. като наемодател и „***“еоод
като наемател, е сключен договор за
наем, съгласно който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за
временно и възмездно ползване следният свой недвижим имот, а именно:
Сграда с площ от 720
кв.метра с идентификатор № 99088.18.153.1, която сграда е построена в поземлен имот № 99088.18.153 по кадарстралната карта на град Асеновград, кв.“Долно Воден“,
с площ на имота 2 351 кв.метра в
местност „Пашамальотка“, при съседни имоти
18.146.18.152. 18.52
Съгласно чл. 5, ал.1 от договора, същият влиза в сила на
17.03.2015г. и е за срок от 1 – една година. Съгласно чл. 6 от договора, срокът
на договора се счита за продължен с нов едногодишен период, ако някоя от
страните не уведоми другата страна писмено за прекратяването му в 15 –
петнадесетдневен срок преди изтичането на срока на договора. Тази клауза се
прилага при изтичането на всеки следващ едногодишен период. При продължаването
на договора за всеки следващ едногодишен период, след този, за който е сключен
договора, месечната наемна вноска се увеличава с 5 процента. Съгласно чл. 7.2
от договора, същият се прекратява с едномесечно предизвестие в писмена форма от
едната страна, отправено до другата страна. Съгласно чл.8 от договора, с прекратяването
на договора, наемателят се задължава да освободи в едномесечен срок наетия имот
от всички вещи, негова собственост и които в резултат на неговата дейност, се
намират в наетия имот, като за този срок, наемателят дължи наем в размера,
уговорен в чл. 2 от договора, като наемната цена за този месец се заплаща до десето
число на месеца. Съгласно чл. 14 от договора,
наемателят има право да извършва реконструкция и промени в имота, без да
застрашава имота от погиване или обезценяване, само след изричното писмено
съгласие на ннаемодателя. Съгласно чл. 14.1,
наемателят извършва за своя сметка всички текущи ремонти, които се налагат при
нормалното използване на имота. Съгласно чл. 15 от договора, стойността на
извършените реконструции и ремонти по чл. 14 и чл.
14.1 ще са за сметка на наемателя и няма да бъдат прихващани срещу наемната
цена, нито ще се претендира отделно заплащане. Съгласно чл. 16 от договора,
имотът, предмет на договора за наем, се приема от наемателя в състоянието, в
което се намира в момента на сключването му и се приема, че отговаря на нуждите
и целите, за които се наема.
С предизвестие за прекратяване на договора за наем от
29.10.2018г. , същият е прекратен от наемодателя, като предизвестието е
доставено с пощенска разписка на 30.10.2018г.
По време на действие на договора за наем, с наемател
свидетеля Й.Д., като управител на „Т.“ еоод, през
2008г. същият е закупил метална конструкция – навес от „Сънсет“
еоод, за което има издадена фактура, за сумата от
1500 лева. Навесът е закупен разглобен и представлява метална конструкция –
ламарини и метални стойки със стелаж, с приблизителни размери от около 60
кв.метра, тоест 6 метра ширина и 10 метра дължина. Свидетелят М.З. сглобил
навеса в наетия от него имот. През 2008г. също от фирма „Сънсет“,
той закупил временен офис, който поставил в двора на наетия имот, също изграден
от метална конструкция, облицован от ПВЦ профили, едната страна със стъклопакет
и вградени щори в стъклопакета, а на другата стена е имало плъзгаща врата
„Фолксваген“, като таванът е облицован с алуминиеви композитни
панели. Офисът свидетелят М.З. закупил за сумата от 5000 лева. В халето, наето
от него, същият е поставил ПВЦ врата. През 2013г. свидетелят М.З. решил да
напуска наетия от него имот, при което се срещнал със свидетеля Я.Р.Х. и му
казал, че халето е свободно и ако желае, може да го наеме. Казал му, че в имота
е изградил и метален навес, както и разглобяем подвижен офис, който може да
ползва. Свидетелят Я.Х.се съгласил да ги ползва. В имота направил също
подобрения, а именно- поставил индивидуален електромер, тъй като нямало нито
ток, нито вода.
След прекратяването на договора за наем между него като
управител на „***“еоод и И.Т., свидетелят Я.Х.разглобил
навеса и го продал на свидетеля М.З., за сумата от 1000 лева, защото нямал
нужда от него, а оставил подвижният офис в имота на И.Т.. Свидетелите Я.Х.и М.З.
разглобили заедно навеса, който бил монтиран в двора, на елементи и натоварили
конструкцията на микробуса на свидетеля М.З., който я откарал на място, което
притежава на около 300 метра от ТКЗС-то. На свидетеля М.З., свидетелят Я.Х.заявил,
че навесът е негов. Тук следва да се посочи, че отношения между свидетеля Я.Х.и
свидетеля М.З. във връзка с авточасти, не се установиха.
В хода на досъдебното производство е била изготвена
стоково – оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че
стойността на вещите е както следва: сглобяема конструкция 10/6/4 тръби ф6 и
профилна ламарина – 1150 лева, електрическо табло, трифазно – 72 лева, пвц врата 2,00 на 0,80 метра, цвят кафяв, с каса и огледало
– 280 лева, или всичко в размер на 1502 лева.
По
доказателствата:
Така установените факти и обстоятелства, съдът намери за
доказани от писмените доказателства по делото, които, като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира, а именно: договор за наем от 20.07.2009г., договор
за наем от 01.11.2009г., договор за наем от 17.03.2015г., справка за съдимост на Я.Х., фактура № 6722 от
18.06.1999г., фактура от 18.01.2008г., предизвестие за прекратяване на договор.
Съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по делото,
протоколите за разпити на свидетелите И.Г.Т., с изключение на твърденията за
собствеността на навеса и офиса, които в тази им част, се опровергават от показанията на свидетелите Д. и Х., както
и от писмените доказателства по делото – договорите за наем.
Съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви и протоколите за разпитите на свидетелите М.А.З., Й.Т. М.З., Я.Х..
Като обоснована и правилна, съдът кредитира и стоково –
оценъчната експертиза по делото.
От
правна страна:
Налице е осъществено от свидетеля Я.Х.престъпление по чл.
206, ал.1 от НК, относно навесна конструкция, която същият е продал на
свидетеля М.З., разпореждайки се с нея, която той е владеел на законово
основание – заем за послужване със свидетеля М.З..
Това е така, тъй като, на първо място, безспорно е
доказано по делото, че свидетелят М.З. е закупил навесната метална конструкция
и е монтирал същата по време, в което е имал наемни отношения със свидетеля И.Т..
Свидетелят М.З. има и фактура за закупуването на този навес и е монтирал
същият, бидейки подвижна метална конструкция в парцел, на който се намирала и
наетата от него част от сграда. Този навес, както и закупеният и монтиран
подвижен офис, са негова собственост и не стават собственост на свидетеля И.Т.,
по силата на договор за наем. Това е така, тъй като сключеният между него и
свидетеля М.З. договор за наем, на първо място, няма да предмет парцела, в
който металният навес и подвижният офис, закупени от свидетеля М.З., са били
монтирани. Това е така, тъй като съгласно чл.1 от договора за наем между
свидетеля И.Т. и свидетеля М.З., от дата 20.07.2009г,. се отдава под наем само
и единствено ОБОСОБЕНА ЗАПАДНА ЧАСТ ОТ ПОСТРОЙКА на имот пл. № 1.15 с площ
2 351 дка, която постройка е с площ от 144 квадратни метра. Тоест, предмет
на договора за наем е единствено постройка и то обособена част от нея, а не
парцела. В този ред на мисли, клауза в този договор – чл. 8 указваща, че всички
подобрения в имота се правят изцяло и за сметка на наемателя, като след
изтичане на срока на договора или неговото предсрочно погасяване, тези
подобрения остават в собственост на наемодателите, не действа по отношение на
каквото и да било подобрение на имота, извън тази обособена западна част на
постройката, която е предмет на наемни отношения и за която действа единствено
клаузата на чл. 8 от договора. По делото безспорно е установено, че както
навесът, така и преместваемият офис, са монтирани в парцел,
който не е част от наетия имот и спрямо него клаузите от наемния договор на
действат, поради което и не намира приложение и чл.8 от същия. Освен това, тези
две постройки по смисъла на ЗУТ са временни преместваеми
съоръжения и не представляват подобрения в имота, още повече, че те нямат
никакво отношение към наетия имот, тъй като не касаят същият- нямат отношение
към обособената западна част от постройката, която е предмет на наемния
договор. В този смисъл, няма правно основание да се счита, че по силата на чл.
8 от договора за наем, собствеността им се прехвърля върху свидетеля И.Т. и
неговата съпруга, сънаемодател. Тя остава единствено
такава на закупилия ги свидетел М.З..
Впоследствие, след наемането отново само на сградата, но
не и на парцела, видно от договора за наем, от свидетеля Я.Х., по устна
договорка, свидетелят М.З. ги е предоставил да бъдат ползвани от него. Съгласно
ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и неформален договор и същият с
предоставянето за ползване на преместваеми съоръжения
– навес и павилион тип „офис“, е сключен между свидетеля М.З. и свидетеля Х..
След прекратяване с едномесечно предизвестие на договора за наем, свидетелят Х.
е следвало да върне същите на свидетеля М.З., което той не е сторил. До тук,
това би довело единствено до търсене на отговорност за неизпълнение на договор
за заем за послужване по ЗЗД, ако свидетелят Х. не беше продал навеса на
свидетеля М.З.. С това разпореждане, за което той е получи сумата от 1000 лева, той от
обективна страна и от субективна такава – с пряк умисъл, е осъществил състава
на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Това е така, тъй като той е владеел
навеса на правно основание – договор за заем за послужване със свидетеля М.З. –
собственик на навеса и се е разпоредил с него, знаейки, че е чужда движима вещ,
тъй като по своя характер, те не са сгради и не са прикрепени от действието на
човека към земята по траен начин, съгласно чл. 110 от ЗС , за да се приеме, че
са недвижими вещи, поради което и имат характер на движими такива. Те са
регламентирани като временни преместваеми постройки
от ЗУТ и имат характер на движими вещи.
По отношение на разпореждането с чужда движима вещ, която
деецът владее и пази, е налице осъществен състав на престъпление по чл. 206,
ал.1 от НК с пострадал обаче собственикът на вещта, която се явява свидетелят М.З.,
а не свидетеля И.Т..
По отношение на чуждите движими вещи – ел. табло и пвц врата с касата, то същите са монтирани в сградата, предмет
на договора, от свидетеля Д., поради което и по силата на чл. 8 от договора за
наем, стават собственост на свидетеля И.Т., тъй като по своя характер, са
подобрения в наетата част от сградата. Като е премахнал същите, без да са
налице доказателства за разпореждане с тях, свидетелят Я.Х.от обективна страна
е осъществил деяние по чл. 216, ал.1 от НК, като от субективна страна е
действал при пряк умисъл, тъй като
съгласно договора за наем, а бил наясно, че следва да върне сградата във вида,
в който я е приел, а тя е приета с въпросните електромер и пвц
врата.
Като отчете наличието на доказателства за осъществено от
свидетеля Я.Х.престъпление по чл. 206, ал.1 от НК и по чл. 216 ал.1 от НК,
съдът намери, че приемайки липса на осъществено от субективна страна
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК и неотчитайки факта и на второ извършено
такова – по чл. 216 ал.1 от НК, представителят на РП- Асеновград е нарушил
материалния закон, което налага извод за незаконосъобразност на атакуваното
постановление и налага неговата отмяна на това правно основание и изпращане,
след влизане в сила на настоящето определение, на досъдебното производство, на
РП- Асеновград, за приложение на закона, съобразно мотивната
част на настоящето определение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243 ал.5 т.3
от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА
Постановление на РП- Асеновград, за прекратяване на досъдебното производство №
69.2019г. по описа на РУ- Асеновград, от дата 28.11.2019г., образувано за това,
че през есента на 2018г. в град Асеновград, противозаконно са присвоени чужди
движими вещи, собственост на И.Г.Т., които са владени – престъпление по чл.
206, ал.1 от НК като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и връща ДП № 69.2019г. по описа на съда,
за приложение на закона, съобразно мотивната част на
настоящето определение.
Определението да се съобщи на пострадалия И.Т. ***.
Същото подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от неговото
съобщаване на страните, пред Окръжен съд- Пловдив.
Районен съдия: