№ 398
гр. Русе, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100773 по описа за 2021 година
Предявен е суброгационен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд- гр.София твърди, че платили по щета №19-
2100171/22.04.2019 г. обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с
тях имуществени вреди в общ размер на 126 151.06 лв. на Ц.А.Д. в
качеството й на пострадал пътник при ПТП, настъпило на 06.10.2018 г.
Виновен за ПТП бил ответникът, който управлявал л.а. „Рено клио“ с рег.№
***** без действаща застраховка „Гражданска отговорност.“ Механизмът на
ПТП бил следния: на 06.10.2018 г., около 12:40 ч. на главен път І-5 в посока
от гр.Русе към гр.Бяла се движил виновният водач Н. И. Г., управлявайки л.а.
„Рено Клио“ с рег.№ *****, същият не спрял при подаден сигнал от служител
на МВР и подминал автопатрула. На км 50+600 напуснал главния път и
продължил движението си по авариен изход на пътя, покрит с натрошен
трамбован камък. След около 150 м. излязъл от платното за движение,
навлязъл в затревена част, ударил се в земна маса от изкоп за отводняване и
ударил автомобила в дърво, след което се обърнал и продължил движението
си с колелата по трасе, покрито с трева и храсти. Вследствие на ПТП
пострадалата Ц.А.Д. получила следните травматични увреждания:
Политравма. Контузия на главата. Контузия на мозъка слепоочно вдясно със
субдуларен хематом; Субарахноидален кръвоизлив; Развитие на централен
1
отоневрологичен синдром- световъртеж от централен произход; Счупване на
трети шиен прешлен, без дисколация на фрагментите; Многофрагмено
счупване на тазови кости; Счупване на десен ацетабулум; Разкъсване на
дясна сакроилиачна става; Счупване на дясна срамна кост; Контузия на
белите дробове с развитие на хипостатична пневмония; Разкъсно- контузна
рана на дясна челнотеменна област, кръвонасядания в областта на дясна ТБС,
дясна ушна мида, охлузвания на лява подбедрица, дясна колянна става, дясна
подбедрица; Развитие на посттравматична енцефалопатия с промени на
волевата и емоцианалната сфери. Нямало данни за съпричиняване от страна
на пострадалата. В нарушение на чл.490 от КЗ ответникът управлявал МПС
без действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Ц.А.Д. предявила претенция към ГФ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, по което била образувана щета №19-
2100171/22.04.2019 г. Съобразно получените травматични увреждания и
възстановителния период, както и направените разходи за лечението
определили обезщетение в размер на 126 151.06 лв., което платили на
пострадалата на 05.02.2019 г. с платежно нареждане. С факта на плащане се
суброгирали в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредите. С
регресна покана- изх.№ ГФ-РП415/03.06.2021 г. поканили ответника да им
заплати сумата, но до момента не било погасено задължението му.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата в размер на 126 151.06 лв., представляваща изплатено
обезщетение по щета №19-2100171/22.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените
разноски.
Ответникът Н. И. Г. чрез назначения от съда особен представител е подал
отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Оспорва наличието на основание за
плащане, счита, че платената сума е силно завишена. Навежда и възражение
за съпричиняване, което не било съобразено при определяне на
обезщетението.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2018 г. около 12:40 ч. л.а. „Рено Клио“ с рег.№ *****,
2
управляван от Н. И. Г., се движил по път І-5 /между Русе и Бяла/ по посока на
Бяла. В района на км 50+ 600 автомобилът навлязъл в авариен изход, покрит
с трошен камък, изминал около 150 м., напуснал авариания изход вляво по
посоката на движението си и след преобръщане в терена край пътя, удар в
дърво и преминаване през изкоп и храсти, спрял на мястото, където бил
намерен. Причината за настъпване на ПТП били действията на водача с
органите за управление, поради което същият изгубил контрол върху
управлявания от него лек автомобил, който нарушил устойчивото си
движение, напуснал платното и се преобърнал в терена край пътя. Водачът
имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако
контролирал непрекъснато движението на лекия автомобил по начин, че да
запази устойчивото му движение и да не позволи излизането му от пътя.
Водачът управлявал МПС със скорост 57.2 км/ч и имал възможност при
възникване на опасност за движението да спре преди нея.
В резултат на ПТП Ц.А.Д. в качеството й на пътник в лекия автомобил,
получила следните телесни увреждания:Контузия на мозъка в дясно
слепоочно. Субарахноидален кръвоизлив в дясно челно и слепоочно.
Двустранни субдуларни кръвоизливи и хидроми. Разкъсно- контузна рана в
дясна челно- теменна област. Кръвонасядане зад дясноушна мида и по
дясната повърхност на шията. Счупване на трети шиен прешлен. Контузии на
белите дробове. Двустранна хипостатична пневмония. Многофрагментно
счупване на таза в дясно / хълбочна, седалищна и срамни кости/, с изкълчване
на дясна сакроилиачна става и със счупване на десен ацетабулем, наложило
метална остеозинтеза. Колекция от кръв в меките тъкани на малкия таз.
Кръвонасядане в дясна тазобедрена област. Охлузвания на дясно коляно и
двете подбедрици. Дечева е получила и неврологични усложнения на ЧМТ и
на тазовата травма, изразяващи се в световъртеж от централен произход;
дискоординационен нео и палеоцеребеларен синдром; увреждане на лумбо-
сакралния плескус; психоорганичен синдром. Получените травматични
увреждания следвало да се преценяват по следните медико- биологични
признаци: Разстройство на здравето, временно опасно за живота; Трайно
затрудняване на движенията на шията и на десен долен крайник за срок
повече от 30 дни.
Посочените травматични увреждания можели да се получат и при
3
правилно поставен предпазен колан.
По повод настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство
№336-ДП-2439/2018 г. по описа на ОД на МВР-Русе, прекратено с
постановление от 05.10.2020 г. на РП-Русе, ТО-Бяла на основание чл.199 и
чл.243, ал.1, т.1 от НПК-въз основа на изявление на пострадалата, че не желае
да се води наказателно производство спрямо ответника. Препис от
постановлението е било изпратено на началника на РУ- Бяла и на Н. И. Г. му е
било наложено административно наказание за нарушаване на чл.20, ал.1 от
ЗДвП.
Към датата на ПТП за лекият автомобил, управляван от Н. Г. не е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
На 01.11.2018 г. пострадалата Ц.А.Д. подала писмена претенция до
Гаранционен фонд за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените от ПТП неимуществени и имуществени вреди, въз основа на
която била образувана щета №19-210171/22.04.2019 г., било е определено
обезщетение в размер на 126 151.05 лв., което е било изплатено с платежно
нареждане на 16.05.2019 г.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, както и с приетите по делото СМЕ и САТЕ,
които съдът кредитира като компетентно и обосновано дадени и като
неоспорени от страните.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният суброгационен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ е
основателен.
В чл.461 от КЗ е установено задължително застраховане срещу
гражданска отговорност в сферата на автомобилния транспорт. Това
задължение е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и
упълномощените от тях водачи на МПС.
За застраховането срещу гражданска отговорност легална дефиниция е
дадена в чл.429 от КЗ. Съгласно цитираната правна норма с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
4
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното
обезщетение се включват и пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, както и
разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени
срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса.
Съгласно цитираната правна норма застраховането срещу гражданска
отговорност се определя като вид застраховане, при което застрахователя се
задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна
сума обезщетението, което застрахованият дължи на третото лице, по силата
на своята гражданска отговорност. Следователно, застрахователният риск при
този вид застраховане е опасността от възникване на гражданска отговорност
на застрахования- т.е да отговаря пред трето лице за виновно причинените му
вреди. Такава гражданска отговорност в сферата на автомобилния транспорт
възниква при ПТП, което представлява по правната си същност непозволено
увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД.
По делото е установено по категоричен начин, че 06.10.2018 г.
ответникът при управление на МПС виновно и противоправно е причинил
вреди на пострадалато лице Ц.А.Д. в качеството й на пътник в автомобила.
Получените в резултат от пътния инцидент телесни увреждания и свързаните
с тях болки и стран.дания през периода на лечение и възстановяване, както и
направените разходи във връзка с лечението съставляват вреди от
имуществен и неимуществен характер, които по силата на чл.45 от ЗЗД
подлежат на обезщетяване от виновния водач на МПС. Поведението на
водача е виновно и противоправно, който извод се извежда от заключението
на приетата по делото САТЕ, в която е описан механизма на ПТП и
техническата причина за инцидента, изразяваща се в поведението на водача,
който нарушил правилата за движение по пътищата.
Осъществяването на фактическият състав на непозволеното увреждане
като правопораждащ юридически факт е установено и с влязло в сила НП, с
което на ответника е наложено административно наказание.
5
Установено е също, че към момента на ПТП гражданската отговорност
на виновния водач не е била застрахована, поради което претенцията на
увредения е уважена въз основа на подадената писмена претенция до ищеца.
С оглед на това наведените от ответника доводи за липсата на основание
за плащане се явяват неоснователни. Няма релевирани доказателства, които
да сочат наличие на хипотеза, при която може да се откаже плащане от страна
на ищеца.
Установи се по делото, че въз основа на предявената писмена претенция
на пострадалото лице при ищеца е била образувана щета, определен е размер
на дължимото обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди и на 16.05.2019 г. е изплатено обезщетение в общ размер на 126 151.06
лв.
След изплащане на присъденото обезщетение на пострадалия на
основание чл.558, ал.7 от КЗ ищецът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното- т.е. за ищеца е възникнало субективното право да
претендира стойността на платеното от него обезщетение от лицето, което ги
е причинило, респ. от неговите законни наследници.
След настъпване на суброгацията ищецът е изпратил до ответника покана
за доброволно изпълнение. По делото няма доводи и доказателства
ответникът да е погасил задължението си.
Осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.558, ал.7 от
КЗ и липсата на доказателства за доброволно плащане на дължимите суми от
страна на ответника дава основание да се приеме, че предявеният иск е
основателен.
Искът е основателен и доказан по размер, поради което следва да се
уважи изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответника. В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски в размер на 7676.04 лв., с вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът дължи и направените разноски, платени от БС в размер на
347 лв.
6
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД- гр.София сумата в размер на 126 151.06 лв.,
представляваща изплатено обезщетение по щета №19-2100171/22.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до окончателното
плащане, както и направените разноски за производството в размер на
7676.04 лв.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд сумата в размер на 347 лв. разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7