Р Е Ш
Е Н И Е
№
… … …
град Кърджали, 10.08.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично ……….
заседание
на двадесет и пети юни ....................................………..…….………………..…………….
през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………..…..
Мелиха Халил, ……….…………..………….........
като
разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ...........................
административно
дело №97 ... по описа за .....................
2020 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано по жалба от „Б.-1991” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Ф. А.,
подадена чрез адв.С.Ф.М.
от АК-***, с адрес на призоваване - ***, против Решение №2153-08-21 от
21.01.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на дружеството против Задължително предписание
№ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год., издадено от контролен орган в ТП на НОИ –
Кърджали, като неоснователна.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита
Решение №2153-08-21 от 21.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали за
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административно-
производствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби на закона. Сочи, че със Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870
от 04.12.2019 год. на *** в ТП на НОИ - Кърджали са дадени задължителни
предписания на осигурителят „Б.-1991” ЕООД,
с ЕИК ***, „Да се заличат
данните, подадени на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с декларация обр.1 ,,Данни за осигуреното лице”, за Ф. А. А., с ЕГН **********,
за месец 10.2019 год., с код за вид осигурен 01 - за работници или
служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, при един работодател. Не
следвало да се подават такива за месец 11.2019 год.”. Жалбодателят
счита, че Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2019 год. на ***
в ТП на НОИ - Кърджали са незаконосъобразни, допуснато било съществено
нарушение на административно-производствените правила и били издадени в
противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се,
че е извършена проверка за Ф. А. А., който бил назначен по трудово
правоотношение в „Б.-1991” ЕООД,
в резултат на която е констатирано неправилно, че за лицето не е изпълнен
състава на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно който, „осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
нейното прекратяване.”. Според жалбодателя, видно от всички
приобщени доказателства,
лицето Ф. А. А. е сключил трудов договор на 14.10.2019 год. и е започнал да
изпълнява коректно задълженията си по трудовия договор и длъжностната
характеристика. Предвид изложеното, жалбодателят
заявява, че в законоустановения срок обжалва така
издаденото Решение №2153-08-21 от 21.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата срещу Задължителни предписания №3Д-1-08-00687870
от 04.12 2029 год., издадени от *** в ТП на НОИ – Кърджали, като
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, като моли същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно и неправилно. С жалбата моли, също
така, да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбодателят „Б.-1991” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, се представлява от
упълномощения си процесуален представител - адв.С.М. от
АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства,
по безспорен и категоричен начин се установява, че работникът Ф. А. М. е
назначен с трудов договор във фирма „Б.-1991” ЕООД и е извършвал трудовата
дейност, за която е бил нает, както и счита, че е налице съставът на чл.10,
ал.1 от КСО, съгласно който, осигуряването възниква от деня, в който лицето
започва да упражнява трудова дейност по чл.4 от КСО. Намира, че с оглед на
събраните по делото доказателства се установява, че лицето е започнало работа
на 14.10.2019 год., като е демонтирал седалки на автомобили и след извършване
на тапицирането им, той ги е монтирал в автомобилите. Сочи, че лицето е
заявило, че освен тази дейност, е пренасял мебели от жилища, които впоследствие
синът му е тапицирал, като счита, че с оглед показанията на разпитания свидетел
С.М.Х., тези обстоятелства се установили по категоричен начин, а твърденията в
констативния протокол и в решението, намира за неоснователни. По тези
съображения, моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно,
както и да бъдат присъдени в полза на жалбодателя
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си
представител – юрк.Д. Я., който в съдебно заседание
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да остави в сила обжалвания административен акт на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, с който са потвърдени задължителните предписания на
контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, с които, на жалбодателя
е вменено задължение за заличаване на данни по чл.5 от КСО, подадени за лицето Ф.
А. А. Намира, че при съвкупната преценка на наличните писмени доказателства, в
т.ч. и обясненията, дадени от работника и работодателя, в хода на административното
производство по издаване на задължителните предписания, както и от събраните по
делото гласни доказателства, по никакъв начин не се установява Ф. А. А. да е
упражнявал трудова дейност при жалбодателя и че това
означава, че работникът не отговаря на дефиницията за осигурено лице по смисъла
на КСО, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и по тази причина, подадените от
осигурителя данни, за преведеното осигуряване на работника, се явяват неверни и
следва да бъдат заличени. С оглед на изложеното и като се вземат предвид
посочените съображения в обжалваното решение, моли за решение в този смисъл.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е
изпратено на жалбодателя със съпроводително писмо с
Изх.№***/*** год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/, като е получено от лично от
управителя на дружеството - жалбодател, на 03.02.2019
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ***/л.10/.
Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен съд –
Кърджали, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, на 07.02.2019
год., видно от разписката с баркод ***/л.5/, като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх. №*** от *** год., видно от
положения върху същата щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез
административния орган, на 4-я/четвъртия/ ден след получаването на решението,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената
жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок,
в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по
предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните
предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По административната преписка е приложена
сигнална записка, изготвена от началник сектор „КП” при ТП на НОИ - Кърджали,
адресирана до началника на отдел „КПК” при ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№*** от
*** год./л.32/, с която е поискано да се извърши проверка на
осигурителя „Б.-1991” ЕООД,
с ЕИК ***, за да се установи
дали действително лицето Ф. А. А., с ЕГН **********, е извършвало трудова
дейност, което да е основание за възникване на осигуряването, съгласно чл.10,
ал.1 от КСО, за да има право на парично обезщетение за безработица, като в
сигналната записка е отразено, че за това лице има подадено заявление за
отпускане на парично
обезщетение за безработица с Вх.№081-00-1498/18.11.2019
год. Във връзка с това, с писмо Изх.*** от *** год. на *** при ТП на НОИ –
Кърджали/л.30/, от управителя на осигурителя „Б.-1991” ЕООД *** – Б. А., е поискано да се яви лично в тридневен
срок от получаване на писмото в ТП на НОИ – Кърджали, за попълване на
анкета-въпросник, като със същото е изискано да представи и описаните в писмото
документи, в т.ч. трудово досие на Ф. А. А., с ЕГН **********,
ведомости/фишове/ за трудови възнаграждения за месец 09 и 10.2019 год.,
книга/регистър/ за първоначален инструктаж и др.
По преписката са приложени и два броя
писмени обяснения, които всъщност представляват готови формуляри – въпросници,
с предварително формулирани в тях въпроси към лицата, като в същите е посочено,
че на основание чл.107 и чл.108 от КСО, лицата са длъжни да предоставят на
контролните органи обяснения по тези въпроси. Такива писмени обяснения, т.е.
отговори на въпросите, са дадени от лицето Б. Ф. А. - едноличен собственик и
управител на дружеството „Б.-1991” ЕООД
***, на датата 02.12.2019 год./л.18-л.19/ и от лицето Ф. А. А., назначен и работещ на длъжност „***”
в дружеството „Б.-1991” ЕООД ***, на датата 26.11.2019 год./л.20-л.21/,
като и в двата случая обясненията са поискани и приети от *** в ТП на НОИ –
Кърджали, който се е подписал за „приел” обясненията, но не е вписал името си и
за който само може да се предполага, че е А. Д. Ч., която е издала оспорените в
настоящото производство задължителни предписания. Видно е, че управителят на
дружеството е представил и изисканите му с цитираното по-горе писмо документи,
а именно: Трудов договор №***/*** год., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1
от Кодекса на труда, между „Б.-1991” ЕООД
***, с
ЕИК ***, като работодател и Ф. А. А., с ЕГН **********, като работник,
за длъжността „***”, при месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева,
с работно време 8/осем/ часа/л.28/; Длъжностна характеристика за длъжността „***”, с
код по НКПД ***/л.29/; Разчетно-платежна
ведомост за месец октомври 2019 год. на „Б.-1991” ЕООД ***/л.26/; Отчетна форма за явяването/неявяваването
на работа за месец октомври 2019 год. на „Б.-1991” ЕООД ***/л.27/; Фиш за заплата
за месец октомври 2019 год. на лицето Ф. А. А., издаден от „Б.-1991” ЕООД
***/л.25/; Разчетно-платежна ведомост за месец ноември 2019 год. на „Б.-1991”
ЕООД ***/л.23/; Отчетна форма за явяването/ неявяваването
на работа за месец ноември 2019 год. на „Б.-1991”
ЕООД ***/л.24/; Заповед №*** от *** год. за прекратяване на трудов
договор №***/*** год., с връчен екземпляр от същата на 14.11.2019 год./л.22/.
Десет календарни дни, след като лицето Б.
Ф. А. - едноличен собственик и управител на дружеството „Б.-1991” ЕООД ***, е дало тези писмени обяснения и същите са били
приети от *** в ТП на НОИ – Кърджали, и след като е представило изискваните му
документи, от директора на ТП на НОИ – Кърджали е издадена Заповед №*** от ***
год., представена по преписката и приета като доказателство по делото/л.17/, с
която, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Б.-1991” ЕООД
***, с ЕИК ***, от контролен
орган при ТП на НОИ – А. Д. Ч. – *** при ТП на НОИ – Кърджали, като е определен
срок за извършване на проверката от 5 работни дни. Тази заповед, видно от
извършеното отбелязване върху нея, е връчена, вероятно на управителя на
проверяваното дружество, на датата 03.12.2019 год., за което е положен и подпис
от получилото я лице.
По преписката е представен и е приет като
доказателство и Констативен протокол №*** от *** год., съставен и подписан от
същия *** в ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.16/, в който е описано, въз основа на какви документи,
предоставени от осигурителя „Б.-1991” ЕООД ***, с ЕИК ***, е извършена проверката,
възпроизведени са и са интерпретирани дадените обяснения от посочените по-горе
лица, на датите 26.11.2019 год. и на 02.12.2019 год., като въз основа на това,
от старши инспекторът по осигуряването при ТП на НОИ - Кърджали в констативния
протокол е посочено, че въз основа на изложените факти и обстоятелства може да
се направи извод, че за Ф. А. А., с ЕГН **********, не е изпълнен съставът(!?)
на разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и че в тази връзка, на осигурителя осигурителя „Б.-1991” ЕООД ***, заедно с настоящия
констативен протокол, ще бъде връчено задължително предписание за заличаване на
данните за Ф. А. А., с ЕГН **********, за месец 10 2019 год., подадени на
основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и че такива не следва да се подават за
месец 11.2019 год., а освен това, че осигурителят следва да предприеме мерки по
заличаване на регистрирания в ТД на НАП - Пловдив офис – Кърджали трудов
договор. Видно от извършените отбелязвания върху този Констативен протокол №***
от *** год., на първата му страница горе вляво е вписано, че е „Връчен на 05.12.19г.”, а на трета
страница, под текста на същия, е положен подпис на представляващия осигурителя
- вписано е „Б. А.” и е положен печатът на дружеството „Б.-1991” ЕООД ***.
На същата дата, на която е издаден
посочения по-горе Констативен протокол №*** от *** год., съставен и подписан от
*** в ТП на НОИ – Кърджали, връчен на 05.12.2019 год. и само един ден след
издаването на посочената по-горе Заповед №*** от *** год. за извършване на
проверката, са издадени от същия *** при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните
Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2019 год./л.14/, в
които е посочено, че по повод постъпил сигнал с Вх.№*** от *** год. и на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, се дава задължително предписание по отношение на осигурителя „Б.-1991” ЕООД ***, с ЕИК ***, че следва да се заличат
данните, подадени на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с Декларация, обр.1 „Данни за осигурено лице”, за Ф. А. А., с ЕГН **********,
за месец 10.2019 год., с код за осигурен 01 – за работници и служители,
осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, при един работодател и че не следва да се
подават такива за месец 11.2019 година. Посочен е срок за изпълнение на
задължителното предписание – 14 работни дни от получаването му, а за отговорно
длъжностно лице за изпълнение на предписанието е посочен Б. Ф. А. – управител. Като
мотиви към задължителните предписания е посочено, че е извършена проверка за Ф.
А. А., назначен по трудово правоотношение в „Б.-1991” ЕООД ***, в резултат на която е констатирано, че за
лицето не е изпълнен състава на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно който,
„осигуряването възниква от деня, в който лицата почват да упражняват трудова
дейност по чл.4 и чл4а от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до нейното прекратяване.”. В мотивите е посочено също, че
за извършената проверка и обстоятелствата „около нея” е съставен Констативен
протокол №*** от *** год., който ще бъде връчен на осигурителя, заедно с
настоящото задължително предписание. Видно от оформената разписка към тези
задължителни предписания, същите са връчени на управителя на дружеството - Б.
А., на датата 03.12.2019 год.(!?!),
т.е. един ден преди да бъдат издадени/същите са издадени на 04.12.2019 год./,
за което получателят се е подписал лично и е вписал името и фамилията си.
Против тези Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870
от 04.12.2019 год., издадени от *** при ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в законоустановения срок жалба от „Б.-1991” ЕООД ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Б. Ф. А., до директора на ТП на НОИ – Кърджали,
регистрирана с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.11/, в която са развити доводи, почти идентични с тези, развити
в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство.
Така, по повод тази жалба е издадено и
оспореното Решение №2153-08-21 от 21.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена жалбата на „Б.-1991” ЕООД ***, против
Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2019 год. на контролен
орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
В мотивите
към това решение, административният орган е възпроизвел установените, според
контролния орган, в хода на производството факти и обстоятелства, като е
изложил подробни мотиви от фактическа страна. В мотивите са изведени и правни
изводи, като е посочено, че в резултат на
всичко изложено е констатирано, че лицето Ф. А. А. не е упражнявало трудова
дейност, което да е основание за възникване на осигуряване по смисъла на чл.10,
ал.1 от КСО, поради което контролният орган в ТП на НОИ - Кърджали е предписал
на осигурителя да се заличат основните данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното
лице”, за лицето Ф. А. А., за периода месец 10.2019 год. (14.10.2019 г. -
31.10.2019 г.), с код вид осигурен „01” (за работници и служители, осигурени по
чл.4, ал.1, т.1 от КСО при един работодател). Посочено е, че качество
„осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и че съгласно
чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Развит е
довод, че сключеният между Ф. А. А. и „Б. – 1991” ЕООД трудов договор
свидетелства за съществуването на трудово правоотношение и че наличието на
трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително провоотношение, но само по себе си, не било достатъчно за
целите на осигуряването, както и че трудовото правоотношение само по себе си не
може да обуслови възникването на осигурително правоотношение, ако реално не
бъде упражнявана трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 от КСО. Изложен е и довод, че осигурителното правоотношение
има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването,
започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение
и че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо
да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не
е прекъсвана. В мотивите към решението е прието, че изпълнение на трудови
задължения от страна на Ф. А. А. по възникналото трудово правоотношение с
осигурителя „Б. – 1991” ЕООД не се установяват от събраните и налични писмени
доказателства и че представените от работника и от представляващия осигурителя
управител на дружеството писмени обяснения относно извършваната от Ф. А. А.
трудова дейност, са противоречиви, непоследователни и не кореспондират с
писмените доказателства по случая. Прието е също, че фактът на системно
упражняване на трудова дейност, която да се вписва като трудови функции и
задължения по длъжността характеристика за длъжност „***” не се установява от
наличните писмени доказателства и от обясненията, дадени от управителя на
дружеството и от работника, като е посочено, че от последните било видно, че от
една страна, Ф. А. А. се е занимавал с монтиране на автомобилни тапицерии, а от
друга - с монтаж на мебели, като нито една от тези дейности не била обхваната
като задължение в длъжностната характеристика за „***”, която била подписана от
работник и работодател. Прието е, освен това, че сключеното трудово
правоотношение между Ф. А. А. и „Б. – 1991” ЕООД очевидно било фиктивно, целящо
имитиране на качеството на осигурено лице по отношение на работника, въз основа
на което да бъдат получени произтичащите от него осигурителни обезщетения и че
след като е установено неупражняване на трудова дейност от страна на Ф. А. А.,
за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и същото
няма качество на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО,
поради което подадените от осигурителя „Б. – 1991” ЕООД основни данни с
декларация, обр.1 „Данни за осигуреното лице” за Ф.
А. А., за месец 10.2019 год. се явявали неправилно подадени и подлежали на
коригиране. Предвид тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че
Задължително предписание №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2019 год. на контролен
орган в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при
стриктно спазване на материалния закон и при съобразяване с наличните писмени
доказателства и съответно е отхвърлил жалбата против тези задължителни
предписания, като неоснователна.
По искане на процесуалния представител на
жалбодателя и за изясняване на обстоятелства по
делото, свързани с характера на работата и с реалното упражняване на трудова
дейност от посоченото в задължителните предписания лице в посочения търговски
обект, а и на други обстоятелства, свързани със заеманата от това лице длъжност
в осигурителя „Б.-1991” ЕООД, по делото са допуснати и гласни доказателства,
като в съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата Ф. А. М. от *** и С.
М. Х. от ***.
В показанията си свидетелят Ф. А. А. – ***
на управителя на „Б. – 1991” ЕООД заявява, че синът му Б. А. се с автотапицерии и че е работил при него, като започнал работа
на 14.10.2019 год. и работил до 14.11.2019 год. Свидетелят А. заявява също, че
мислел, че е ***, но го водел като „***”, като свалял седалки от автомобилите,
а синът му ги тапицирал, после свидетелят ги монтирал, а освен това, ходил и по
обекти и сваляли мебели от тези обекти. Свидетелят сочи, че е бил с работно
време сутрин от 8 часа до 5 часа след обяд и че базата на фирмата се намира в ***,
към ***, като за работата си взел заплата *** лева. Сочи също, че работил там
един месец, но не продължил, защото работата му се сторила физическа тежка –
свалял мебели, като заявява, че винаги е работил при тежки условия и заради
това решил, че трябва да напусне. На поставен въпрос от съда свидетелят
пояснява, че освен демонтиране и монтиране на седалки на леки автомобили и
тапицирането им, са претапицирали и мебели. Сочи, че
към настоящия момент не работи никъде и че преди тази работа е работил в ***,
но и там бил на тежка работа – ***. Пояснява, че след неговото напускане не е
имало друго лице, което да върши тази работа и че сега синът му се оправя с
всичко сам. На друг поставен му въпрос свидетелят отговаря, че други работници
не е имало в работилницата и са били само двамата със сина му, а причината той
да има нужда от неговото назначаване била, че имало работа и сам не могъл да
смогва, а свидетелят тогава бил безработен и той го помолил да започне работа.
Пояснява също, че преди това синът му никога не е имал други работници.
В показанията си другият свидетел - С.М.Х.
заявява, че познава Б. Ф. А., тъй като работи като *** и поради това закарал
колата си, за да му направи тапицерия на седалките. Сочи, че това се случило
през месец октомври миналата година и че колата му е „***” и Б. му тапицирал
предните две седалки и че с Б. се разбрали за цената, като един по-възрастен
мъж свалил седалките, а Б. направил тапицерията, след това по-възрастният мъж
монтирал отново седалките. Свидетелят заявява, че знаете как се казва този
по-възрастен човек и назовава името Ф. и че бил същият, който чакал пред
залата. Свидетелят Х. пояснява, че цялата тази работа по демонтиране и
монтиране на седалките продължила почти цял ден, през което време той бил там и
че услугата се извършила в работилница, която се намира в ***, към ***. Сочи
също, че когато извършвали тапицирането на неговия автомобил, идвали и други
автомобили и там пак били двамата – Б. и по-възрастния човек и че по-възрастният
човек правел същото и на другите автомобили. На поставен му въпрос отговаря, че
този човек не се включвал при тапицирането, а извършвал само демонтаж и монтаж
на седалките. На поставен му от съда въпрос свидетелят отговаря, че е забелязал,
че тогава в работилницата е имало и мебели - дивани и други мебели, както и че Б.
Ф. си работи още на същото място.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен
институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния
осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения
на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО,
е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870
от 04.12.2020 год. са издадени именно от такъв *** при ТН на НОИ – Кърджали, от
което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен
орган.
Същевременно, съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът
приема, че оспореното Решение №2153-08-21 от 21.01.2020 год., също е издадено
от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен
срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.3 от КСО.
Издаденото от директора на ТП на НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено
своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни
писмени доказателства.
Независимо от горното, обаче, съдът
намира, че в случая, при издаване на оспорените Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870
от 04.12.2020 год. на *** при ТП на НОИ – Кърджали, не са спазени разпоредбите
на Раздел ІІ. Проверки/чл.27 - чл.32/ от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от
управителя на НОИ, на основание чл.108, ал.3 от КСО. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.27, т.1 от същата Инструкция,
проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните
органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и
обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване, а съгласно чл.29, ал.1, ал.2 от същата, проверката се
извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното
ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя
на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.3 на ал.1 от
същия текст, като съгласно чл.29, ал.4, заповедта по ал.1 се връчва на
проверяваното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено
лице. От тази уредба следва, че проверката, като съвкупност от действия,
предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване
и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване, следва фактически да започне след
издаването и връчването на проверяваното лице или на негов законен
представител, на заповедта по чл.29, ал.1 и ал.2 от Инструкцията за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, като в хода на тази проверка, контролните органи са длъжни да се
запознаят с относимите за проверката документи и да
установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от
извършването й, съгласно чл.31, ал.2 от Инструкцията. Най-сетне, според чл.32,
ал.1 от Инструкцията, за резултата от извършената проверка контролните органи
съставят констативен протокол, а съгласно ал.3 на същия текст, към констативния
протокол се прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при
проверката документи (справки, декларации, обяснения и др.). Обсъдените по-горе
писмени доказателства, обаче, сочат, че този ред не е бил спазен, като
проверката реално е извършена много преди да бъде издадена и връчена на проверяваното
лице Заповед №*** от *** год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с която е разпоредено извършването на същата, като явно, доста преди издаването
на тази заповед, са били изискани, представени и приети документи от дружеството-жалбодател/трудовото досие на Ф. А. А., разчетно-платежните ведомости за м.10 и м.11.2019 год. и другите,
описани по-горе/, изискани са били и са били дадени и писмените обяснения от
посочените по-горе лица/обяснения са дадени на датите 28.11. и на 02.12.2019
год./. Безспорен факт е, също така, че цитираната заповед за извършване на
проверката е издадена на 03.12.2019 год., а самите обжалвани задължителни
предписания са издадени, според посочената в тях дата, още на следващия ден – 04.12.2019 год., но същевременно,
неясно как, същите са връчени, срещу подпис, на управителя на проверяваното
лице - осигурителя „Б.-1991” ЕООД, предишния ден - на датата 03.12.2019 год.(!?!). Същевременно,
разпоредбата на чл.32, ал.1 от Инструкцията повелява, че за резултата от
извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, а
съгласно ал.2 на същият текст, констативният протокол се съставя в най-малко
два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока за
извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или
по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. В случая е
съставен такъв констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с №*** от
*** год., т.е. протоколът е съставен на същата дата, на която, според
изписаното в тях, са издадени и обжалваните задължителни предписания, но според
отразеното в този констативен протокол, същият е връчен на проверяваното лице
на датата 05.12.2019 год., т.е. 2/два/
дни, след като вече са му били връчени Задължителните предписания
№ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год. на *** при ТП на НОИ – Кърджали, които,
както бе посочено и по-горе, неясно как са му били връчени още на датата
03.12.2019 год. Съдът намира, че констативния протокол по чл.32, ал.1 от
Инструкцията следва да бъде връчен на проверяваното лице преди да му бъдат
връчени задължителните предписания и именно в това е смисълът на изискването да
бъде съставен и връчен такъв протокол – за да може проверяваното лице да се
запознае своевременно с констатациите в него и по негова преценка, да представи
допълнителни доказателства във връзка и по повод тези констатации. Така, при
положение, че както констативния протокол по чл.32 от Инструкцията, така и самите
обжалвани задължителни предписания, са издадени в един и същи ден - на датата 04.12.2019
год., както и че обжалваните задължителни предписания са връчени на
проверяваното лице преди да му бъде връчен екземпляр от констативния протокол,
то съдът в настоящия състав намира, че по този начин, от контролния орган при
ТП на НОИ – Кърджали категорично не са спазени правилата и редът за извършване
на такива проверки, разписани в Раздел ІІ. Проверки/чл.27 - чл.32/ от
Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда
и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ. Съдът намира също, че това съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че това е така,
тъй като, ако беше допустимо проверките да се извършват по описаният по-горе начин,
т.е. както това е стопено в настоящия случай, то нямаше да има нужда и смисъл
въобще да бъде издавана такава Инструкция от управителя на Националния осигурителен
институт, на основание чл.108, ал.3 от КСО.
На следващо място следва да се посочи, че
обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год. на ***
при ТП на НОИ – Кърджали, почти не съдържат мотиви, като в същите, в първото
изречение е посочено, че „Извършена проверка за Ф. А. А., назначен по трудово
правоотношение в „Б.-1991” ЕООД ***,
в резултат на която е констатирано, че за лицето не е изпълнен състава на
чл.10, ал.1 от КСО, съгласно който, „осигуряването възниква от деня, в който
лицата почват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл4а от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване.”.
Във второто изречение на мотивите е посочено, че „За
извършената проверка и обстоятелствата „около нея” е съставен Констативен
протокол №*** от *** год., който ще бъде връчен на осигурителя, заедно с
настоящото задължително предписание.”/която явно не се е случило, предвид
изложеното по-горе/, като с това всъщност се изчерпват и мотивите към тези
задължителни предписания. При тази лексикална формулировка може само да се
предположи, че мотивите на контролния орган препращат към мотивите в посочения
констативен протокол, който, обаче, не е посочен като приложение към така
издадените задължителни предписания. Както бе посочено и по-горе, нормата на
чл.32, ал.1 от цитираната Инструкция за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ регламентира, че за
резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен
протокол, а ал.2 на същия текст регламентира, че констативният протокол се
съставя в най-малко два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането
на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на
отговорните лица или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от
съставянето, като съгласно ал.3, към констативния протокол се прилагат
оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи (справки,
декларации, обяснения и др.). Тази регламентация ясно сочи, че констативният
протокол по чл.32 от Инструкцията се съставя и се връчва преди издаването на
задължителните предписания, т.е. неговото съставяне и връчване, при всички
случаи следва да предхожда издаването на задължителните предписания, което
изискване, както бе посочено и по-горе, в случая не е спазено. Освен това, в
този протокол следва да са описани установените и изяснени факти и
обстоятелства, както и констатациите и изводите на контролния орган, за
евентуално допуснато нарушение на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване. Както бе анализирано и по-горе, съставеният
Констативен протокол №*** от *** год., обаче, е бил връчен на проверяваното
лице 2/два/ дни след като са му били връчени задължителните предписания, които
евентуално препращат към мотивите в него, от което следва, че към датата на
връчване на тези задължителни предписания, а именно – 03.12.2019 год.,
проверяваното лице, спрямо което са издадени тези задължителни предписания, не е
могло да знае и да разбере, какви са фактическите основания, обусловили волята
на административния орган – в случая на посочения *** в ТП на НОИ – Кърджали,
да издаде тези задължителни предписания.
От всичко изложено дотук може да се
изведе извод, че обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от
04.12.2020 год. на *** при ТП на НОИ – Кърджали са издадени при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл.146, т.3
от АПК. При това положение, предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, в което не е
съобразено и взето предвид гореизложеното, а и не е коментирано или обсъдено по
никакъв начин, също е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в този
смисъл се явяват основателни развитите оплаквания в жалбата.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение
съответствието му с приложимите материалноправни
норми на закона, съдът намира следното:
Спорният въпрос по делото, всъщност, се
свежда до това, дали посоченото лице в задължителните предписания лице Ф. А. А.
реално е упражнявало трудова дейност, на длъжността „***”, в тапицерската
работилница, находяща се в ***, до ***, в ***,
стопанисвана от дружеството-жалбодател „Б. - 1991” ЕООД,
с когото А. е имал сключен трудов договор, за периода от 14.10.2019 год. до 14.11.2019
година. Съдът в настоящия състав намира, че е неоснователен изводът на
контролния орган/***/ при ТП на НОИ – Кърджали, респ. възпроизведен и от
директора на ТП на НОИ – Кърджали в издаденото от него решение, в смисъл, че лицето
Ф. А. А. не е упражнявало реално такава трудова дейност, която да е основание
за възникване на осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, както и намира,
че този извод е направен въз основа на неправилна и неточна преценка на
документите, предоставени от осигурителя и на установените факти и
обстоятелства, а и при неизяснени, всъщност, напълно факти и обстоятелства.
Неоснователни са, най-напред, изводите на
контролния орган, направени въз основа на писмените обяснени, дадени от
управителя на дружеството Б. А. и въз основа на приложената по преписката и по
делото длъжностна характеристика, чиито съдържания са възпроизведени
относително вярно в мотивите към оспореното решение, като обаче, без всякаква логическа
връзка с тези доказателства, административният орган прави извода, че в
резултат на всичко изложено е констатирано, че лицето Ф. А. А. не упражнявало
трудова дейност, която да е основание за възникване на осигуряване по смисъла
на чл.10, ал.1 от КСО. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
– и писмени, и гласни, обаче, сочи точно обратното, а именно – че през
посочения период от време лицето Ф. А. реално е упражнявало трудова дейност,
т.е. полагало е труд на длъжността „***”, на която е било назначено с посочения
по-горе трудов договор. По делото не се спори, че дейността на осигурителя „Б.
– 1991” ЕООД е предоставянето на тапицерски услуги и че тя основно е свързана с
претапицирането на седалки на леки автомобили, както
и на мебели/дивани, канапета и др./ и че тази дейност е осъществявана в
посочената работилница. Едва ли се нуждае от някакво специално доказване
обстоятелството, че за да бъде претапицирана една
седалка на лек автомобил, без значение дали предна или задна, то тя трябва
най-напред да бъде демонтирана от автомобила, а след като бъде претапицирана, да бъде отново монтирана в автомобила. От
доказателствата по делото се изяснява, че именно тази дейност е била извършвана
от Ф. А. А., а самото претапициране е било извършвано
от Б. А.. За извършване на тази дейност - по демонтаж и монтаж на седалките на
леки автомобили, не се изисква някаква специална квалификация или някакви
особени професионални знания и умения, като същата е била извършвана от Ф. А.,
т.е. именно тези трудови задължения са били реално изпълнявани от страна на
това лице, като *** в дружеството-осигурител. Освен това, от доказателствата по
делото се изяснява, че в същата работилница, стопанисвана от „Б. – 1991” ЕООД,
се претапицират и мебели, като е пределно ясно, че
тези мебели следва да бъдат транспортирани до там, а след претапицирането
им, да се върнат обратно на клиентите, които са поръчали претапицирането.
Пределно ясно е, също така, че това е свързано с изнасяне и сваляне на тези
мебели от жилищата, в които се намират, транспортирането им до работилницата,
разтоварването им, а след претапицирането им, същите
следва обратно да бъдат натоварени на превозно средство и да бъдат върнати
обратно в домовете на клиентите. Именно тази товаро-разтоварна
дейност и дейност, свързана със сваляне и пренасяне на мебели, е била друга
част от трудовата дейност, извършвана и то реално, от същото лице Ф. А. А.,
като *** в дружеството-осигурител. Безспорно е също така, че това е тежка
физическа работа, която изисква и големи физически усилия, като, според
показанията на самия Ф. А., това е била и причината да напусне след един месец
работа.
Така, след като е налице валидно трудово
правоотношение, по което работникът е полагал труд, с определено работно място
и определено работно време за полагането на този труд, то следва да му бъде
зачетен и осигурителен стаж. В конкретния случай става дума за изпълнение на
трудови функции като ***, в малка тапицерска работилница, в която, лицето Ф. А.
реално е полагал труд, т.е. изпълнявал е описаните по-горе трудови задължения като ***, за каквато длъжност е
бил сключен с него и трудовия договор. Във връзка с горното съдът кредитира показанията
на двамата свидетели, разпитани по делото, като логични, последователни и
взаимно допълващи се, като намира, че същите не противоречат на снетите писмени
обяснения от управителя на дружеството-работодател и от единия от двамата
свидетели – Ф. А., като всъщност тези показания ги допълват и конкретизират. Съдът
намира, че интерпретацията на дадените писмени обяснения и изложените в тях
факти и обстоятелства, а и на останалите събрани писмени доказателства, се
основава на предположения на контролния орган и не съответства на действителната
фактическа обстановка, установена н хода на производството по настоящото дело.
Дадените на жалбодателя задължителни предписания са
постановени и при неизяснена фактическа обстановка, като почиват не на ясно и
безспорно установени факти, за които да са налице и съответните писмени и
гласни доказателства, а на абстрактните представи на контролния орган и на
предположенията му, като съдът намира, че същите не съответстват на събраните в
хода на т.нар. „проверка” писмени и гласни доказателства, а от това следва, че
към момента на издаването им, не са били налице твърдяните
от административния орган фактически основания за това, което води до тяхната
материална незаконосъобразност.
От изложеното по-горе следва, че като е отхвърлил жалбата на осигурителя „Б.-1991” ЕООД ***, с ЕИК ***, против Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт и при неправилно приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от „Б.-1991” ЕООД ***, с ЕИК ***,
се явява основателна и доказана, като при съобразяване на разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. по отношение на него са налице отменителните
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-21
от 21.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, както и Задължителни
предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год., издадени от контролен орган/***/
в ТП на НОИ – Кърджали, се явяват незаконосъобразни
и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбодателя „Б.-1991” ЕООД ***, с ЕИК ***, направена в жалбата и поддържана от процесуалния й представител в хода по същество, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.*** №*** от *** год./на л.6/, ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него от същата дата, което заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния му заплатен размер, тъй като липсва направено възражение за неговата прекомерност, както и заплатената от жалбодателя държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно представената и приложена по делото вносна бележка с УРН *** от *** год. на „ЦКБ” АД ***, за плащане към бюджета/на л.43/ или, в полза на жалбодателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 650.00/шестстотин и петдесет/ лева. За дължимите на жалбодателя „Б.-1991” ЕООД ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – Кърджали, към която принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2153-08-21 от 21.01.2020
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на „Б.-1991” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Б. Ф. А., против
Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год., издадени от
контролен орган/***/ в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна И
ОТМЕНЯ Задължителни
предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020 год., издадени от контролен орган/***/
в ТП на НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.-1991” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Б. Ф. А., направените по делото разноски, възлизащи общо в
размер на 650.00/шестстотин и петдесет/ лева, представляващи заплатена държавна
такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му.
С Ъ Д И Я: