№ 991
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. И.. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201833 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Е. Ш., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № *, издаден от ОД МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.12.2021 г., в 09:34 ч., в гр. Бургас, по път I-6, км. 494+910, до магазин „Егло
България“, в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, автоматизирано техническо
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M 510, засякла и заснела
движещ се със скорост от 77 км/ч лек автомобил * с рег. № *, при максимално допустима
скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на
файл с наименование „Клип № 34461“. От представената по делото справка за собственици
на превозното средство /л. 11/ се установява, че заснетият автомобил е собственост на Ш. М.
Ш.. Установено е, че скоростта следва да се счита на 74 км/час (след приспаднатия толеранс
от 3 км/ч в полза на водача) или с 24 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M 510, към
датата на заснемане на нарушението, било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи - протокол от проверка (л. 13), удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и писмо (л. 12).
1
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол (л. 14) по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ
всички законоустановени реквизити.
От приложения препис-извлечение от акт за сключен граждански брак се установява,
че Ш. М. Ш. и Ф. Е. Ш. са сключили граждански брак на 19.06.2010 г.
От приложеното по делото писмо /л. 38/ се установява, че автомобилът към дата
29.05.2012 г. е регистриран в системата на КАТ на името на Ш. М. Ш..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че на 03.07.2021 г. Ш.
М. Ш. е починал, като е оставил за свои наследници по закон - съпругата си Ф. Е. Ш. и
малолетните си деца М. Ш. Ш. и А. Ш. Ш..
Видно от представеното по делото удостоверение /л. 8/ Ф. Е. Ш. е вписала отказ от
наследството на съпруга й.
Електронният фиш е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката било
наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лева.
По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
2
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола от проверката и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Видно от отговора на Община Бургас /л. 21/ безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък е имало въведено общо ограничение на скоростта до
50 км/ч.
Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона -
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в
този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост - 24 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта.
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, както и протокол за използване на АТСС, от
които става ясно, че скоростта е била засечена на 26.12.2021 г., в 09:34 ч. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Въпреки това, настоящият състав счита, че неправилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателката, което е довело
до незаконосъобразност на санкционния акт и налага неговата отмяна.
От представената като писмено доказателство по делото справка за регистрация на
МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор ПП е
регистриран лек автомобил * с рег. № *, собственост на Ш. М. Ш.. Разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай, не се ангажираха
достатъчни доказателства за отговорността на жалбоподателката.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Ш. М. Ш.,
починал на 03.07.2021 г., жалбоподателката действително се явява един от неговите
наследниците по закон. От приложеното към делото удостоверение /л. 8/ обаче става ясно,
че няколко дни след смъртта му, на 19.07.2021 г., жалбоподателката Ф. Е. Ш. е направила
отказ от наследството на съпруга си, по време предшестващо датата на нарушението -
26.12.2021 г. Поради това следва изводът, че на това основание тя не може да се легитимира
като собственик на автомобила, респ. не може да носи административнонаказателна
отговорност за въпросното нарушение на ЗДвП. По делото няма данни тя да е била и
3
ползвател на заснетото МПС.
Това е така, защото по делото липсват и безспорни доказателства за наличието на
съпружеска имуществена общност по отношение на автомобила, при което със смъртта на
съпруга си тя явтоматично би станала собственик на ½ от същия, а отказът й би се отнасял
за наследената заедно с децата й останала ½ от правото на собственост. От актa за сключен
граждански брак и от писмото на Пътна полиция се установява, че жалбоподателката Ф. Е.
Ш. и Ш. М. Ш. са сключили граждански брак през 2010 г., а въпросният автомобил е бил
регистриран на името на Ш. М. Ш. в системата на МВР през 2012 г., т.е. след сключването
на брака. От удостоверението за сключен брак става ясно, че в отношенията между двамата
съпрузи се е прилагал режимът на общност, т.е. поначало ако автомобилът е бил придобит
от Ш. Ш. по време на брака, то той би бил в режим на общност. От писмото на Сектор
Пътна полиция /л. 38/ обаче не може да се установи с категоричност кога /на коя дата/ е
придобито МПС. Освен това, невинаги придобиването на една вещ от единия от съпрузите
превръща същата в СИО. Важно е и основанието за придобиването съгласно чл. 22 от СК.
От писмото на Сектор Пътна полиция не може да се установи с категоричност и
основанието, на което е придобито МПС от страна на Ш. Ш.. Тези две обстоятелства имат
съществено значение за преценката дали МПС е било придобито по време на брака на Ф. Ш.
и Ш. Ш., както и дали същото е съпружеска имуществена общност /чл. 21 от СК/ или лично
имущество на Ш. М. Ш. /чл. 22 от СК/. При липсата на безспорни данни за съпружеска
имуществена общност на автомобила, не може да се приеме, че жалбоподателката всъщност
се е отказала от припадащата й се част от правото на собственост, която е принадлежала на
съпруга й, а е останала съсобственик на нейната част. Иначе казано, не може да се приеме за
безспорно установено, че към датата на деянието е имала качеството на съсобственик заедно
с децата си, поради което не може да носи отговорност на това основание.
Жалбоподателката не може да носи административнонаказателна отговорност и на
основание, че същата има качеството на законен представител на останалите наследници по
закон на Ш. М. Ш. – малолетните деца М. Ш. Ш. и А. Ш. Ш.. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не предвижда отговорност на законния представител
на малолетното дете, каквато отговорност е изрично предвидена за законните представители
на юридическите лица (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП). Приемането на противното би било
недопустимо разшитително тълкуване на закона касателно субектите на
административнонаказателна отговорност.
Жалбоподателката, като родител на децата, не може да носи отговорност и на
основание чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда да се търси отговорност от родителя,
който е допуснал извършването на нарушението лично от детето. На първо място, липсват
каквито и да е твърдения в тази насока в обжалвания фиш (в него се споменава само
качеството собственик/ползвател), като приемането на противното би било недопустимо
изменение на фактическите обстоятелства по делото. На второ място, отговорността по чл.
26, ал. 3 ЗАНН е за съзнателно допускане извършване на нарушението, т.е. следва да се
докаже вина /умисъл в поведението на родителя/, както и да се докаже извършване на
нарушението от малолетното лице, което не се случи.
Поради това съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение не следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя и атакуваният електронен фиш следва да
се отмени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № *, издаден от ОД МВР -
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на Ф. Е. Ш., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5