Решение по дело №817/2012 на Районен съд - Котел

Р Е Ш Е Н И Е                                  

№ 83

12.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 20.06.2013 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :…………………….

                        ...........................

секретар С.П. .......................................................................................                                                                        

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело № 817 по описа на РС Котел за 2012 година:

Предявен е положителен установителен иск за собственост върху идеална част от недвижим имот, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, от Т.И.В., ЕГН ********** ***, депозиран пред РС Котел чрез адвокат М.Г., като неин пълномощник и лице за съдебен адрес в гр. К., ул.*********, против Община Котел. Ищцата твърди, че с нейният брат В. И. К. са наследници на И. В. К., бивш жител ***, починал на 04.09.1994 г., от който наследили недвижим имот – УПИ ІV, в кв. 24 по плана на с. Медвен, с площ 505 кв. м., при граници:изток – край на регулацията; запад – улица; север УПИ ІІІ и юг – УПИ V, в съсобственост при квоти на по ½ ид. част за всеки един от тях.

С решение № 6/20.01.2012 г. постановено по гр. д. № 240/2011 г., частично обезсилено и частично потвърдено с решение № 156 от 19.06.2012 г. по в. гр. д. № 158/2012 г. на ОС Сливен, е признато за установено по отношение на Община Котел, че братът на ищцата – В.И. К. е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, което мотивира ищцата да предяви иска си досежно нейната ½ ид. ч. от имота, на основание наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност.

В отговора от страна на процесуалния представител на ответника се сочат процесуални пороци на исковата молба, като цяло я оспорва, твърдейки, че имотът бил общинска собственост, позовавайки се на разпоредбите на § 7 о ЗМСМА и § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС, че е налице все още действащ мораториум върху срока за придобивна давност и по същество моли съда да я отхвърли.

В с. з. ищцата се представлява от адвокат М.Г., която поддържа исковата молба, а за ответника се явява адвокат Н.  К., който моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед изясняване на фактическата обстановка към настоящия момент по спора, съдът допусна до разпит двама свидетели, водени от ищцата – свидетеля И.К., роден през 1930 г. и свидетеля Т. Б. , роден през 1915 година които с показанията си, удостовериха пред съда, начина на придобиване на имота от ищцата, а именно, че както процесния имот, така и тези в съседство са принадлежали на рода на ищцата, като последния праводател бил бащата на ищцата – И. В. К.. Съдът не намери основание да се съмнява в техните показания, тъй като те изцяло си кореспондираха и бяха дадени под страх от наказателно преследване по чл. 290 от НК. Двамата свидетели, особено свидетелят Т. Б. с оглед възрастта им и като дългогодишни жители на селото, доказаха безспорно, че имотът е бил първоначална собственост на дядо О., като при изселването на турците от селото, владение върху него установява фамилията на ищцата и което владение се е предавало на следващото поколение в течение на годините през времето.

Съдът изиска и приложи към настоящото дело като писмено доказателство гражданско дело № 240/2011 г. на РС Котел, по което има постановено и влязло в сила решение № 6 от 20.01.2012 г. с което съдът е признал за установено спрямо Община Котел, че собствеността върху процесния имот принадлежи на ищцата и на брат й В. К. при равни квоти за всеки един от тях. Недоволен от така постановеното решение, процесуалният представител на ответника го е обжалвал пред ОС Сливен. Въззивният съд се е произнесъл с решение № 156 от 19.06.2012 г., по в. гр. д. № 158/2012 г. с което е обезсилил частично решението на настоящия съд, като е счел, че районният съд  се е произнесъл свръх петитум по отношение на сестрата на ищеца и ищца по настоящото дело Т.В., а в останалата му част го е потвърдил като правилно и законосъобразно, като е признал В. К. за собственик на ½ ид. част от наследствения имот.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК съдът намира за основателен. Нарушеното материално право в случая на ищцата обуславя вида на търсената правна защита. Наведените твърдения в исковата молба се потвърдиха в хода на съдебното дирене по делото. Съдът отдели като безспорен факта, че ищцата Т.И.В., заедно със своя брат В. И. К. са наследници на наследодателя И. В. К. който е техен баща.

По делото се установи, че спорното винаги е принадлежало на предците на ищцата, като впоследствие, след смъртта на родителите си, тя придобива в наследство своята квота. Също така безспорно се доказа че имотът никога не влизал в ТКЗС, АПК или други сродни организации. Свидетелите еднозначно описаха процесното място както по площ, така и по граници, както и че спрямо него никога не са съществували спорове.

Приетите и приложени като писмени доказателства и неоспорени от ответника, решенията по гр.д. №240/2011 г. на РС Котел и по въззиво гр. д. № 158/2012 г., както и самите дела, които писмени доказателства, са изцяло в подкрепа на фактическата обстановка по делото, а именно, че процесният имот се явява собственост на наследодателя на ищцата, която по силата на закона наследява своята квота от него, както впрочем това се е случило с нейния брат, който, по силата на гореспоменатите решения по двете граждански дела е собственик на своята ½ идеална част от процесния имот.

В този смисъл, съдът счита, че са налице всички основания да се приеме, че имотът винаги във времето е бил ползван като частна собственост и по силата на чл. 82 от ЗС наследниците са присъединили към своето владение и владението на наследодателите си във времето. Дори и да се приеме, че имотът е попадал под ограниченията на Закона за собствеността на гражданите, то до влизането на този закон в сила, за родителите на ищцата е изтекъл срок над двадесет години, а по силата на сега действащия ЗС, предвиждащ десетгодишен срок за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, то процесният такъв се явява придобит още преди ограничителната разпоредба на чл. 29 от ЗСГ, тъй като съгласно т.6 от ППл № 4 от 1978 г. изтеклата до влизане на ЗГС придобивна давност се зачита. След отмяната на чл. 29, от ЗСГ (ДВ бр.21/90 г.), в полза на родителите на ищцата е продължила да тече давност, която след смъртта им ищцата присъединява към своето владение. Това, че към настоящия момент ищцата не обработва своята част градината, не означава, че е престанала да я владее и да я счита за своя, напротив тя е предприела действия в тази насока, в това число и настоящото производство. В този смисъл е тълкувателно решение № 330/28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.  по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно което давността се счита за прекъсната, само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняване на владелеца от имота за повече от шест месеца. Веднъж установената фактическа власт върху недвижим имот, се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. По делото липсват доказателства, че някое трето лице е смутило владението на ищцата  и по тази причина тя да е изоставила владението си за повече от шест месеца. Не се установи и прекъсване на придобивната давност на някое от основанията, посочени в чл. 116 от ЗЗД. Община Котел по никакъв начин не е уведомявала ищцата или нейният баща, за предприето евентуално мероприятие върху наследствения имот. Налице са и условията на чл. 302 от ЗИСС, тъй като се доказа законността на владението тъй като то е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, както и своенето на вещта, държана като собствена – удостоверени и със свидетелските показания.

Относно визираното в отговора на исковата молба от ответника обстоятелство, че за имота имало съставен акт за държавна собственост през 1996 г., то актовете за държавна и за общинска собственост не създават права, а констатират съществуващо положение, като в конкретния случай с този акт не е констатирано вярно съществуващото фактическо положение. Категорично свидетелите, хора от селото и достатъчно възрастни категорично удостовериха, че никога и никой друг, освен семейството на ищцата, не е владял имота.  Разпоредбата на §42 от ПЗР от ЗИДЗОС не е създала собственически права в полза на Община Котел, тъй като и към датата на влизането им в сила, процесният имот не е бил собственост на държавата, независимо от съставения през 1996 г. акт за държавна собственост. Не се представиха и доказателства за надлежно проведено отчуждително производство, следователно държавата не е придобила право на собственост върху този имот.

При този изход от делото, по въпроса за разноските, поискани от процесуалния представител на ищцата, съдът не следва да му ги присъжда, тъй като не са предявени по надлежния ред съгласно условията чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявения от ищцата Т.И.В., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.Г., иск с правно основание чл. 124 от ГПК, по отношение на Община Котел, че ищцата е собственица на основание наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност, на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в село Медвен, община Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505.00 кв. м., образуващо УПИ ІV-СНС, в кв. 24 по устройствения план на село Медвен, при граници: изток – край на регулацията, запад – улица, север – УПИ ІІІ и юг – УПИ V.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               С Ъ Д И Я: