№ 240
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901262 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищeцът „А.“ ЕООД твърди, че с ответника имат установени трайни
търговски отношения, свързани с доставка на препарати за растителна
защита. Твърди, че за периода от 17.05.2021 г. до 15.09.2021 г. е доставял на
ответното дружество такива стоки, във връзка с което са издадени 6 броя
фактури, както следва: № **********/17.05.2021 г. на стойност 6287.72 лева;
№ № **********/28.05.2021 г. на стойност 7687.90 лева; №
**********/14.06.2021 г. на стойност 6657.30 лева; № **********/29.06.2021
г. на стойност 7171.72 лева; № **********/27.07.2021 г. на стойност 4433.52
лева и № **********/15.09.2021 г. на стойност 2010.91 лева. Уговореният
срок за плащане е един ден от датата на издаване на фактурата и получаване
на стоката. Посочва, че е изпълнил задължението си да достави стоките, но
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената на същите, като
е платил частично на 18.01.2022 г. само сума от 4049.07 лева по първата
издадена фактура. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 30203.35 лева главница, както и сумата от 3481.12 лева,
представляваща дължимата по фактурите законна лихва за период, съответно
от датата, на която настъпва падежа на всяка една от фактурите /1 ден след
1
датата на издаване на съответната фактура/ до датата на исковата молба
/11.07.2022 г./. Претендира направените по делото разноски. В исковата молба
ищецът посочва и своя банкова сметка, съобразно изискването на чл. 127, ал.
4 от ГПК.
Ответникът „В.С.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения двуседмичен срок, поради което подаденият извън срока
по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба е приет единствено като
становище на ответника по делото. Ответникът счита предявените искове за
неоснователни. Оспорва получаването на стоките по процесните фактури,
както и обстоятелството, че съответните стоки отговарят по количество и
качество на необходимите показатели. Посочва, че не се установява
наличието на уговорка между страните за срок, в който да бъде заплатена
цената на стоките, съответно оспорва да е изпаднал в забава за плащането по
процесните фактури. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди
направеите по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между ищеца и ответника са установени трайни търговски
отношения, съгласно които ищецът извършва доставки на ответника на
съответните стоки, за което се съставя фактура. Спорно между страните е
обстоятелството дали процесните фактури отразяват реално доставени от
ищеца стоки, във връзка с така установените търговски отношения.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства и заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертизи, което заключение съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява следното:
Фактура № **********/17.05.2021 г. е издадена за сумата от 6287.72 лева с
ДДС. Тази фактура е подписана от представител на ответника, като е
удостоверено, че остойностените с фактурата стоки са получени на 17.05.2021
г. По тази фактура е извършено частично плащане от ответника на 18.01.2022
г. в размер на 4049.07 лева, като след това плащане остава дължима сума по
фактурата от 2238.65 лева. Дължимата лихва за забава върху сумата по тази
фактура за период от един ден след датата на издаване на фактурата
2
/18.05.2021 г./ до датата на исковата молба /11.07.2022 г./ възлиза на общо
537.86 лева, представляваща сборът между начислената лихва за забава върху
главница от 6287.72 лева за периода от 18.05.2021 г. до 18.01.2022 г. /429.66
лева/ и начислената лихва за забава върху главница от 2238.65 лева за
периода от 09.01.2022 г. до 11.07.2022 г. /108.20 лева/.
Фактура № **********/28.05.2021 г. е издадена за сумата от 7687.90 лева с
ДДС. Тази фактура е подписана от представител на ответника, като е
удостоверено, че остойностените с фактурата стоки са получени на 28.05.2021
г. По тази фактура, в счетоводството на ищеца не е отразено плащане.
Дължимата лихва за забава върху сумата по тази фактура за период от един
ден след датата на издаване на фактурата /29.05.2021 г./ до датата на исковата
молба /11.07.2022 г./ възлиза на 873.43 лева.
Фактура № **********/14.06.2021 г. е издадена за сумата от 6657.30 лева с
ДДС. Тази фактура не е подписана от представител на ответника. По тази
фактура, в счетоводството на ищеца не е отразено плащане. Дължимата лихва
за забава върху сумата по тази фактура за период от един ден след датата на
издаване на фактурата /15.06.2021 г./ до датата на исковата молба /11.07.2022
г./ възлиза на 724.90 лева.
Фактура № **********/29.06.2021 г. е издадена за сумата от 7171.72 лева с
ДДС. Тази фактура не е подписана от представител на ответника. По тази
фактура, в счетоводството на ищеца не е отразено плащане. Дължимата лихва
за забава върху сумата по тази фактура за период от един ден след датата на
издаване на фактурата /30.06.2021 г./ до датата на исковата молба /11.07.2022
г./ възлиза на 751.03 лева.
Фактура № **********/27.07.2021 г. е издадена за сумата от 4433.52 лева с
ДДС. Тази фактура не е подписана от представител на ответника. По тази
фактура, в счетоводството на ищеца не е отразено плащане. Дължимата лихва
за забава върху сумата по тази фактура за период от един ден след датата на
издаване на фактурата /28.07.2021 г./ до датата на исковата молба /11.07.2022
г./ възлиза на 429.81 лева.
Фактура № **********/15.09.2021 г. е издадена за сумата от 2010.91 лева с
ДДС. Тази фактура не е подписана от представител на ответника. По тази
фактура, в счетоводството на ищеца не е отразено плащане. Дължимата лихва
за забава върху сумата по тази фактура за период от един ден след датата на
издаване на фактурата /16.09.2021 г./ до датата на исковата молба /11.07.2022
3
г./ възлиза на 167.01 лева.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните по делото съществуват трайни търговски отношения, по
силата на които ищецът извършва доставки на стоки. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да проведе
пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството, че е доставил
стоките, за които са издадени процесните фактури. Съдът намира, че такова
доказване е проведено по отношение на фактура № **********/17.05.2021 г.
и фактура № **********/28.05.2021 г. От ангажираните от ищеца
доказателства се установи, че остойностените с тези фактури стоки
действително са предадени на ответника. Това е така, тъй като тези фактури
са подписани от представител на ответника, като част от дължимата по
първата фактура сума е платена от ответника преди завеждане на
снастоящето дело.
Ответникът не е представил никакви доказателства в подкрепа на
изложените от него твърдения, че така доставените стоки не отговарят на
уговореното от страните количество и качество.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не
установи и да е платил на ищеца претендираните по горепосочените фактури
вземания.
По отношение на останалите претендирани от ищеца суми по фактури №
**********/14.06.2021 г.; № **********/29.06.2021 г.; №
**********/27.07.2021 г. и № **********/15.09.2021 г., Съдът намира, че не е
проведено от ищеца пълно главно доказване на факта, че описаните в тези
фактури стоки са реално предоставени на ответника. Тези фактури не носят
подпис на представител на ответника, като липсват и данни тези фактури да
са отразени в счетоводството на ответника /ищецът не е формулирал такава
задача към допуснатата по негово искане съдебно-счетоводна експертиза/.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да
приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
уважени частично, а именно искът за главницата следва да бъде уважен по
отношение на следните фактури: № **********/17.05.2021 г. и №
**********/28.05.2021 г., на обща стойност 9926.55 лева. Искът за главницата
4
следва да бъде отхвърлен за претенциите по фактури №
**********/14.06.2021 г.; № **********/29.06.2021 г.; №
**********/27.07.2021 г. и № **********/15.09.2021 г. и за разликата до
пълния предявен размер от 30203.35 лева.
Задължението за заплащане на цената за доставената стока възниква в
момента на предаване на стоката – арг. от чл. 327, ал. 1 ТЗ. Предвид
установеното от съда, че фактура № **********/17.05.2021 г. и фактура №
**********/28.05.2021 г. установяват предаване на стоките от ищеца на
ответника, то задължението на ответника за заплати цената им възниква от
датата на фактурата и за поставянето му в забава не е необходимо
изпращането на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая ищецът
претендира лихвата за период един ден след издаване на фактурата и искът за
присъждане на лихва за забава върху вземанията по фактура №
**********/17.05.2021 г. и фактура № **********/28.05.2021 г. е основателен
за периода от един ден след издаване на съответната фактура до датата на
исковата молба и съобразно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е доказан за сумата от 1411.29 лева и следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата по пълния предявен от ищеца размер от
3481.12 лева и за вземанията за лихва за забава по фактури №
**********/14.06.2021 г.; № **********/29.06.2021 г.; №
**********/27.07.2021 г. и № **********/15.09.2021 г.
При този изход на производството, ищецът има право на направените
разноски, съобразно уважената част на исковете. Ищецът е направил
разноски за държавна такса от 1347 лева /това е претендираният от ищеца
със списъка по чл. 80 от ГПК размер на разноските за държавна такса/,
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 08.07.2022 г. в размер на 2200 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 400 лева. Съобразно уважената част на исковете, на ищеца се
дължат разноски в общ размер от 1328.52 лева.
Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид липсата на представени
доказателства за реално извършени такива разноски за адвокатско
възнаграждение, искането на ответника за присъждане на разноски, не следва
да се уважава.
Мотивиран от горното, Съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от
9926.55 лева /девет хиляди деветстотин двадесет и шест лева и 55 ст./,
представляваща дължимата цена на доставени стоки от „А.“ ЕООД на „В.С.“
ЕООД по фактура № **********/17.05.2021 г. и фактура №
**********/28.05.2021 г., като отхвърля иска за дължимата цена на доставени
стоки по фактури № **********/14.06.2021 г.; № **********/29.06.2021 г.;
№ **********/27.07.2021 г. и № **********/15.09.2021 г. и за разликата до
пълния предявен размер от 30203.35 лева.
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1411.29 лева /хиляда
четиристотин и единадесет лева и 29 ст./, представляваща дължима лихва за
забава по фактура № **********/17.05.2021 г. и фактура №
**********/28.05.2021 г., за период от 1 ден след датата на издаване на
съответната фактура до 11.07.2022 г., като отхвърля иска за вземанията за
лихва за забава по фактури № **********/14.06.2021 г.; №
**********/29.06.2021 г.; № **********/27.07.2021 г. и №
**********/15.09.2021 г. и за разликата до пълния предявен размер от
3481.12 лева.
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в
размер на 1328.52 лева /хиляда триста двадесет и осем лева и 52 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6