Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2252 от 31.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2346 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „ДД Инвест Груп 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
к-с „Славейков“, бул.“ Янко Комитов“ №8, представлявано от управителя Д.П., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-428-0340959/19.08.2019
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка– запечатване на търговски обект –автомивка
„Джани“ клетка 1, находящ се в гр.Бургас, к-с „Славейков“ , паркинг „Кауфланд“,
като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок
от 30 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна,
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в
противоречие с целта на закона.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя П.,
който поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна –
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище, ведно с пълномощно, в
което юрисконсулт Ж. оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на
оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-428-0340959/19.08.2019
г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – автомивка „Джани“ клетка 1,
находящ се в гр.Бургас, к-с „Славейков“ , паркинг „Кауфланд“, като на основание
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 30 дни.
На 10.06.2019 г. в хода на извършена проверка на търговски
обект – автомивка „Джани“, находящ се в гр.Бургас, к-с „Славейков“ , паркинг
„Кауфланд, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че дружеството в
качеството си на задължено лице съгласно чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговска дейност, които не отговарят на изискванията
за одобрен тип от 01.04.2019г. Констатациите от проверката са обективирани в
протокол, приложен по делото л.17-21, съгласно който, обектът разполага с пет
клетки за почистване на автомобили, в две от които се предлага услугата почистване
от служител, а в другите три клетки - почистване на самообслужване. Направени
са контролни покупки и в трите клетки като е констатирано, че в клетките на
самообслужване има поставени три броя ФУВАС, като фискалния бон от
регистрираните продажби се визуализира само на дисплея, без да се издава
хартиен документ. По делото не се спори, че обект клетка 1 автомивка „Джани“ се
стопанисва от „ДД ИНВЕСТ ГРУП 1“ ООД, ЕИК: *********.
Органът е
констатирал, че лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от одобрен тип от
датата на започване на дейността, като неспазването на това задължение, винаги
води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се
отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а
с това и до отклонение от данъчно облагане.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-428-0340959/19.08.2019 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., издадена от
изпълнителния директор на НАП (л.42-43).
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага
с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази
правна норма следва извод, че заповедта издадена по този ред, в качество
и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от административният орган
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока
на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
В случая са налице и материалноправните предпоставка
за налагане на ПАМ, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Чл. 3, ал. 8 от Наредбата
предвижда лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или
стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Според чл. 3, ал. 9 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т.
1 (чрез ЕКАФП) или 2 (чрез фискален принтер), което се вгражда в автомата, и се
издава фискална касова бележка на хартиен носител.
Съгласно §1, т.12 от ДР на
Наредба Н-18 "автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на
потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване
стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
Предвид посочените правни норми
и установените по делото факти, които се подкрепят от представените с
административната преписка доказателства, вкл. и протокола, отразяващ
извършената проверка, който е официален свидетелстващ документ, притежаващ
обвързваща съда материална доказателствена сила и не е оспорен в съдебното
производство по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира, че в случая са налице
материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. При проверката
на дисплея на монтираното и въведено в експлоатация ФУВАС се е визуализирал
фискален бон, факт, за който страните не спорят, но не е издадена касова
бележка на хартиен носител. Съгласно изискванията на Наредба Н-18 от 13
декември 2006г. на МФ, в сила от 29.03.2019г., търговците следва да внедряват в
търговските си обекти фискални устройства и интегрирана автоматизирана система
съгласно новите изисквания, посочени в наредбата. С измененията на изискванията
за фискалните устройства са въведени нови реквизити за издаваните касови
бонове. По делото са представени свидетелство за регистрация на фискално
устройство и договор за абонаментно сервизно обслужване, но същите са
неотносими към предмета на спора, защото при наличие на фискално устройство,
неотговарящо на нормативните изисквания, въведени след 29.03.2019г. и без
издаване на фискални бонове от одобрен тип, не е налице възможността за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от търговеца. В настоящия
случай ФУВАС в обекта към датата на проверката 10.06.2019г. не е отговаряло на
законоустановените изисквания. Приложима в случая е разпоредбата на чл.3, ал.9 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., тъй като в обекта се е предлагала услуга-почистване на
автомобил на самообслужване. Съдът намира, че
не се касае за предлагане на стока, както се твърди в жалбата и употребата
на устройство, различно от допустимото от закона, води до възможност за неточно
отчитане на извършените продажби, както
и до възможност за укриване на приходи и незаплащане на дължими данъци, с което
се застрашава фиска на държавата.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.2 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, на лице, което използва ФУ/ИАСУТД, които не отговарят на изискванията
за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.
По изложените по-горе съображения
административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност,
законосъобразно е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. Налагането на
ПАМ при констатираното нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган.
В заповедта е
налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото
се касае за констатирано бездействие – неизползването на ФУ/ИАСУТД от
нормативно изискуемия тип. В заповедта са налице и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в
деня на проверката протокол, а от друга подробно е мотивирал определената
продължителност на срока на ПАМ. Срокът на наложената ПАМ е съразмерен с
извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване и
преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. В заповедта са посочени и
правните основания за издаването и чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, като е налице
съответствие между констатираните от административния орган факти и
обоснованите въз основа на тях правни изводи.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице,
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на заповедта, като ответникът в условията на обвързана компетентност е издал
оспорената заповед, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в
който е осъществено противоправното поведение.
Относно срока на наложената ПАМ, съдът съобрази
следното:
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за
срок до 30 дни, като административният орган е задължен да обоснове размера,
който е определил. Съдът счита, че
административния орган е изложил мотиви по отношение на продължителността на срока на
наложената ПАМ, който счита за правилно обоснован с необходимостта от защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Така определеният размер е правилен и съответства на разпоредбата на
чл.22 от ЗАНН, съгласно която, принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции, а именно: превантивна,
преустановителна и възстановителна. В случая ПАМ има не само преустановителна,
но и превантивната функция. Относно
срока, разпоредбата единствено установява максималния срок, за който ПАМ от
съответния вид може да бъде приложена – 30 дни. В този случай, при определяне
срока на мярката в обхвата на тези 30 дни, административният орган има законово
предоставена възможност за преценка. Оперативната самостоятелност дава
възможност на органа да избира между няколко решения, всяко от които е в
еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В случаят
съдът преценя мотивирана ли е продължителността на срока, като недопустим е
съдебният контрол върху упражнената оперативна самостоятелност при определяне
продължителността на приложената ПАМ. Както бе отбелязано по-горе в настоящия
случай са изложени мотиви за продължителността на ПАМ. В този смисъл са Решение
№ 5208 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2018 г.; Решение № 8968 от
13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019 г.; Решение № 11465 от 27.09.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати
нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, като същата е
съобразена с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По делото е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на ответника, изложено в писменото становище. С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция, като съобрази Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010г. по Тълкувателно дело № 5/2009г на ВАС, както и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ЦУ на НАП Бургас
следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДД Инвест Груп 1“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“, бул.“ Янко
Комитов“ №8, представлявано от управителя Д.П., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-428-0340959/19.08.2019 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „ДД
Инвест Груп 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, к-с „Славейков“, бул.“ Янко Комитов“ №8, представлявано от
управителя Д.П. да заплати на Централно
управление на Национална агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: