Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІV тричленен състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова
в присъствието на прокурор Тони Томов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАД № 1425/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение №26/10.05.2021 г., постановено по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Девня (ДРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0253-000482/06.11.2020 г., издадено от Началника на РУ Девня при ОД на МВР Варна.
Релевира се незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за нарушена норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е бланкетна, като административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил разпоредбата от закона, конкретизираща техническата неизправност. Сочи се, че неизправността на шумозаглушителната уредба на автомобила не е установена по съответния ред, тъй като изискват технически знания и измерване на шума с техническо средство, каквото в случая не е извършено от проверяващите. Като недостатък на наказателното постановление се изтъква и непосочването на доказателствата, потвърждаващи твърдяното нарушение, което противоречи на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. За съществен порок на санкционния акт оспорващият счита и липсата на аргументация констатираната техническа неизправност до каква степен е оказала въздействие на околната среда и в какво се изразява това въздействие. Твърди се, че не са посочени данни по какъв начин техническата неизправност е засегнала безопасността на превозното средство или е представлявала риск за останалите участници в движението, за да се приеме, че същата представлява значителна неизправност по смисъла на § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП. Оспорва се изводът на районния съд, че значителните неизправности не се налага да се конкретизират до каква степен и в какво се изразяват. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от представител по пълномощие. Подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление се развиват в депозирана по делото писмена защита.
Ответната страна – РУ Девня при ОД на МВР Варна, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което се явява допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Предмет на обжалване пред ДРС е било Наказателно постановление № 20-0253-000482/06.11.2020 г., издадено от Началника на РУ Девня при ОД на МВР Варна, с което на Б.Е.Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Районният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 01.09.2020 г., около 16:00 часа, в с. Левски, на улица без име, проверка служители на ОД на МВР Варна установили, че Б.Е.Ч. управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***** в посока р. Суворово, като автомобилът е със значителна техническа неизправност – скъсано шумозаглушително гърне. За констатираното срещу Ч. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ДРС наказателно постановление.
От правна страна районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В мотивите на оспорения съдебен акт се съдържат аргументи за установеност на административното нарушение по чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното административно наказание. Решаващият състав на ДРС е счел за неоснователни доводите във въззивната жалба относно липсата на установяване на нивото на шум с техническо средство, приемайки че отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за нивото на издавания от автомобила шум, а за техническа неизправност, изразяваща се в „скъсано шумозаглушително гърне“, както изрично е записано в АУАН и наказателното постановление. Посочил е, че не е необходимо конкретизиране до каква степен и в какво се изразява въздействието на констатираната неизправност върху околната среда. Така мотивиран, ДРС е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.
Обжалваното решение е правилно постановено. Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна споделя достигнатия от районния съд краен правен извод за законосъобразност на наказателното постановление, като в допълнение към изложените в обжалвания съдебен акт мотиви трябва да се посочи следното:
С оспореното пред ДРС наказателно постановление касационният жалбоподател е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство /МПС/. В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че техническата неизправност в конкретния случая представлява скъсано шумозаглушително гърне на управлявания от Б.Ч. лек автомобил. Констатираната от контролните органи повреда на шумозаглушителя обуславя извод, че нивото на шум на процесното МПС не е съответствало на предписаните нормативни стойност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, буква „б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът на касатора е бил технически неизправен.
Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно т. 72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г./, към която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП за определяне на неизправностите и тяхната класификация, освен категоризирането на неизправностите като незначителни, значителни и опасни /чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г./, в следващите три алинеи /ал. 2, 3 и 4 на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г./ видовете неизправности са дефинирани по-подробно спрямо определенията на тези понятия, дадени § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година. Съгласно т. 8.1.1., буква „б“ от Методиката, отнасяща се до системата за намаляване на шума, повредата на част от системата за намаляване на шума следва да се квалифицирана като значителна или опасна неизправност на превозното средство.
Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми, установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от Ч. автомобил, поради което правилно с процесното наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни. Противно на твърдяното в касационната жалба, правната квалификация на деянието е правилно определена от административнонаказващия орган. Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност, доколкото, както в АУАН, така и в наказателното постановление, от фактическа страна нарушението, респ. неизправността, са описани достатъчно пълно и точно, а в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация. От съдържанието на наказателното постановление става ясно за извършването на какво нарушение касационният жалбоподател е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което не е нарушено правово му на защита.
Развитите в касационната жалба доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум, релевирани и в хода на въззивното производство и обсъдени от районния съд, с основание са възприети от последния като неотносими към извършването на процесното административно нарушение. Както правилно е посочил ДРС в мотивите към оспорения съдебен акт, в случая административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за техническа неизправност, представляваща механична повреда на шумозаглушителната система /„скъсано шумозаглушително гърне“/, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., видно от която повредата в системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква „а“ – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и буква „б“ – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства се установява, че в разглеждания казус отговорността на Ч. е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква „б“, предложение второ от Методиката /повреда на системата за намаляване на шума/, поради което не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие на повредата върху околната среда и в какво се изразява това въздействие. Самата повреда на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума /т. 8.1.1., буква „б“, от Методиката/, респ. върху околната среда /§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП/.
Квалифицирането на констатираната в случая техническа неизправност като значителна /вж. т. 8.1.1. от Методиката, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП/ е обусловило налагане на административното наказание, предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което е определено в изрично регламентирания в посочената санкционна норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като съобразявайки че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ОД на МВР – Варна не е била процесуално представлявана, съдът определя същото в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 26/10.05.2021 г., постановено по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА Б.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.