Решение по дело №1176/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Г.Х. против Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-6500/8823/15.11.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 г. – 2020 г. за кампания 2020 г. в размер на 0 лева.

Изложени са доводи прогласяване нищожността на акта, съответно - за неговата отмяна като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 26 и чл. 35 АПК/ и противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е спазена предписаната от закона форма /чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. Не са посочени причините за намаленията, кои площи на кои точно изисквания не отговарят, нито начинът на определяне на недължимата сума, представляваща намаления и санкции. Не била посочена приложимата правната норма. По този начин се възпрепятствало правото на защита на лицето. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Т.Г.Х., редовно уведомен, се явява лично и се представлява. Поддържа изложеното в жалбата и моли актът да бъде отменен. Претендира разноски по списък. Депозирани са писмени бележки, като акцентира, че БЗС са допустими към първата и втората проверка, противно на твърдението на ответника, позоваващо се на контролните листи. Сочи се немотивираност на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и допълва, че представеното становище от ответника е изготвено след издаването на оспореното УП и в хода на образуваното съдебно производство, поради което е недопустимо да се цени като мотиви на органа за издаването на акта. В УП липсва цитиране на конкретен документ от административната преписка, който да послужи като мотиви за издаването на УП. Не били посочени правните основания за направените намаления. Съществено се ограничавало правото на защита на жалбоподателя като адресат на УП, поради което моли последното да бъде отменено. Цитира съдебна практика.

Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя. Подробни съображения по съществото на спора са изложени и в писмено становище, депозирано по делото. Допълва, че при извършената проверка на място е установено неспазване на изискванията на Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г., като не била отразена санкцията, определена съгласно Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 „БЗ“ ПРСР 2014 г. – 2020 г., както и, че на територията на цялото стопанство не се спазвали минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Т.Г.Х. е подала заявление УИН ****************и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане.

В УП изх. № 02-260-6500/8823/15.11.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е обективиран отказ за подпомагане, като е посочена оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., направление „Биологично растениевъдство“, в размер на 0 лева.

В УП е посочено, че 2020 г. е пета година от последно поетия ангажимент по направлението. На стр. 3 от УП се съдържа таблица с колони, които ще бъдат описани по-долу. В колона 1 е посочен код на дейността, декларирана в заявлението за подпомагане, а в колона 2 - заявените площи, а именно – БР 11 /0,88 ха/ и БР 12 /9,26 ха/. В колона 3 се съдържа установена /определена/ площ, изчислена съгласно чл. 2, § 1, т. 23, б. „б“ от Делегиран Регламент № 640/2014 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба № 4/24.02.2015 г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., а именно - БР 11 /0,7 ха/ и БР 12 /7,32 ха/. В колона 4 и колона 5 се съдържа разликата между заявената площ за участие и установената /определена площ/, определена като наддекларирана площ/недопустима площ, изчислена на основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 г. а именно - БР 11 /0,18 ха, 25,71 %/ и БР 12 /1,94 ха, 26,5 %/. В колона 6 се съдържа санкционирана площ съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 г.: ако разликата между декларираната и установената площ е по-малка или равна на 0,1 ха, установената площ се счита за равна на декларираната, само в случай, че тази разлика не надвишава 20 % от декларираната; при процентно отношение на недопустима към установената площ в рамките до 3 % и до 2 ха – санкционираната площ е равна на нула /отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ/; при процентно отношение на недопустима към установената площ в рамките над 3 % или над 2 ха до 20 % - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ; при процентно отношение на недопустима към установената площ в рамките над 20 % до 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща финансова субсидия за годината; при процентно отношение на недопустима към установената площ в рамките над 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период /3 години/ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/.

УП е получено на 24.11.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на 07.12.2022 г. пред Административен съд – Хасково.

По делото е приложен доклад за проверка на площи, извършена на 15.10.2020 г. от служители на Регионален технически инспекторат Хасково, видно от който установените площи на проверените парцели съответстват на декларираните площи, включително и за Мярка 11, и доклад за проверка на място „Мярка 11 Биологично земеделие – 2020“ с начална дата 09.11.2020 г. и крайна дата 04.12.2020 г., с които доклади е запознат жалбоподателят, УП до кандидата от 07.12.2020 г., с което същият се уведомява от резултатите от проверката и му се предоставя възможност да направи своите забележки и възражения в срок; възражение срещу констатациите от втората проверка; УП от 11.02.2021 г., с което кандидатът се уведомява за резултатите от извършения допълнителен административен анализ; писмо от 02.11.2020 г., с което кандидатът уведомява ДФ „Земеделие“ за намерението си да започне изкореняване на 19.11.2020 г.

По делото е изслушана и приета изготвената от вещото лице Л.С.Д. агротехническа експертиза, което съдът не кредитира изцяло предвид липсата на ясни, точни и пълни отговори по поставените въпроси и предвид наличието на такива, които са вътрешнопротиворечиви, установено при изслушването му в открито съдебно заседание. Въпреки това съдът съобрази, че вещото лице е изготвило подробно заключение въз основа на представения по делото доказателствен материал, като е изследвало документите от извършените проверки и направените по време на тях снимки, от които снимки не може да се установи състоянието на целия парцел. Отделно от това, се съобрази и, че в. л. допълва чрез заключението си фактическите установявания, които органът е следвало да изложи в оспореното УП, т.е. то дава заключението си въз основа на доказателствата по делото, но същото е изготвено единствено с цел изясняване на спорни факти и обстоятелства.

В. л. установява при прегледа на снимковия материал, приложен към делото /на хартия и в електронен вариант/, че няма видими следи от капково напояване, а междуредовите разстояния в лозовото насаждение са заплевелени, като тревната растителност предимно е изсъхнала и пожълтяла, с различна височина, но на места имало и свежа зелена ниска тревна растителност. От подпорната конструкция били налични циментовите колове, а от теловете - не са налични всички редове тел, съответстващи на формировка Гюйо. Лозовите насаждения, разположени в описаните по-долу парцели се отглеждат по формировка Гюйо, при която подпорната конструкция се състои от три реда тел — първият на височина 60 см от повърхността на почвата, вторият ред — 40 см над първия ред тел, и третият ред — на 60 см над втория ред. Разглежда различни системи за поддържане на почвената повърхност, като посочва, че в България най-често се използва системата „черна угар“, при която се извършват дълбока есенна оран, пролетна оран и 4 до 6 вегетационни обработки на дълбочина 6 - 8 см. При изкореняване на лозови растения било необходимо да се използва техника, по възможност специализирана лозарска техника, като се отстранят напълно всички надземни части на лозите и корените им и се почисти площта от всички растителни остатъци. Извършват се следните агротехническите мероприятия: 1. изрязване на лозовите пръчки — ръчно или механизирано; 2. премахване на маркучите за капково напояване, ако има такова; 3. премахване на телената подпорна конструкция и изнасянето й от площта; 4. премахване на циментовите колове; 5. изваждане на стъблата и подземната част на лозите; 6. почистване на площта от растителни остатъци; 7. риголване на площта, което спомага за изваждане на остатъци от корени на лозовите растения. Предвид вегетативното развитие на лозовите растения, както и необходимостта от своевременно извършване на риголването на площите, което следва да приключи до края на месец ноември, най-добре е изкореняване на лозови растения да се извършва през есента.

Проверката на място, извършена на 15.10.2020 г., е стандартна проверка по „Директни плащания на площ - 2020“, като при нея е установено, че декларираните площи съвпадат с измерените. Направени са цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката. Обсъждат се следните парцели:

1. Парцел № 57434-30-4-1 на цветните снимки, приложени към делото, е означен под № 48401205. От снимките било видно, че вътрередовите и междуредовите разстояния не са обработени. Лозовите растения били стари, като в някои от редовете имало липсващи растения, което било видно от броя на лозите, налични от един циментов кол до следващия такъв. От телената подпорна конструкция бил запазен само третият най-горен ред, някои от циментовите колове били наклонени. Нямало видими следи от капково напояване на насаждението.

2. Парцел № 57434-658-6-1 на цветните снимки, приложени към делото, е означен под № 48401202. От снимките било видно, че вътрередовите и междуредовите разстояния не са обработени. Листата били дребни и изродени, не било ясно каква е формировката на лозите. Растенията все още били много облистени и от снимките не се виждало дали телената конструкция е запазена. Нямало видими следи от капково напояване на насаждението.

3. Парцел № 57434-660-11-1 на цветните снимки, приложени към делото, е означен под № 48401211. Междуредовите и вътрередовите разстояния не били обработени. В някои участъци липсвала телена подпорна конструкция и лозите били полегнали върху почвата, а в други участъци бил запазен само третият най-горен ред от конструкцията. Нямало видими следи от капково напояване на насаждението.

4. Парцел № 57434-660-13 се състои от два парцела 57434-660-13-1, естествена ливада с площ 0,18 ха, и 57434-660-13-2, винени лозя с площ 0,19 ха. Цветните снимки, направени по време на проверката на място и отразяващи състоянието му към момента на проверката, били приложени към делото и предоставени в електронен вариант, но при надписването им била допусната техническа грешка, поради което следвало да се чете по контролен лист - естествена ливада № 48401849 и винени лозя № 48401850.

Парцел 57434-660-13-2 - вътрередовите и междуредовите разстояния на лозовото насаждение не били обработени. Вътре в реда лозите били проредени - между циментовите колове от подпорната конструкция липсвали растения. От телената конструкция бил запазен само най-горният, трети ред тел. Нямало видими следи от капково напояване на насаждението.

Гореописаните парцели били проверени в периода 09.11.2020 г. - 04.12.2020 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ и по схема „Вино - Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023“ преди одобрение. Към материалите по делото били приложени, на хартиен и на електронен носител, цветните снимки от тези две проверки на място и от тях ясно се виждало, че лозовите насаждения не са в добро агротехническо състояние - нямало видими следи от каквато и да е механизирана обработка в междуредовите и вътрередовите разстояния и следи от капково напояване. Имало участъци в редовете, в които липсвали растения. Подпорната телена конструкция, която съответствала на формировка Гюйо, не била изцяло запазена, като се виждало, че е запазен третият, най- горен, ред тел, а първите два реда липсват. Въз основа на тези проверки и докладна записка била извършена контролна проверка на 26.11.2020 г.по повод парцелите с номера 57434- 660-13-2, 57434-660-13-1, 57434-660-11-1, 57434-30-4-1 и 57434-658-6-1, резултатите от която са отразени в обобщен „Контролен лист за контролна проверка“, придружен от „Докладна записка № 03-416/5970“ от 30.11.2020 г.

1. Парцел № 57434-30-4-1 с площ 0,5889 ха е измерен с GPS-устройство. От приложените снимките било видно, че върху по-голямата част от парцела нямало телена подпорна конструкция и лозови растения. Вътрередовите и междуредовите разстояния не били обработени. От подпорната конструкция били налице само циментовите колове.

2. Парцел № 57434-658-6-1 е с площ 0,5877 ха. От приложените снимки било видно, че между лозите, вътре в реда тревната растителност, била висока, както и, че в парцела нямало подпорна телена конструкция. Лозовите растения били върху почвата, но не се виждало дали са полегнали поради липсата на подпорна конструкция или вече са изкоренени, но не са изнесени от реда. Циментовите колове от подпорната конструкция не били премахнати и били в парцела, а на места се забелязва трети, най-горен, ред тел от подпорната конструкция.

3. Парцел № 57434-660-11-1 е с площ 0,5694 ха. От снимките било видно, че междуредовите и вътрередовите разстояния било заплевелени. От подпорната конструкция в парцела били налични циментовите колове, макар и някои да били наклонени. От телената конструкция в повечето редове бил запазен третият, най-горен, ред тел, а първи и втори ред тел липсвали. Гъстотата на насаждението била нарушена - имало липсващи лози. В парцела се срещали както стари лозови растения, така и млади лозички, в повечето случаи прикрепени за третия ред тел от конструкцията.

4. БЗС № 57434-660-13 се състои от два парцела 57434-660-13-1, естествена ливада с площ 0,18 ха, и 57434-660-13-2, винени лозя с площ 0,19 ха. Видно от снимките за парцел 57434-660-13-2 - вътрередовите и междуредовите разстояния на лозовото насаждение не били обработени. Междуредовите разстояния били затревени /свежа, зелена, ниска тревна растителност/. Вътрередовите разстояния били необработени - заплевелени, плевелната растителност били висока, изсъхнала. От подпорната конструкция - циментовите колове били налице, но телената конструкция /3 реда тел/ на места липсвала или е запазен само трети, най-горен ред, тел. Правило впечатление, че вътре в редовете лозите били проредени — между циментовите колове от подпорната конструкция липсвали растения, а в някои от редовете нямало никакви лози между циментовите колове.

Дава заключение, че в парцели 57434-660-13-2, 57434-660-11-1, 57434-660-30-4-1 и 57434- 658-6-1 към 15.10.2020 г. /датата на извършване на първата проверка/ подпорната конструкция не била запазена в нейната цялост, лозовото насаждение било проредено, в недобро агротехническо и фитосанитарно състояние, като повечето от наличните лозови растения били живи.

В с. з. вещото лице Д. посочва, че проверката от м. октомври касае директни плащания за площ, при която всички декларирани площи са признати на 100 %, като при тази схема се следи единствено и само дали има обработка на насажденията, в случая лозови насаждения, не се следи нито за наличие на телена конструкция, нито за наличие на растения. Допълва, че проверката от месец ноември е контролна, предизвикана вследствие на докладна записка заради установени несъответствия при някои от парцелите при проверките по мярка 11 и по схема „Вино“, като в докладната записка, която е приложена по делото, са конкретно упоменати тези парцели. Уточнява, че няма как лозово насаждение през октомври да е идентично с лозово насаждение през ноември, най-малко заради това, че вече е започнал листопадът. В. л. сочи, че етап преди започване на изкореняване на лозовото насаждение представлява подготовка на растението, която включва изрязване на растителната маса, лозовите пръчки, премахване на капково напояване, ако има, за да не пречи на изкореняването, за по-нормалното изваждане на растенията, в зависимост от техниката, с която се извършва, като изкореняването би се улеснило, ако почвата в междуредието е изорана, която в конкретния случай е затревена. Впоследствие обаче при прецизиране на въпроса отговаря, че изкореняването не би се улеснило, ако е изорано. В. л. уточнява, че дали лозите в лозовите насаждения са живи се установява окомерно, но техният брой се установява, чрез работни листове, които се попълват, и чрез контроли, които се извършват на определена площ, като конкретизира, че една контрола е 5 хектара. В. л. обяснява също, че от приложените снимки по делото, които са направени през много малък интервал от време, се вижда липсата на редове от телената конструкция и циментови колове, но не и, че липсват изцяло, но не може да каже колко реда са снимани. Уточнява, че е проверила документите от проверките и написаното в контролните листове, като фитосанитарното състояние на лозовото насаждение се определя според това дали е изрязано, но от снимките нямало следи от резитба, която се извършва февруари и късна есен, ако времето позволява. Впоследствие обаче уточнява, че не може да твърди, че във всички насаждения е нямало резитба, тъй като не ги е видяла. Фитосанитарното състояние на лозовото насаждение се определяло и съгласно изискванията за прилагане на препарати за растителна защита, за торене, за отглеждане на растението, вкл. и капково напояване, но от снимките, приложени по делото, е останала с впечатление, че лозовото насаждение не е в добро фитосаниторно състояние.

По делото е изслушано и прието заключението по изготвената от М.А.Х. повторна агротехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло. В. л. посочва, че преди започване на изкореняването на лозовото насаждение се извършват следните агротехнически мероприятия: събиране и премахване на стоманена тел от металната конструкция; изваждане и премахване на циментови колове от съществуващата конструкция; почистване на мястото чрез изрязване или косене на надземната част, а при наличие на дълбока и здрава коренова система се използва специализирана техника; почистване на площите от камъни и други предмети, които биха затруднили работата на техниката, ползвана при изкореняване на лозовите насаждения; изнасяне и събиране на предварително определените площадки на подземните и надземни части от саморасли растения, както и предмети, пречещи на работата на машините. Подходящият сезон за извършване на агротехнически мероприятия, предхождащи изкореняването, е края на лятото и началото на есента след прибиране на реколтата, като самото изкореняване зависи от почвено - климатичните условия. Вещото лице конкретизира, че при проверката през м. октомври са направени снимки с добро качество, на които ясно се вижда състоянието на лозовите насаждения и изградената конструкция от циментови колове и тел, а при втората проверка са направени снимки, които са неясни, при лоша осветеност, и от тях не може да се установи реално какво е състоянието на лозовите насаждения в площите. Обективирани са следните констатации:

1. Парцел 57434-660-13-2:

При първата проверка ясно се виждали живи лозови растения с различна височина на стеблата, както и изградени редове от колове с налична на тях телена конструкция;

На снимките от втората проверка се виждали част от лозови насаждения в близост, а не - панорамно. Това били единични паднали или липсващи колове, както и лозови насаждения, полегнали на земята, обрасли с тревиста растителност.

2. Парцел 57434-660-11-1:

При първата проверка ясно се виждали живи лозови растения с различна височина на стеблата, както и изградени редове от колове с налична на тях телена конструкция;

На снимките от втората проверка се виждали част от лозови насаждения в близост, а не - панорамно. Това били единични паднали или липсващи колове, както и лозови насаждения, полегнали на земята, обрасли с тревиста растителност.

3. Парцел 57434-30-4-1:

При първата проверка ясно се виждали живи лозови растения с различна височина на стеблата - високи, изправени на конструкция, и други паднали на земята;

При втората проверка снимките били с лошо качество, слабо осветление, но се виждало, че лозите били на телена конструкция и циментови колове, някои от които били наклонени.

4. Парцел 57434-658-6-1:

При първата проверка ясно се виждали живи лозови растения с различна височина на стеблата - високи, изправени на конструкция, и други паднали на земята.

При втората проверка бил сниман малък участък, на който се виждали липсващи циментови колове и част от насажденията, полегнали на земята.

Направен е от вещото лице извод, че въз основа на снимките, направени при проверките на 15.10.2020 г. и 26.11.2020 г., не се установява съществена разлика по отношение наличието на лозови насаждения и състоянието на блоковете на земеделско стопанство. Забелязвала се липса на отделни циментови колове и част от конструкция или наличие на подпорна конструкция от циментови колове и стоманена тел, частично повредена на места, което довело до полягане на насажденията.

В с. з. вещото лице Х. посочва, че формировката на лозовите насаждения е „Ъмбрела“ или чадър /високи, за да не се загърля/, характерна за района, тъй като температурата не пада до минус 22 градуса. До петата година се маха първи и втори ред телта и остава само третият ред, както се вижда и на снимката. Процесните парцели били отбелязани като екологично чисти. В действително същите имали и затревен вид, но след прибиране на реколтата всяко трайно насаждение, независимо какво е то - дали е градина, дали е лозе, дали е масив, изглежда по този начин, тъй като все още не се оре. Допълва, че земеделският стопанин искал да поднови някои от лозите, поради което не било необходимо да се оре, тъй като тракторът ще потъне. Конкретизира на въпрос на съда, че част от снимките са направени на фарове или само от едно място, от синор, т.е. не е обходено цялото насаждение, като изразява мнение, че не е логично единия месец лозето да съществува, да е „много хубаво направено“, а следващия месец – не, и сочи, че тракторът, който минава, може да наруши лозите, вида им, може да ги събори /тези, които са накрая/. Уточнява, че по време на проверката жалбоподателят не е присъствал. Вещото лице обяснява, че резитбата се извършва след януари-февруари месец, а не през месец октомври-ноември, тъй като ще измръзне, и поради това се представя в този вид, след прибиране на реколтата. Представени са дневници за растителна защита и в тях било записано какви мероприятия са извършени.

Административен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, УП е издадено от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 197 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 19.08.2022 г. и Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, по заявлението на Т.Г.Х. е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.

Въпреки опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение на производствените правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, съответно до отмяна на постановеното УП. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“.

В конкретния случай в УП са посочени заявената и установената площ, както и санкционираната площ, като са попълнени съответните графи от таблицата на стр. 3 от същото, направени са изчисленията с цел определяне на недопустимата/наддекларираната площ, и са цитирани приложимите норми на Делегиран Регламент № 640/2014 за определяне размера на намаленията и санкцията за наддеклариране по заявление. Не се установява обаче кои парцели са заявени за мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“, нито коя част от тях или с цялата си площ не отговарят на изискванията за финансово подпомагане, както и причината за разликата между декларираната и установената площ, възприета от административния орган като наддеклариране /така вж. Решение № 5042 от 11.05.2023 г. по адм. д. № 9325/2022 г., V ОТД. на ВАС/. Липсва конкретизиране на базовите изисквания и изискванията за управление, които не са спазени /така вж. Решение № 3376 от 30.03.2023 г. по адм. д. № 6549/2022 г., V отд. на ВАС/, нито се сочи засегнати ли са над 50 % от заявените за подпомагане площи и за коя година /текуща или втора поредна година/. Липсват данни за извършена проверка за избираемост. Не е уточнено какво се има предвид под неспазване на базови и други изисквания, нито кои са тези други изисквания, които не са спазени от кандидата. Не е уточнено липсва ли дневник за извършените дейности в земеделското стопанство, налице ли е системност на неспазването, закъсняло подаване и/или промяна на заявление, недеклариране на земеделски парцели, неспазено кръстосано съответствие и неспазване на правилата за добра земеделска практика и минимални изисквания за торене и използване на продукти за РЗ. Прави впечатление, че неоторизирането на поисканата сума е поради наддеклариране на площи, а в колони 8 и 9, съответно установена площ след проверка на базови и други изисквания и санкционирана площ за неспазени базови изисквания, респ. в колони 10 и 11, съответно установена площ след проверка на изисквания за управление и санкционирана площ за неспазени изисквания за управление, е възпроизведено числото 0, т.е. нито се констатира площ след проверката за посочените изисквания, нито се определя площ, която да е санкционирана поради неспазването им. Въпреки това в самото УП /описание на колона 9 и 10 на стр. 4/ е посочено, че са извършени административни проверки, проверки въз основа на информация, представена на ДФ „Земеделие“ от други институции, и проверка на място, за резултатите от която кандидатът бил уведомен. При тези данни, възпроизведени в колони 8-11 от таблицата на стр. 3 от УП, не може да бъде установено с категоричност какви факти приема за установени органът, довели до наличие на законовите предпоставки за този отказ, а от дадените обяснения към колоните такъв извод също не може да бъде изведен /така вж. Решение № 5845 от 15.06.2022 г. по адм. д. № 1530/2022 г., V отд. на ВАС/.

Не е спорно, че в хода на административното производство са извършени проверки на място, за които се предоставя кратка информация едва в становището от ответника, постъпило след депозиране на жалбата в съда. В хода на проверките, както се установи и от двете съдебни експертизи, изслушани по делото, са изготвени снимки, но от тях не може да се обуслови категоричен извод, че обхващат заявените за подпомагане парцели изцяло. Напротив – същите отразяват състоянието на малка част от заявените парцели, от което се поражда и съмнение каква в действителност е установената площ, съответно – наддекларираната площ. Формира се извод, че представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта /така вж. Решение № 7288 от 04.07.2023 г. по адм. д. № 11792/2022 г., V отд. на ВАС/. Отделно, не е допустимо съдът да възприеме единствено като релевантни факти отразеното в доклада от проверката на място от ноември 2020 г., доколкото актът, който се оспорва, съдържа отказ за оторизиране и изплащане на суми по отношение на площи, определени като допустими в резултат на други проверки на място /от октомври 2020 г./, без да е направено разграничение резултатите точно от коя проверка се приемат за релевантни и по отношение на коя от декларираните площи, конкретно за мярка 11.

В оспореното УП се посочват кратко и неясно изискванията, които кандидатът не е изпълнил, като се акцентира отново върху факта, че отказът е всъщност поради наддекларирани площи, установени при проверка на място. От събраните по преписката писмени доказателства и обективираното в УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи, посочени в съответното заявление. В УП не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена поисканата от жалбоподателя сума. В същото, при посочване съдържанието на съответните колони от таблицата на стр. 4, са цитирани разпоредби на Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., но не може да се извърши преценка за приложимостта им предвид неясното попълване на колоните от съответната таблица /така вж. Решение № 8023 от 20.07.2023 г. по адм. д. № 6737/2022 г., V отд. на ВАС/. Тук е мястото да се акцентира отново, че санкционираната площ се определя съобразно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014, като изрично наименованието на колона 3 от таблицата на стр. 4 от УП включва установената /определена/ площ, изчислена съгласно чл. 2, § 1, т. 23, б. „б“ от Делегиран Регламент № 640/2014 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, но това е преди налагане на намаления за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба № 4/24.02.2015 г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., които се съдържат в колони 8, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 21, 22. В оспорения акт липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи възприетите от административния орган санкции и редукции по заявената от Х. Мярка 11, свързани с прилагане на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и Делегиран регламент № 640/2014 г. /Решение № 265 от 11.01.2023 г. по адм. д. № 6333/2022 г., V отд. на ВАС/. В случая не се установява какви точно са тези базови или други изисквания, които не са спазени, при положение че съгласно чл. 2, § 1, т. 23, б. „б“ от Делегиран Регламент № 640/2014 г. „установена площ“ означава за мерките за подпомагане за площ— площта на участъците или парцелите, идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място. В случая при първата проверка на място се определя установена площ, съответстваща на декларираната от кандидата, а впоследствие при втората се установява за 5 парцела неподдържане и несъответствие с Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, която наредба е отменена в сила от 30.03.2018 г., без да е уточнено на кои условия за допустимост, посочени в този подзаконов нормативен акт, не отговарят конкретните 5 парцела. За кандидата съществува неяснота кои са в действителност причините за отказ да му бъде отпуснато финансово подпомагане и кое е правното основание, на което се основава този отказ. Мотиви за отказа не се съдържат в УП от 11.02.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор, в което бланкетно, въз основа на допълнителен административен анализ, без да е отразено в какво се изразява този анализ /проверка на място и/или проверка по документи/ е посочено, че площите са недопустими за подпомагане съгласно Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г., не било спазено изискването, касаещо оборудването за прилагане на продукти за растителна защита, както и, че не били спазени всички законодателни изисквания относно биологичния метод на производство по мярка 11. Административният орган е постановил оспорения акт в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, като не е обсъдил възражението на кандидата по начин, по който същият да разбере какви са действителните причини за определяне площта на процесните парцели за недопустима и от неизпълнението на кое задължение се следва това /така вж. Решение № 4802 от 05.05.2023 г. по адм. д. № 8265/2022 г., VІІІ отд. на ВАС/.

Административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. В УП не е цитиран какъвто и да е било конкретен документ от административната преписка с дата, номер и издател, в който да се твърди конкретната фактическа обстановка /недопустимост на площите/, мотивирала органа да обективира отказа си за оторизиране и изплащане на финансовата помощ /така вж. Решение № 6134 от 08.06.2023 г. по адм. д. № 9845/2022 г., V отд. на ВАС/. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа. В този смисъл и доколкото в оспорения административен акт са посочени само намаленията като парични суми, но не са изложени никакви конкретни съображения за основанията за намаления, нито за кои заявени площи се отнасят, дори и да се приеме, че основанията за намаления са обяснени в съдебните експертизи, при съобразяване с обективираните в тях фактически установявания, то доколкото те са гласно доказателство, не могат да санират допуснатото съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от административния орган /така вж. Решение № 6866 от 23.06.2023 г. по адм. д. № 6936/2022 г., V отд. на ВАС; Решение № 10079 от 24.10.2023 г. по адм. д. № 1243/2023 г., V отд. на ВАС/. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по жалбата, депозирано от ответника, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение /отказ за оторизиране на финансова помощ/ и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА.

Извод: съдът приема акта за незаконосъобразен - издаден при неспазване на изискуемата писмена форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което жалбата на Т.Г.Х. следва да бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени доказателства, мярката и направлението, за които жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, и да формира окончателните си правни изводи относно размера на сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане, основанието за пълен или частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020 г., като предостави възможност на кандидата да участва в административното производство, вкл. и да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства относно спазването на изискванията за получаване на финансово подпомагане /чл. 34 и следващите във връзка с чл. 7 – чл. 9 от АПК/, така че заявителят да разбере причините, поради което не му се оторизира сума, респ. изплаща оторизираната сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка законосъобразно ли е обективиран отказът да бъде изплатена финансова помощ.

С оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК и предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, поради което определя същото в размер на 800 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските в общ размер от 1 712 /хиляда седемстотин и дванадесет/ лева следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/8823/15.11.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2020 г. в размер на 0 лева.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Т.Г.Х. с УИН ****************по мярка 11 „Биологично земеделие“за кампания 2020 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 1 712 /хиляда седемстотин и дванадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: