РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2127
гр. Пловдив, 11
ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I
отделение, ХIV състав, в публично съдебно заседание на девети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.д.
№ 889 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Юлико - евротрейд“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 70,
представлявано от управителя Ю.Б., против решение № 85/23.03.2021 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу издаден
отказ за погасяване по давност на публичните задължения по Разпореждане изх. №
С210016-137-0000634/27.01.2021 г., издадено от К.К. – главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Събиране“, в частта за
имуществени санкции, наложени с наказателни постановления на ДАТМН и ИА“Автомобилна
администрация“ /ИА „АА“/; за лихви върху задължения за ДДС, корпоративен данък,
ДДФЛ, ДОО, ЗО, ФДЗПО и таксите и вноските, установени с актове за установяване
на държавно публично задължение на ДКЕВР и ФСЕС.
Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен,
тъй като е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че неправилно са изчислявани
сроковете, както и спирането и прекъсването на давността. Иска се проверка от
съда, даване на указания и връщане на преписката на публичен изпълнител за
произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от
адв. С., който поддържа жалбата и излага подробни доводи за незаконосъобразност
на акта. Иска се от съда да уважи жалбата, най-малко, по отношение на
възраженията за лихви върху главница от 2009 г., както и по отношение на АУПДВ,
издаден от ДКЕВР във връзка с възраженията за изтекла давността. Подробни
доводи се излагат в представената по делото писмена защита. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез
процесуален представител – юриск. А., оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
С разпореждане изх. № С210016-137-00001769/05.03.2021
г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив е отказано погасяване по
давност на публични задължения на „Юлико - евротрейд“ ЕООД по голям брой
изпълнителни титули, а именно: - РА от 2014 г. за задължения за ДДС и
корпоративен данък; АУПДВ; електронни фишове, наказателни постановления и голям
брой декларации обр.6 за същите периоди, подробно описани в разпореждането на
обща стойност 68 730.43 лв., в т. ч. 12 649.20 лв., главница нелихвена
– 898.78 лв. и лихви 55 182.45 лв.
Разпореждането е атакувано пред
директора на ТД на НАП Пловдив. В разпореждането публичния изпълнител е посочил,
съгласно разпоредбата на чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01. на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Посочено е също така, че независимо от спирането или прекъсването
на давността, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания. В конкретния случай, давността е спряна с
налагане на обезпечителни мерки и не е изтекъл 10-годишният давностен срок.
Директорът на ТД на НАП, за да остави без уважение жалбата,
като неоснователна, с изключение на погасените по давност публични вземания от
4 глоби по електронен фиш от 2013 г., издадени от ОД на МВР – Монтана и лихвите за 2009 и 2010 г. върху задължения за
ДДС и корпоративен данък, установени с РА № 16002401272/14.03.2014 г. е приел
за установено, че срещу „Юлико – евротрейд“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, е
образувано изпълнително дело № **********/2010 г. и към него са присъединени
последователно публичните вземания, посочени по-горе и подробно описани, както
в разпореждането на публичния изпълнител, така и в решението на директора,
както следва: - разпореждане изх. № 2388/2010/00033/06.08.2013 г., което е
получено лично от Ю.Б.; - разпореждане за присъединяване изх. №
2388/**********/21.05.2014 г.(л.45, т.1), връчено по електронен път на
06.06.2014 г. (л.47, т.1); разпореждане изх. № 2388/2010/00091/31.03.2015 г.
(л.409, т.2), връчено чрез пощенски оператор (л. 410, т.2) и Разпореждане за присъединяване
изх. № С190016-105-0263991/12.08.2019 г. (л.564, т.3), връчено чрез пощенски
оператор (л.566, т.3).
Приел е също така, че в изпълнение на задължението си
да осигури събираемост на установените ликвидни и изискуеми задължения на
длъжника, публичният изпълнител е наложил следните обезпечителни мерки:
-
С постановление
за налагане на обезпечителни мерки № РД-11-95 от
22.0412014
г. (л.58, т.1), за обезпечаване на задължения в общ размер към датата на
постановлението, възлизащ на 121 838.91 лв., на основание чл.121 ал.6 от ДОПК е наложен запор върху МПС – влекач „МАН“ ТГА 18.480 БЛС с рег. № *** и
влекач „МАН“ ТГА18.480 БЛС с рег. № ***. Постановлението е получено от Ю.Б. на
22.01.2014 г. Запорно съобщение изх. № РД-11-95/22.01.2014 г. е получено от ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 27.01.2014 г.;
- С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 2388/2010/000051/27.01.2014 г. (л.51, т.1) за
обезпечаване на задължения в общ размер към датата на постановлението, възлизащ
на 60 801.33 лв., на основание чл.200 и чл.202 във връзка с чл.195 ал.1-3
от ДОПК, а наложен запор върху ликвидно и изискуемо вземане от трето лице
„Агромил България“ АД в размер на 146 400 лв. Постановлението е връчено
лично на Ю.Б. на 27.01.2014 г. (л.53, т1). Изпратено е запорно съобщение до
„Агромил България“ АД, което е връчено на третото задължено лице на 29.01.2014
г.;
- С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 190016-022-0037673/16.05.2019 г. (л.36, т.1) за
обезпечаване на задължения в общ размер към датата на постановлението, възлизащ
на 230 854.88 лв., на основание чл.200 и чл.202 ал.1 във връзка с чл.195
ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки в ТБ „ОББ“, ТБ „Алианц банк България“ АД, „Уникредит булбанк“ АД и ТБ
„Райфайзенбанк“ до размера на задължението. Запорно съобщение изх. №
190016-146-0002941/16.05.2019 г. е получено от „Уникредит булбанк“ АД на
25.05.2019 г. Запорно съобщение изх.№ С200016-003-0002943/16.05.2019 г. е
получено от ТБ „ Алианц банк България“ АД на 16.05.2019 г., а запорно съобщение
изх. № С200016-003-0002944/16.05.2019 г. е получено от ТБ „Райфайзенбанк“ на
28.05.2019 г.;
- С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200016-022-0065093/24.09.2020 г. за обезпечаване на
задължения в общ размер към датата на постановлението, възлизащ на
298 806.27 лв., на основание чл.200 и чл.202 ал.1 във връзка с чл.195
ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи с в ТБ
„ОББ“ АД и „Уникредит булбанк“ АД до размера на задължението. Запорно съобщение
изх. № С200016-003-0045156/24.09.2020 г. е получено от „Уникредит булбанк“ АД
на 24.09.2020 г., а запорно съобщение изх. № С200016-003-0045155/24.09.2020 г.
е получено от ТБ „ОББ“ АД на 30.09.2020 г.
Решаващият
орган е посочил също така, че от страна на публичния изпълнител са извършени
още редица действия, а именно: - направил е опис на имуществото на длъжника,
както следва: - Опис и изземване на парични средства, находящи се в търговски
обект на длъжника, обективиран в протокол за изземване и опис с изх. №
2388/2010/00099/22.10.2015 г. и Опис на 5 бр. товарни автомобили, собственост
на длъжника, обективиран в протокол за опис с изх. № С
190016-28-0000555/13.03.2019 г. Описите са извършени в присъствието на
представляващия дружеството Ю.Б..
По отношение на имуществените санкции,
наложени с наказателни постановление, издадени от ДАТМН и ИА „АА“.
Относно
НП, издадени от ДАМТН:
Във връзка с горното, директорът та ТД на НАП подробно
е посочил какво представляват вземанията за имуществени санкции, а именно – публични
вземания по смисъла на чл.162 от ДОПК, поради което се подчиняват на общия
режим на погасителната давност, предвидена в съответния кодекс и подробно е
изяснил защо не намира приложение разпоредбата на чл.82 ал.1 б.“а“ от ЗАНН. В
тази връзка е посочил подробно и в какво се изразява разликата между „глоба“ и
„имуществена санкция“, като е формирал крайния си извод, че не е налице
законодателна пропуск или непълнота по смисъла на чл.46 от ЗНА, за да се
обоснове приложението им по аналогия в конкретния казус.
Изложил е и мотиви как посоченото
по-горе са отнася в конкретиката на настоящата преписка, а именно:
1. НП № 36/14 от 16.07.2014 г. и НП №
35/14 от 16.07.2014 г., издадени от
ДАМТН са
влезли в сила на 20.07.2014 г., като съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, от
01.01.2015 г. е започнала да тече погасителната давност по отношение на
наложените с тях имуществени санкции. С издаване на разпореждане изх. №
002388/2010/000098/10.09.2015 г.(л.42, т.1) по изпълнителното дело, 5–годишният
давностен срок е прекъснат преди да изтече, тъй като, това представлява
действие, насочено към изпълнение на наказанието. В рамките на този петгодишен
срок, публичният изпълнител е извършил в присъствието на Ю.Б., опис и изземване
на парични средства, находящи се в търговския обект на длъжника, обективиран в
протокол за изземване и опис с изх. № 2388/2010/0099/22.10.2015 г. От този
момент е започнал да тече нов 5 –годишен срок, в който публичният изпълнител е
наложил обезпечителни мерки с ПНОМ изх. № 190016-022-0027673/673/16.05.2019 г. (л.36,
т.1) и ПНОМ изх. № С200016-022-0065093/24.09.2020 г.(л.26, т.1). По този начин,
на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, давностният срок е спрян, поради което
към момента на издаване на решението на директора на ТД на НАП, същият не е изтекъл.
По отношение прилагането на абсолютната давност, регламентирана в чл.171 ал.2
от ДОПК решаващият орган е посочил, че 10-годишният давностен срок също не е
изтекъл.
2. НП № 36-0000933/25.09.2013 г.,
издадено от ИА „Автомобилна
администрация“
е влязло в сила на 27.06.2014 г., като съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК от 01.01.2015
г. е започнала да тече погасителната давност по отношение на наложената с него
имуществена санкция. В рамките на този петгодишен срок публичният изпълнител е
извършил, в присъствието на Ю.Б. опис и изземване на парични средства, находящи
се в търговски обект на длъжника, обективиран в Протокол за изземване и опис с
изх. № 2388/2010/000099/22.01.205 г. С посоченото действие по принудително
изпълнение, на основание чл.172 ал.2 от ДОПК, отново е прекъсната давността и е
започнал нов 5-годишен давностен срок, в който публичният изпълнител е наложил
обезпечителни мерки с ПНОМ изх. №
190016-022-0027673/673/16.05.2019 г. (л.36, т.1) и ПНОМ изх. №
С200016-022-0065093/24.09.2020 г.(л.26, т.1). По този начин, на основание
чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК давностният срок е спрян, поради което към настоящия
момент същият не е изтекъл. Решаващият орган е посочил, че по отношение
прилагането на абсолютната давност, регламентирана в чл.171 ал.2 от ДОПК,
10-годишният давностен срок също не е изтекъл.
По основателността на жалбата в тази част.
Предмет на оспорване е решение № 85/23.03.2021
г. на директора на ТД на НАП - Пловдив - индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268
ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна
страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
Предвид горното съдът приема, че Решение № 85/23.03.2021 г. на директора на ТД
на НАП - Пловдив е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за съответствието на обжалвания
акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото е безспорно, че „Юлико – евротрейд“ ЕООД е
длъжник по изпълнително дело № 16100002388/2010 г.
В отговор на заявление вх. № С210016-000-0092545/25.02.2021
г. (л.21, т.1) на представляващия дружеството Ю.Б. за погасяване по давност и
отписване на задължения по десетки декларации, РА, АУПДВ, подробно описани в
заявлението, публичният изпълнител е издал разпореждане изх. №
С210016-137-0001769/05.03.2021 г., с което е отказал на основание чл.226 ал.1
от ДОПК да прекрати изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност, в
срока предвиден в чл.171 от ДОПК.
В оспореното решение на директора по отношение
издадените от ДАМТН НП № 36/14 от 16.07.2014 г. и НП № 35/14/16.07.2014 г.,
влезли в сила на 30.07.2014 г. и по отношение на издаденото от ИА „АА“ НП №
36-0000933/25.09.2013 г., влязло в сила на 27.06.2014 г. се твърди, че за трите
посочени НП давностният срок започва да тече от 01.01.2015 г. Твърди се също
така, че за първите две НП давностният срок е прекъснат с издаване на разпореждане
за присъединяване изх. № 002388/2010/000098/10.09.2015 г., поради което започва
да тече нов 5-годишен срок, който е прекъснат с действия на публичния
изпълнител по изземване и опис на вещи, обективирани с протокол за изземване №
2388/2010/000099/22.10.2015 г. С този
протокол се сочи, че е спрян и давностният срок по третото цитирано НП, след
което е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, през който публичният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки с ПНОМ изх. №
С190016-022-0037673/673/16.05.22019 г. и ПНОМ изх. №
С200016-022-0065093/254.09.2020 г. , поради което и за трите процесни НП
давностният срок е спрян на основание чл.171 ал.1 т.5 от ДОПК и към настоящия
момент не е изтекъл.
Настоящият състав на съда приема извода на решаващия
орган, че е за тези три НП давностният
срок не е изтекъл, тъй като са установени действия на публичния изпълнител,
които го прекъсват, но мотивите на този състав на съда са различни от тези на
директора на ТД на НАП и то в насока, кои са актовете, които прекъсват
погасителната давност.
Няма спор, че и за трите наказателни постановления
давностният срок започва да тече от 01.01.2015 г., и това е така, тъй като
същите представляват наложени имуществени санкции на дружеството-жалбоподател,
които са публични държавни вземания по смисъла на чл.162 от ДОПК. Съгласно
чл.162 ал.2 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са
публични такива. По отношение на приложимата давност за вземанията по наказателните
постановления, с които е наложена имуществена санкция, е налице Тълкувателно
решение № 3/ 03.07.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2013 г. ОСК на
ВАС, с което е прието, че давностните срокове, предвидени за изпълнение на
административното наказание „глоба” в чл.82 ал.1 б.„а” във връзка с ал.2 и ал.3
от ЗАНН, не са приложими по отношение на „имуществената санкция”, наложена с
влязло в сила постановление. С оглед на това, доколкото, както се посочи
по-горе по силата на чл.162 ал.2 т.7 от ДОПК влезлите в сила наказателни
постановления, с които е наложена имуществена санкция по чл 83 от ЗАНН,
представляват публични вземания, за същите намира приложение предвидената в
разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК 5-годишна давност, която започва да тече от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. По силата на чл.172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение.
В случая обаче, съдът констатира, че за разпореждане
изх. № 002388/2010/000098/10.09.2015 г. (л.42, т.1), с което се твърди, че
прекъсва давностният срок започнал да тече на 01.01.2015 г. за НП, издадени от
ДАМТН, по изпълнителното дело и по административната преписка липсват данни
същото да е връчено по надлежния ред. Видно от приложеното копие на пощенски
плик с клеймо от 12.09.2015 г. (л.43, т.1), на което копие има копие на
известие за доставяне, на което и отбелязана отметка „получателят се е
преместил на друг адрес“. Друг важен момент е, че от копието на плика изобщо не
става ясно какъв точно документ е изпратен на дружеството.
Аналогичен е изводът на съда и в насока връчване на
ПНОМ изх. № С200016-022-0065093/24.09.2020 г. (л.26, т.1) От представеното копие
на плик със копие на част от известие за доставяне (л.27, т.1) също не може да
се установи какъв точно документ се връчва на дружеството, както и, че пратката
е върната с отметка „непознат“. В същото
време няма данни лицето да е променило адреса си, видно от плика, което
безспорно се установява, както от всички приложени други известия за доставка,
така и от жалбите, адресирани до директора на ТД на НАП – Пловдив и
Административен съд – Пловдив.
Или иначе казано, спорен е въпросът дали давността за
събирането на спорните вземания следва да се счита за “прекъсната”, съответно,
за първите две, по смисъла на чл.171 ал.1 т.5 от ДОПК, а за третите, по
смисъла на чл.172 ал.2 от ДОПК действията
по присъединяване и с изготвянето на постановление за налагане на обезпечителни мерки от 24.09.2020
г. и изпращането им за връчване на длъжника или от момента, в който това същите
са редовно връчени на неговия адресат.
В конкретния случай и двете пощенски пратки, съдържащи
„неизвестно какъв документ“ са изпратени на адреса на регистрирания на
дружеството адрес – гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 70, за който, каза се,
липсват данни да е променян, и същите са върната с отметка „получателят се е преместил
на друг адрес“ и „непознат“. Липсват каквито и да било доказателства, че
публичният изпълнител е направил дори опит да издири лицето. Т.е. не може да се
приеме, че неоткриването на лицето, за да му бъде връчено съобщението по чл.221
ал.4 от ДОПК се дължи на неговото поведение.
Освен това липсват каквито и да било доказателства
публичният изпълнител да е предприел процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване
на адресата чрез прилагане към данъчното досие на коментираните до тук разпореждане
и постановление за налагане на обезпечителни мерки, за което също не са
съществували обективни пречки.
Или в обобщение, в случая не се твърди и не се
установява от доказателствата по делото разпореждане за присъединяване от
10.09.2015 г. и ПНОМ от 24.09.2020 г. да са доведени до знанието на длъжника, и
да са му редовно връчени, при което
положение и противно на приетото от административния орган, същото не е
предизвикало правния ефект на прекъсване на давността по смисъла, съответно, на
чл.172 ал.1 т.5 и на чл.172 ал.2 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по
чл.172 ал.2 от ДОПК действията на публичния изпълнител, обективирани в
съответния акт, следва да са сведени до знанието на длъжника.
В тази връзка съдът съобразява, както мотивите по т.14
на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, съобразно които „Както при
действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се
прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички
срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната
давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен
на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за
плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.“, така и константната
съдебна практика на ВАС и административните съдилища по приложеното на чл.172
ал.1 т.1 от ДОПК, а и на чл.109 от ДОПК, съобразно която, за да породи правните
последици на спиране на давността, респ., за да се счита, че е спазен срокът по
чл.109 от ДОПК, заповедта за образуване на ревизионното производство, следва да
е редовно връчена на ревизираното лице, като без същото да е сторено, не може
да се породи, както ефектът на чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК, така и да се приеме, че
е спазен срокът по чл.109 от ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно
третирани институтите на спиране на давността по чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, спазване на преклузивните срокове по
чл.109 от ДОПК и прекъсване на давността по чл.172 ал.2 от ДОКПК
В обобщение от данните по делото се установява, че
надлежно уведомяване на длъжника за предприетите действия по принудителното
изпълнение на процесните задължения е сторено най-рано на 22.10.2015 г. с
изземването и описа на вещи, обективиран в протокол изх. №
2388/2010/000099/22.10.2015 г. (л.48, т.1), на която дата представляващият Ю.Б.
е присъствал лично на изземването, видно от положения на протокола подпис на
лицето. Иначе казано, прекъсването на давностния срок по трите цитирани по-горе
НП за първи път става през м.10.2015 г., от когато започва да тече нов 5
–годишен срок и същият следва да е изтекъл на 31.10.2020 г.
Междувременно обаче, на 16.05.2019 г. е издадено ПНОМ
изх. №190016-022-0037673/673, което е връчено на упълномощено от дружеството
лице – М.Ч., видно от приложеното по делото известие за доставка (л.37, т.1).Т.
е. последно соченото ПНОМ е достигнало до знанието на дружеството-жалбоподател,
като по този начин на основание чл.171 ал.1 т.5 от ДОПК е спрян давностният
срок и по отношение на трите постановления, издадени съответно, първите две от
ДАМТН и третото от ИА „АА“. При това положение новият давностен срок започва да
тече от 17.05.2019 г. и изтича на 16.05.2024 г. Т. е. към настоящия момент този
срок не е изтекъл и задълженията, произтичащи от два броя НП , издадени от
ДАМТН и едно НП, издадено от ИА „АА“ не
могат да бъдат погасени по давност, включително и не може да се приложи и
абсолютната такава по чл.172 ал.2 от ДОПК.
В този смисъл съдът намира жалбата в тази част за
неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно лихви за задължения за ДДС и корпоративен
данък, установени с РА № *********/20.01.2014 г. и лихви върху ДДС, ДДФЛ, ДОО, ЗО, ФДЗПО и корпоративен данък,
установени с данъчни декларации.
От акта на решаващия орган се установява, че тези
задължения касаят главници за данъчни периоди през 2009, 2012, 2013 и 2014 г.
Главниците са платени през 2014 г. и 2015 г. В решението е посочено също, че
тези главници не са погасени по давност, а чрез плащане, поради което, по
отношение на лихвите за тях не може да намери приложение разпоредбата на чл.119
от ЗЗД, а се прилагат разпоредбите на л.171 и чл.172 от ДОПК, и след плащането
на главниците, начислените лихви губят своя акцесорен характер и придобиват
качеството на основно задължение; възникват последователно върху една и съща
главница в различни периоди от време, поради което и такива са натрупани в
продължение на години.
Предвид факта, че директорът на ТД на НАП – Пловдив е
отменил разпореждането на публичния изпълнител, в частта за отказ от погасяване
по давност на задължения за лихви за 2009 и 2010 г., предмет на анализ в
настоящото изложение следва да са само задълженията за лихви, начислени през
2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. В оспорения акт, решаващият орган е посочил,
че давността за тези задължения е започнала да тече, съответно, от 01.01.2012
г., 01.01.2013 г., 01.01.2014 г., 010.102015 г. и 01.01.2016 г. Посочено е също
така, че с ПНОМ изх. № РД-11-95/22.01.2014 г. (л.58, т.1), ПНОМ изх. №
2388/2010/000051/27.01.2014 г. (л.298, т.2), ПНОМ изх. №
190016-022-0037673/673/16.05.2019 г. (л.36, т.1) и ПНОМ изх. №
С200016-022-0065093/24.09.2020 г. (л.26, т.1) давностният срок е многократно
спиран, поради което към настоящия момент не е изтекъл , както и не е изтекла и
10-годишната абсолютна давност.
По основателността на жалбата в тази част.
На първо място, задълженията за ДДС, ДДФЛ и
корпоративен данък /КД/ представляват публични държавни вземания, съгласно
чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, а тези за вноски за ЗО и ФДЗПО са публични задължения
по смисъла на чл.162 ал.2 т.2 от с. к. Разпоредбата на чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК
определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл.162 ал.2 т.1 -
8. Доколкото с изричната разпоредба на чл.162 ал.2 т. 9 от ДОПК лихвите за
публичните вземания са определени също като публични вземания, то и по
отношение на тях следва да се прилагат правилата и сроковете за погасяването им
по давност, регламентирани в ДОПК. Съдържащата се в ДОПК специална правна
регламентация за погасяването на публичните вземания по давност, изключва
прилагането на регламентацията по ЗЗД.
В този възраженията на жалбоподателя за приложение на
чл.119 от ЗДД е неоснователно и това е така, тъй като, съгласно чл.110 и чл.111
от ЗЗД,
с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, а с изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) вземанията
за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и в) вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания.
Каза се, съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК лихвата, дължима върху данъци и вноски, определени със закон, се счита за
публично вземане, следователно, давностният срок, в който тя се погасява, е
5-годишен.
Очевидно е, че в този случай не може да намери
приложение разпоредбата на чл.119 от ЗЗД.
На второ място, публичните задължения се погасяват
съгласно разпоредбата на чл.168 от ДОПК, а именно: 1. когато е платено; 2. чрез
прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице
- след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят
за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване
на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица
отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след
прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за
публичното задължение.
Разпоредбата на чл.169 от ДОПК от своя страна определя
реда, по който се погасяват публичните задължение. Текстът на разпоредбата
гласи: ал.1 - Публичните вземания се погасяват в следната последователност:
главница, лихви, разноски. Ал.2 - Разсрочените и отсрочените публични вземания
се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. Ал.3 - При наличие
на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси
едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое
от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се
погасяват съразмерно. Ал.3а - До заявяването им за принудително събиране
задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда
на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право
да заяви кое от тях погасява. Ал.3б (Нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г. Сравнение с
предишната редакция, в сила от 1.05.2021 г.). С постъпила сума по сметката на
публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в Националната
агенция за приходите публични вземания до започване на принудителното им
събиране се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано
към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични
задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Ал.4 - За
публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до
започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин,
определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които
иска да погаси: 1. задължения за данъци и други задължения за централния
бюджет; 2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса; 3. Задължения за задължителни осигурителни вноски за
социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен
институт; 4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване. Ал.5 - В случаите по ал.4 с постъпила сума се погасява
задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към
датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за
внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една
и съща дата, те се погасяват съразмерно. Ал.6 (в сила от 1.05.2021 г.) При
прилагането на ал.3б и 5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване
на всички главници на задълженията. Ал. 7 - Алинеи 4 и 5 не се прилагат за
вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело
лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява
задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане. Ал.8 (в
сила от 1.05.2021 г.) След образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4,
5 и 6 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви.
Предвид изложеното, съдът намира за
безспорно установено, че при погасяване на задълженията (главниците) е сторено
по реда на чл.169 ал.1 от ДОПК, като безспорно е установено, че жалбоподателят
не се е възползвал от нито един от указаните в този текст разпоредби.
Действително, по изпълнителното дело са налични протокол за разсрочено плащане
от 21.01.2009 г. (л.106, т.1) и
протокол за поемане на ангажимент за погасяване от 17.06.2014 г. (л.380,
т.2), подписани лично от представляващия дружеството – Ю.Б., но не се
представят никакви доказателства тези ангажименти да са били надлежно
изпълнени, както и не се представят доказателства за претенции за погасяване на
задълженията по реда на някоя от разпоредбите на чл.169 от ДОПК.
В случая, няма спор, че задълженията за главници, от
които произтичат процесните лихви, са платени през 2014 и 2015 т. Т.е.
Погасяване на публичните задължение в конкретния казус и сторено по реда на
чл.168 т.1 – когато е платено, а не чрез погасяване по давност – по
реда на чл.168 т.3 от ДОПК. В този смисъл органите по
приходите са обяснили, че, след като погасяването на главницата е извършено чрез
плащане, жалбоподателят не може да иска погасяване на лихвите по
давност. Това може да бъде сторено, само и единствено, ако задължението за
главница е погасено по давност, а не както е в настоящия случай.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира за необходимо
да отбележи следното, когато главницата бъде погасена по давност и начислената
върху нея лихва – задължението за лихва няма самостоятелен, а акцесорен
характер, затова то е в същия режим, който е установен за главното задължение и
не може да съществува самостоятелно, ако абсолютната погасителна давност е
изтекла за главницата. По аргумент от чл.119 ЗЗД, според който, с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, по отношение на данъчните и
осигурителните задължения следва да се приеме (доколкото в данъчното и
осигурителното право няма норми, които да противоречат на гражданското право
при взаимстван от гражданското право институт на давността), че с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
каквото е вземането за лихви.
Каза се обаче, в настоящия случай тази хипотеза е
неприложима.
На следващо място, съдът намира изводите на решаващия
орган относно неизтекла погасителна давност за задълженията за лихви от
задължения за ДДС и корпоративен данък, установени с РА № *********/20.01.2014
г. и лихви върху ДДС, ДДФЛ, ДОО, ЗО,
ФДЗПО и корпоративен данък, установени с данъчни декларации, за правилни и
законосъобразни. Това е така, тъй като, с изключение на ПНОМ изх. №
С200016-022-0065093/24.09.2020 г., което не е надлежно връчено, както се посочи
по-горе в настоящото изложение, останалите три ПНОМ са редовно връчени: №
РД-11-95/22.01.2014 г.(л.58, т.1) е получено лично от Ю.Б. на 22.10.2014 г.,
видно от подписа, положен на самото постановление; ПНОМ изх. №
2388/2010/000051/27.01.2014 г. (л.298, т.2) е получено лично от Ю.Б. на
27.01.2014 г., също установено от положение ня постановлението подпис на лицето
и ПНОМ изх. № 190016-022-0037673/673/16.05.2019 г. (л.36, т.1), връчено чрез
писмо, изпратено с обратна разписка (л.37, т.1) и получено от упълномощено лице
– М.Ч. на 31.07.2019 г.
Очевидно е, че сроковете, започнали да текат,
съответно, 01.01.2012 г., 01.01.2013 г., 01.01.2014 г., 01.01.2015 г. и
01.01.2016 г., са спрени с издаването на сочените ПНОМ на основание чл.171 ал.1
т.5 от ДОПК - през м.01.2014 г. и м.05.2019 г. По отношение прилагането и на
абсолютната давност, регламентирана в чл.171 ал.2 от ДОПК, 10-годишният
давностен срок също не е изтекъл, поради което съдът намира жалбата за
неоснователна и в тази й част.
Относно задълженията, произтичащи от АУПДВ
№ УДВ-46/14 от 09.12.2014 г.(л.70, т.1) на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/ – София.
С цитирания акт на „Юлико –
евротрейд“ ЕООД са вменени задължения, представляващи годишни лицензионни такси
за 2013 и 2014 г. и начислени върху тях лихви за просрочие. Съгласно чл.3 ал.7
от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по закона за енергетиката,
годишните лицензионни такси се заплащат на две равни вноски, които се превеждан
до 31.03. и до 30.11. на съответната година. Посочените такси представляват
публични държавни вземания съгласно разпоредбата на чл.162 ал.1 т.3 от ДОПК. В
тази обжалвана част на решението на директора на ТД на НАП, от страна на
последния, е посочена подробно нормативната уредба, уреждаща въпросите на
погасителната давност, като е посочено, че в случая давностният срок за
задълженият, произтичащи от лицензионните такси за 2013 и 2014 г., започва да
тече, съответно от 01.01.2014 г. и 01.01.2015 г., като същият е прекъснат с
издаването на АУПДВ № УВД-46/14 от 09.12.2014 г. и от 09.12.2014 г. започва да
тече нов 5-годишен давностен срок. Таксите са присъединени по ИД с разпореждане
за присъединяване изх. № 002388/2010/000091/31.03.2015 г. (л.409, т.2), което е
изпратено на адреса за кореспонденция, но пратката е върната от пощенския
оператор с отбелязване, че няма такова лице на адреса, въпреки, че на този
адрес длъжникът многократно е получавал кореспонденцията си. Това, според
решаващия орган, е действия на публичния изпълните, насочено към принудително
изпълнение на дължимите задължения на длъжника и, като такова по смисъла на
чл.172 ал.2 от ДОПК, прекъсва давността за тези задължения и от този момент
започва да тече нов 5-годишен давностен срок. Посочено е също така, че в
първоначалния 5-годишен давностен срок с ПНОМ изх. № 190016-022-03673/673/16.05.2019
г. за обезпечаване на задължения в общ размер към датата на постановлението,
възлизащ на 230 854.88 лв., на основание чл.200 и чл.202 ал.1 от ДОПК във
връзка с чл.15 ал.1-3 от с. к., е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки в ТБ „ОББ“, ТБ „Алианц банк България“ АД, „Уникредит булбанк“
АД и ТБ „Райфайзенбанк“ до размера на задължението. Изпратени са запорни
съобщения до банките, които са получени от тях на различни дати през м.05.2019
г. Налагането на обезпечителните мерки, от своя страна, на основание чл.172
ал.1 т.5 от ДОПК е довело до спиране на
давността.
От страна на решаващия орган е
формиран извод, че по отношение на таксите, установени с АУПДВ № УВД-46/14 от
09.12.2014 г. на ДКЕВР, към момента на издаване на неговия акт не е изтекла
новата 5-годишна давност, както и не е изтекла и абсолютната такава по чл.171
ал.2 от ДОПК.
По основателността на жалбата в тази част.
Безспорно с издадения от АУПДВ от
ДКЕВР са установени публични задължения, произтичащи от държавна такса, които
съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, са публични вземания и същите
се погасяват по реда на ДОПК. Спор по този въпрос не се констатира. Спорът е, дали това задължение е погасено по
давност или не.
Действително, неплатените такси за
2013 и 2014 г. са установени по т.7.7 от протокол № 83/11.06.2014 г., доклад с
вх. № Е-ДК-243/06.06.2014 г. и справка от дирекция „АСФИО“ за дължимите от
„Юлико – евротерйд“ ЕООД такси за лицензионна дейност. Същите са били дължими
на две вноски – до 31.03. и до 30.11 на съответната година. При това положение
давностният срок по тези задължения започва да тече съответно от 01.01.2014 и
01.01.2015 г. С издаване на акта за установяване на публично държавно вземане,
съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК, давностният срок е прекъснат, считано от
09.12.2014 г., поради което започва да тече нов такъв срок, считано от
10.12.2014 г.
Според директора на ТД на НАП –
Пловдив този 5-годишен срок е прекъснат с издаване на Разпореждане за
присъединяване изх. № 002388/2010/000091/31.03.2015 г. (л. 409, т.2), като
изрично е посочено, че актът не е връчен по надлежния ред на лицето. Некоректно
е посочено от страна на органа, че длъжникът многократно е получавал
кореспонденцията си на посочения адрес, при положение, че видно от известието
за доставяне (л.401,т.2) липсва посочен адрес – посочен и само пощенски клон
без адрес, независимо, че на плика има такъв, който е постоянния адрес за
кореспонденция на дружеството и към настоящия момент. Липсват обаче каквито и
да било данни в насока да е приложен редът по чл.32 от ДОПК за надлежно
връчване на лицето на този акт, и предвид изложените по-горе мотиви в тази
насока, чието повтаряне съдът намира за излишни, настоящата инстанция стича, че
неправилно от страна на решаващия орган е прието, че с това разпореждане е
прекъснат 5-годишният давностен срок, започнал да тече от 10.12.2014 г., който
е следвало да изтече на 09.12.2019 г.
Независимо от това обаче, ПНОМ изх. № 190016-022-03673/673/16.05.2019 г., каза се, е
надлежно връчено на представляващия дружеството чрез упълномощено лице на
31.07.2019 г.(л.37, т.1), с което постановление е спрян давностният срок и към
настоящия момент същия не е изтекъл, както и не е изтекла абсолютната давност,
която следва да изтече към м.12.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира
изводите на директора на ТД на НАП – Пловдив за правилни и законосъобразни, а
жалбата в тази част – за неоснователна.
Относно задълженията, произтичащи от АУПДВ № 147-2019 от 11.07.2019
г. (л.68, т.1) от председателя на УС на
Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /ФСЕС/.
С цитирания акт на дружеството-жалбоподател са
установени задължения, представляващи вноски към фонда за периода 01.07.2015 г.
31.03.2019 г. ,дължими по силата на чл.36е ал.1 от Закона за енергетиката и
начислени върху тях лихви за просрочие. В акта на решаващия орган е посочено,
че т.2 от АУПДВ вноските по чл.36е ал.1 от ЗЕ за периода 01.07.2015 –
30.11.2017 г. е следвало да се правят ежемесечно до 15 число на месеца, следващ
отчетния , а за периода 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. до 20 число на месеца,
следващ отчетния. Решаващият орган е
посочил, че се касае до публични държавни вземания, съгласно разпоредбата на
чл.162 ал.2 т.2 от ДОПК и същите следва да се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината следваща годината, в
която е следвало да се платят, съобразно разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОП При
това положение е прието, че давностният срок започва да тече от 01.01.2016 г.
за тези от 2015 г., 01.01.2017 г. за тези от 2016 г., 01.01.2018 г. за тези от
2017 г., от 01.01.2019 г. за тези от 2018 г. и от 01.01.2020 г. за тези от 2019
г. В решението се посочва, че на основание чл.172 ал.2 от ДОПК давността по
част от задълженията е прекъсната с издаването на АУПДВ, като от тази дата – 11.07.2019
г., е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. Вноските са присъединени
по ИД с разпореждане изх. № С190016-105-0263991/12.08.2019 г. (л.564, т.3) ,
връчено на 18.09.2019 г. (л.566, т.3). Това, според директора на ТД на НАП,
представлява действие на публичния изпълнител, насочено към принудително
изпълнение на дължимите задължения на длъжника, и като такова, по смисъла на
чл.172 ал.2 от ДОПК, прекъсва давността на тези задължения и от този момент започва
да тече нов 5-годишен давностен срок. Установено е също така, че в посочения
срок с ПНОМ изх. № С200016-022-0065093/24.09.2020 г. за обезпечаване на
задължения в общ размер към датата на постановлението, възлизащ на
298 806.27 лв., на основание чл.200 и чл.202 ал.1 във връзка с чл.195
ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и сум, предоставени за доверително управление, находящи с в ТБ
„ОББ“ АД и „Уникредит булбанк“ АД до размера на задължението. Запорно съобщение
изх. № С200016-003-0045156/24.09.2020 г. е получено от „Уникредит булбанк“ АД
на 24.09.2020 г., а запорно съобщение изх. № С200016-003-0045155/24.09.2020 г.
е получено от ТБ „ОББ“ АД на 30.09.2020 г., което обстоятелство, според
решаващия орган, е довело до спиране на давността на основание чл.172 ал.1 т.5
от ДОПК. Крайният извод на решаващия орган е, че по отношение на вноските,
установени с АУПДВ № 147-2019 от 11.07.2019 г. на ФСЕС, и към настоящия момент
не е изтекла новата 5-годишна давност, както и по отношение на прилагане на
абсолютната давност, регламентирана в чл.171 ал.2 от ДОПК.
По основателността на жалбата в тази част.
Спор по фактите не се формира. Спорът е дали
действително са налице доказателства за спиране и прекъсване на давностния срок
по отношение на публичните задължения, произтичащи от АУАПДВ, издаден от ФСЕС. Неплатените
вноски към ФСЕС са установени с административна преписка, образувана на 21.05.2019
г., и касаят следните периоди: 01.07.2015 – 30.11.2017 г. е следвало да се
правят ежемесечно до 15 число на месеца, следващ отчетния, а за периода
01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. до 20 число на месеца, следващ отчетния. Т.е.
правилно административният орган е преценил, давностните сроковете, за всяко от
тези задължения започват да текат от 01.01.2016 г. за тези от 2015 г.,
01.01.2017 г. за тези от 2016 г., 01.01.2018 г. за тези от 2017 г., от
01.01.2019 г. за тези от 2018 г. и от 01.01.2020 г. за тези от 2019 г. Правилно
е преценено, че с издаване на АУПДВ този срок е прекъснат и започва да тече нов
такъв, считано от 11.07.2019 г. Безспорно се установи в настоящото
производство, че разпореждане за присъединяване изх. №
С190016-105-0263991/12.08.2019 г. (л.564, т.3) е връчено на упълномощено лице –
М.Ч. на 18.09.2019 г., докато ПНОМ изх. № С200016-022-0065093/24.09.2020 г., не
е връчено по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че не е стигало
до знанието на лицето, и поради което настощия състав на съда намира, че не
следва да се приема, че същото води до спиране на давностния срок. В този
смисъл следва да се посочи, че е достатъчно, че разпореждане за присъединяване
изх. № С190016-105-0263991/12.08.2019 г. е надлежно връчено на страната, поради
което, съдът намира изводите на административния орган за правилни и
законосъобразни и в тази част, а жалбата - за неоснователна.
Горните изводи настоящата инстанция формира въз основа
на представените с жалбата доказателства и представената от ответника
административна преписка, както и въз основа на приобщените към делото: - ИД №
2388/2010 г. и писмо от 13.07.2021 г. от трето неучастващо по делото лице –
МиБМ експрес ООД.
По повод възражението на жалбоподателя, че
разпореждането за присъединяване на АУПДВ, издаден от ДКЕВР, че не е
съществувало, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно чл.217 ал.1 от ДОПК в производствата по
събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели,
както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен
залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Съгласно чл.217
ал.2 ДОПК присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се
присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат
изпълнителното основание. Следователно, налице е правно основание, даващо право
на публичния взискател да извърши присъединяване на нови публични задължения
към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. Единственото
релевантно обстоятелство, което следва да бъде установено от публичния
изпълнител преди допускане на присъединяването, е наличието на годен
изпълнителен титул. За да бъде присъединен нов взискател в образувано вече
изпълнително производство, следва да са налице две предпоставки - новият
взискател да е публичен, т. е., да се касае за публично вземане, и да не е
изготвено разпределение на събраните суми. Съответно, съдебният контрол обхваща
само наличието на условията, визирани в чл.217 от ДОПК.
В настоящия случая е налице образувано изпълнително
дело № 2388/2010 г. срещу жалбоподателя. Публичните задължения за ДДС, КД,
ДДФЛ, ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО и лихви по тях, които са установени по размер с РА и
годишни данъчни декларации, подробно описани в обжалваното разпореждане, които
съставляват валидно изпълнително основание по смисъла на чл.209 ал.2 т.2 ДОПК.
В законоустановения срок задълженията не са погасени. Между временно са
възникнали нови такива, които на основание чл.217 ал.2 от ДОПК публичният
изпълнител на десетки пъти е разпоредил присъединяване в производството по
събиране на публично вземане към изп. д. № 2388/2010 г. по описа на ТД Пловдив
на НАП, произтичащи от РА, НП, АУПДВ и декларации, подадени от задълженото
лице. Т.е., към момента на издаване на разпореждане за присъединяване изх. №
002388/2010/000091/31.03.2015 г. публичният изпълнител е упражнил
законосъобразно предоставените му от закона правомощия, съгласно чл.217 ал.1 и
4 от ДОПК, който допуска присъединяване на публични взискатели. Съдът преценя,
че в настоящия случай са били налице предпоставките на чл.217 ДОПК и правилно
публичният изпълнител е извършил присъединяването, независимо от нарушенията,
констатирани при уведомяването на длъжника. Последното има значение само и
единствено по отношения погасяването по давност на задълженията.
Отделно от това, съгласно чл.221 ал.3 ДОПК, когато са
налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува
се едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко
от задълженията. Следователно, публичният изпълнител е бил длъжен да извърши
присъединяване на новите публични задължения, произтичащи от АУПДВП № 46/14 от
09.12.2014 г на ДКЕВР, към вече образуваното изпълнително дело срещу
жалбоподателя, за да се спази установеното от чл.221 ал.3 от ДОПК правило да се
образува само едно изпълнително дело за всички публични задължения.
Отделно от това следва да се отбележи, че за обследваните
периоди от 2014 г. до настоящия момент, видно от приложените по изпълнителното
дело актове на публичния изпълнител, има достатъчно разпореждания за присъединяване,
ПНОМ и протоколи за изземване и поемане на ангажименти за разсрочено плащане и
за плащане изобщо на някакъв размер от задълженията, надлежно връчени, както на
самия представляващ дружеството, така и на упълномощено от него лице – М.Ч..
Относно правомощията на последния да получава документи от публичния
изпълнител, съдът няма никакви съмнения, че същият е упълномощен за такива
действия, предвид факта, че в известията за доставка е посочен номер на
пълномощно, макар и такова да не е представено, както и, че от страна на
жалбоподателя не е направено оспорване истинността на пълномощното, съобразно
разпоредбата на чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя относно
липсата на данни за връчване на разпореждане за присъединяване изх. №
2388/2010/00066/21.05.2014 г., съдът намира за необходимо да отбележи, че
действително липсват данни същото да е връчено на длъжника. Липсват и
доказателства да е изпълнена процедурата по чл.32 от ДОПК, но предвид факта, че
никъде в решението на директора на ТД на НАП не се коментира процесното
разпореждане, което да има отношение към давностните срокове към описаните в
решението задължения. Това, от една страна. От друга страна, изрично се посочи
по-горе в настоящото изложение, че са налице достатъчно на брой разпореждания
за присъединяване на задължения към ИД, както и ПНОМ, за периода 2014 – 2020 г., които са надлежно
връчени на лицето, и които при всички случай оказват влияние върху
погасителната давност на задълженията. Този въпрос съдът подробно обсъди в
настоящото решение и повтарянето му - намира за излишно.
Необходимо е да се отбележи също така, че правилата за
доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за органа
по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК, приложима в
настоящото производството по препращане на §2 от ДР на ДОПК, задължава
административния орган да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да
се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Изтичането на погасителна давност е основание за
погасяване на публичните вземания - арг. чл.168 т.3 от ДОПК, при действието на
който е изтекла давността, като и за тяхното отписване на основание чл.173 от ДОПК.
Самият факт, че публичният изпълнител е издал редица
разпореждания за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение по изп. д. № 2388/2010 г., за определени периоди по отношение на главница
и лихви, означава, че за този период е изтекла погасителната давност,
независимо от прекъсването на давността.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореният акт, като
правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с
Нaредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира искането на процесуалния представител на ТД на НАП
- Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно и
същото се констатира в размер на 500.00 лв., съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3
от Наредбата.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.
трето от АПК, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Юлико - евротрейд“
ЕООД, ЕИК *********, с адарес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Капитан
Райчо“ № 70, представлявано от управителя Ю.Б., против решение № 85/23.03.2021 г. на директора на ТД
на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу издаден отказ за
погасяване по давност на публичните задължения по разпореждане изх. № С210016-137-0000634/27.01.2021
г., издадено от К.К. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
дирекция „Събиране“, в частта за имуществени санкции, наложени с наказателни
постановления на ДАТМН и ИААА; за лихви върху задължения за ДДС, корпоративен
данък, ДДФЛ, ДОО, ЗО, ФДЗПО и таксите и вноските, установени с актове за
установяване на държавно публично задължение на ДКЕВР и ФСЕС.
ОСЪЖДА „Юлико - евротрейд“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 70,
представлявано от управителя Ю.Б., да заплати на ТД на НАП – Пловдив, сумата от
500.00 (петстотин) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: