№ 637
гр. П. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. СТ. Ц. с ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Х. С.” № 1Г, ет.2, ап.5, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.” № 14,
ет.З, офис 15 - кантора на адвокат П.Х. от АК П., против АНГ. З. З. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „П. Б.” № 30, като моли съда да прекрати брака между страните,
като дълбоко и непоправимо разстроен, както и че съпрузите да не си дължат взаимно
издръжка; ползването на бившето семейно жилище, находящо се в гр. П., ул. „Х. С.” № 1Г,
ет.2, ап.5, и притежавано лично от ищцата, да бъде предоставено на Р.С. Ц.; след
прекратяване на брака ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име - Ц..
Ищцата твърди, че на 21.04.2018 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт
за граждански брак № 0134 от 21.04.2018 г.. От брака нямат родени деца. Посочва, че скоро
след сключването на брака открили различия в характерите, в интересите и най- общо в
мирогледите си и постепенно установили, че тези различия са непреодолими. По тези
причини през м.август 2020 г. решили да се разделят и заживеят поотделно, прекъсвайки
всякакви контакти помежду си. Твърди, че изтеклите вече девет месеца фактическа раздяла,
които са твърде съществен период на фона на общо продължилото брачно съжителство,
допринесли за това всяка от страните да обособи собствен модел на живот, несъобразен с
този на другия. Сривът в съпружеските им отношения, който придобил вече трайни и
необратими измерения превърнал брака им в изпразнена формална връзка. По изложеното
сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за което вината била
взаимна.
1
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат П.Х. от АК П.,
като молят съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
Ищцата заявява категоричното си желание бракът да бъде прекратен, тъй като
същият бил много голяма грешка. Като причина изтъква, че не се познавали добре преди
неговото сключване.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът А.З. не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът се
явява лично и моли съда да не прекратява брака.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.04.2018 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански
брак № 0134 от 21.04.2018 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак №
********** на общ. П..
По делото е разпитан свидетелят М. С. Б., която споделя, че познава страните от
около 3 години. Изяснява, че през последната година живеят разделени. Сочи, че преди да се
разделят живеели в дома на ищцата в гр. П., ул. „Х. С.“. Посочва като причина за
фактическата раздяла между страните несходство в характерите, както и че ответникът бил
доста мълчалив. Сочи, че след раздялата страните не комуникирали помежду си, както и
някой от тях да е правил опити да изглади отношенията.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между
страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
2
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Случилото се между съпрузите – фактическата им раздяла преди около една
година, който период се явява значителен съобразявайки, че страните са сключили
граждански брак преди около три години и три месеца, сочи че бракът е опразнен от
съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда
фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл.15 СК.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните. Следва да се посочи, че
продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази,
че страните от месец август на 2020 година не съжителстват заедно и не поддържат брачна
връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната
привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от
значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните
отношения и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на
единия от тях. С оглед събраните по делото доказателства и заявеното и от двамата съпрузи,
съдът намира, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи,
които не са положили нужните усилия за запазване на брака. Добрите брачни отношения се
градят на взаимни компромиси и на прошката, доколкото съвършени хора няма, но
очевидно съпрузите не са съумели да направят това в името на семейството.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата,
съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си
фамилно име Ц..
По отношение на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „Х. С.” № 1Г, ет.2,
ап.5, съдът намира че следва да бъде предоставено на ищцата, тъй като обстоятелството, че е
собственост на ищцата и нейната баба не бе оспорено от ответника.
Страните не си дължат издръжка, с оглед заявеното от ищцата и не оспорено от
ответника.
С оглед изхода на спора сторените в производството разноски следва да останат така,
3
както са направени от страните, на основание чл.329, ал.1, изр. второ ГПК.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 21.04.2018 г. граждански брак с акт за
граждански брак № 0134 от 21.04.2018 г. на общ. П. граждански брак между Р. СТ. Ц., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Х. С.” № 1Г, ет.2, ап.5 и АНГ. З. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „П. Б.” № 30.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака Р. СТ. Ц. да носи предбрачното си фамилно име Ц..
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище в гр. П., ул. „Х. С.” № 1Г, ет.2, ап.5 се
предоставя на ищцата Р. СТ. Ц., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. СТ. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд П.,
допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА АНГ. З. З., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд П.,
допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4