№ 312
гр. Шумен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20223600100220 по описа за 2022 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищеца Ш. Ш. Н. с ЕГН ********** излага, че с
протоколно определение по НОХД 324/2021 г. на ВПРС съдът е одобрил Споразумение, по
силата на което ответникът Ю. А. Ю. с ЕГН ********** е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК, за това, че на 08.03.2021 г. в село Б.р., причинил на
ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота /обусловено от тежко възпаление в резултат на травмата – счупване на
долната челюст вдясно/, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период
от 3-4 месеца и наличие на предходно заболяване на долната челюст, като смъртта е била
предотвратена единствено в резултат на своевременна високоспециализирана активна
хирургическа медицинска помощ. Деянието извършено от ответника е било осъществено
при форма на вина - пряк умисъл и за него му е било определено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца, изтърпяването на което е отложено за
срок от четири години. От безспорно изяснените в хода на разследването по ДП №92/2021
год., по описа на РУ - В. Преслав обстоятелства и в частност от назначената и приета
комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2021 год., която
основно е ползвала официалната информация отнасяща се до обективното състояние на
пострадалия, извършените прегледи, изследвания и проведеното по отношение на него
специализирано лечение, отразена в Епикриза ИЗ № 8636/145 изд. от началник Клиника по
лицево[1]челюстна хирургия при Университетска болница МБАЛ „Света Марина” ЕАД -
Варна, се установявало, както е посочено в т. 9 от последната (Инвазивни диагностични и
терапевтични процедури), че в случая обективно са визуализирани (констатирани) две
самостоятелни фрактури, които ищеца Н. е получил в резултат на удара, нанесен му от
1
осъдения ответник, едната, представляваща: фрактура с краниокаудален ход в областта на
мандибуларния ъгъл вдясно с дислокация на образувалите се фрагменти на около 9 мм,
другата, представляваща: фрактурна линия, която е открита и в областта на тялото на
мандибулата вляво с краниокаудален ход преминаваща през менталния форамен и
обхващаща кортекса без образуване на фрагменти и дислокация. Освен така получените
тежки фрактури в областта на долната челюст, нанесения от ответника удар пряко и
непосредствено довел и до бързо развитие на тежък анаеробен възпалителен процес в
областта на пода на устната кухина, шията и средостението, наложил серия от
животоспасяващи операции - 9 на брой, като след оперативната намеса, ищеца, поради
тежкото си общо състояние в резултат на възпалителния процес е развил сърдечна аритмия
и пневмония, и е бил приведен за лечение в условията на реанимационна клиника (КАИЛ) за
20 (двадесет) дни. На 31.03.2021 год., след подобряване на състоянието му, той е бил
приведен в Клиниката по лицево челюстна хирургия, прелети са му 2 (два) сака еритроцитна
маса и е изписан на 07.04.2021 год. в добро общо състояние, с вторично заздравяващи рани
и междучелюстна еластична фиксация при правилна оклузия. От начина, по който са били
причинени телесните увреждания на пострадалия, вследствие на внезапно нанесен, с голяма
сила удар с юмрук в областта на долната челюст вдясно, съобразно с тяхната конкретна
степен и последвалия бързо развил се тежък възпалителен процес, довел до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, се установявало, че те в конкретния случай се
отличават с изключителна болезненост и особено тежки и продължителни във времето за
ищеца страдания и психични преживявания. Непосредствено след удара ищецът изпитал
много силни, нетърпими физически болки, придружени с обилно кръвотечение, продължили
до приемането му в болничното заведение. При постъпването му в МБАЛ „Света Марина”
ЕАД - Варна, той е тежал около 80 кг, а при изписването му е бил с тегло около 57 кг. Нямал
сили да върви и да върши самостоятелно никакви действия. Дни наред след това плачел в
съня си, постоянно си мислил, че състоянието му отново ще се влоши и ще умре. За първи
път, когато видял в огледалото, че имал фиксирани дренажни отвори на гърлото се
изплашил, че така ще си остане с тях, че ще умре. Предложили му да ползва психолог. В
продължение на повече от половин месец не искал да разговоря с децата, родителите и
приятели си, все се гледал в огледалото и плачел. Тежко преживяната от него травма имала
трайни последици и върху емоционалното му състояние и баланс, разстройвал се лесно и от
най-незначителните думи, предавания и съобщения, които възприемал, започвал да плаче.
Съпругата му Фетие го къпела почти цял месец, с нея ходел и до тоалетна. В продължение
на месец и половина тя го хранела с течна храна, чрез сламка. Допълнително значително
неудобство при говора и храненето му създавала и междучелюстната еластична фиксация.
След изваждането й, започнал да се храни с мляко и хляб, бисквити и чай, но му било много
трудно. Започнал да изпитва силни болки в областта на дясното ухо. Два пъти седмично, в
продължение на три седмици посещавал МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, за да му
сменят превръзките. Сега като говорел усещал, че дясната му страна се измества настрани,
не можел и не може да приема по твърда храна под формата на ядки и др. такива, защото
изпитвал слабост, а при студено време имал усещането, че нещо в дясната челюст му убива.
2
Дясната долна половина на лицето му и сега била оточна и подута. Въпреки своевременно
проведеното адекватно лечение и настъпилите от него подобрения, повече от половин
година след оперативната намеса, ищецът продължил да има посочените по-горе симптоми
(оток и подуване на лицето вдясно, болки при хранене, намалена усетливост за допир на
дясна лицева половина), което наложило на 09.12.2021 год., да бъде прегледан от проф. д-р
Ц.Т., д. м., който му е обяснил, че е наложително да се приложи отново хирургично лечение.
Всички изложени обстоятелства преценени поотделно и в съвкупност ясно показвали, че
ищеца, както към момента на увреждането, така и в един продължителен период от време,
включително и сега, е понесъл, търпял и преживял особено силни физически болки,
страдания и морални безпокойства, които по своя характер и степен значително се
отличавали от типичните в подобни случаи. Въз основа на изложените по-горе правни и
фактически обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати исковата сума от 100000 лв. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от получената тежка телесна повреда, диференцирани в съответствие
с конкретно причинената вреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
08.03.2021 год., до окончателното изплащане на цялата сума и направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответника не е подал отговор в законния едномесечен срок.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От приложеното по делото НОХД
№324/2021г. по описа на ВПРС, е видно, че с Определение от 04.11.2021г. по същото дело,
съдът е одобрил постигнатото между защитника на подсъдимия Ю. А. Ю. – адв.И.Т., и ШРП
споразумение, по силата на което ответника Ю. е бил признат за виновен в това, че на
08.03.2021 г. в село Б.р., причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /обусловено от тежко
възпаление в резултат на травмата – счупване на долната челюст вдясно/, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за период от 3-4 месеца и наличие на предходно
заболяване на долната челюст, като смъртта е била предотвратена единствено в резултат на
своевременна високоспециализирана активна хирургическа медицинска помощ,
престъпление по чл.128, ал.1 НК, и му било наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от две години и осем месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл.66, ал.1
НК за срок от четири години. Определението е влязло в законна сила на 04.11.2021г.
Съобразно нормата на чл.300 от ГПК горното определение, имащо значение на присъда, е
задължително за настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на
08.03.2021г. ответника е причинил горната тежка телесна повреда на ищеца, виновно при
умишлена форма на вината. От назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се
установява, че на ищеца са причинени твърдените телесни увреждания, счупването на
челюстта причинил стъпаловидно разместване на фрагментите. Развил се тежък анаеробен
възпалителен процес в областта на пода на устната кухина, шията и средностението,
3
наложили извършването на серия от животоспасяващи операции. Поради тежкото му общо
състояние в резултат на възпалителния процес, ищеца развил сърдечна аритмия, остра
дихателна недостатъчност и пневмония, наложили лечението му в условията на
реанимационна клиника. Болничното лечение е продължило 28 дни, гумените ластици били
свалени на 15.05.2021г., а в края на месеца и металните шини. Към настоящия момент
говорната функция и нормалния прием на храна били възстановени, но при прием на по -
твърда храна било налице затруднение на дъвченето в дясно. Налице били данни за
увреждане на троичния нерв. Разпитаните в съдебно заседание свидетели установяват, че
както непосредствено след инцидента, така и дълго време след това, ищецът е изпитвал
силни болки, не можел да се храни пълноценно, изпаднал в депресия, често плачел, а и към
настоящия момент все още изпитвал болки.
Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на причинителя и; Вина на прекия
причинител на вредата, и те се установяват от влязлото в законна сила определение по
наказателното дело. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
на ищеца са причинени средно тежки травматични увреждания, и освен възстановяването
му, първоначално в болнична обстановка, а в последствие в домашна обстановка, и към
настоящия момент той продължава да търпи последиците от травмата, като изпитва болки и
дискомфорт. Обезобразяването на лицето, с оглед естеството и трайния му характер, са
нарушили душевното равновесие на ищеца, и несъмнено влияят на самочувствието му.
Безспорно е, предвид травматичните увреждания, които ищеца е получил, че същият е
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в страдания и болки. Разпоредбата на чл.52
от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и
основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост”
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размер на обезщетението, а именно – характера и тежестта на увреждането /което в
настоящия случай е свързано със сериозни счупвания на челюстта, и развилото се в
следствие на това тежко възпаление довело до общо разстройство на здравето опасно за
живота/, последиците от това увреждане - опасността за живота на ищеца, продължителната
невъзможност за пълноценно хранене, необходимостта от чужда помощ, трайното
затруднение на дъвченето, както и степента и времетраенето на претърпените болки и
страдания, част от които продължаващи и към настоящия момент, начинът на извършване
на деянието /следва да се отчете умишлената форма на вина на деянието на ответника/, и
обстоятелствата, при които е извършено /причината, средството и начина на нанасяне на
телесната повреда са могли да причинят и смърт на пострадалото лице/. Съобразявайки
всички изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 50000 лева. Иска в останалата му част, до пълния
предявен размер следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 08.03.2021г. до
4
окончателното и изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 987,50 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати държавна такса върху
уважения иск в размер на 2000 лева, както и направените по делото разноски за съдебно -
медицинска експертиза в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. А. Ю. с ЕГН **********, от с.Б.р....., ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Ш. Н. с
ЕГН **********, със съдебен адрес адвокат Й. В. К., гр.Т...., сумата от 50000 лева /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на причинена на 08.03.2021г. тежка телесна повреда, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.03.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 987,50
лева, представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ю. А. Ю. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ШОС държавна
такса върху уважения иск в размер на 2000 лева, както и сумата от 300 лева -
представляваща изплатените от бюджетните суми на съда възнаграждение за изготвяне на
съдебно - медицинската експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5