№ 122
гр. Чирпан, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20245540100184 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т.1, т. 3
и т. 4 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,, чл.224 , ал.1 от КТ , чл.220, ал.1 от КТ и чл.128 от
КТ във вр. чл. 245, ал.2 от КТ.
Ищецът изнася в ИМ, че въз основа на сключен между него и ответното търговско
дружество трудов договор № 761 от 04.10.2021 год., считано от тази дата, бил назначен на
длъжността "охранител" с месторабота „ЦНСТ за деца и младежи с увреждания" гр. Чирпан.
Първоначално договорът бил сключен на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ
/за завършване на определена работа/, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ /със срок за изпитване
от 6 месеца/.
Изнася също така, че на 04.01.2024 год. му била връчена Заповед № 761/02.01.2024
год., съгласно която считано от 03.01.2024 год. трудовото му правоотношение било
прекратено. Видно от съдържанието на уволнителната заповед, за основание за прекратяване
на трудовия му договор, работодателят бил посочил разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ.
Считал, че в настоящия случай цитираното прекратително основание на трудовия му
договор не можел да намери приложение, поради факта, че от гледна точка на естеството на
извършваната от него трудова дейност реално процесният трудов договор с ответника не
попадал в хипотезата на срочните договори за завършване на определена работа /чл. 68, ал.
1, т. 2 от КТ/. Предвид това обстоятелство и въз основа на чл. 68, ал. 5 от КТ и чл. 67, ал. 2 от
КТ следвало да се счита за безсрочен/за неопределено време/, като неговото прекратяване
следвало да се извърши по предвидения от законодателя ред, относим към безсрочните
трудови договори. Доводи за това му становище се съдържали в константната съдебна
практика, съобразена с безпротиворечивите и последователни разрешения в постановени от
1
ВКС решения /в това число и по чл. 290 ГПК/ по отношение на приложното поле на
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно общоприетото схващане, застъпено в
теорията и съдебна практика, за да се сключи срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от
КТ, било необходимо към момента на сключването му работата да може изрично и точно да
се определи по вид, обем и качество, чрез което се определя времетраенето на договора,
както и същата да не се осъществява постоянно от работодателя. Всяка неяснота при
първоначалното определяне на вида и обема на работата изключвала възможността да бъде
определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следвало да се счита
сключен за неопределен срок. От това следвало, че основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ поради завършване на определената
работа се явявало неприложимо. Реализирането на възложената работа изчерпвало
съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от
КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратявало, като не е
необходимо предизвестие. В този смисъл били: Решение № 101 от 06.10.2023 г. по гр.д. №
4781/2022 г., ГК, IV ГО на ВКС, Решение № 24 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 1339/2018 г., ГК,
IV ГО на ВКС, Решение № 22 от 31.01.2012 г. по гр.д. № 450/2011 г., ГК, III ГО на ВКС и пр.
От гледна точка на настоящия случай, в процесния трудов договор не се съдържала
никаква конкретизация относно вида, обема и количеството работа, която следвало да бъде
завършена. Напротив, сочената длъжност „Охранител" по никакъв начин не давала
информация относно работата, до завършването на която бил нает, за да можело да се
определи срокът на трудовото правоотношение, сключено в хипотезата на чл. 68, ал.1, т. 2 от
КТ. Предвид това обстоятелство, посочвайки за правно основание цитираната разпоредба за
сключване на трудовия му договор, на практика, ответната страна била нарушила закона,
като неоснователно и незаконосъобразно се е ползвала от възможността за бързо и лесно
негово последващо прекратяване, по реда на чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ - без предизвестие. Въз
основа на гореизложеното, с настоящата Искова молба заявява претенция за
НЕЗАКОННОСТ на УВОЛНЕНИЕТО му, което от своя страна обуславяло
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на издадената ЗАПОВЕД № 761/02.01.2024 год. за
прекратяване на трудовото му правоотношение, възникнало въз основа на сключения трудов
договор № 761 от 04.10.2021 год. с ответното дружество. Тук било мястото да спомене и
друг съществен факт, доказващ твърдението му за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на
цитираната по-гope уволнителна Заповед, а именно обстоятелството, че в нея изрично се
сочило, че същата влизала в сила, считано от 03.01.2024 год., при условие, че същата му
била връчена едва на следващият ден - 04.01.2024 год.
В допълнение към соченото по-горе, в контекста на твърдяните от ищеца
незаконосъобразни действия, извършени от ответното дружество при прекратяване на
трудовото му правоотношение, следвало да посочи, че уговореният шестмесечен срок за
изпитване бил изтекъл още към 04.04.2022 год., поради което за работодателят била
отпаднала законовата възможност да прекрати процесния договор без предизвестие.
Към изложените по-горе нарушения на трудовото законодателство, допуснати от
2
ответното дружество във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение, следвало
да се обърне внимание на негативния факт, че видно от съдържанието на уволнителната
Заповед, по т. 1 било посочено, че не му се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2023 год. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Това обстоятелство НЕ
отговаряло на обективната действителност с оглед факта, че за календарната 2023 год. НЕ
бил ползвал нито ден от полагащия му се платен годишен отпуск. Предвид горното заявява
претенция за заплащане на пълния размер на дължимото му се по чл. 224, ал. 1 от КТ
парично обезщетение, възлизащо на 780,00 /седемстотин и осемдесет/лева.
По отношение на дължимите му се от работодателя обезщетения по КТ, в контекста
на неправомерното му уволнение, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ и с оглед факта, че
процесният трудов договор следвало да се счита като такъв за неопределено време
/безсрочен/ въз основа на изложените по-горе доводи и съображения, то неговото
прекратяване следвало да се извърши въз основа на отправено от ответното дружество
предизвестие по реда на чл. 326 от КТ. Предвид факта, че договорът му е бил прекратен на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, а и видно от отразяването по т. 2 от уволнителната заповед, на
практика не му е било отправено писмено предизвестие, нито е било изплатено обезщетение
за неспазено/недадено/ такова. С оглед описаната обективна обстановка, заявява претенция
за дължимост от работодателя на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за недадено .
В допълнение към претендираните обезщетения, дължими от ответното дружество,
заявява претенция за присъждане на парично обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за
оставането му без работа след незаконно уволнение за период от 04.01.2024 год. до
27.02.2024 год. /датата на подаване на Исковата молба/, в общ размер на 1 382.00 /хиляда
триста осемдесет и два/лева.
Ищцовата страна твърди още, че извън дължимите се обезщетения, свързани с
незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, за периода от
01,12.2023 год. до 03.01.2024 год. включително същото не му е било изплащало дължимото
му се и договорено трудово възнаграждение. Предвид това обстоятелство, с настоящата
Искова молба предявява претенция да му бъде присъдено неизплатеното трудово
възнаграждение за посочения период, представляващо сума в общ размер на 819,00
/осемстотин и деветнадесет/лева.
Моли съда, да постанови Решение, с което да признае уволнението му за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНИ Заповед № 761/02.01.2024 год. и задължи ответника
да извърши поправка на основанието за неговото уволнение, като впише това обстоятелство
в трудовата му книжка, както и го осъди да му заплати обезщетения, както следва:
- за времето, през което съм останал без работа, в резултат на незаконно уволнение
на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ, т.е. за периода от 04.01.2024 год. до 27.02.2024 год. вкл., чийто
общ размер съобразно полученото от мен трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
този на уволнението възлиза на обща сума от 1382,00 /хиляда триста осемдесет и два/лева;
- за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ в размер на 780,00 /седемстотин и осемдесет/ лева;
3
- за невръчено или неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 780,00
/седемстотин и осемдесет/лева.
- ИЛИ общия размер на дължимите ми се обезщетения възлиза на 2 942,00/две
хиляди деветстотин четиридесет и два/лева.
Наред с горните обезщетения заявява претенция за изплащане и на дължимото му се
трудово възнаграждение за периода от 01.12.2023 год. до 03.01.2024 год. вкл. или в общ
размер на 819,00 /осемстотин и деветнадесет/ лева.
Претендира за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на настоящата
Исковата молба до момента на изплащане на претендираните от негова страна суми, ведно с
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, от СПЕЙС
СЕКЮРИТИ“ ЕООД- търговско дружество вписано в Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ
с ЕИК 20588832, със седалище и адрес на управление- град София, улица „Козяк“ № 1А,
представлявано и управлявано от Елисавета Георгиева Веселинова, чрез Адвокат Деница
Сариева, съдебен адрес и адрес за връчване на книжа - град София, улица „Козяк“ № 1А,
електронен адрес, като счита, че исковите претенции са допустими, тъй като са предявени от
лице, имащо качеството на „работник/служител“ при и по повод съществувала валидна
трудовоправна връзка между ищеца И. и ответното дружество „Спейс Секюрити“ ЕООД.
Макар и допустими обаче, намира исковите претенции за неоснователни. В подкрепа на
заявеното, излагат подробни фактически и правни аргументи.
Ответната страна моли съда, да постанови Решение, по силата на което да отхвърли
като недоказани в своите основания и размери, предявените от ищеца К. П. И. осъдителни
искове, както следва:
- конститутивен иск с правно основание чл. 344 (1) т.1 от Кодекса на труда, за
признаване незакоността на прекратяване на трудовото правоотношение със „Спейс
Секюрити“, което е обективирано в Заповед № 761/02.01.2024 година;
- конститутивен иск по чл. 344 (1) т. 4 от Кодекса на труда, за поправка на
вписваното в трудовата книжка на ищеца прекратително основание на трудовото
правоотношение;
- осъдителен иск с правно основание чл. 344 (1) т. 3 от Кодекса на труда във връзка
с чл. 225 (1) от Кодекса на труда, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултат на незакоността на уволнението за периода от 04.01.2024 година до 27.02.2024
година в размер на 1382 (хиляда триста осемдесет и два) лева;
- осъдителен иск с правно основание чл. 220 (1) от Кодекса на труда за невръчено
предизвестие в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева;
- осъдителен иск с правно основание чл. 224 (1) т. 1 от Кодекса на труда-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 780 (седемстотин и
осемдесет) лева;
4
- осъдителен иск с правно основание чл. 220 (1) от Кодекса на труда за невръчено
предизвестие в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева;
- осъдителен иск по чл. 128 от Кодекса на труда за неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 819 (осемстотин и деветнадесет) лева, претендирано за периода
01.12.2023 година до 03.01.2024 година.
При отхвърляне на заявените искови претенции, моли в полза на ответното
дружество, да бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски, списък, за които
ще бъде представен в срока по чл. 80 от ГПК.
В о.с.з., процесуалния представител на ищцовата страна, прави изменение на част от
предявените искове и частичен отказ от иск и съдът допусна изменение на исковите
претенции и прие частичния отказ от иск, подробно описани в съставения съдебен протокол
и в присъствието на процесуалните представители на страните, както следва: ДОПУСКА
изменение на иска по см. на чл.344,ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, като
същият да се счита в размер на 5023,98 лв., считано за периода от 04.01.2024 г. до 04.07.2024
г. включително; - ПРИЕМА частичен отказ от иска по чл. 128 от КТ, като допуска
ИЗМЕНЕНИЕ НА иска както следва : да бъде осъдено Спейс Секюрити" ЕООД да заплати
на ищеца сумата в размер на 106,35 /сто и шест 0.35/ лева, дължими се за периода 01.01.2024
год.. 02.01.2024 год. и 03.01.2024 год., изчислена спрямо основното месечно трудово
възнаграждение от 780.00 лева и броя работни дни през м. януари 2024 год. /780.00 лв. : 22
дни = 35.45/;- ДОПУСКА изменение на иска по см по чл. 224, ал. 1 от КТ, а именно
увеличение на размера на иска, като същият следва да се счита за предявен за сума в размер
на 930.40 /деветстотин и тридесет и 0,40/ лева, вместо първоначално заявеният от 780,00
лева;- ДОПУСКА изменение на иска по см по чл. 220. ал. 1 от КТ - за дължимо се
обезщетение на ищеца за невръчено предизвестие, а именно увеличение на размера на иска,
като същият следва да се счита за предявен за сумата в размер на 837,33 /осемстотин
тридесет и седем и 0,33/ лева, какъвто е размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, от заключението на вещото лице и от становището на страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявените от ищеца искове намират правно основание в чл. 357, ал. 1 във вр. с чл.
344 ал. 1, т.1, т. 3 и т. 4 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ,, чл.224 , ал.1 от КТ , чл.220, ал.1 от
КТ и чл.128 от КТ във вр. чл. 245, ал.2 от КТ.
Не се спори от страните, че същите са сключили трудово договор № 761/ 04.10.2021г.
по силата на който ищецът К. П. И. бил назначен на длъжност охранител , НКПД 54141007
на обект ЦНСТ за деца и младежи с увреждания Чирпан. Изрично уговарящите се страни са
посочили,че трудовия договор се сключва на основание чл.68, ал.1, т. 2 отКТ във вр. с чл. 70,
ал.1 от КТ., като в точка 7 от Договора са записали, че „ Трудовият договор се сключва до
приключване на договора за охрана на обекта. „
5
По делото е представена и Заповед № 761/ 02.01. 2024 г. от която се установява, че
на основание чл.325, ал.1, т. 4 от КТ трудовият договор е прекратен на основания
приключване на договора за охрана на обекта. Тези факти не следва да се доказват в хода на
процеса. От тези писмени доказателства се определя активната и пасивна легитимация на
страните по настоящото производство.
Съгласно практиката на съдилищата, в това число и на ВКС, срокът в трудовия
договор трябва да е определен или определяем съобразно конкретната специфика на
работата, до завършването на която е нает работника. В случая съдът приема за безспорно
установено, че срокът на договора е определяем и изрично указан в него, като в т.7 е
посочено,както бе цитирано по- горе, че се сключва до приключване на договора за охрана
на обекта. Следователно срокът на договора е точно определен съобразно вида и обема на
работа, до завършването на която е бил нает работника и това е прекратяването на договора
за охрана на обекта, за който е сключен. Действително в трудовия договор не конкретизиран
„ договора за охрана на обекта „ , но по аналогия от чл. 20 от ЗЗД и по пътя на тълкуването
на действителна воля на страните и елементарната и формална житейска логика се извлича
че става дума именно за представения с отговора от ответната страна Договор № 460/
23.09.2021 г. сключен между Община Чирпан, като възложител и ответното дружество „
Спейс Секюрити „ ЕООД като изпълнител. По силата на който договор ответното дружество
е приело да организира и осъществява охрана на обекти за ОП с предмет „ Въоръжена
физическа охрана и охрана с технически средства на обекти на община Чирпан“ за срок от 3
години от датата на влизането му в сила. Изрично договарящите се страни са постигнали
съгласие, че договорът може да бъде прекратен при четири хипотези. На първо място с
изтичане на срока, за който е сключен;- по взаимно съгласие на страните;- с едностанно
писмено изявление на изправната страна за разваляне му при виновно неизпълнение от
другата страна и на последно място с едностранно писмено известие с едномесечен срок от
коя да е страна. При това положение Договорът за охрана има определен или най- малкото
определяем срок на действие. При всички случаи той ще бъде прекратен най- малкото с
изтичане на определение три годишен срок, като е възможно да бъде прекратен и по- рано
по някой от другите посочени способи по- горе. Следователно при сключването на Трудовия
договор на ищеца е било пределно ясно, временния , срочния характер на този договор.
В тази връзка следва да бъде посочено,че съдът приема в случая, че срокът по
трудовия договор е определяем, чрез времето необходимо за довършване на уговорената
работа, а именно с приключване на договора за охрана, т.е. с изтичане на определение в него
срок или прекратяване на действието му по някой от останалите договорени начини.
Съдебната практика е постоянна в тази насока, а именно че срокът по чл.68 ал.1 т.2
КТ (за извършване на определена работа) следва да се определя от съдържанието на
трудовия договор, т.е. в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за
изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която би могла да се дефинира
еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се
счита, че има уговорен "срок" за извършването й. Ако работата не е надлежно
6
индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на
трудовия договор, то липсва уговорка за срок.
В настоящия случай, трудовият договор, сключен с К. И. има всички
характеристики на договор на осн. чл. 68, ал.1, т.2 от КТ, в това число „определената работа,
за която се сключва“ е определена и описана по начин, типичен за договорите по чл. 68, ал.
1, т.2 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение при условията на чл. 325, ал. 1, т. 4
КТ настъпва по силата на факта на завършване на работата. Касае се за безвиновно
прекратително основание, което не предполага изявяване на воля от никоя от страните: ако
работодателят издаде заповед, тя има само декларативен характер. Конститутивният ефект
(прекратяване на правоотношението) не се влияе от това, издадена ли е заповед или не.
Поради това определяемият срок по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде посочен в трудовия
договор чрез пълно индивидуализиране на работата, до завършването на която се сключва.
Както е изяснено в обвързващата съдебна практика, работата трябва да бъде дефинирана по
вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, за да може да се
определи "срока" за извършването й. Индивидуализацията на работата може да бъде
извършена и в документ, към който трудовия договор препраща, какъвто е настоящият
случай, като в случая работата е описана по начин, който позволява недвусмислен извод кога
същата се счита за завършена, както бе посочено по- горе. / виж в тази насока Решение №
166 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис
Илиев/.
В настоящият случай , съдът приема,че работата е конкретно определена — охрана
на точно посочен обект, който е собственост на възложителя по договора за охрана Община
Чирпан, а не на работодателя и с определен срок на извършване — до приключване на
договора на охрана за обекта. Следователно за ищеца е пределно ясно още от самото
сключване на договора, кога и при какви условия същият ще бъде прекратен. Това е логично
и често срещано в практиката при сключване на договори, при обявени обществени поръчки
спечелилият участник в качеството си на изпълнител по такъв договор да наема
работници/служители докато трае неговото действие, като след прекратяването му отпада и
основанието на сключените въз основа на него трудови договори. Както е посочено в
горецитираното решение на ВКС издадената заповед за прекратяване на трудовия договор
има само декларативно действие. Работодателят дори не е длъжен да издава такава. Без
значение е в случая коя дата е посочена в него за прекратяването му, тъй като
конститутивният ефект е настъпил с прекратяване на договора, за изпълнението на който е
сключен трудовия договор с ищеца.
Видно от писмо изх. № 30-00-611/16.11.2023 г. на Община Чирпан до ответното
дружество с едностранно предизвестие Община Чирпан, представлявана от Кмета Ивайло
Крачолов, на основание чл.24, б. Г от Договора за охрана прекратила действието му считано
от 01.01.2024 г. Съгласно уговореното обектът бшл предаден от охранителната фирма на
общината с приемо- предавателен протокол на 02.01.2024 г. Това обстоятелство се
7
потвърждава и от свидетелските показания на Николай Бонев -регионален представител на
„Спейс Секюрити“ ЕООД, съгласно които договорът за охрана е бил сключен между „Спейс
секюрити“ ЕООД и Община Чирпан след спечелена обществена поръчка за въоръжена
физическа охрана и охрана с технически средства на обекти на община Чирпан в това число
и за ЦНСТ за деца и младежи с увреждания. Свидетелят подвърди, че фирмата е предала
обекта с приемно- предавателен протокол. Били са прекратени трудовите договори на всички
охранители на обекта, поради прекратяване договора за охрана, касаещ центъра за деца с
увреждания. С оглед графика на работа ищецът, както и останалите охранители на обекта не
са полагали труд нито един ден през м. януари 2024 г., като се има предвид прекратяването
на договора за охрана на обекта на 31.12.2023 г. (т.е. „считано от 01.01.2024 г.“).
Следователно и основанието за прекратяване на трудовия договор с ишеца е възникнало на
31.12.2023 г.От свидетелските показания се установи, че последното дежурство на ищеца е
било на 30-31.12.2023 г.
От свидетелските показания се установи и обстоятелството, че след приключване на
договора за охрана, ответното дружество не сключвало друг договор за охрана с община
Чирпан. По делото липсват основания, въз основа на които да се приеме, че трудовият
договор е безсрочен. Водим от горното съдът приема, че не са допуснати нарушения и
правилно е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325,ал.1, т.4 вр.
с чл.68, ал.1, т.2 КТ, поради което работодателят не е длъжен да отправя предизвестие за
прекратяване, съответно не дължи и обезщетение за неспазено предизвестие. Съкращаването
на служителя е осъществено от работодателя в съответствие с всички нормативни
изисквания на трудовото законодателство, поради което не са засегнати неговите права и
иска с правно основание чл.344, ал.1 ,т. 1 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се касае до иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, то съдът счита
същия за неоснователен. Във връзка с обстоятелството, че съдът отхвърля иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, и доколкото искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е основателен само във връзка
с незаконно уволнение, то тук следва само да се посочи, че искът за обезщетение за
незаконно уволнение в размер на 5023,98 лв. считано за периода 04.01.2024 г. до 04.07.2024
г. , следва да се отхвърли изцяло, като за прецизност следва да се посочи, че според трайната
практика на ВКС в решение № 215 от 08.07.2010 г по гр. д. № 166/2009 г, ГК, ІV ГО на ВКС,
определение № 195 от 17.03.2015 г по ч. гр. д. № 1054/2015 г, ГК, ІV ГО на ВКС,
определение № 102 от 26.01.2016 г по гр. д. № 5482/2015 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС, определение
№ 960 от 19.12.2014 г по ч. гр. д. № 6315/2014 г, ГК, ІV ГО на ВКС и др. е допустимо
едновременното изменение на основанието и размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във
вр. чл. 225 КТ като се добави нов период на оставане без работа настъпил след датата на
исковата молба. Такъв е настоящият случай.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка
на ищеца прекратителното основание на трудовото правоотношение също е неоснователен и
не следва да бъде уважен, поради установената и доказана законосъобразност на
прекратяване на трудовия договор на ищеца.
8
Относно иска по чл. 128 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е изпълнявал
задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало вземане за
трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово
възнаграждение е в размер на исковата сума.
В конкретния случай претенцията на ищеца да му бъде заплатено възнаграждение за
периода от 01.01.2024 г. до 03.01.2024 г. В случая по делото се установи, че служителят не е
работил през дните от 01.01.-03.01.2024 г. и че договорът му е прекратен с прекратяването на
договора за охрана, сключен от работодателя му с община Чирпан за посочените в него
обекти, включително и за ЦНСТ за деца и младежи с увреждания. Видно от писмото на
община Чирпан, договорът за охрана е изтекъл на 31.12.2023 г. Заради характера на
сключения с ищеца срочен тр.договор - чл.68, т.2 КТ /до завършване на определена работа/
същият е прекратен считано от 31.12.2023 г., поради което тр.възграждение за м.януари 2024
не му се дължи. Горното се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел, които не се
оборват с други доказателства.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
За основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде
установено от ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец. Без
значение за възникване на правото на обезщетение е основанието за прекратяване, както и
причините, поради които полагащият се платен годишен отпуск е останал неизползван от
работника. В случая безспорно се установи, че трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 01.01.2024 и че размерът на неизползвания от ищеца платен годишен отпуск е 20
работни дни. Дължимостта на претендираното от ищеца обезщетение не е признато от
работодателя в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимото се на
ищеца обезщетение за неизползван отпуск изчислено по реда на чл.177, ал.1 от КТ за
календарната 2023 г. възлиза на 930,40 лв. до който размер и иска следва да бъде уважен, тъй
като ответникът не представи доказателство за заплащане на ищеца на обезщетение по
смисъла на чл224 от КТ.
По разноските:
И ищецът и ответната страна претендират за направени по делото разноски.
От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за прекомерност, във връзка
с което съдът намира следното:
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (определение №
151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО, определение № 821/23.12.2015 г. по
гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО, определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016
г. на ВКС, IV ГО, определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
9
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване
на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се
определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – общо една минимална месечна
заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно материалния интерес.
В случая е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с оглед на което минималното
адвокатско възнаграждение по него възлиза на сумата 933,00 лв., в какъвто размер е МРЗ за
страната за 2024 г., както и оценяеми искове, възнаграждението по които възлиза на сумата
2040,60 лв, както и за още един неоценяем иск 344,ал.1, т.4 от КТ в размер на 1000,00 лв.-
чл.7,ал.1, т.4 от Наредбата.
Следователно, общият размер на минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата 3973,60 лв. Уговореното в случая адвокатско възнаграждение е в размер, по-малък
от посочения, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.
С оглед изхода от делото и по правилата на чл.78 от ГПК съдът счита, че следва
ответната страна да заплати на ищеца сумата в размер на 39,77 лв.- адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважения иск по см. на чл.224, ал.1 от КТ, а ищеца следва да
заплати на ответната страна сумата от 1694,64 лв. съразмерно на отхвърлените искове и
частичното прекратяване на делото по направения отказ.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса по уважения
иск, която възлиза на 37,22 лв., както и да осъди ответното дружество да заплати по сметка
на РС Чирпан направените разноски за възнаграждение на вещо лице съразмерно на
уважения иск в размер на 28,45 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 344 ал. 1, т.1, т. 3 и т. 4 от КТ във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ,, чл.224 , ал.1 от КТ , чл.220, ал.1 от КТ и чл.128 от КТ във вр. чл. 245, ал.2 от КТ
и 235 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. П. И. от гр. ** с ЕГН ********** със съдебен адрес адв.
Мирела Т., гр. ** против „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД гр. София, п.к. 1407, ул. „ Козяк „
№ 1А с ЕИК ********* за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и за отмяна
на Заповед № 761/02.01.2024 год., както и да се задължи ответника да извърши поправка на
основанието за неговото уволнение, като впише това обстоятелство в трудовата му книжка,
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. П. И. с п.а. и ЕГН против „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД с
п.а. и ЕИК с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225 КТ, за заплащане на
10
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението, в
размер на 5023,98 лв. за периода от 04.01.2024 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. П. И. с п.а. и ЕГН против „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД с
п.а. и ЕИК с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за невръчено или неспазено предизвестие
в размер на 837,33 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 27.02.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. П. И. с п.а. и ЕГН против „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД с
п.а. и ЕИК с правно основание чл.128 от КТ за изплащане на дължимо трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2024 год. до 03.01.2024 год. вкл. или в общ размер на
106,35 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г.
до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД гр. София, п.к. 1407, ул. „ Козяк „ № 1А с
ЕИК ********* да заплати на К. П. И. от гр. ** с ЕГН ********** със съдебен адрес адв.
Мирела Т., гр. ** неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ в размер на 930,40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД гр. София, п.к. 1407, ул. „ Козяк „ № 1А с
ЕИК ********* да заплати на К. П. И. от гр. ** с ЕГН ********** със съдебен адрес адв.
Мирела Т., гр. ** направените по делото разноски в размер на 39,77 лв.- адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважения иск по см. на чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА К. П. И. от гр. ** с ЕГН ********** със съдебен адрес адв. Мирела Т., гр.
** да заплати на „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД гр. София, п.к. 1407, ул. „ Козяк „ № 1А с
ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1694,64 лв. съразмерно на
отхвърлените искове и частичното прекратяване на делото по направения отказ.
ОСЪЖДА „ СПЕЙС СЕКЮРИТИ „ ЕООД гр. София, п.к. 1407, ул. „ Козяк „ № 1А с
ЕИК ********* да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ 37,22 лв., както и направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважения иск, в размер на
28,45 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението относно присъденото вземане по чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
11