РЕШЕНИЕ №
№ 2785
08.07.2011г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ
граждански състав, на 08.06.2011г., в закрито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
При
участието на секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 48 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от М.И.Г. против
В.В.П. за делба на следното имущество:
1.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.505.166.2.43 по КК и
кад.регистри на гр.***, одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на ИД на
АГКК-гр.Пловдив, находящ се в гр.П. ул.”Х. Т. №..., бл... вх..., ет.., ап....,
който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.505.166, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с брой нива – 1, с площ по документи – 41,65 кв.м, с прилежащи
части – избено помещение №60 с площ 7,41 кв.м и 0,808% ид.части от общите части
на сградата, който самостоятелен обект е идентичен с жилище №..., находящо се
на ет., вх... на жилищна сграда, построена върху държавна земя, на адрес ул.”Х.
Т.”№..., комплекс „Х.Д., гр.П., със ЗП от 41,65 кв.м.;
2.
лек автомобил „А. Р., модел „....”, рег.№...., двигател №........... рама
........., цвят – светло сив металик;
3.
лек автомобил „П.”, модел „..., рег.№...., двигател №............, рама №........... цвят - син
Твърди се, че имотът е придобит по време на
брака на страните, прекратен с Решение №1727/01.06.2010г. по бр.дело №1072/2010г.
на ПРС, ІІ-ри бр.с-в, посредством парични средства с извънбрачен произход –
бащата на ищеца И.М.Г. дал за покупката на жилището 160000 лв, представляващи
2/3 от стойността му, а майката на ответницата С. К. П. дала 80000 лв,
равняващи се на 1/3 от стойността му, поради което й имотът бил придобит в
обикновена съсобственост при квоти от 2/3 ид.части за ищеца и 1/3 за
ответницата.
По
отношение на леките автомобили се твърди, че са придобити по време на брака на
страните в режим на СИО, като се иска да бъдат допуснати до делба при равни
квоти.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
твърденията на ищеца, че недвижимият имот е придобит от страните със средства,
имащи извънбрачен произход. Поддържа, че имотът е закупен от съпрузите през
1993г., по време на брака им, със средства от общите им доходи и спестявания,
поради което счита, че е придобит в режим на СИО и следва да бъде допуснат до
делба при равни квоти. Не оспорва наличието на съсобственост по отношение на
леките автомобили на посоченото в ИМ основание и при посочените квоти.
Съдът
намира, че предявеният иск е допустим и е с правна квалификация по чл.34 ЗС.
Не
е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че страните М.И.Г. и
В. В.П. са сключили граждански брак на ****. в гр. ***, който е прекратен с
влязло в сила решение №1727/01.06.2010г. на ПРС, ІІ-ри бр.с-в. По отношение на
описаните в ИМ две МПС – “А. Р.” и “П....”, между страните няма спор, че са са
съсобствени помежду им при равни квоти. От доказателствата по делото - 2 бр.
свидетелства за регситрация на МПС, се установява, че и двата автомобила са
придобити по време на брака им, поради което, след развода на страните,
собствеността по отношение на тях от 2-те МПС се трансформирала от бездялова
СИО в обикновена дялова съсобственост при равни квоти.
Спорен
по делото е въпросът дали процесният апратамент, закупен от страните по време
на брака им, е придобит в режим на СИО или поради закупуването му със средства
с извънбрачен произход, дадени от родителите на страните, както се поддържа в
ИМ, е придобит при обикновена съсобственост, дяловете на съпрузите в която
съответстват на вложените от родителите им средства общо в размер на 240000 лв,
както следва - 2/3 ид.части за ищеца, тъй като баща му дал за покупката на
жилището 160000 лв и 1/3 ид.част за ответницата, майката на която била дала
80000 лв. Видно от представения по делото нот.акт за продажба на имот на
низходящ №.. от 30.12.1993г., П.Н.З. продава процесното жилище №..., находящо
се на.... етаж в жилщна сграда – блок №...., вх...., построена върху държавна
земя, с адрес ул.”Х. Т.”....№, комплекс “Х. Д.”-гр.П., със застроена площ на
жилището 41,65 кв.м, ведно с избено помещение на внучката си В.В. Г.и съпруга й
М.И.Г. по време на брака им.
За
установяване на произхода на средствата, ищцовата страна е представила
декларация, подписана от И.М.Г.-баща на ищеца, П.З. – продавач по договора за
покупко-продажба на процесния имот, В.И.П. – баща на ответницата и П.В.П.,
както се установява от заключението на допуснатата СГЕ. Въпросният документ
обаче, доколкото представлява частен диспозитивен документ, има само формална
доказателствена сила – т.е. представлява единствено доказателство, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. От друга
страна, на основание чл.181, ал.1 ГПК, като частен документ, представената
декларация има достоверна дата за трети лица, каквито се явяват страните, чиито
подписи липсват в същата, от момента на представянето му в с.з. на
06.04.2011г., доколкото единствено към тази дата и насетне може да се приеме,
че документът със сигурност е съществувал. Поради това и доколкото съдържанието
на представената декларация не се ползва с материална (обвързваща съда)
доказателствена сила, твърденията на ищеца относно влагането на лични средства
от родителите му и от тези на съпругата му при закупуването на процесния имот,
се явяват недоказани.
Следва
да се отбележи само, че дори и да се установяваше, че една част от сумата за
заплащане цената на имота е дадена от един от родителите на съпрузите, а друга
част – от другия родител, както се твърди в ИМ, за да се приеме, че имотът не е
придобит в режим на СИО, следваше да се установи, че дадените от родителите
суми са били не за семейството, а за всеки от съпрузите, т.е. като дарение в
полза на всеки от съпрузите само за него, в каквато насока обаче нито са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства от ищцовата страна.
По
изложените съображения, следва да се приеме за установено, че описаното по-горе
имущество, предмет на иска, е придобито по време на брака на страните в режим
на СИО, която след прекратяването му се е трансформирала в обикновена дялова
съсобственост между тях при равни права на всеки от бившите съпрузи. Ето защо,
ще се допусне делба на същото между М.И.Г. и В.В.П. при равни квоти.
Ето
защо, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
съдебна делба между М.И.Г., ЕГН:********** и В.В.П., ЕГН:**********, ПРИ РАВНИ
КВОТИ, на следното имущество:
1.
Жилище №.., находящо се на ...
ет., вх... на жилищна сграда, построена върху държавна земя, на адрес ул.”Х.
Т.”№..., комплекс „Х.Д.”, гр.П., със ЗП от 41,65 кв.м., представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.505.166.2.43 по кадастралната
карта и кад.регистри на гр.***, одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на
ИД на АГКК-гр.Пловдив, находящ се в гр.***, ул.”Х. Т.”№.., бл...., вх....,
ет..... ап...., който самостоятелен обект се намира в сграда №..., разположена
в поземлен имот с идентификатор 56784.505.166, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива – 1, с площ по документи
– 41,65 кв.м, с прилежащи части – избено помещение №60 с площ 7,41 кв.м и
0,808% ид.части от общите части на сградата
2.
лек автомобил „А. Р., модел „...”,
рег.№..., двигател №...., рама №...., цвят – светло сив металик;
3.
лек автомобил „П.”, модел „...”, рег.№...., двигател №..., рама №...., цвят - син;
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
ВК